Решение по дело №155/2021 на Административен съд - Ямбол

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№145/5.7.2021г.

 

                        гр. Ямбол

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   първи касационен състав

На седемнадесети юни две хиляди и двадесети първа  година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

            ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                                        2. ВАНЯ СТОЯНОВА

 

Секретар: Стефка Панайотова

Прокурор: Рени Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.а.х.д. № 155 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

За да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на параграф 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК във  вр. с чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.К. ***, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес *** против Решение № 260179 от 14.04.2021г. постановено по гр. дело  № 1748/2020г., с което е отхвърлена  като неоснователна жалбата му  срещу решение №83/13.12.1995 г. и решение №83АЛ1/13.12.1995 г. и двете на ПК - Стралджа с искане за обявяване на нищожността им.

      С касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че обжалваните решения на Поземлена комисия - гр. Стралджа са постановени при действието на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от ДВ. бр. 34 от 29.01.1992г., която предвижда, че поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, като в състава на комисиите задължително се включват : юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Сочи се, че  административният орган, при издаването на решенията не е бил в състав съобразен с изискванията на закона, а   при  постановяване на обжалваните от тях решения, органът на земеделската реституция е действал в състав председател и трима членове, според преписката представена по делото. Цитира разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП, действал към момента на постановяване на атакуваните решения на ПК, Стралджа,  че административният акт задължително се подписва от лицето, издало акта, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган, като в този смисъл е и сега действащата норма на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Посочва, че  атакуваните решения са подписани от председателя и трима членове, без секретаря, което намира, че е  в нарушения с изискванията на Закона. Освен това в състава на комисията не са били включени лица с изискуемата от Закона образователна квалификация. Към датата на постановяване на решенията - 13.12.1995 г. е действала разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от 1992г., цитирана по - горе.     Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и за присъждане на  направените по делото разноски.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Д.А., редовно упълномощена, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представя подробни писмени бележки.

За ответника по касация, редовно призован се явява юрисконсулт Ж., който  моли за оставяне в сила на решението на ЯРС като законосъобразно и правилно.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ЯОП намира решението на РС за правилно  и законосъобразно, постановено при съблюдаване на процесуалния и материалния закон, поради което счита, че касационната жалба е неоснователна.

         Административен съд Ямбол, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, както и събраните по делото доказателства намира касационната жалба за  допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

          Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

  С обжалваното Решение № 260179 от 14.04.2021г. постановено по гр. дело  № 1748/2020г. на ЯРС, е отхвърлена  като неоснователна жалбата на В.К. ***, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес ***  срещу решение №83/13.12.1995 г. и решение №83АЛ1/13.12.1995 г. и двете на ПК - Стралджа с искане за обявяване на нищожността им.

        За да достигне до този резултат ЯРС  е приел, че атакуваните административни актове на ПК - Стралджа са постановени на основание чл. 18ж, ал. 11 от ППЗСПЗЗ по повод подадено заявление от наследниците на И.К.Д., за признаване право на възстановяване на право на собственост върху 112, 3 дка земеделски земи в землището на с. Зимница. С решенията са определени за възстановяване част от земите - 112, 23 дка.

От изисканата справка от МЗХГ  се установява поименния състав на ПК Стралджа към 08.12.1995 год., включително образованието и професионалната квалификация на всяко от лицата включено в състава й.

ЯРС е взел предвид, че  обжалваните решения на ПК - гр. Стралджа са постановени при действието на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й от ДВ. бр. 48 от 26.05.1995 г., която предвижда, че поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, като в ал. 5 от действащата към този момент разпоредба е предвидено, че в състава на комисиите по възможност се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител и представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани, т.е. съставът на комисията е определен по инструктивен начин и липсата на доказателства в ПК да са включени всички горепосочени специалисти не води до порочност на решението.

Действително в процесния случай и двете решения са подписани от председател на ПК - Стралджа и трима членове, при седемчленен състав на комисията, като липсва подпис на секретар. В Решение №360/23.01.2013г. по дело №596/2011г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че разпоредбата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ урежда принципно състава на колективния орган при формирането му, а не начина, по който следва да бъде взето и подписано решението, за да бъде валиден административния акт. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му не е предвидено при обсъждане и вземане на решения поземлената комисия да заседава в пълен списъчен състав. Доколкото в закона не е посочено при какъв кворум и е какво мнозинство се вземат решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство.

ЯРС е съобразил, че до приемането на разпоредбата на чл. 60а ППЗСПЗЗ/ДВ бр.31, 2003 год./ въпросът от колко и кои членове от състава на поземлената комисия следва да бъде подписано решението на този орган не беше изрично уреден от специалния закон, поради което съдебната практика възприема становището, че за валидността на административния акт е достатъчно да бъде оформен съобразно изискването на чл. 15, ал.2, т.6, изр. 2 ЗАП /отм. /с подписите на председател и на секретар. Когато решението е подписано от председател и членовете на комисията, участвали при постановяването му, липсата на подпис на секретаря не го прави нищожно.

Решението е правилно. Изложените правни изводи изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция.

         В по-общ план тук е мястото да се посочи, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теория, така и в съдебната практика. Основанията за нищожност са тези по чл.146, т.1 и т.2 от АПК, а тези по т.3 – т.4 от същия текст, в общата хипотеза обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт.

Като критерии за нищожност в правната литература се посочват липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.

Съдебната практика, в преобладаващата си част, възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Налице са и съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. Т.е. съществени нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело на практика до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум какъвто не е настоящия случай).

По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.

С оглед изложеното правните изводи на ЯРС се споделят и от настоящата инстанция.         Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания.

С оглед изхода на спора, ответната страна има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед разпоредбата на  чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Ямболският  административен съд, І касационен състав,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260179 от 14.04.2021г. постановено по гр. дело  № 1748/2020г. на ЯРС.

         ОСЪЖДА В.К.К. с ЕГН : ********** ***, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес *** да заплати на Общинска служба по земеделие, гр. Стралджа сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете        ЧЛЕНОВЕ:   1. /п/не се чете

 

 

                                                                                           2./п/не се чете