О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260008
гр.Пловдив, 04.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – осми
граждански състав, в закрито
заседание на четвърти януари през
две хиляди двадесет и първа
година година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Мандалиева ч.гр.д.№3028 по описа на
ПОС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр с чл.83 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна
жалба с вх.№271875/07.12.2020г. от Н.Р.Н., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
чрез процесуалния и представител адв. Д.Ф.,
с адрес *** срещу Определение №263059 от
09.11.2020г. постановено по
гр.д.№14516/2020г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с, с което е
оставена без уважение молбата на Н.Р.Н., за освобождаване от
държавна такса за образуване на делото, както и за освобождаване от разноски по
производството.В жалбата се излагат доводи за
неправилност на постановения акт,
като основните твърденията са, че съдът не е преценил правилно събраните по делото
доказателства, поради което и е направил
незаконосъобразни изводи. Моли да се отмени акта, като вместо това съдът освободи жалбоподателката, ищца в
първоинстационното производство от заплащането на държавна такса и разноски в производството, доколкото
последната не разполага с достатъчно средства да ги заплати.
След преценка
на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от
Н.Р.Н. от гр. Пловдив против „Вива
Кредит” ООД – гр. София, с иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на
Договор за паричен заем „Standart 14” № 5590185 от 15.02.2020г., при условията
на евентуалност е предявен иск за прогласявене недействителността на клаузите по
чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договора, като накърняващи добрите
нрави. Цената на главния иск е в размер на 1 262.80лв. Направено е искане
по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащането на
държавна такса за образуване на производството и от заплащането на разноски.
Към исковата молба е представена и декларация за материално и гражданско
състояние на ищцата / л. 13- 15/.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за
освобождаване от заплащането на държавна
такса и разноски в производството, като е приел че не са налице предвидените от
закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, законодателят предоставя възможността по искане на страната, съдът да освободи същата от заплащането на държавна такса и разноски
по делото. Същото е привилегия, която се предоставя в случай, че страната се
намира в доказана невъзможността да поеме разходите около воденото
производство. В трайната си съдебна практика ВКС сеприема, че при преценката на имущественото
състояние на страната се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия,
заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; доходите, които може да бъдат реализирани от
несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и правата върху секвестируеми вещи, дялови
участия и други имуществени права /в този смисъл определение № 553 от
01.10.2010 г. по ч. гр. дело № 448/2010 г. на ВКС, IV г. о/.
В конкретният случай от представените доказателства, се
установява, че ищцата работи по трудово правоотношение като реализира трудови
доходи в брутен размер от 804, 80 лв,
нетен в размер на 624.00лв. Не притежава недвижими имоти, не притежава
моторно превозно средство, не притежава парични влогове, не притежава дялове и
акции в търговски дружества. Ищцата е декларирала, че не е сключвала граждански
брак. От друга страна - ищцата не е
декларирала да има безусловно задължение за издръжка по отношение на
ненавършили пълнолетие деца, друго задължение за издръжка по отношение на
пълнолетни лица, както и да е във влошено здравословно състояние, ограничаващо
работоспособността и.
Посочената фактическа установеност на
материалното състояние на ищцата обуславя извод за възможността на същата да
заплати определения размер на дължимата държавна такса за образуване на
производството и от заплащането на разноски. Внасянето на държавна такса от
50лв и възнаграждение да изготвянето на
съдебно счетоводна екпертиза, действително би могло да създаде временно
затруднение за същата, но не и трайно такова, поради което настоящият съдебен
състав намира, че не са налице
предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Първоинстанционният
съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на спора, следва да бъде
осъдена жалбоподателката да внесе по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив, държавна
такса в размер на 15.00лв за разглеждане на частната жалба.
Мотивиран от
гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263059 от
09.11.2020г. постановено по
гр.д.№14516/2020г. по описа на ПРС, петнадесети гр.с.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: *** да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на
15.00лв/петнадесет лева/.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: