Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28.11.2019 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева,
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1486 по описа за 2017 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 34 от ЗС във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба от З.П.К., чрез адвокат А.,
против: С.Р.К., В.Р.К., Д.Г.Н., Н.Г.Г., Н.Й.К. и К.Й.К., с правно основание чл. 34 от ЗС във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, за делба на съсобствен
имот: дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 840 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-53, в кв.5
по одобрения ПУП на село Ахматово, общ.Садово, (одобрен със Заповед № 20/1990
г. и заповед № АБ-57/2012 г. на Кмета на Община Садово, обл.Пловдивска),
ведно с построените в същото дворно място сгради и постройки, а именно:
двуетажна жил.сграда с площ 77 кв.м., стопански
постройки – означени в скицата като ПС с площ
от 32 кв. м., ПС от 13 кв.м., ПС от 99 кв.м. и постройка към жил.сграда, означена като МЖ с площ 14 кв.м., както и
другите подобрения, при граници и съседи на описаното дворно място – съгласно
издадената скица: улица, УПИ ХІІІ-287, улица, УПИ ХІІ-54 и край на регулацията.
Ищецът твърди, че с ответниците са законни наследници на общия им наследодател Найден Петков Н., б.ж
на с.Ахматово, починал на 14.11.1981 г. Страните са три колена
преки наследници /низходящи/, а имота е придобит от наследодателя с НА от 1964
г. на РС Асеновград. Ищецът твърди, че през 2017 г. случайно е разбрал, че един
от ответниците Д.Г.Н. се е снабдил по реда на
обстоятелствена проверка с НА за собственост на целия имот, въз основа на
изтекла придобивна давност. Страните не могат
доброволно да поделят същия, поради което молят да бъде допусната делба
между: З.П.К., С.Р.К., В.Р.К., Д.Г.Н., Н.Г.Г., Н.Й.К. и К.Й.К., при
посочени квоти. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците Д.Г.Н. и Н.Г.Г., чрез адвокат Г.С. съдържащ необходимите реквизити по
чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Същите оспорват предявения иск
като недопустим, неоснователен и недоказан – за което излагат подробни
съображения. Ответниците твърдят, че ищцата е била
уведомена за съставения от него НА и с последващата
продажба на имота, сама е дала личните си данни и сметка и е получила сума за
уравняване на дяла и. Твърдят още, че имота е продаден на Г.Б.С., а получената
сума е разпределена между сънаследниците.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н.Й.К. и К.Й.К.,
съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Същите оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че ищцата се
е съгласила и е потвърдила с действията си истинността на оспорвания констативен НА, същата е
получила сума от продажбата по банкова сметка - ***.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответника В.Р.К., чрез назначения и ОП – адвокат А.,
съдържащ необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Същата не оспорва предявения иск, моли да се допусне делба на имота, след
доказване твърдените в ИМ обстоятелства, а
именно, че Д.Н. не е упражнявал самостоятелни владение върху целия имот,
като до смъртта си наследодателя на
ищцата – Петко Н. Петков е владял и
стопанисвал имота.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника С.Р.К., чрез назначения и ОП – адвокат П., съдържащ
необходимите реквизити по чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК.
Счита, че предявения иск е допустим и основателен, посочените от ищцата квоти
са правилни. В случай, че бъде оборена доказателствената
сила на представения НА, моли да бъде допусната делба на имота, между
посочените страни, при посочените квоти.
В хода на производството като ответник
беше конституирана Г.Б.С. – преобретател на имота,
закупила същия от отв.Д.Н., която с отговора оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
От НА за собственост на недвижим имот, придобит по
обстоятелствена проверка от 03.03.1964 г. е видно, че
Найден Петков Н. е признат за собственик на: дворно място, ведно с построените
в него къща, обор, плевня и хамбар, съставляващо по плана на с.Ахматово,
Пловдивски окръг – парцел ХІІ, имот пл.№ 65, в кв.9, с пространство 840 кв.м.,
при граници: Д. ***, Янко Петков и общинско място.
От представеното у-ние за наследници на Найден
Петков Н., ЕГН ********** е видно че същия е починал на 13.11.1981 г. в град
Пловдив. След смъртта си е оставил следните наследници по закон: Петко Н.
Петков – син /починал на 04.07.2010 г./, З.П.К. – дъщеря, Даниела П.К. – дъщеря
/починала на 29.07.2009 г./, С.Р.К. – син, В.Р.К., Г.Н.Н.
– син /починал на 14.05.2012 г./, Д.Г.Н. – син, Н.Г.Г.
– дъщеря, Дена Найденова Стефанова – дъщеря /починала на 06.10.2012 г./, Н.Й.К.
– дъщеря и К.Й.К. – син.
От у-ние за наследници на Петко Н. Петков, ЕГН **********
е видно че същия е починал на 04.07.2010 г. в град Пловдив. След смъртта си е
оставил следните наследници по закон: З.П.К. – дъщеря, Даниела П.К. – дъщеря
/починала на 29.07.2009 г./, С.Р.К. – син и В.Р.К. – дъщеря.
По делото са представени: скица за имота и данъчна
оценка на същия
От НА № 99, том 8, рег.№
6259, дело № 1427/2016 г. на Нотариус Кожухарова, вписан в СВ при РС Асеновград
под № 5147/15.11.2016 г. е видно, че Д.Г.Н. е признат за собственик /на
основание наследство и давност/ на следния имот: УПИ ХІV-53 в кв.5, по ПУП на
с.Ахматово, общ. Садово, с площ 830 кв.м., при граници: улица от две стари, УПИ
ХІІ-54, УПИ ХІІІ-287, УПИ-53, ведно с построените в имота сгради: жил.сграда с площ 77 кв.м., стопанска сграда /ПС/ с площ 99
кв.м. и стопанска сграда /ПС/ с площ 32 кв.м., като УПИ ХІV-53 съответства на парцел ХІІ-65 в кв.9 по отменения план.
От НА № 100, том 8, рег.№ 6260, дело № 1428/2016 г. на
Нотариус Кожухарова, вписан в СВ при РС Асеновград под № 5170/16.11.2016 г. е
видно, че Д.Г.Н. е продал на Г.Б.С. следния имот: УПИ ХІV-53 в кв.5, по ПУП на
с.Ахматово, общ. Садово, с площ 830 кв.м., при граници: улица от две стари, УПИ
ХІІ-54, УПИ ХІІІ-287, УПИ-53, ведно с построените в имота сгради: двуетажна жил.сграда с площ 77 кв.м., стопанска сграда /ПС/ с площ 99
кв.м. и стопанска сграда /ПС/ с площ 32 кв.м., като УПИ ХІV-53 съответства на парцел ХІІ-65 в кв.9 по отменения план.
От решение по гр.дело № 1057/1992 г. на ПОС е видно, че е отменен отказа на
Кмета на Община Садово № 91-02-27/21.02.1992 г., отменено е отчуждаването на
дворно място то 840 кв.м. с построената в него масивна къща, представляващо
парцел ХІІ-65 в кв.9 по плана на с.Ахматово, обл.П-вска, на осн.чл.85 от ППЗПКПП с
протокол от 23.12.1963 г. на Комисия при Общински народен съвет село Поповица.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи,
че процесния имот е бил собственост на общия на
страните наследодател Найден Петков Н. – починал 1981 г., а всички
конституирани страни в производството се явяват негови законни наследници. Не е
спорно между страните, че имотът е бил отчужден по реда на ЗТСУ, а с решение на
ПОС от 1992 г. съдът е отменил отказа на кмета на Общината да отмени
отчуждаването, по силата на действащия реституционен закон и е постановил
отмяна на това отчуждаване – или имотът е бил реституиран в полза на всички
наследници на Найден Петков Н.. От представеното решение на съда е видно, че
всички наследници на Найден Н. са
инициирали производството във връзка с реституцията в/у имота. През 2016 г.
един от наследниците отв.Д.Н. се е снабдил с НА,
който е признат за единствен собственик на процесия имот – въз основа наследство
и давностно владение, след което същия е продал имота
на трето лице – Г.С..
С ИМ ищцата З.К. е оспорила издадена
в полза на Д.Н. НА /с които същия е признат за собственик на имота по
наследство и давност/, като твърди че имотът не е бил владян единствено и само
от ответника Д.Н., с НА са удостоверени несъществуващи негови права по
отношение на целя имот – в частта надхвърляща неговата законна наследствена 1/6
ид.ч
Ответникът Д.Н.
твърди, че е придобил правото на собственост на недвижимия имот на осн.чл.79
от ЗС - въз основа давностно владение, продължило повече
от 10 години, като прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като от възражението в
отговора на исковата молба може да се направи извод, че същия твърди че е
придобил правата на ищеца и останалите съсобственици по давност, респективно
правата на ищеца са се погасили. При спор за
придобиване по давност на съсобствен имот от някои от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали те владеят изключително
за себе си целия имот и от кога /Решение № 1/2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК/. Упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. В настоящия случай предмет на доказване са признатите с НА
права, в полза на един от наследниците на общия наследодател – отв.Н.. Съгласно приетото в тълкувателната практика на ВКС,
в тежест на лицето, в чиято полза е издаден акта е да докаже, че е упражнявал
такова владение в/у имат, с намерение да свои същия, като е отблъсквал
владението на останалите сънаследници – поради което
е придобил имота по давност.
Ответникът Д.Н.
твърди, което се доказва от представените доказателства и е безспорно между
страните, че имотът е продаден на трето лице Г.С. и следвало в отделно
производство да се атакува сделката по продажбата. Това възражение е
неоснователно, същото противоречие на съдебната практика, тъй като настоящото
производство е за делба на сънаследствен имот. Съдът е длъжен във фазата по
допускане на делбата да установи какви са правата на всеки от наследниците – за
кои имот, между кои страни и при какви квоти следва да се допусне делбата. Отв.Д.Н. твърдейки и представяйки доказателства, че е
единствен собственик на имота следва да докажа това, при доказване съдът ще
следва да отхвърли иска за делба. Ако съдът признае, че констатираните в
оспорения НА по обстоятелствена проверка права са недействителни, не отговарят
на правата на този наследник, съдът ще следва да признае само неговите законни
права, а за разликата ще следва да отмени издадения акт. Отмяната на
констативен акт съдът е длъжен да направи служебно /ако са
налице основания за това/ – дори и без да има заявена претенция за това, а
сделката за продажбата в полза на третото лице за спора Г.С. е породила ефект,
само за размера на притежаваните от продавача в случая 1/6 ид.ч.
Твърдението на ответниците, че между страните е имало уговорка имотът да
бъде продаден от Д., а парите от тази продажба да бъдат разделени между сънаследниците – съобразно притежаваните от всеки от тях
права, опровергава твърденията на отв.Д.Н. за придобиване на имота от него по давност.
Още ако същия е придобил имота по давност защо е било необходимо заплащане от
него на дяловете на останалите съсобственици. Придобиването на имота по давност
е обективно състояние, което законът свързва с определени фактически правни
предпоставки, което не може да се договаря между страните.
От представеното по
делото постановление на РП Асеновград от 30.01.2017 г. се установява, че свидетелите въз основа на които показания е
бил издаден оспорения НА са направили
отказ от показанията си. Наблюдаващия прокурор е установил, че твърденията на тези
свидетели са неверни, тъй като имотът е бил владян от бащата на ищцата – Петко Н..
От това се установява, че оспорения НА по обстоятелствена проверка, нотариуса е
издал въз основа на неверни свидетелски показания, дадени в нотариалното
производство – поради което следва да бъде отменен/изменен.
От разпитаните в хода
на производството свидетели не се установи по безспорен начин, че Д. или баща
му Г. е упражнявал трайна и непрекъсната фактическа власт/владение върху имота,
в продължение на най-малко 10 години. Установи се, че след реституцията на
имота, инициирана от всички наследници на общия наследодател имотът бил в лошо
състояние, което наложило да се правят ремонти както от Г., така и от бащата на
ищцата. По принцип в тежест на всеки от съсобствениците е да се грижи за общия
имот, да го поддържа, ремонтира и подобрява – което не означава, че свои имота
за себе си, тъй като извършването на ремонти и подобрения в съсобствен
имот създава облигационни, а не вещноправни отношения.
От показанията на разпитаните свидетели не се доказа трайно владение на имота
от Д.Н. преди съставянето на НА, а за да се приложи института на придобивна давност следва да е налице необезпокоявано и
непрекъснато владение в/у имота, с намерение имотът да се свои като свой, като
това намерение следва да е манифестирано и противопоставяно на другите сънаследници.
За да се признае на едно физическо лице
правото на собственост по отношение на идеална част от съсобствен
недвижим имот, разпоредбата на закона установява че съсобственика следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт върху конкретната
вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и по
установени при пълно и пряко доказване възражението за придобивна
давност може да се приеме за установено. В разглеждания казус от гласните
доказателства не се установява ответникът когато и да е да е установил
самостоятелна фактическа власт върху имота. Ето
защо съдът счита, че от ответника Д.Н. не бе доказано, че имотът е бил владян
трайно и непрекъснато от него лично, от бащата на същия Г.Н. в продължение на
10 години. С издадения НА в полза на отв.Д.Н. на
Нотариус Кожухарова, фактически са констатирани несъществуващи, невъзникнали
негови права за разликата надхвърляща неговата законна наследствена квота, в
размер на 1/6 ид.ч. от имота.
Предвид установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Безспорно ищеца З.К. и ответниците: Д.Н., С.К., В.К., Н.Г., Н.К. и К. КараГ.са наследници на общия наследодател Найден Н. –
починал на 14.11.1981 г. Няма спор, че
наследодателя на страните е притежавал правото на собственост над процесния имот, реституиран с решение на ПОС през 1992 г.
Доказа се по делото, че ищцата и ответниците са съсобственици на описания имот,
представляващ част от наследството - оставено от наследодателят им. Ответникът Д.Н. обаче противопоставя
твърдения, че е придобили правото на собственост, въз основа на изтекла придобивна давност в негова полза. Съгласно ТР от
06.08.2012 г. по ТД № 1/2012 г. на ВКС презумцията на
чл.69 от ЗС се прилага на общо основание, в отношенията между съсобствениците
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването, което означава че Д.Н. не
е собственик, а е бил обикновен държател на идеална част на ищеца З.К. в
периода, след смъртта на баща и. Ответникът Д. Нйденов
не е упражнявал непрекъснато и несмущавано от никого придобивно
давностно владение в/у прецесния
имот.
Предвид на дадените по-горе разрешения на
спора и като се имат предвид задължителните указания на ВКС, изразени в
посочените тълкувателни решение съда намира, че ответникът Д.Н. не е доказал да
е придобил по давност правата на ищеца, права които те са придобили на
основание наследство и давност, поради
което ще следва да се уважи предявения
иск от ищеца против ответниците за допускане на делба
- като основателен и доказан. Предвид установеното по горе, наследниците на
Найден Петков Н.,*** /починал на 14.11.1981 г. в град Пловдив/, имат право на
собственост в/у притежавания от наследодателя недвижим имот – предмет на
настоящото производство, реституиран с решение на ПОС през 1992 г. Делбата
следва да се допусне между наследниците, които са от три колена
(преки наследници), всяко от които претежава по 1/3 ид.ч. от имота: за З.К.
/дъщеря на Петко Н. Петков/ – 1/6 ид.ч. от имота, за С.К.
и В.К. /син и дъщеря на Даниела П.К./ общо 1/6 ид.ч.
от имота – или по 1/12 ид.ч. за всеки по отделно, за Д.Г.Н.
и Н.Г.Г. /син и дъщеря на Г.Н.Н./
– по 1/6 ид.ч., и за Н. Й.К. и К.Й.К. /син и дъщеря на Дена Найденова
Василева/ – по 1/6 ид.ч. Поради това, че страните не могат да поделят
доброволно описания недвижим имот, предявеният иск е
основателен и следва да се допусне съдебна делба при посочените квоти. Тъй като
Д.Н. се е разпоредил с притежаваната от него 1/6 ид.ч.
от имота, в полза на ответника Г.С. /чрез продажба/, то делбата ще следва да се
допусне с нейно участие – като преобретател на
посочената 1/6 ид.ч. За другите 5/6 ид.ч. продажбата не
е породила вещно прехвърлителен ефект, тъй като Д.Н.
е прехвърлил чужди права – т.е права на другите сънаследници,
а продажбата на чужда вещ е нищожна и не поражда транслативен
ефект за правата надхвърлящи действително притежаваните от продавача права (тъй
като никой не може да прехвърли никому повече права от тези, които действително
притежава.
На осн.чл.537 ал.2 от ГПК, следва да се отмени НА
№ 99, том 8, рег.№ 6259, дело № 1427/2016 г. на Нотариус Кожухарова, вписан в
СВ при РС Асеновград под № 5147/15.11.2016 г., за разликата над действително
притежаваните от Д.Н. права в размер на 1/6 ид.ч. От представените
доказателства е видно, че този НА е издаден на осн.чл.587 от ГПК /в охранително производство: по
обстоятелствена проверка/, които може да се отмени или измени служебно от съда,
по реда на чл.537 ал.2 от ГПК /Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОС на ГК и
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо
сумата 1420 лева разноски в производството: С. и В. Кецкарови
– общо сумата 236.67 лв., Г.С.-Недева – 236.67 лв., Н.Г. – 236.67 лв., Н.К. –
236.67 лв. и К.К. – 236.67 лв. По делото са внесени
хонорари за ОП на ответниците С. и В. Кецкарови – 2 х 800 лв., но с оглед факта че назначените ОП
бяха освободени в хода на производството /поради личното ангажиране на
пълномощник от същите/, сумата от 800 лв. не е използвана – същата е налична по
сметката на съда.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ на осн.чл.537
ал.2 ГПК издадения НА за собственост на недвижим имот, чрез обстоятелствена
проверка НА № 99, том 8, рег.№ 6259, дело № 1427/2016 г. на Нотариус
Кожухарова, вписан в СВ при РС Асеновград под № 5147/15.11.2016 г., с които Д.Г.Н.,
ЕГН ********** е признат за собственик /на основание наследство и давност/ по
отношение на следния имот: УПИ ХІV-53 в кв.5, по ПУП на с.Ахматово, общ.
Садово, с площ 830 кв.м., при граници: улица от две стари, УПИ ХІІ-54, УПИ
ХІІІ-287, УПИ-53, ведно с построените в имота сгради: жил.сграда
с площ 77 кв.м., стопанска сграда /ПС/ с площ 99 кв.м. и стопанска сграда /ПС/
с площ 32 кв.м., като УПИ ХІV-53 съответства на парцел
ХІІ-65 в кв.9 по отменения план, за разликата над действително притежаваните от
него права - в размер на 1/6 ид.ч., или за 5/6 ид.части.
ДОПУСКА съдебна делба
между: З.П.К., ЕГН ********** ***; С.Р.К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН **********
***; Г.Б.С.-Недева, ЕГН ********** ***; Н.Г.Г., ЕГН **********
***; Н.Й.К., ЕГН ********** *** и К.Й.К., ЕГН ********** ***, на следната недвижима
вещ – недвижим имот:
дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ
от 840 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-53, в кв.5 по одобрения ПУП на село
Ахматово, общ.Садово, (одобрен със Заповед № 20/1990 г. и заповед № АБ-57/2012
г. на Кмета на Община Садово, обл.Пловдивска), ведно
с построените в същото дворно място сгради и постройки, а именно: двуетажна жил.сграда с площ 77 кв.м., стопански постройки – означени
в скицата като ПС с площ от 32 кв. м.,
ПС от 13 кв.м., ПС от 99 кв.м. и постройка към жил.сграда,
означена като МЖ с площ 14 кв.м., както и другите подобрения, при граници и
съседи на описаното дворно място – съгласно издадената скица: улица, УПИ
ХІІІ-287, улица, УПИ ХІІ-54 и край на регулацията,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/6 ид.ч.
за З.П.К., 1/12 ид.ч. за С.Р.К.,
1/12 ид.ч. за В.Р.К., 1/6 ид.ч.
за Г.Б.С.-Недева, 1/6 ид.ч. за Н.Г.Г., 1/6 ид.ч. за Н.Й.К. и 1/6 ид.ч. за К.Й.К.,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на същия имот, по отношение на Д.Г.Н., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА: С.Р.К., ЕГН ********** и В.Р.К., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛЯТАТ на З.П.К., ЕГН ********** ***, сумата
236.67 лева (двеста тридесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по производството.
ОСЪЖДА: Г.Б.С.-Недева, ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛЯТИ на З.П.К., ЕГН ********** ***, сумата 236.67 лева (двеста тридесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по производството.
ОСЪЖДА: Н.Георгиев Г., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛЯТИ на З.П.К., ЕГН ********** ***,
сумата 236.67 лева (двеста тридесет
и шест лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по производството.
ОСЪЖДА: Н.Й.К., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛЯТИ на З.П.К., ЕГН **********
***, сумата 236.67 лева (двеста
тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по производството.
ОСЪЖДА: К.Й.К., ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛЯТИ на З.П.К., ЕГН **********
***, сумата 236.67 лева (двеста
тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: