Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
град Добрич, 07.04.2022
год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, две
хиляди двадесет и втора година,
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна прокуратура –
Добрич, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, разгледа докладваното от председателя КАНД № 119 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 63, ал. 1
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на
касационна жалба на „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София 1421, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК
*********, представлявано от изп.
директори В.А.Г. и Александър Чавдаров Димитров, чрез
юрисконсулт Вл. Ц., срещу Решение №185/14.12.2021 г. постановено по НАХД №950/2021 г. по описа на Добричкият районен съд.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че самото събиране на
такси и комисионни от Банката, в качеството й на платежна институция не е нарушение
на разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Релевират се доводи, че първоинстанционният
съд не е обсъдил наведените с жалбата аргументи за извършената платежна
операция от страна на потребителя при извършване на погасяването на каса в офис
на Банката. Сочи се, че грешно съдът е заключил, че таксата изискана от клиента
е свързана с управлението на кредита. По тези съображения
касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото
с него Наказателно постановление на Директора на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград и Силистра при КЗП. Претендира сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна КЗП - РД гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Добрич, изразява становище за законосъобразност на
обжалваното решение и за неоснователност на депозираната касационна жалба,
поради което предлага Решението на РС град Добрич да
бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №В-0047218/28.07.2021 г. на
Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра със
седалище - гр. Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП,
с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на
основание чл. 45 от ЗПК, за извършено нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
"ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД извършва търговска-банкова дейност в обект – офис, находящ се в гр.
Добрич, ул. „Отец Пайсий“ №23, като предоставя
потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с вх. №В-03-492/06.04.2021 г.
на 16.04.2021 г.
била извършена проверка от служители при КЗП - РД - Варна, гр. Шумен в офиса на
дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП - РД - Варна, гр. Добрич установили, че на
потребителя Живко Желев при внасяне на вноска по кредит в офиса на банката му е
начислена комисионна в размер на 1,20 лева.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен
протокол №К-2704850/16.04.2021
г., На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение №К-0047218/16.06.2021
г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил връчен на упълномощено от
дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
дружеството депозирало писмени възражения, но същите
били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и на материалните
по преписката било издадено и процесното Наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният
съд приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е подложил на
съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата
правна уредба, заключавайки, че посочената заплатена такса е във връзка с
усвояването и управлението на кредита. Посочил е, че законът допуска събиране на
такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
такива, които касаят действия по разглеждане и сключване на договора, риск и
други, поради което безспорно посочената такса е във връзка с усвояването и
управлението на кредита. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
изначално санкционната процедура и налагащи отмяната на процесното
постановление. Изложил е и аргументи, че процесният случай на може да бъде
квалифициран като маловажен и е потвърдил наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. Не са налице сочените от страна на касатора
отменителни основания. Административнонаказателното производство е протекло при
стриктното спазване на процедурните правила, регламентирани в ЗАНН, в хода на което по категоричен начин е установена вменената на дружеството
деятелност. Съгласно чл.10а,
ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно е
установено, че по отношение на договор за потребителски кредит е изискана на
каса и заплатена от потребителя такса „вноска за погасяване на кредит“ в размер
на 1,20 лв. за действие, свързано с управление на кредита.
При
тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на
извършено от дружеството нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК се споделя
напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от
потребителите такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е
очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което
правилно е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 45 от ЗПК. Съдът в
настоящия касационен състав споделя напълно подробно изложените от районния съд
доводи и съображения, като за процесуална икономия и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК се позовава на изложените от първоинстанционния съд мотиви.
С оглед гореизложеното касационната инстанция намира,
че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с
материалния закон и производствените правила, поради което не са налице
сочените в депозираната жалба отменителни основания и същият следва да бъде
оставен в сила.
Водим от горното, Административен съд Добрич, троен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №185/14.12.2021 г.
постановено по НАХД №20213230200950/2021 г.
по описа на Добричкият районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: