МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
5673/16г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимият К.Е.И. е повдигнато обвинение за извършвано престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 Б.А от НК,за това ,че на 12.01.2016г. в гр.С.,,на
кръстовището на ул.********* китка е отнел чужда движима вещ-мобилен телефон
марка Самсунг,модел Г.Г.Н.П. на стойност 206.99лв. от владението на А.И.Н.,с
намерение противозаконно да го присвои,като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив.
В съдебно заседание,съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от А.И.Н.
,със съгласието на неговата майка и законна представителка К.Б. Н. граждански
иск в размер на 3990лв.,представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултата на деянието ,като конституира пострадалия Н. в
качеството на граждански ищец в процеса.
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение,като
счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните по делото
доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен ,като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер,предвиден за конкретното
престъпление.Счита ,че гражданската претенция следва да бъде уважена.
Повереника
на гражданския ищец,счита ,че предявената претенция е доказано по основание и
размер.Моли същата да бъде уважена,ведно със законоустановената годишна лихва и
направените разноски за адвокатски хонорар.
Защитникът
на подсъдимият И.,счита ,че обвинението не
е доказано по несъмнен начин,поради което моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият И.
дава обяснения,в които не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът,след като
обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност
,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.Е.И.
е роден на ***г. в гр.Д.Ч.,Варненска област,българин,български гражданин,със
средно образование,неженен,готвач.Осъждан е неколкократно за престъпления против собствеността,като
значение за актуалната наказателна отговорност има присъда по нохд № №114/04г.
на Военен съд –гр.Варна,с която И. е осъден на наказание лишаване от свобода от
три години и два месеца.Със същата присъда са групирани осъжданията на И. по
нохд № 3673/04г.,нохд № 1839/03г.,като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години и два месеца, а на осн.чл.68 от НК е следвало да
изтърпи отделно наказание лишаване от свобода в размер на три години ,по нохд №
1614/03г. на Районен съд-гр.Варна.Подсъдимият И. е изтърпял наказанието и е освободен
от затвора в гр.Ловеч на 18.03.2012г.
На 12.01.2016г.
около 17.00 часа свидетелят А.Н. на 11години,се прибирал от училище към дома
си.За целта вървял пеша по ул.********* ********* като в ръката си носел
мобилен телефон –марка Самсунг Г.Г.Н.П. –подарък от майка му..В близост до
кръстовището на ул.Пчела с ул.Завалска китка,св.Н. бил повикан от подсъдимия И.,който
се обърнал към него с думите „Хей момче“.Свидетелят спрял движението си и се
обърнал с лице към подсъдимият.Последният му нанесъл удар по лицето с отворена
длан.От удара свидетелят загубил равновесие и паднал на земята.Подсъдимият се
навел и взел падналия от ръката на свидетеля мобилен телефон.Свидетелят Н. се
изправил и поискал телефона си.В отговор подсъдимият го ударил повторно по
лицето с ръка и с бърза крачка се отдалечил от местопрестъплението.
Пострадалият се
прибрал в дома си и се свързал с майка си,на която разказал за случилото се.Свидетелката
Н. подала жалба в полицията.Пострадалият дал подробно описание на подсъдимия, а впоследствие в хода на проведeно разпознаване в
6 РПУ-СДВР категорично го посочил като извършител на престъплението.
От заключението на
СОЕ се установява,че стойността на отнетия мобилен телефон въззлиза на
206.99лв.
От заключението на
КППЕ на пострадалия се установява ,че психичното му състояние позволява
правилно да възприема фактите,имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.
Дълго време след
случая,пострадалия се страхувал да минава по обичайния си маршрут по пътя за
училище и посещавал детски психолог,за да преодолее травмата..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства:, и обясненията на
подсъдимия.
