РЕШЕНИЕ
№ 3687
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110163794 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№
342708/29.11.2023 г. от Е. З. П. против ****************, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1719,52 лева, произтичаща от договор за
издаване на кредитна карта от 30.06.2009 г., сключен с ****************, вземането
по който е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г., поради
изтекла погасителна давност.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 342708/29.11.2023 г., ищецът твърди,
че получил на електронната си поща удостоверение за непогасени задължения от
ответното дружество, с което последното претендирало плащане на сумата от 1719,52
лева, произтичаща от договор за кредит от 30.06.2009 г., сключен с ****************.
В удостоверението се сочело, че ответното дружество е придобило вземането по
гореописания договор по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. Ищецът
поддържа, че не дължи процесната сума, тъй като задължението е погасено по давност.
С оглед предходното ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск, моли за
неговото уважаване и претендира направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът признава, че процесната
сума, представляваща задължение по сключен между ответника и ****************
1
договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2009 г., е погасена по давност. Моли
при произнасяне по разноските, съдът да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК,
като се позовава на съдебна практика в тази насока.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложено удостоверение с изх.№ МА 00016988/08.11.2023 г.,
издадено от ответното дружество ****************, в качеството на кредитор, в което
е отразено, че ищецът, в качеството му на задължено лице, има задължение в размер на
1719,52 лева, произтичащо от договор за кредит от 30.06.2009 г., прехвърлено на
ответника по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен с ****************.
По делото е приложено и уведомление за прехвърляне на вземания с изх.№ от
08.11.2023 г. от ответника до ищеца, което няма данни да е връчено на последния.
По делото е приложена справка от БНБ – Централен кредитен регистър,
издадена на 18.01.2024 г., в която е отразено вземане на ответника, придобито по
силата на цитирания по-горе договор за цесия.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът претендира от него
заплащане на вземане, за което е настъпила погасителна давност. С оглед предходното
настоящият съд приема, че за ищеца е налице правен интерес от търсената защита.
По така предявения иск в тежест на ответника бе да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между **************** и ищеца е възникнало валидно
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта; надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за продажба и
прехвърляне на вземания със страни ответника и **************** и извършеното по
реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на което
ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение.
В хода на производството ответникът не доказа нито една от горепосочените
предпоставки, като в депозирания писмен отговор дори признава, че ищецът не му
дължи процесната сума.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен, поради което следва да
бъде уважен.
По разноските:
2
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от доказателствата
по делото е, че ищецът е направил разноски единствено за държавна такса в размер на
68,78 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Искането на
ответника за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК е неоснователно. За да бъде приложена
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК следва да са налице кумулативно и двете предпоставки
- ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния
случай, с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска,
доколкото, видно от приложеното по делото удостоверение за непогасено задължение
от 08.11.2023 г. /предхождащо с няколко дни датата на подаване на исковата молба в
съда/ и издадената справка от ЦКР е, че ответното дружество продължава да
претендира заплащане от страна на ищеца на вноски по кредит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. З. П., ЕГН **********
срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1719,52 лева,
претендирана от ответника като вземане, произтичащо от договор за кредит от
30.06.2009 г., сключен с ****************, прехвърлено на ответника с договор за
цесия от 18.01.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК**************** да заплати на Е. З.
П., ЕГН ********** сумата от 68,78 лева, представляваща направените по
производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3