Р Е Ш Е Н И Е  № 49

Гр.Сливен,  20.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  съдебно  заседание на дванадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №  90 по описа  на съда за 2019, за да се произнесе, съобрази:

 

   Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ал.1,  ал. 2 ЗЗД и  и  чл. 86 ал.1 ЗЗД .

          В исковата молба ищецът твърди,  че на 23.07.2018 г сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който му предал сумата от 30 000лв срещу задължението да я върне на падежа - 31.08.2018г, ведно с уговорената с договора  възнаградителна лихва от 1% върху заемната цена, на годишна база, което се равнявало на 300лв годишно/ по 0.84 лв на ден/.

        Твърди,че на 23.07.2018г превел по сметката  на ответника заемната сума от  30 000лв, но тя не му била върната на падежа -31.08.2018г, въпреки проведените многократни разговори с управителя Р..

        Твърди, че считано от 01.09.2018г, ответникът е в забава и му дължи законна лихва в  размер на 2636.21, за периода 01.09.2018г- 13.07.2019г, а също и  възнаградителна лихва в размер на сумата 32.76лв, за периода 23.07.2018г - 31.08.2018г / за 39 дни по 0.84лв на ден/.   

Моли  за съдебно решение, с което  ответника бъде осъден  да му заплати сумата  30 000лв, представляваща дължима главница по договор за заем от 23.07.2018г, сумата 32.76лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 23.07.2018г до 31.08.2018г и сумата 2636.21 лв- законна лихва за забава, за периода 01.09.2018г-13.07.2019г

         Претендира  и законна лихва върху главницата от 30 000 лв , считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и   разноски.

         Ответникът  не е подал  отговор на ИМ в срока по чл.367 ГПК.        

         В с.з. ищецът, ред. призован, се представлява се от процесуален представител, който поддържа предявените искове. Моли за  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК. Претендира  разноски.

         В с.з. ответникът, редовно призован,  не се явява и не се   представлява от упълномощен представител.  Не е направил  искане делото да се гледа  в негово отсъствие. Депозирал е отговор на исковата молба на 27.09.2019г, който е извън срока по чл. 367 ал.1  ГПК, изтекъл на 05.09.2019г.

          От събраните доказателства, съдът прие за установено следното:

          На  23.07.2018 г. страните сключили договор  за паричен заем, по силата на който, ищецът, в качеството  на заемодател,  се задължил да предостави на ответника, в качеството му на заемополучател, сумата   30 000 лв., срещу задължението да бъде върната в срок до 31.08.2018г

         Съгласно уговореното в чл. 3 от договора, на 23.07.2018г сумата е постъпила по банковата сметка на ответника, което се   установява  от извлечението от банковата му сметка, а основанието за превода е заем. 

          В чл.4 от договора, страните уговорили възнаградителна лихва, която се дължи  в размер на 1% от заемната сума и става  изискуема след цялостното плащане на главницата, но не по-късно от 31.08.2018г   

          След настъпване на падежа не е извършено плащане от ответника нито на главницата, нито на възнаградителната лихва.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните писмени доказателства- относими, допустмии и неоспорени.

  Така установеното от фактическа страна,  води до следните правни изводи:

  Предявените искове правно основание чл. 79 ал.1  вр. с чл. 240 ал.1 ЗЗД , чл. 240 ал.2 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД,  са  допустими.

 Преценени по същество,  исковете са вероятно основателни, поради което биват  уважени в пълен размер, предвид наличието  на  предпоставките  по чл. 238 ал.1 и чл. 239 ал. 1 от  ГПК  за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

           Неприсъственото решение не се мотивира  по същество, а е достатъчно да се констатира от съда, че са налице предпоставките за постановяването му, а именно: 1/да има искане от ищеца за постановяване на такова решение, 2/ответникът да не е представил в указания му срок отговор на исковата молба, 3/да не се е явил в първото по делото заседание,  4/ да не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, 5/на страната са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяване в с.з., и 6/ искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени  доказателства.

         За да се постанови неприсъствено решение формалните предпоставки по чл. 238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях, чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК поставя изискване по същество - искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените писмени доказателства. Тези доказателства се отнасят до фактите, пораждащи претендираното право.  

       Писмените доказателства съдът преценя  само от тяхната външна страна. Ищецът е представил допустими и относими писмени доказателства, установяващи наличие на валидно договорно правоотношение, по  силата на което е превел по банков път  на заемополучателя заемна сума от 30 000лв.

         В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, но той не е подал отговор на исковата молба в законния срок и  неговите евентуални  възражения  и  доказателствени искания са  преклудирани на основание чл.370 ГПК. Като последица от процесуалното му бездействие, съдът постановява неприсъствено решение срещу него, тъй като са налице предпоставките  на чл. 238 и чл. 239  ГПК.        

         Съдът не може да зачете като валидно процесуално действие подаденият след изтичане на законния срок отговор на исковата молба, което се приравнява на липса на отговор.   

         На основание  чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото в пълен размер на  сумата 2605.45лв, от която: 1355.45лв –държ.такса и  1250лв- адв. възнаграждение, платено в брой.  

        В настоящото производство са дължими и разноските, направени от ищеца в обезпечителното производство, възлизащи в размер на 850лв, от които: 40 лв- държавна такса и 810лв- платено в брой адв. възнаграждение.

          Така общият размер на дължимите от ответника разноски е 3455.45лв.

         На основание чл. 238 ал.1 и чл. 239 ал.1  ГПК, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

          

  ОСЪЖДА„НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ“ЕООД, ЕИК- ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ******, представлявано от управителя М.Д.Р. да заплати на „Д.-МТВ“ЕООД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв.“Речица“,******, представлявано от управителя И.Д.Д., сумите: 30 000лв. /тридесет хиляди лева/- главница до договор паричен заем от 23.07.2018г; 32.76лв- възнаградителна лихва за периода 23.07.2018г-31.08.2018г и 2 636.21лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2018г-13.07.2019г, заедно със законната лихва върху главницата 30 000лв, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда- 15.07.2019г до окончателното изплащане и сумата  3 455.45лв – разноски по делото.

 

           Решението е неприсъствено  и  не подлежи на  обжалване.

 

          Страната, срещу която е постановено решението, може да поиска от Апелативен съд-Бургас, в едномесечен срок от връчването, да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при наличие на  някоя от хипотезите по чл. 240 ал.1 ГПК.

 

           Препис от  решението  да  се  връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: