Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
30.06.2020г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Първи юни |
|
|
Година |
2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
28 |
по описа за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА НП № 000814/02.12.2019 г. на
Началника на отдел „Контрол и правоприлагане”
в Национално Тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.
София - с което на В.Й.Й., с ЕГН*********** ***, на основание чл.179, ал.3 вр.
чл.139, ал.6 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева и заплащане на таксата по
чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с
чл.25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”,
като ОТМЕНЯВА същото в частта му
относно заплащане на таксата в размер на
10.00 /десет/ лева по чл.10а, ал.2 от
Закона за пътищата /ЗП/.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата чу
част.
ОСЪЖДА В.Й.Й., с ЕГН*********** *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София сумата от 100.00 / сто / лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 000814/02.12.2019
г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално Тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София - с което на В.Й.Й., с ЕГН*********** ***, на
основание чл.179, ал.3 вр. чл.139, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и заплащане на таксата по чл.10а, ал.2 от
Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00 /десет/ лева, на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП
и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във връзка с
чл.25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Жалбоподателят се явява лично по
делото. Чрез писмената си жалба /възражение/ с вх.№ 18522/ 20.12.2019г. на АРС,
счита че обжалваното НП следва да се отмени изцяло. Основните аргументи на
жалбоподателя са свързани с неговото недоволство от поддръжката и състоянието
на пътищата включени в републиканската пътна мрежа, което го е мотивира да не
заплаща дължимата винетна такса.
Представителят на въззиваемата
страна, е на становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Развива подробни
съображения в насока, че административното наказание и размера са правилно
определени. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С АУАН №000814/23.06.2019г. съставен
от служител на сектор „Контрол и правоприлагане” гр. Пловдив към Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София, е установено, че на същата дата около 14.30 часа, на
републикански път ІІ-86 на км. 30,7 в
посока Бачково, жалбоподателя В.Й.Й. управлява собствено МПС-лек автомобил „Опел
Астра” с ДК№ РВ 6159 ТР, с максимална маса до 3.5 тона без за него да е била
заплатена дължимата винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа,
категория 3 , съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Нарушението било констатирано
от Д.И.Н. и Славчо Сашев Петров- работещи като инспектори в същия сектор, които
на същата дата били на работа. От техните показания се установява, че причината
за спиране на автомобила и извършване на проверка спрямо водача, бил подаден
сигнал от техни колеги, стоящи на пътя не известно разстояние преди мястото
където се намирал автомобила на двамата
свидетели. Предностоящия автомобил бил оборудван с камери, които сканирани
регистрационните номера на преминаващите автомобили. Автоматично чрез
използване на съответен софтуер се извършава проверка на платените за тях
дължими винетни такси за движение по републиканската пътна мрежа. Преминалия
покрай камерите автомобил управляван от жалбоподателя, бил селектиран тъй като за
неговия регистрационен номер нямало данни за платена винетна такса. Това
обстоятелство се потвърдило и при извършена проверка от двамата свидетели, като
се установило, че за превозното средство не е заплатена винетна такса за
движение по републиканската пътна мрежа, |Категория 3. Водачът не отрекъл, че
за управлявания от него автомобил няма платена винетна такса. С оглед
установеното той бил поканен да заплати на място, чрез ПОС терминално
устройство, глоба размер на 70 лв. Водачът отказал, като при тези обстоятелства,
св. Н. съставил цитирания АУАН, въз основа на който, въпреки постъпилите по
късно писмен възражения е издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество,ведно с направените от страна на нарушителя
възражения в хода на съдебното следствие,
за неоснователна по отношение на искането за цялостна отмяна на
обжалваното НП..
Безспорно по делото се установи
това, че на 23.06.2019г. около 14.30 часа жалбоподателят се е движел по
републикански път ІІ-86 на км. 30,7 в
посока Бачково, като е управлява
собствено МПС-лек автомобил „Опел Астра” с ДК№ РВ 6159 ТР, с максимална маса до
3.5 тона без за него да е била заплатена дължимата винетна такса за движение по
републиканската пътна мрежа, категория 3 по смисъла на чл. 10а, ал. 7 от ЗП. За
движението по този път съществува задължение за заплащане на винетна такса,
доколкото попада в обхвата на приложение № 2 към Решение № 959 на МС от
31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Т.е. с поведението си безспорно
жалбоподателят е нарушил чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, според който водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Същевременно
от наказващия орган е приложена правилната санкционна норма, а именно чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, според която на наказание подлежи „водач”, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Видно от нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП санкцията за нарушение от
вида на процесното е фиксирана, като наказващият орган не може да наложи друго
наказание, освен глоба в размер на 300 лв. В случая е наложена санкция именно в
този размер, поради което се налага извод, че наказващият орган е действал
законосъобразно и не са налице основания за изменение на НП, като същото следва
да бъде потвърдено.
След внимателен анализ на
събраните по делото доказателства, се установява това, че входа на воденото
административнонаказателно производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на страната да
разбере, точно кога е извършено нарушението и правилно да организира защитата
си. Направените възражения от страна жалбоподателя се явяват несъстоятелни и
без значение относно вмененото нарушение .
По отношение на заплащането на
таксата по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 10.00 лева, съдът намира НП за незаконосъобразно. В
действителност в разпоредбата на чл. 189е, ал. 7 ЗДвП е посочено, че „Независимо
от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на
съответната такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата
съобразно категорията на пътното превозно средство. Задължението се счита за
изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата”.
Събирането на дължимата от нарушителя такса, обаче няма как да стане чрез
издавеното на наказателното постановление, тъй като ЗАНН не предвижда това.
Този извод следва логически от текста на чл.57, ал.1,т.9 от ЗАНН, където е
посочено, че освен всички останали реквизити НП, трябва да съдържа и размера на
обезщетението и на кого следва да се заплати. Очевидно е че няма как дължимата
по чл. чл. 189е, ал. 7 ЗДвП такса да се приравни на дължимо обезщетение, тъй като
тяхната права природа е различна. В тази му част обжалваното НП подлежи на
отмяна.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената
сума следва да се присъди в полза на Агенция “Пътна инфраструктура”, доколкото
последната е юридическото лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
към министъра на регионалното развитие и благоустройството на бюджетна
издръжка, към което принадлежи Национално Тол управление (като специализирано
звено по смисъла на чл. 33а от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: