Решение по дело №423/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 127
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20207050700423
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………., гр. Варна

 

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА - ІV касационен състав, в открито  съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА

                     ЙОРДАН ДИМОВ

 

при участието на секретаря Ангелина Георгиева и прокурора от ВОП Силвиян Иванов , като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 423 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.

         Образувано е по подадена касационна жалба от Г.В.В., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен, срещу решение № 932/10.05.2019 г. по адм. дело № 1624/2018 г. по описа на Административен съд – Варна , с което е отхвърлен предявен от  жалбоподателя иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 8000 лв. , причинени от ухапвания от дървеници в затвора Варна през периода 18-19.04.2018г.

Заявените оплаквания в  жалбата са необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на  съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е достигнал до  грешни фактически изводи , несъобразявайки се със законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНС . В хода на съдебното производство ответникът не е провел успешно обратно доказване и поради тази причина  подателят на жалбата счита за доказани претендираните неимуществени вреди . Заявява се оплакване за некредитиране на показанията на свидетеля А. . Първата съдебна инстанция не се е съобразила и с решението на Европейския съд по правата на човека по делото „ Н.  и други срещу България“ . Безспорно е доказано ,че по време на престой в затвора - Варна В. е получил ухапвания от дървеници , който факт се установява от събраните  гласни доказателства . Събраните по делото протоколи за дезинфекция не съдържат данни за третиране  именно на килия № 222, където е бил В..  Фактът ,че той е бил нахапан от дървеници в ареста в гр. Велико Търново и в затвора гр.Варна доказва несправяне на ответника с този проблем .

Отправеното към касационния съд искане е за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск за обезщетение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа своята жалба на изложените  в основания. Допълнително заявява , че искът му по чл. 284 от ЗИНЗС поради ухапвания от дървеници при престоя му в ареста в  гр. Велико  Търново е бил уважен от Административен съд гр. Велико Търново . Наличието на дървеници в затвора е довело до нарушаване на неговото право на 8-часов непрекъснат сън по чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС. В. твърди , че във Варненския затвор лишените от свобода  са оставени да бъдат „ изядени“ от дървеници .

Ответникът по касация - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован , не са представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна изразява позиция за неоснователност на подадена касационна жалба  поради правилността на атакуваното съдебно решение . Не са събрани доказателства в първоинстанционното производство за незаконосъобразни действия на служители на ответника , респ. няма доказателства за  допуснато нарушение на чл. 3 от  ЗИНЗС.

 Административен съд гр. Варна- ІV касационен състав , анализирайки събраните доказателства от предходната съдебна инстанция и заявените оплаквания в подадената касационна жалба , приема за установено следното:

Жалбата на Г.В. е депозирана от надлежна страна- ищец в първоинстанционното съдебно производство , за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и обуславя правен интерес от обжалването му. Предвид  определение № 13122/22.10.2020 г. на ВАС касационната жалба следва да се счита за срочно подадена , респ. потестативното процесуално право на жалба е упражнено в законоустановения срок .

В обобщение касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил , че Г.В.В. изтърпява наказание "лишаване от свобода"  в затвора Плевен. На 18.04.2018 г. е бил конвоиран от затвора – Ловеч до затвора – Варна за участие в съдебно заседание по внчд.№ 91/2018 г.,  насрочено за 19.04.2018 г. Постъпил е в Затвора гр. Варна в 18:50 часа на 18.04.2018 г. и е напуснал в 10:20 часа на 19.04.2018 г. Настанен е бил в  килия № 222, в която е  пребивавал   И.К А. , от чиито показания е установено, че В. е престоял в неговата килия . Били са нападнати от насекоми – малки черни буболечки,  според него – дървеници, получило  се подуване и сърбеж. В. бил също нахапан и подут. Извикал е главният надзирател, но той не е дошъл. Надзирателят, който се отзовал ( вероятно дежурен) обяснил, че няма къде да бъде преместен. С В. са разговаряли до 4 часа сутринта „да не усеща как го хапят“. 

Тези  гласни доказателства съдът не е кредитирал предвид събраните писмени такива- протоколи за дезинфекция , според които администрацията на затвора-Варна  ежемесечно е предприемала мерки за дезинсекция и дератизация на всички спални помещения в корпуса на Затвора. Такава е била извършена непосредствено  преди процесния период на 29.03.2018 г.

Предходна съдебна инстанция е достигнала до фактически извод, че ухапване от инсекти на Г.В. е възникнало преди настаняването му в килия №222 на затвора  гр.Варна , съобразявайки се и с представено по делото извлечение от амбулаторната книга  на ареста в гр. Велико Търново с данни , че на 18.04.2018 г. в 12:45 ч. на Г.В. е била оказана медицинска помощ във връзка с оплакване за ухапване от инсекти /дървеници / с назначена медикаментозна терапия с „Алергозан“. В. не е ангажирал доказателства,  че  отново е потърсил медицинска помощ в медицинския център на затвора гр. Ловеч, където е бил приведен още на 19.04.2018 г.  по повод същите оплаквания, евентуално  - за изявена, или усложнена  алергична реакция след пребиваването му  в килия 222 на затвора- Варна. Според Административен съд гр. Варна не са установени обстоятелства, които да насочват, че  ищецът е бил лишен от медицински грижи, т.е. налични са били   условия за опазване на неговото физическо здраве.

Въз основа на  изложените фактически данни  първоинстанционният съд е извел правно съждение за отсъствие на незаконно бездействие на  администрацията на затвора Варна, а и наличието на инсекти в местата за лишаване от свобода , в това число в Затвора Ловеч и в Затвора Варна , не може само по себе си  да доведе до толкова негативни преживявания,  каквито са подробно описаните  в исковата молба. Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи и като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката на В. , за да се счете,  че за него са настъпили подлежащи на обезщетяване морални вреди, още повече, че дискомфортът е търпян в период, предхождащ процесния, който както беше отбелязано на процесното място е в рамките на около 12 часа .

Чл. 3 от Конвенцията забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата, но за да попадне в обхвата на цитираната разпоредба въздействие от такъв характер следва   да  е достигнало минимално ниво на суровост.  Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението, физическите и психическите последици и в някои случаи пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата.

Настоящият съдебен състав при извършената инстанционна  съдебна проверка не констатира  съществуването на заявените оплаквания в жалбата на Г.В..

Несъстоятелна е тезата на касатора за  допуснато съществено процесуално нарушение на  първоинстанционния съд , изразяващо се в некредитиране на  събраните гласни доказателства . Процесуално нарушение  е необсъждането на събрани доказателства , но настоящият  случай не е такъв.  Основен принцип на гражданското съдопроизводство е съдът да преценява доказателствата по вътрешно убеждение / чл. 12 от ГПК , приложим  на основание чл. 144 от АПК и чл. 285 от ЗИНЗС/ . Кредитирането на доказателствените източници  има касателство към обосноваността на съдебния акт.

         На следващо място, лишено от основание е оплакването за допуснато  съществено процесуално нарушение  поради неприлагане на законната презумпция  по чл. 284 , ал. 5 от ЗИНЗС. Новелата на цитираната правна норма гласи ,че  в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Според ал. 1 на същата разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

          Според правната доктрина  фактите, презюмирани по силата на законови оборими презумпции, не се нуждаят от доказване. Законната презумпция е доказателствено средство , което  задължава съдът да приеме, че щом е настъпил фактът, визиран в  хипотезиса на  законната презумпция, налице е и презюмирания факт . Фактът, визиран  в хипотезиса  на презумпцията  / т.нар.  презумптивна предпоставка/  трябва да бъде доказан , и то с пълно  доказване. Само след това съдът е длъжен да  третира презюмирания факт  за съществуващ  и ненуждаещ се от доказване / виж. С.Ж. , Българско  гражданско процесуално право, Сиела , С , 2000 , с. 264. /

        Цитираните теоретични постановки , съотнесени към конкретиката по настоящия казус, навеждат на извод, че съдът е длъжен да приеме  за настъпили претендираните от Г.В. неимуществени  вреди  само при проведено успешно пълно доказване на  извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Според тази разпоредба осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

          Допълнителни  насоки по изясняване на понятията „ нечовешко „ отношение и „унизително „ отношение дава съдебната практика на Европейския съд по правата на човека . Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е преценено като “унизително” когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат (Вж., например, т. 63 от решението от делото  „К.срещу България“ ; Kудла с/у Полша [ГО], № 30210/96, абзац 92, ЕКПЧ 2000-XI [Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECHR 2000-XI]). Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна” по смисъла на член 3, Съдът трябва да  определи дали целта й е да унижи и подтисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим с член 3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително възможността за установяване на нарушение на член 3 (Вж., например, Р.с/у Финландия, решение от 16 декември 1997, Сборник с доклади и решения, 1997-VIII, стp. 2821-22, абзац 55 [Raninen v. Finland, judgment of 16 December 1997, Reports of Judgments and Decisions, 1997-VIII, pp. 2821-22, § 55], иП. с/у Гърция, № 28524/95, абзац 74, ЕКПЧ 2001‑III [Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECHR 2001‑III]).

         Пълното доказване  е доказването , което цели да създаден сигурно  убеждение на съда  в истинността  на съответното фактическо твърдение  /виж  С.Ж. , Българско  гражданско процесуално право, Сиела , С , 2000 , с. 259. / В настоящия случай  Г.В. за постигане процесуалния стандарт на пълно доказване на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС и по-специално ухапвания от дървеници в затвора гр. Варна ангажира единствено гласни доказателства на един свидетел , чиято достоверност  се опровергава от представените от ГДИН писмени доказателства за целите на насрещното доказване.  Правилно първоинстанционния съд е съобразил материалната доказателствена сила на записванията в амбулаторната книга на  медицинския център на ареста в гр. Велико Търново поради правната  природа на  този документ на официален свидетелстващ такъв . В тази връзка обосновано откъм доказателствени източници предходната съдебна инстанция е приела за доказан факта ,че на 18.04.2018 г. , престоявайки в следствия арест  в гр. Велико Търново , Г.В. е имал обрив  следствие на ухапвания от дървеници. Самият В. твърди, че по повод  тези ухапвания е бил уважен неговия иск за обезщетение по чл. 284 от ЗИНЗС, предявен пред Административен съд гр. Велико Търново. В тази връзка със силата на пресъдено нещо е установено, че на 18.04.2018 г. при престоя му в следствения арест  в гр. Велико Търново В. е получил ухапвания от дървеници. При спазване на казуалните връзки между явления  неговото твърдение , че не могъл да упражни  право на непрекъснат 8 часов сън , е резултат от получения обрив същия ден от ухапванията в ареста в гр.Велико Търново, а не от ухапвания от дървеници и в затвора гр. Варна . В. твърди, че лишените от свобода в затвора гр. Варна  са „ изядени“ от дървеници. Според правилата на логическото мислене , ако това е вярно, то поради факта че лишените от свобода престояват непрекъснато  години наред в килиите, би следвало повечето от тях многократно да търсят медицинска помощ и да сезират затворническата администрация за такъв проблем , но такива  доказателства няма. Причина на отсъствие на такива оплаквания е липсата на дървеници заради  ежемесечната дезинфекция именно срещу дървеници в затвора гр. Варна . За съществуването на този факт свидетелстват събраните протоколи  за такава дезинфекция , включително  за извършена такава на 29.03.2018 г.  и на 23.04.2018 г. / . Именно тази системна дезинфекция е причина за липсата на дървеници в затвора . Освен това събраната като писмено доказателство справка на началника на затвора гр. Варна  свидетелства  ,че на  29.03.2018 г. е била извършена дезинфекция на всички  спални помещения в корпуса на затвора гр. Варна , което означава и килия № 222, в която е бил поставен В. на 18-19.04.2018 г.

          Изложените фактически данни са били анализирани в своята  съвкупност от първоинстанционния съд . Установената непротиворечивост и взаимовръзка на събраните писмени доказателства изключва достоверност на фактическото твърдение на В. , че е получил ухапвания от дървеници в затвора гр. Варна. Обосноваността на този фактически извод на АдмС -Варна се потвърждава и от допълнително изложения аргумент от този съдебен орган, че В., който твърди ,че е алергичен към ухапвания от дървеници , ако е получил такива в затвора-Варна  , би следвало да потърси медицинска помощ при престоя си в този затвор или след неговото конвоиране обратно в затвора гр. Ловеч, но той нито твърди ,нито представя доказателства за потърсена  медицинска помощ .

        В контекста на гореизложените правни разсъждения обосновано е правното становище на предходната съдебна инстанция за отсъствие на допуснато нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС спрямо Г.В. при престоя му в затвора гр. Варна за периода 18-19.04.2018 г. . В тази връзка при липсата на  жестоко, нечовешко или унизително отношение към него  не е осъществена презумптивната предпоставка на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС , поради което претендираните от В. неимуществени вреди  не са настъпили . В тази връзка обосновано ппървоинстанционния съд е  извел правен извод за невъзникнало субективно материално право на обезщетение в полза на Г.В..  

 

 

Мотивиран от изложените съображения Варненският административния съд – ІV касационен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 932/10.05.2019 г. по адм. дело № 1624/2018 г. по описа на Административен съд – Варна , с което е отхвърлен предявен от  Г.В.В. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 8000 лв. , причинени от ухапвания от дървеници в затвора Варна през периода 18-19.04.2018г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2.