№ 87
гр. Свиленград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200280 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № РД-05-19 от 26.04.2022
година на Директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - Хасково, с
което на Т. Т. Т. с ЕГН ********** от град ***********************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез
адвокат Станислав Михалев, за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето (ЗЗ), вр.т. I, 5, буква „б” от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021
година на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят Т. Т. Т. чрез процесуалния си представител – адвокат
Станислав Михалев, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия
за незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалните норми и в
противоречие с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. Т. Т., не се
явява и не се представлява.
1
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РЗИ – Хасково, редовно призован, изпраща представител –
Главен юрисконсулт Илиян Янкулов, който представя Становище, в което
излага доводите си по същество за потвърждаване на обжалването НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 18.03.2022 година свидетелят Ж. Г. Г. (служител в Дирекция
„Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” към РЗИ -
Хасково), заедно със служители на ОДБХ - Хасково и на РУ – Свиленград
при ОДМВР – Хасково, при изпълнение на служебните си задължения във
връзка с контрола относно спазването на противоепидемичните мерки,
извършва насочен здравен контрол като посещава обект – фитнес зала,
находящ се в град **************************, стопанисван от „Анто
2015” ЕООД, където констатира че на входа на обекта няма осигурен
дезинфектант – налично е почистващо средство, което е с неясен произход и с
етикет, на който не е посочено, че е дезинфектант и няма Разрешение от
Министерството на здравеопазването за предоставяне на пазара на биоцид.
Проверката е извършена по време на извънредната епидемична обстановка -
Решение № 826 на Министерския съвет от 25.11.2021 година за удължаване
срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14.05.2020
година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на
Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на Министерския
съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския съвет от
15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от 30.07.2020
година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020 година,
Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година, Решение № 855
2
на Министерския съвет от 25.11.2020 година, Решение № 72 на
Министерския съвет от 26.01.2021 година, Решение № 395 на Министерския
съвет от 28.04.2021 година, Решение № 426 на Министерския съвет от
26.05.2021 година, Решение № 547 на Министерския съвет от 28.07.2021
година и Решение № 629 на Министерския съвет от 26.08.2021 година. За
извършената проверка е съставен Констативен протокол № 71/18.03.2022
година.
На 23.03.2022 година предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Ж. Г. Г. – Държавен здравен инспектор в Дирекция
„Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен контрол” към РЗИ - Хасково,
съставя против жалбоподателя Т. и в нейно присъствие Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с изх.№ АН-01-19. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля П. ИВ. К.. В
изготвения АУАН актосъставителят Генева излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с липсата на дезинфектант за ръце на
входа на обекта, който е с обществено предназначение и предоставя услуги за
граждани, въведена противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ с т. I, 5,
буква „б” от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021 година на Министъра на
здравеопазването (, приложена в кориците на делото), като е посочено, че
фитнес залата се стопанисва от „Анто 2015” ЕООД и че Т. е управител на
дружеството. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира
с разпоредбите на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр.т. I. 5, буква „б” от Заповед № РД-01-
968 от 26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването, които вписва за
нарушени. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е
подписан от актосъставителя Г., от свидетеля К. и от жалбоподателя Т.Т..
АУАН е връчен лично, като с подписа си Т.Т. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 23.03.2022 година. Жалбоподателят Т. сочи, че няма възражения
против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
преписката, Директорът на РЗИ - Хасково, издава процесното НП № РД-05-19
на 26.04.2022 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
фактическите констатации, изложени в АУАН като посочва, че фитнес залата
3
се стопанисва от „Анто 2015” ЕООД, както и правна квалификация на
нарушението - чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр.т. I, 5, буква „б” от Заповед № РД-01-968
от 26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването и налага на
жалбоподателя Т. в качеството й на управител административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 28.04.2022 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената на
получателя му, а именно: Т.Т., т.е. лично от адреса. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
РЗИ – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
установява предвид факта, че Ж. Г. Г. заема длъжността „Държавен здравен
инспектор в Дирекция „Обществено здраве”, отдел „Държавен здравен
контрол” към РЗИ – Хасково” и служебно известното обстоятелство, че
лицето, подписало НП – С.А.Т.К., е заемало към момента на издаването му
длъжността „Директор на РЗИ - Хасково”, т.е. последната се явява носител на
санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество по закон съгласно чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ.
По делото е приложена и Справка от Търговския регистър относно
актуалното състояние на „Анто – 2015” ЕООД.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
4
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон (ЗЗ), се съставят от държавните
здравни инспектори. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 23.03.2022 година актосъставителят Ж. Г. Г. е заемала
длъжността „Държавен здравен инспектор в Дирекция „Обществено здраве”,
отдел „Държавен здравен контрол” към РЗИ – Хасково” (в този смисъл са и
изявленията на свидетеля Г., направени в открито съдебно заседание,
проведено на 20.06.2022 година). Предвид изложеното актосъставителят Ж.Г.
безспорно се явява длъжностно лице, предвидено в ЗЗ, което има
правомощията по чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗЗ. Лицето, подписало НП – С.А.Т.К., е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на РЗИ - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РЗИ – Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не е посочена датата на раждане на свидетеля
П.К., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адреса по месторабота, както и че е
служител на РЗИ - Хасково, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. Административнонаказателното производство е водено и приключило
против жалбоподателя Т. Т. Т. като физическо лице. Но по мнение на Съда,
неправилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда със Заповед
5
временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област в
съответствие с мерките, определени в националния план по ал. 3а. В случая, с
оглед извънредната епидемична обстановка в страната, обявена с Решение №
325 от 2020 година на Министерския съвет от 14.05.2020 година (удължена в
последствие), Министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-
01-968/26.11.2021 година, като в т. I, 5, буква „б” изрично е посочено, че
всички физически или юридически лица, които са собственици или
управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен останалите мерки,
трябва да осигурят дезинфектант за ръце на входа на обекта. Щом Заповедта
е влязла в сила (на 01.12.2021 година), то и всички правни субекти е следвало
да съобразяват поведението си с нея.
Същевременно съгласно чл. 209а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, който наруши или не
изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на
РЗИ противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или
ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с Глоба от
300 лв. до 1 000 лв., а когато нарушението е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер от
500 лв. до 2 000 лв.
В случая няма спор, че проверяваната фитнес зала е търговски обект с
обществено предназначение, който предоставя услуги на граждани. Този
обект се стопанисва от юридическото лице „Анто 2015” ЕООД с ЕИК
********* с управител Т. Т. Т.. Спорният момент е съсредоточен около това,
кой „управлява обекта” по смисъла на цитираната Заповед, респ. кой носи
отговорност при неизпълнение на Заповедта. По мнение на Съда това е
лицето, което стопанисва обекта. Това произтича както от логическото
тълкуване на Заповедта, така и от обстоятелството, че реално лицето, което
взима всички решения по управлението на обекта е „Анто 2015” ЕООД,
действащо чрез своите органи. Именно юридическото лице встъпва в
правоотношения и именно то търпи ползите/загубите от търговската дейност
на обекта. Ако отговорността се понасяше винаги от конкретното физическо
лице, което е посочено за управител, в смисъл на отговорник на обекта или
пък управител на дружество, то на практика никога не би се наложила
Имуществена санкция, тъй като юридическите лица не могат да извършват
6
действия самостоятелно, а винаги конкретно физическо лице извършва
действие от името и за сметка на юридическото лице. Иначе казано, при
такова тълкуване наказателноотговорно лице би било винаги и само
физическо лице, на което може винаги да се наложи само наказание „Глоба”.
Очевидно такова тълкуване противоречи на буквално разписаната
разпоредба. Такова решение противоречи и на житейската логика. В случая
закупуването на дезинфектант и разпределянето му по обекта се извършва
именно от юридическото лице, което стопанисва обекта, като именно то
следва да отговаря ако не е осигурило дезинфектант, ако той е с неясен
произход и ако не отговаря на изискванията на Министерството на
здравеопазването.
Именно поради това Съдът счита, че в конкретния случай лицето, което
следва да бъде санкционирано за конкретното нарушение не е физическото
лице – жалбоподател, а дружеството, управляващо (стопанисващо) обекта.
Предвид всичко горепосочено, Съдът счита, че неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т.,
като издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
2. Дори и да се приеме, че отговорността за неизпълнението на
въведената противоепидемична мярка следва да се поеме от физическо лице
Т., то съставените АУАН и НП не отговарят на изискванията за редовност
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, установяващи
необходимите реквизити. Съображенията в тази насока са следните:
Начинът на описание на визираното от актосъставителя, респ. АНО
деяние не съответства на изискванията на закона от гледна точка гарантиране
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност и обезпечаване възможността за съдебен контрол. Според
въведените в съставените АУАН, респ. НП фактически твърдения,
жалбоподателят Т. Т. Т. е санкционирана за това, че при извършен насочен
здравен контрол във връзка с изпълнение на Заповед № РД–01-968/26.11.2021
година на Министъра на здравеопазването в обект с обществено
предназначение в град Свиленград е установено, че тя в качеството си на
управител не е осигурила необходимата организация по изпълнение на
въведената противоепидемична мярка, описана в т. I, 5, буква „б” –
осигуряване на дезинфектант за ръце на входа на обекта. Т.е., отговорността
7
на жалбоподателя Т., според твърденията на актосъставителя, респ. АНО е
ангажирана за неизпълнение в качеството на управител, но не е
конкретизирано (уточнено) управител на дружество, съответно на кое или
управител на търговски обект, съответно кой. Посочено е в описателната част
на двата акта, че фитнес залата е „при” „Анто 2015” ЕООД, т.е. стопанисвана
е от това дружество, след което е посочено че Т. е управител, т.е. управител
на дружеството; а по - надолу в двата акта е посочено отново, че Т. е
управител, но се говори вече не за дружеството, а за фитнес залата, т.е.
управител на обекта с обществено предназначение. Оттук, липсва
необходимата конкретика при фактическото изложение относно обективната
страна на описаното деяние, както относно механизма, така и относно
субекта, в което се изразява и визираното нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4,
респ.чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Следователно, и то се явява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото с издаването на
последното не само не е било отстранено допуснатото в АУАН нарушение, а е
възпроизведено изцяло.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение би било описано точно и ясно, както словесно, така и
с посочване на правната му квалификация. Налице би било в НП съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма би съответствала на установеното нарушение. Т.е. Съдът
би приел, че правилно е посочена нарушената законова разпоредба, като
точно и ясно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой
подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на здравеопазването е
въведена. Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
8
на извършеното нарушение. Съдът би намерил, че жалбоподателят Т.Т. е
осъществила както от обективна, така и от субективна страна, състава на
процесното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година) при непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване
живота
и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В
ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4
предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със
Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. По делото
Съдът би приел, че е безспорно установено, че с Решение № 325 от 14.05.2020
година на Министерския съвет в Република България е била обявена
извънредна епидемична обстановка. Същата е била неколкократно
удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно Решение № 629
на Министерския съвет от 26.08.2021 година, извънредната епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на COVID - 19 е била налице и към 18.03.2022 година. Съдът
би приел, че посочената в НП Заповед е породила правно действие и
съответно въведената с нея противоепидемична мярка е задължителна за
адресатите, които са всички физически и юридически лица, които са
собственици или управляват обекти с обществено предназначение, каквото
несъмнено е фитнес зала.
Съдът би приел, че деянието не съставлява престъпление.
Деянието, извършено от Т. Т. Т. би било съставомерно и по субективен
признак, същото би било извършено виновно – при пряк умисъл, от тук би се
разкрил и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните
последици – възможност за разпространение на COVID - 19, съзнавайки
естеството на въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед №
РД-01-968 от 26.11.2021 година на Министъра на здравеопазването. Т.е.
жалбоподателят Т. Т. Т. е разбирала свойството и значението на
9
извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко биха се извели от обективните й
действия.
Процесното административно нарушение не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от
Допълнителната разпоредба на ЗАНН и не би представлявало такъв поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на лице, което наруши или
не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2 от посочения закон,
се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв.
Съдът би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗ съответства на установеното нарушение. В конкретния случай
АНО е наложил Глоба в минималния размер. Съдът би счел, че при
определяне на наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 20.06.2022 година свидетели – Ж. Г. Г. и П. ИВ. К.. За
обективно верни биха се възприели свидетелските показания на посочените
свидетели. Не се установява посочените свидетели да има личностно
отношение към жалбоподателя Т., което би ги провокирало да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не
биха се намерили, а единствено поради служебното им качество – служители
10
на РЗИ - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № РД-05-19 от 26.04.2022 година на Директора на РЗИ -
Хасково, с което на Т. Т. Т. с ЕГН ********** от град
***********************, за нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр.т. I, 5,
буква „б” от Заповед № РД-01-968 от 26.11.2021 година на Министъра на
здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11