№ 171
гр. В., 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:В.Й.М.
Г.П.Й.
при участието на секретаря И. СТ. К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. М. В. против Решение
№111 от 26.02.24г. по гр.д. №2152/22 на ВРС в частта,с която искът не е
уважен в пълен размер.Иска от съда да отмени решението в обжалваната част
като уважи иска в пълен размер. Претендира и разноски по делото.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД-С. не е подал писмен отговор на
въззивната жалба.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред Районен съд-В. е образувано по искова молба на
Л. М. В.,ЕГН ********** против ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД
със седалище и адрес на управление : гр. С., р-н Триадица пл. "Позитано" № 5
1
,ЕИК ********* с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 ЗЗД за сума в размер
на 7 000лв..
Установено е, че на 30.04.2022 г., пътувайки с МПС „Тойота Корола", Д.
Т. бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. - пътници. При движение по
републикански път II -11 от гр. Монтана към гр. В., в с. С., общ. Брусарци,
претърпяли ПТП, като управляваното от Д. Т. МПС в спряно състояние било
блъснато отзад от товарен автомобил.
В следствие на ПТП ищцата получила травми от удари от отворените
въздушни възглавници на автомобила по главата и крайниците. Отделно от
физическите наранявания тя преживяла силен стрес от внезапния удар. На
място била прегледана от медици от ЦСМП - Лом.
Съставен е протокол за ПТП №1767414/30.04.2022 г. за материални
щети,в който се установява,че на посочената дата е станал пътен инцидент в
с.С., общ. Брусарци,обл.Монтана като управляваното от Д. Т. МПС е блъснато
отзад от товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН,
собственост на „ХИТ ГРУП“ ЕООД,управляван от Р. П. Н.,поради неспазване
на дистанция.
Виновен за причиняването на ПТП е Р. П. Н., който управлявал товарен
автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „ХИТ
ГРУП“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Булстрад
Виенна Иншурънс Груп“ ЕАД по Застрахователна полица №
ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП била валидна.
На 30.05.2022 г. Л. В. предявила претенция с вх№1539/30.05.20г. към
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. По подадената
претенция, представител на ответника от отдел „Правен“ й предложил по
телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева, като тя отговорила, че това не
я удовлетворява .След това получили от ответника писмо ,с което й се отказва
изплащането на обезщетение по претенцията.
ВРС е уважил исковата претенция до размер но 2 000лв. като до пълния
размер е отхвърлил иска като недоказан.
Окръжен съд-В. намира ,че прекият иск на увредения срещу
2
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди е доказан ,тъй като ищецът при условията на
пълно и главно доказване е доказал наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,
включително обосноваването на техния вид и размер.
По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола за
материални щети е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика,
материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС,
I т. о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. и мн.др. Даденото в тях
правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава.
В конкретния случай механизмът на ПТП се установява от протокола за
материални щети ,в който детайлно е механизмът е описан подробно,а
участниците в ПТП са подписали протокола без възражения.В протокола е
посочено и това ,че виновният участник е санкциониран по административен
ред.Констатирани са видими щети в предната част на товарния автомобил и по
задната част на лекия автомобил ,в който се е намирал ищецът.Съставителят
на протокола е констатирал на място местоположението на автомобилите и
деформациите по тях . Чл. 23. (1) от Закона за движение по пътищата
задължава водача на пътно превозно средство да се движи на такова
3
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.Очевидно е ,че водачът на товарния автомобил Р. П. Н. е нарушил Чл. 23.
(1) от Закона за движение по пътищата ,тъй като с оглед събраните по делото
доказателства не е възможен какъвто и да било начин за настъпване на ПТП
,различен от горепосочения.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен
съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо - постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ на 30.05.2022 г.
ищецът е предявил претенция вх.№1539/30.05.2022 г. към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение,като на 03.08.2022 г. е получил
отказ от изплащане на обезщетението .
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
4
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432,
ал.1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че
лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , като наличието и валидността към датата
на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и
5
виновността на дееца ,като няма данни за образувано досъдебно производство
,поради което всички факти и обстоятелства по делото следва да се установят
по реда и при условията на ГПК.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът по силата на
застрахователното правоотношение е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД В.ският
окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от него
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е
претендираният 7 000 лв.,като този размер на обезщетение е от естество да
репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на
ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията
6
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус -
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане - по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки продължителността и
степента на претърпените болки и страдания ,които продължават макар и в
значително по-слаба степен и към настоящия момент след близо две години
след ПТП , при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този
смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество
решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р
№1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012
г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на
ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо
претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 7 000лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
7
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на
30.05.2022 г. ,а постановеният отказ е от 03.08.2022 г., следователно
законната лихва върху главницата започва да тече от 03.08.2022 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски пред районния и окръжния съд : 1000
лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Л.М. пред Районен съд- В.,200 лв. за
възнаграждение на вещо лице/сумата поета от бюджета на съда/ ,държавна
такса пред Районен съд-В. в размер на 280 лв.Към тези разноски следва да се
прибави и сумата от 140 лв.за държавна такса по сметка на Окръжен съд-В..
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 111 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 2152/2022 г.
на Районен съд-В. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и
адрес на управление : гр. С., р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. В. с ЕГН **********,от гр.В.,ул.“Чайка
№231 сумата от 7000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП на 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2022 г.,до
окончателно изплащане на вземането .
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 30.04.2022 г.до 03.08.2022 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и
адрес на управление : гр. С., р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. В. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“Чайка
№231 направените по делото разноски в размер на : 1000 лв. за адвокатско
възнаграждение .
8
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и
адрес на управление : гр. С., р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-В. 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице , 280 лв. държавна такса пред Районен съд-В. и
140 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд-В. .
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9