Съдът
прие,че макар и малобройни, събраните по делото доказателства позволяват
формирането на несъмнен извод за авторството на деянието и механизма на
извършването му..Изводи в тази насока се съдържат в показанията на свидетеля Н.-пострадал
от деянието предмет на обвинителния акт,протокола за разпознаване на лице и
показанията на свидетелите Д. и В..
.При оценка на
показанията на св.Н.,съдът отчете обстоятелството ,че същите са залегнали в
основата на внесения по делото обвинителен акт,поради което подлежат на
доказване.От друга страна,пострадалия Н. има и друго процесуално качество в
процеса,поради което съдът прояви и необходимата критичност при анализиране на
изложеното от него.В показанията си Н. посочва ,че имал възможност да възприеме
нападателя си и да го опише подробно впоследствие.С категоричност го е разпознал
в хода на досъдебното производство,за което процесуално-действие е съставен
надлежен протокол.Пострадалият е имал възможност да възприеме визуално
нападателя си,така че да даде подробно описание,въз основа на което същият да
бъде издирен, а впоследствие и разпознат.В хода на поцесуално-следственото действие
разпознаване не са допусни нарушения на процесуалните правила.Липсата на
колебание у пострадалия е отчетена от свидетелите В. и Д. присъствали в
качеството си на поемни лица по време на процесуално следственото
действие.Свидетелят Д. посочи в показанията си ,че не е възприел някои от
полицейските служители да подсказва на детето кой от съпоставените лица е
извършителят на престъплението.Сам пострадалия отрече,по някакъв начин да е
насочван от полицейските служители именно към подсъдимия.
Съдът намери
показанията на св.Н. за достатъчно убедителни и максимално точни,поради което ги
кредитира изцяло.Свидетеля Н. подробно разясни как е протекъл инкриминираният
инцидент..Безспорно се установява ,че свидетеля е имал достатъчно добра
възможност да запомни и индивидуализира нападателя си-подсъдимия.Същият се е
намирал лице в лице,с него, а подсъдимият не
е бил защитен от маска,очила и други аксесоари ,с които да попречи на
свидетелят да го разгледа добре.По тази причина е съвсем обяснимо,че св.Н. е
дал подробно описание на нападателя си, като е подчертал ,че външността му се
отличава с вдлъбната брадичка и особен нос,едро телосложение.Беше сигурен,че подсъдимият
е неговият нападател и в хода на съдебното следствие,когато повторно го
разпозна.
В хода на
досъдебното производство ,подсъдимият е бил съпоставен със сходни по външност
лица,обстоятелство,което е видно от приложения по делото фотоалбум.
Липсват
основания,за да се приеме ,че показанията на свидетеля Н. са тенденциозни и
необективни и целят да уличат
несправедливо подсъдимия по делото.От заключението на КППЕ се установи,че
пострадалия притежава психическа годност и е в състояние да дава правдиви
показания.
Същите намират опора и в показанията на
неговата майка-св.Н..
Вида и стойността
на отнетата вещ е несъмнено установен от
приложените по делото писмени доказателства-фактура,предмет на изследване от
СОЕ.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимият,които възприе
като защитна теза,тъй като същите на практика не оборват твърденията на
пострадалия а , просто ги отричат.Подсъдимият заяви,че не помни къде се е намирала
на процесната дата,но посочи,че по време на престоят си в ареста е намерил
истинските извършители на грабежа над Н..Подсъдимият упорито твърдеше ,че друг
е автор на престъплението и настояваше лицето ,признала пред него за
авторството да бъде разпитано.Съдът не уважи това искане,като прие, че същото представлява
защитна теза и цели забавяне на производството пред първата съдебна инстанция.От
друга страна,по думите на подсъдимия,извършителят на престъплението не е
действал сам,имал е съучастник,теза, която не кореспондира с изложеното от
пострадалия Н..Не на последно място,неубедително бе и твърдението на
подсъдимия,че процесния телефон му е предлаган за продан,поради което той е
поставил в него собствената си сим-карта,при опит да го активира и след като не
е успял се отказал да го закупи.Няма как да не направи впечатление/,видно от
приложената по делото справка от мобилния
оператор Виваком/ че подсъдимият е направил осем опита да активира
телефона,точно на процесната дата и то в часовия пояс,малко след грабежа ,при
това в района на местоизвършване на престъплението.Според съда този факт
,напълно кореспондира с тезата на обвинението ,че именно подсъдимият е автор на
престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна,съдът прие,че подсъдимият К.Е.И. е
осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29
ал.1 Б.А от НК,както от обективна така и от субективна
страна.
Подсъдимият
е отнел чужда движима вещ от владението на св.Н.,като е употребил за това сила,с
помощта на която е прекъснал фактическата
власт върху вещта ,упражнявана от св.Н. е осъществил своя фактическа
власт.Предмета на престъплението е преминал в негово владение..
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като
подсъдимият е съзнавал,че вещта се намира във владението на другиго,че е чужда,че
владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и ,че това несъгласие се
преодолява чрез упражнена физическа
принуда.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.199
ал.1 т.4 от НК-престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.А от НК.Подсъдимият е извършил престъплението ,след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК.От
изтърпяването на наказанието по тези присъди не са изтекли 5 години.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието ,съдът
взе предвид следното:
Висока е степента
на обществената опасност на извършеното ,която се определя както от ръста и
динамиката на престъпленията против собствеността ,така и от обстоятелството
,че действията на подсъдимият са брутални и осъществени спрямо малолетно дете.Значимото
в случая е ,че съдебното минало на подсъдимия се простира и извън осъжданията
,които формират по-тежката квалификация-опасен рецидив,което налага извода,че подсъдимият е лице с завишена
степен на обществена опасност.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете трудовата ангажираност на
подсъдимия и помощта му за разкриване на обективната истина.
Съдът счете ,че не
са налице и предпоставките на чл.55 от НК,тъй като изброените смекчаващите
отговорността обстоятелства-не са от категорията на многобройните , а липсва и изключително
такова ,което да обоснове приложението на чл.55 от НК.
С оглед на
гореизложеното,съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от седем
години,при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства..
Съдът
определи на основание чл. 61 ал.1
т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода
в затвор от закрит тип,тъй като подсъдимият И. е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
Съдът
зачете времето,през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение“Задържане под стража“ на осн.чл.59 ал.1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С
оглед приетото по – горе относно съставомерността и правната квалификация на
деянието, извършено от подсъдимият, са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да бъде уважен гражданския иск предявен от пострадалия Н..Цитираната
разпоредба намира приложение, когато са налице виновно и противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и деянието. Както всяко
престъпно деяние, така и извършеното от подс. И. е противоправно.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Травматичните увреждания на пострадалия Н. са в
пряка и непосредствена причинна връзка с противоправното поведение на
подсъдимият,поради което същия следва да носи отговорност за причинените му
болки и страдания.По делото бе установено ,че Н. дълго време се е страхувал да ползва обичайния си маршрут от
училище до вкъщи.Н. е бил на 11 години и процесното събитие е оставило траен
отпечатък както върху неговото психическо здраве..Провежда срещи с психолог ,за
да превъзмогне спомените от случилото се и за да постигне душевен баланс.
В обобщение на
гореизложеното, съдът счете ,че гражданката му претенция следва да бъде уважена
в размер от 3 000лв.Върху тази сума подсъдимият дължи законоустановената
годишна лихва ,считано от датата на деянието-12.01.2016г.,до окончателното
изплащане на сумата
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото,подсъдимият беше осъден да заплати направените разноски в размер на 550лв-по сметката на
СГС,представляващи,възнаграждения за вещи лица,на А.Н. сумата от 600лв. за
адвокатски хонорар,сумата от 120лв.,представляваща ДТ върху уважения размер на
гражданския иск,,както и по 5 лв ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен
лист на основание чл.189 ал.3 от НПК и
Тарифа № 1 т.7 и т.10 към ЗДТ.
Воден от
гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: