Решение по дело №14804/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2643
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20223110114804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2643
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110114804 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.Варна, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** -Управител
чрез пълномощник юрисконсулт ****, против Ф. А. Ю. ЕГН **********
гр.Варна, ул.**** № 224, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение
на Ф. А. Ю. ЕГН **********, че в качеството си на потребител на В и К
услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****“
ООД сума в общ размер на 329,55лв. (триста двадесет и девет лева и 55ст.),
представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 26.06.2019г. до 27.06.2022г. на адрес гр.Варна, ул.****
№ 224; сума в общ размер на 40,74лв. (четиридесет лева и 74ст.),
представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 29.08.2019г. до 01.07.2022г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
06.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
от 08.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8728/2022г.
по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №4241 от 08.07.2022г., а именно:
1
заплатена държавна такса в размер на от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Ф.
А. Ю. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, ул.**** № 224, която в
качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер
****, чийто титуляр е ответникът.Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К
услуги в срок, което длъжникът не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В
и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 06.07.2022г. В и К ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ю.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 8728/2022г. по описа на ВРС,
ГК-21 състав.На 08.07.2022г. съдът издал заповед № 4241 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Ю. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от 393,79лв., представляваща стойност на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.12.2018г. до
27.06.2022г.; сумата от 60,06лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 02.03.2019г. до 01.07.2022г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г.
до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на
25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.
На 12.10.2022г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е получил надлежно исковата молба
и приложенията към нея. Чрез назначения му особен представител депозира
отговор на исковата молба. Оспорва облигационната връзка между страните и
2
реалното доставяне и ползване от ответника на претендираните услуги.
Оспорва правото на служебно начисляване на процесните услуги и
изправността на СТИ.

В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора и направените възражения.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №8728/2022г. на
Районен съд-гр.Варна-21-ви състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на
длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 06.07.2022 г. Въз основа на
депозираното заявление е издадена Заповед № 4241/08.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника Ф. А. Ю., ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
ул.**** № 224 ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „****“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес: Област Варна, Община Варна, гр.Варна, ул. „****“ №
33, чрез законен представител **** – Управител, следните суми: сумата от
сумата от 453,85 лева /четиристотин петдесет и три лева и осемдесет и пет
стотинки/ общо, в това число сумата от 393,79лева, представляваща главница,
дължима за периода от 20.12.2018г. до 27.06.2022г. и сумата от 60,06лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
02.03.2019г. до 01.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.07.2022г., до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/,
заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Дължима сума за реално доставени и отчетени количества ВиК услуги по
3
партида с абонатен номер ****, за които има издадени фактури за периода от
31.01.2019г. до 28.06.2022г., за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. ****
№ 224.
Длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящото
производство е уведомен за издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5
ГПК, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е
представил доказателства за заведената искова молба в заповедното
производство.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията, които са предмет на заповедното и исковото
производство, съдът намира, че настоящото производство е допустимо и
съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „****" ООД, ведно с извадка от решение №
ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от Решение
№ Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР, 2 ведно с два броя обяви, Извадка от
Решение № Ц-37 от 23.12.2019г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Извадка от
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Справка за
недобора на частен абонат № **** до 01.07.2022г.; представените от
проц.представител на ищеца: заявление за прехвърляне на партида №
**********/03.05.2018 г., лична карта № *********, съобщение за
задължения издадено от Община Варна към 05.02.2018 г., договор от
03.03.1961 г., договор от 08.05.1995 г.
4
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****” ООД.
Приобщени са Решение № Ц-20/28.12.2018г. на Комисия за енергийно и
водно регулиране, ведно с два броя обяви, ведно с два броя обяви, Решение №
Ц-37/23.12.2019г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два
броя обяви, Решение № Ц-46/30.12.2020г. на Комисия за енергийно и водно
регулиране, ведно с два броя обяви, с които решения са одобрени общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и са определени
цените за тях.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД са публикувани в два ежедневника.
Представени са справки за недобора на частен абонат с клиентски
№**** за издадени фактури на абоната Ф. А. Ю. за периода от 26.06.2019г. до
27.06.2022г.
От приложено по делото и неоспорено от страните Заявление за
прехвърляне на партида №**********/03.05.2018г. се установява, че
ответницата Ф. А. Ю. лично е подала и подписала това заявление до
ищцовото дружество, с искане партидата с абонат № **** да бъде
прехварлена от ****, на нейно име. Приложила е доказателства за
придобиване собствеността на водоснабдения имот на адрес гр.Варна, ул.****
№ 224.
По делото са приложени протокол от 28.08.2020г., 30.09.2021г. и
25.11.2021г., от които е видно, че служители на ищцовото дружество са
посетили водоснабдения имот, но не им е бил осигурен достъп до СТИ за
период повече от една година, от последното реално отчитане, като са
констатирали това в присъствието на свидетели.
По делото са приобщени електронен карнетен лист на абонат №****,
касаещ и процесния период, в който като потребител е посочен Ф. А. Ю.. От
карнетните листи се установява, че на практика в процесния период от
26.06.2019г. до 27.06.2022г. не са извършвани реални отчети и реална
проверка на СТИ.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
5
неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните
документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения
за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб. №****
за периода от 26.06.2019г. до 27.06.2022г. на процесния абонатен номер е в
размер на 329,55 лв., а лихвата за забава върху всяко едно от месечните
задължения за периода от съответния им падеж до 01.07.2022г. е в размер на
40,74 лв. След справка в счетоводството на ВиК - Варна ООД експертизата
констатира, че не е налице плащане по процесните фактури, след датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК – 06.07.2022г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "****" ООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства и изричното
изявление на ответника, той се явява собственик на процесното жилище,
представляващо апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.**** № 224, поради
което притежава качеството „потребител на ВиК услуги” досежнопроцесния
обект на потребление по партида с абонатен номер №**** за процесния
6
период.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне
на ВиК услуги е неоснователно. Процесният договор е от категорията на
неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се
сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния
имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11,
ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните ”exlege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от
приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на
ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно
известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на
всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С
влизане в сила на ОУ на 11.09.2014г. и с оглед липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ,
същите са станали част от договорните им отношения.
Видно от приобщения към доказателствения материал
електроненкарнетен лист, през целият процесене извършено служебно
начисляване на ВиК услуги, предвид неосигуряването на достъп до имота и
СТИ.
Липсват доказателства за извършени от ответника плащания на
претендираните услуги.
От приложените писмени доказателства – протоколи от проверки
безспорно се установява, че ответникът не осигурява достъп на служители на
ищцовото дружество до СТИ, което е констатирано в присъствие на
свидетели.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на
това задължение, на основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи
7
на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от
Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се
извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между
два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана
вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл.
22 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства,
констатира, че за установяване на наличието на доставяне и реално
потребяване на отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури,
ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника,
като ответника не е оспорил това писмено доказателство.
Предвид изложеното, съдът намира,че ищцовото дружество е провело
успешно доказване за дължимост на сумата за главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с аб.№**** за периода от 26.06.2019г.
до 27.06.2022г. на обща стойност в размер на 329,55лв. (триста двадесет и
девет лева и 55ст.), установени по размер от заключението на вещото лице.
Същевременно, видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводната експертиза, не е налице плащане по процесните фактури от
страна на ответника.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК, като искът е доказан по основание по отношение на главницата.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
8
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „****” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от
деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната
фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава
върху всяко едно от месечните задължения по партида с аб.№**** за периода
от 29.08.2019г. до 01.07.2022г. е в размер на 40,74лв. (четиридесет лева и
74ст.). Предвид изложеното, следва да бъде уважена и исковата претенция за
присъждане на лихвите за забава.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като
се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на
оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата
за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в общ размер от 750 лв., от които от които държавна такса в размер на 75 лв.,
депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-150,00 лв.,
депозит за особен представител-400лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв., както и сторените в ч.гр.д.8728/2022г. на ВРС разноски в
общ размер от 75лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "****"
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„****”, ул. „****” № 33, от една страна и ответника Ф. А. Ю. ЕГН
********** гр.Варна, ул.**** № 224, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на „****“ ООД сума в общ
размер на 329,55лв. (триста двадесет и девет лева и 55ст.), представляваща
остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 26.06.2019г. до 27.06.2022г. на адрес гр.Варна, ул.**** № 224;
сума в общ размер на 40,74лв. (четиридесет лева и 74ст.), представляваща
остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
29.08.2019г. до 01.07.2022г.; както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 08.07.2022г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8728/2022г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ф. А. Ю. ЕГН ********** гр.Варна, ул.**** № 224 ДА
ЗАПЛАТИ на „****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район „****”, ул. „****” № 33 сумата в размер на 750 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10