О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
гр. Силистра, 25 ноември 2019 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на 25 ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
съдия: Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 316 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 във вр. с ал. 1
от АПК.
Образувано е по жалба от „Автобусни превозвачи – Руйно“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Руйно, общ.
Дулово, ул. Четвърта № 35, представлявано от управителя Г.Г.Г., против
Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед № РД-01-888/ 29. 10. 2019 г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" гр. София, с която са прекратени правата, произтичащи от
лиценз за извършване на обществен превоз
на пътници на територията на Република България № 03834, издаден на 15. 10.
2015 г. на дружеството, и е разпоредено е отнемане на 3 броя удостоверения за
обществен превоз на пътници и отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните правози на моторните превозни средства, вписани към лиценза. В
жалбата е направено искане да отмяна на предварителното изпълнение поради липса
на относими и обективни мотиви. Според жалбоподателя административният орган не
е изложил конкретни обстоятелства, от които да се направи извода, че
предварителното изпълнение се налага, за да се защитят живота и здравето на
гражданите. Твърди се, че заповедта е мотивирана само посочване на характера на
нарушението, но липсват данни за нарушаване на правилата за безопасност и
несъответствие на предлаганите от търговеца услуги на изискванията на нормативната
уредба и евентуално засягащи безопасността на движението и на пътниците.
Акцентира, че предварителното изпълнение ще доведе до несъразмерни социални и
имуществени последици както за дружеството, така и за населението, ползващо
услугите. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспореното
разпореждане за предварително изпълнение. Моли и за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Със Заповед № РД-900 / 10. 4. 2019г на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр.
София на основание чл. 107, ал. 1, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в",
предл. първо, чл. 106а, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 7,
ал. 6 от Закона за автомобилните превози на „Автобусни превозвачи – Руйно“ ЕООД
е наложена принудителна административна мярка спиране на дейността на
дружеството, притежаващо лиценз № 03834 за извършване на обществен превоз на пътници
на територията на България, до отстраняване на несъответствието с изискването
за финансова стабилност, но за не повече от 3 месеца. В мотивите е прието, че в
срок до 10. 04. 2019 г. „Автобусни превозвачи – Руйно“ ЕООД не е представил
изискуемите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност, уредени на чл. 7,
§ 1 от Регламент № 1071/ 2009 г. на Европейския парламент и на съвета от 21. 10.
2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат
спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Закона за автомобилните превози/.
С писмо с изх. № РД-26-2745/3/ 01. 10. 2019 г. дружеството
е уведомено съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството за
прекратяване на правата, произтичащи от издаден лиценз на Общността.
Последвало е издаването на Заповед № РД-01-888/ 29. 10.
2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
гр. София, с която поради непредставяне на документи за финансова
стабилност са прекратени правата на дружеството,
произтичащи от лиценз за извършване на обществен
превоз на пътници на територията на Република България № 03834, издаден на 15.
10. 2015 г., и е разпоредено е отнемане на 3 броя удостоверения за обществен превоз
на пътници и отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните правози
на моторните превозни средства, вписани към лиценза. Със заповедта на основание
чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение с мотив, че
извършването на обществен превоз на пътници от лице, което не отговаря на
законовите изисквания за финансова стабилност, дава основателни предпоставки да
се счита, че същото е недобросъвестно и на него не може да се разчита, че ще
организира осъществяването на превозите в съответствие с изискванията за
безопасност и че същото не може да обезпечи извършването на превозите в
съответствие с нормативно установения за това ред, предвид факта, че
превозвачът е нарушил правилата за извършване на дейността. Изложени са и
съображения, че това е необходимо, за да се защитят живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, тъй като съответствието на превозвача с
изискванията за финансова стабилност е изключително важен фактор с влияние
върху безопасността на движението по пътищата, а по-късното изпълнение на
заповедта създава опасност от настъпване на значителна и трудно поправима
вреда.
Като обсъди събраните доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания съдът направи следните правни изводи:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10. 11. 2019 г., което
се установява от приложеното известие за доставяне (л. 30)
Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на заповедта е подадена по пощата на 12. 11. 2019 г., поради което е
допустима като подадена в тридневния срок по чл. 60, ал. 5 от АПК от лице с правен
интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било
допуснато с включено в него разпореждане. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Заповедта, чието предварително изпълнение е предмет на
оспорване в настоящото производство, е издадена на основание чл. 11, ал. 1, б.
„б“ от ЗАвтП. За тази категория актове законът не е предвидил предварително
изпълнение, поради което приложимост следва да намери общата разпоредба на чл.
60, ал. 1 от АПК. Същата предвижда, че административният орган може да разпореди предварително изпълнение
на административния акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето
на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда. В тежест на административния орган
е да установи наличието на някоя от изброените предпоставки.
В настоящия случай административният орган е направил
опит да обоснове две основания за допускане на предварително изпълнение: 1. за
да се осигури защита на живота и здравето на участниците в движението и 2. от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да
обоснове заплаха за живота и здравето на участниците в движението органът е посочил, че неспазването
на изискването за минимална финансова стабилност сочи, че превозвачът е
недобросъвестен и на него не може да се разчита, че ще организира осъществяването
на превозите в съответствие с изискванията за безопасност и че същият не може да
обезпечи извършването на превозите в съответствие с нормативно установения за това
ред. Според настоящата инстанция посочените аргументи не са безспорни и
категорични. На първо място не може да се приеме за обосновано използването на
термина недобросъвестен. Този термин предполага преднамереност в действията, а
няма доказателства, че такава е налице, когато се касае за изпълнение на изисквания
за финансова стабилност– възможно е, неизпълнението да се дължи на финансови
затруднения или други причини от обективен характер. Въз основа на този термин
се прави предположение, че на превозвача не
може да се разчита, че ще организира осъществяването
на превозите в съответствие с изискванията за безопасност и ще може да обезпечи
извършването на превозите в съответствие с нормативно установения за това ред.
Посоченото предположение е необосновано, тъй като от една страна почива на
спорно позоваване на недобросъвестност, а от друга поради липсата на пряка връзка между
спазването на изискването за финансова стабилност и изискванията за безопасност и извършване на превозите в
съответствие с нормативно определения ред. Дори търговецът да не покрива
изискванията за финансова стабилност по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, това не означава, че не съблюдава изискванията за безопасност или
нарушава нормативно определените изисквания за извършването на превоза. Съвсем
различна би била хипотезата, ако имаше твърдения и бяха приложени доказателства
за противното. Въз основа на тези изводи, явно не може да се счете, че е налице
заплаха за живота и здравето на участниците в движението, която следва да бъде
отстранена посредством допускане на предварително изпълнение на постановената
заповед.
В оспорения акт липсват конкретни констатации, които да обосноват
извода, за наличието на причинно-следствена връзка между изпълнението на изискванията
за финансова стабилност и безопасността на движението. Няма и доказателства, от
които да се наложи извод, че се налага предприемане на предварително изпълнение
на заповедта, за да бъде предотвратено настъпването на значителна или
труднопоправима вреда, поради което опасенията
на административния орган в тази насока необосновани.
В заключение на изложеното следва да се каже, че в случай,
че законодателят бе счел, че всяко от основанията по чл. 11 от ЗАвтП обуславя предпоставките
по чл. 60, ал. 1 АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата
на закона. След като това не е сторено, в тежест на административния орган е да
установи съществуването на факти, последица от
проявлението или липсата на които е състояние, при което, ако не бъде допуснато
предварително изпълнение на процесната заповед, ще настъпят всички или част от
цитираните в чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици. Това не беше сторено в настоящото
производство, поради което оспореното разпореждане следва да се отмени.
По искането за спиране на изпълнението на допуснатото
предварително изпълнение: С жалбата е направено искане по чл. 60, ал. 6 от АПК за
спиране на допуснатото предварително изпълнение, едновременно с неговата отмяна.
С оглед отмяната на разпореждането за предварително изпълнение не съществува изпълнително
основание, както и правен интерес от обезпечаването на правото на оспорване на разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК чрез спирането му до разрешаване въпроса за неговата законосъобразност.
Този извод произтича от разпоредбата на чл. 233, ал. 1 АПК, според която по принцип
частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение. Следователно спирането
на предварителното изпълнение до окончателното разрешаване на въпроса за неговата
законосъобразност на основание чл. 60, ал. 5 АПК има смисъл при отхвърляне на жалбата
против разпореждането за принудително изпълнение. В случая е постановена отмяна
на предварителното изпълнение, поради което спирането му е безпредметно и
искането следва да се остави без разглеждане (в този смисъл Определение № 12666 от
18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12057/2018 г., I о.)
Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение
на Заповед № РД-01-888/ 29. 10. 2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" гр. София, с която са прекратени правата,
произтичащи от лиценз за извършване на обществен
превоз на пътници на територията на Република България № 03834, издаден на 15.
10. 2015 г. на „Автобусни превозвачи – Руйно“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Руйно, общ. Дулово, ул. Четвърта № 35, представлявано
от управителя Г.Г.Г., и е разпоредено е отнемане на 3 броя удостоверения за обществен
превоз на пътници и отписване от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните
правози на моторните превозни средства, вписани към лиценза.
ОСТАВЯ без разглеждане искането за спиране на предварителното
изпълнение на посочената по-горе заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: