Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на секретаря
Ангелина Георгиева и прокурора от ВОП Силвиян Иванов , като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 423 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК.
Образувано е по подадена касационна
жалба от Г.В.В., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
затвора в гр. Плевен, срещу решение
№ 932/10.05.2019 г. по адм. дело № 1624/2018 г. по описа на
Административен съд – Варна , с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер от 8000 лв. , причинени от ухапвания от дървеници
в затвора Варна през периода 18-19.04.2018г.
Заявените
оплаквания в жалбата са необоснованост и
неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд е достигнал до
грешни фактически изводи , несъобразявайки се със законовата презумпция
по чл. 284, ал. 5 от ЗИНС . В хода на съдебното производство ответникът не е
провел успешно обратно доказване и поради тази причина подателят на жалбата счита за доказани
претендираните неимуществени вреди . Заявява се оплакване за некредитиране на
показанията на свидетеля А. . Първата съдебна инстанция не се е съобразила и с
решението на Европейския съд по правата на човека по делото „ Н. и други срещу България“ . Безспорно е
доказано ,че по време на престой в затвора - Варна В. е получил ухапвания от
дървеници , който факт се установява от събраните гласни доказателства . Събраните по делото
протоколи за дезинфекция не съдържат данни за третиране именно на килия № 222, където е бил В.. Фактът ,че той е бил нахапан от дървеници в
ареста в гр. Велико Търново и в затвора гр.Варна доказва несправяне на
ответника с този проблем .
Отправеното към
касационния съд искане е за отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск за обезщетение.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател поддържа своята жалба на изложените в основания. Допълнително заявява , че искът
му по чл. 284 от ЗИНЗС поради ухапвания от дървеници при престоя му в ареста
в гр. Велико Търново е бил уважен от Административен съд
гр. Велико Търново . Наличието на дървеници в затвора е довело до нарушаване на
неговото право на 8-часов непрекъснат сън по чл. 84, ал.2 от ЗИНЗС. В. твърди ,
че във Варненския затвор лишените от свобода
са оставени да бъдат „ изядени“ от дървеници .
Ответникът по касация
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован , не са
представлява в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Варна изразява позиция за неоснователност на подадена
касационна жалба поради правилността на
атакуваното съдебно решение . Не са събрани доказателства в първоинстанционното
производство за незаконосъобразни действия на служители на ответника , респ.
няма доказателства за допуснато
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Административен
съд гр. Варна- ІV касационен състав , анализирайки събраните доказателства от
предходната съдебна инстанция и заявените оплаквания в подадената касационна
жалба , приема за установено следното:
Жалбата на Г.В. е
депозирана от надлежна страна- ищец в първоинстанционното съдебно производство
, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и обуславя правен
интерес от обжалването му. Предвид
определение № 13122/22.10.2020 г. на ВАС касационната жалба следва да се
счита за срочно подадена , респ. потестативното процесуално право на жалба е
упражнено в законоустановения срок .
В обобщение
касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Въз
основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
установил , че Г.В.В.
изтърпява наказание "лишаване от свобода" в затвора Плевен. На 18.04.2018 г. е бил
конвоиран от затвора – Ловеч до затвора – Варна за участие в съдебно заседание
по внчд.№ 91/2018 г., насрочено за 19.04.2018
г. Постъпил е в Затвора гр. Варна в 18:50 часа на 18.04.2018 г. и е напуснал в
10:20 часа на 19.04.2018 г. Настанен е бил в
килия № 222, в която е
пребивавал И.К А. , от чиито
показания е установено, че В. е престоял в неговата килия . Били са нападнати
от насекоми – малки черни буболечки,
според него – дървеници, получило
се подуване и сърбеж. В. бил също нахапан и подут. Извикал е главният
надзирател, но той не е дошъл. Надзирателят, който се отзовал ( вероятно
дежурен) обяснил, че няма къде да бъде преместен. С В. са разговаряли до 4 часа
сутринта „да не усеща как го хапят“.
Тези гласни доказателства съдът не е кредитирал
предвид събраните писмени такива- протоколи за дезинфекция , според които
администрацията на затвора-Варна
ежемесечно е предприемала мерки за дезинсекция и дератизация на всички
спални помещения в корпуса на Затвора. Такава е била извършена
непосредствено преди процесния период на
29.03.2018 г.
Предходна съдебна
инстанция е достигнала до фактически извод, че ухапване от инсекти на Г.В. е
възникнало преди настаняването му в килия №222 на затвора гр.Варна , съобразявайки се и с представено
по делото извлечение от амбулаторната книга
на ареста в гр. Велико Търново с данни , че на 18.04.2018 г. в 12:45 ч.
на Г.В. е била оказана медицинска помощ във връзка с оплакване за ухапване от
инсекти /дървеници / с назначена медикаментозна терапия с „Алергозан“. В. не е
ангажирал доказателства, че отново е потърсил медицинска помощ в
медицинския център на затвора гр. Ловеч, където е бил приведен още на
19.04.2018 г. по повод същите
оплаквания, евентуално - за изявена, или
усложнена алергична реакция след
пребиваването му в килия 222 на затвора-
Варна. Според Административен съд гр. Варна не са установени обстоятелства,
които да насочват, че ищецът е бил лишен
от медицински грижи, т.е. налични са били
условия за опазване на неговото физическо здраве.
Въз основа на
изложените фактически данни
първоинстанционният съд е извел правно съждение за отсъствие на
незаконно бездействие на администрацията
на затвора Варна, а и наличието на инсекти в местата за лишаване от свобода , в
това число в Затвора Ловеч и в Затвора Варна , не може само по себе си да доведе до толкова негативни
преживявания, каквито са подробно
описаните в исковата молба. Причиненият
дискомфорт не би могъл да се определи и като такъв със значително и интензивно
въздействие върху психиката на В. , за да се счете, че за него са настъпили подлежащи на
обезщетяване морални вреди, още повече, че дискомфортът е търпян в период,
предхождащ процесния, който както беше отбелязано на процесното място е в
рамките на около 12 часа .
Чл. 3 от
Конвенцията забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или
унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението
на жертвата, но за да попадне в обхвата на цитираната разпоредба въздействие от
такъв характер следва да е достигнало минимално ниво на суровост. Оценката на този минимум е относителна и
зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението,
физическите и психическите последици и в някои случаи пола, възрастта и
здравословното състояние на жертвата.
Настоящият съдебен
състав при извършената инстанционна
съдебна проверка не констатира
съществуването на заявените оплаквания в жалбата на Г.В..
Несъстоятелна е
тезата на касатора за допуснато
съществено процесуално нарушение на
първоинстанционния съд , изразяващо се в некредитиране на събраните гласни доказателства . Процесуално
нарушение е необсъждането на събрани
доказателства , но настоящият случай не
е такъв. Основен принцип на гражданското
съдопроизводство е съдът да преценява доказателствата по вътрешно убеждение /
чл. 12 от ГПК , приложим на основание
чл. 144 от АПК и чл. 285 от ЗИНЗС/ . Кредитирането на доказателствените източници има касателство към обосноваността на
съдебния акт.
На
следващо място, лишено от основание е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение поради неприлагане на законната презумпция по чл. 284 , ал. 5 от ЗИНЗС. Новелата на
цитираната правна норма гласи ,че в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното. Според ал. 1 на същата разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според правната доктрина фактите,
презюмирани по силата на законови оборими презумпции, не се нуждаят от
доказване. Законната презумпция е доказателствено средство , което задължава съдът да приеме, че щом е настъпил
фактът, визиран в хипотезиса на законната презумпция, налице е и презюмирания
факт . Фактът, визиран в хипотезиса на презумпцията / т.нар.
презумптивна предпоставка/ трябва
да бъде доказан , и то с пълно
доказване. Само след това съдът е длъжен да третира презюмирания факт за съществуващ и ненуждаещ се от доказване / виж. С.Ж. , Българско
гражданско процесуално право, Сиела , С , 2000 , с. 264. /
Цитираните теоретични постановки , съотнесени към конкретиката по
настоящия казус, навеждат на извод, че съдът е длъжен да приеме за настъпили претендираните от Г.В.
неимуществени вреди само при проведено успешно пълно доказване
на извършени нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Според тази разпоредба осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Допълнителни насоки по изясняване
на понятията „ нечовешко „ отношение и „унизително „ отношение дава съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека . Отнасянето е “нечовешко” когато е
умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна
телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е
преценено като “унизително” когато предизвиква у пострадалите такива чувства на
страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат (Вж.,
например, т. 63 от решението от делото „К.срещу
България“ ; Kудла с/у Полша [ГО], № 30210/96, абзац 92, ЕКПЧ 2000-XI [Kudla
v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECHR 2000-XI]). Преценявайки дали
конкретна форма на третиране е “унизителна” по смисъла на член 3, Съдът трябва
да определи дали целта й е да унижи и
подтисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала
неблагоприятно неговата личност по несъвместим с член 3 начин. Липсата на
такава цел обаче не изключва задължително възможността за установяване на
нарушение на член 3 (Вж., например, Р.с/у Финландия, решение от
16 декември 1997, Сборник с доклади и решения, 1997-VIII,
стp. 2821-22, абзац 55 [Raninen v. Finland, judgment of
16 December 1997, Reports of Judgments and Decisions, 1997-VIII,
pp. 2821-22, § 55], иП. с/у Гърция, № 28524/95, абзац 74, ЕКПЧ 2001‑III
[Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECHR 2001‑III]).
Пълното доказване е доказването ,
което цели да създаден сигурно убеждение
на съда в истинността на съответното фактическо твърдение /виж С.Ж.
, Българско гражданско процесуално
право, Сиела , С , 2000 , с. 259. / В настоящия случай Г.В. за постигане процесуалния стандарт на
пълно доказване на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС и по-специално ухапвания от
дървеници в затвора гр. Варна ангажира единствено гласни доказателства на един
свидетел , чиято достоверност се
опровергава от представените от ГДИН писмени доказателства за целите на
насрещното доказване. Правилно
първоинстанционния съд е съобразил материалната доказателствена сила на
записванията в амбулаторната книга на
медицинския център на ареста в гр. Велико Търново поради правната природа на
този документ на официален свидетелстващ такъв . В тази връзка
обосновано откъм доказателствени източници предходната съдебна инстанция е
приела за доказан факта ,че на 18.04.2018 г. , престоявайки в следствия
арест в гр. Велико Търново , Г.В. е имал
обрив следствие на ухапвания от
дървеници. Самият В. твърди, че по повод
тези ухапвания е бил уважен неговия иск за обезщетение по чл. 284 от ЗИНЗС, предявен пред Административен съд гр. Велико Търново. В тази връзка със силата
на пресъдено нещо е установено, че на 18.04.2018 г. при престоя му в
следствения арест в гр. Велико Търново В.
е получил ухапвания от дървеници. При спазване на казуалните връзки между
явления неговото твърдение , че не могъл
да упражни право на непрекъснат 8 часов
сън , е резултат от получения обрив същия ден от ухапванията в ареста в
гр.Велико Търново, а не от ухапвания от дървеници и в затвора гр. Варна . В.
твърди, че лишените от свобода в затвора гр. Варна са „ изядени“ от дървеници. Според правилата
на логическото мислене , ако това е вярно, то поради факта че лишените от
свобода престояват непрекъснато години
наред в килиите, би следвало повечето от тях многократно да търсят медицинска
помощ и да сезират затворническата администрация за такъв проблем , но
такива доказателства няма. Причина на
отсъствие на такива оплаквания е липсата на дървеници заради ежемесечната дезинфекция именно срещу
дървеници в затвора гр. Варна . За съществуването на този факт свидетелстват
събраните протоколи за такава
дезинфекция , включително за извършена
такава на 29.03.2018 г. и на 23.04.2018
г. / . Именно тази системна дезинфекция е причина за липсата на дървеници в
затвора . Освен това събраната като писмено доказателство справка на началника
на затвора гр. Варна свидетелства ,че на
29.03.2018 г. е била извършена дезинфекция на всички спални помещения в корпуса на затвора гр.
Варна , което означава и килия № 222, в която е бил поставен В. на
18-19.04.2018 г.
Изложените фактически данни са били анализирани в своята съвкупност от първоинстанционния съд .
Установената непротиворечивост и взаимовръзка на събраните писмени
доказателства изключва достоверност на фактическото твърдение на В. , че е
получил ухапвания от дървеници в затвора гр. Варна. Обосноваността на този
фактически извод на АдмС -Варна се потвърждава и от допълнително изложения
аргумент от този съдебен орган, че В., който твърди ,че е алергичен към
ухапвания от дървеници , ако е получил такива в затвора-Варна , би следвало да потърси медицинска помощ при
престоя си в този затвор или след неговото конвоиране обратно в затвора гр.
Ловеч, но той нито твърди ,нито представя доказателства за потърсена медицинска помощ .
В контекста на гореизложените правни разсъждения обосновано е правното
становище на предходната съдебна инстанция за отсъствие на допуснато нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС спрямо Г.В. при престоя му в затвора гр. Варна за периода
18-19.04.2018 г. . В тази връзка при липсата на
жестоко, нечовешко или унизително отношение към него не е осъществена презумптивната предпоставка
на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС , поради което претендираните от В. неимуществени
вреди не са настъпили . В тази връзка
обосновано ппървоинстанционния съд е
извел правен извод за невъзникнало субективно материално право на
обезщетение в полза на Г.В..
Мотивиран от
изложените съображения Варненският административния съд – ІV касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 932/10.05.2019 г. по адм. дело № 1624/2018 г. по описа на
Административен съд – Варна , с което е отхвърлен предявен от Г.В.В. иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер от 8000 лв. , причинени от ухапвания от дървеници
в затвора Варна през периода 18-19.04.2018г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.