РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. гр. Хасково, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101564 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от А. П. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: *******, адв. Г.В.У. - САК против Д. З. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр.*******, съдебен адрес: *******, адв. И.В. от АК - Хасково.
Ищецът твърди, че на 09.05.2021 г. бил с приятели в района на общ.*******. Тогава
решили да посетят намиращо се там увеселително заведение. Ето защо на същата дата в
землището на общ.*******, пред комплекс „*******", находящ се на главен път *******-
Хасково, след като посетили същото заведение и без ищецът да провокира който й да е било
чрез действия и/или думи, му бил нанесен побой чрез проявена агресия от ответника с
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето и по-конкретно в челюстта му. В следствие
на този удар, челюстта на ищеца била счупена, като му била причинена средна телесна
повреда - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2 от НК.
Поддържа се в исковата молба, че ищецът по повод на този случай депозирал жалба и
било образувано ДП № 421/2021г. по описа на РУ-*******, пр.пр. № 2541/2021г. по описа
на РП-Хасково, ТО-*******. След извършеното разследване било повдигнато обвинение на
ответника, делото било внесено за разглеждане в съда и със сключено споразумение по
НОХД № 257/2022 г. по описа на РС-*******, същият бил признат за виновен по посочения
наказателен текст, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година с изпитателен срок от 3 години.
В резултат на така нанесения побой, ищецът първоначално не можел изобщо да си
1
отваря устата, загубил съзнание и получил изключително силни болки и оток в областта на
долната челюст в ляво, а в последствие затруднение в отварянето на устата, дъвченето и
говора, които не били отшумели и понастоящем. Именно поради това, на 11.05.2021 г.
постъпил за лечение в УМБАЛ "*******" АД - гр.София - клиника по лицево челюстна
хирургия, където спешно била извършена операция и проведено хирургично лечение -
отстранен/изваден/ ренитиран долен мъдрец в областта на фрактурната линия и поставяне в
горната и долната челюст на 4 броя тита - нови винта и ластици, за да може двете челюсти
да се фиксират, наместят и възстановят. След рентгенови обследвания били установени
наличие на дислокация, малък костен контакт и калусообразуване, което наложило да се
извърши втора операция на 03.06.2021 г. в болница „*******". Там по време на операцията
се отстранили първоначалните 4 бр. винта, поддържащи еластичната фиксация и се
поставила метална плака, която се фиксирала с нови 5 бр. винта и след като тъканите се
зашили, тази нова планка с винтовете останала там и се намирала все още в устната кухина
на ищеца. Било му изписано и медикаментозно лечение, което продължило дълго във
времето.
Освен тези физически увреждания /изключително много силни болки и страдания/
и във връзка с тях, на ищеца били нанесени и същият преживял морални и психически
травми и страдания, изразяващи се в унижение, наранена чест и достойнство, гняв,
изпитване на срам пред близки, колеги и семейството му с оглед последиците и неприятния
външен вид на лицето му за продължителен период от време след този случай. По този
начин силно бил накърнен нравствения му патримониум.
Тъй като делото приключило по реда на чл.384 и сл. от НПК се сочи в исковата
молба, че ищецът не взел участие в наказателното производство и не успял да се
конституира като частен обвинител и граждански ищец, както и да предяви граждански
иск за обезвреда. Така за него възниквал правен интерес от завеждането на настоящата
искова претенция. За нанесените му физически увреждания и получените в резултат от тях
болки и страдания, а така също и за преживените морални и психически травми и страдания,
които продължавали, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди общо в
размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизането
на споразумението в сила - 29.06.2022 г., до окончателното им изплащане. Претендира
също така и имуществени вреди в общ размер от 3570,43 лева, ведно със законната лихва
върху тях също от 29.06.2022г. до окончателното им изплащане, от които: 2100 лв. за
адвокатско възнаграждение по ДП № 421/2021г. по описа на РУ-*******, съгласно два
адв.договора с пълномощни към тях; 50 лв. за съд.мед. удостоверение от 19.05.21г.; 11,60 лв.
за потребителска такса от 13.05.21г.; 120 лв. за компютърна томография от 31.05.21 г.; 39,13
лв. за инжекция и специална вода за устата от 02.06. и 05.06.21г.; 85 лв. за обслужване в
клиниката от 05.06.21 г.; 900лв. за избор на екип за оперативно лечение с много голям обем
и сложност от 05.06.21 г.; 244,70 лв. за консумативи и медикаменти от 30.06.21г. и 20 лв.
за лабораторни изследвания от 06.07.21 г.
По изложените съображения, иска от съда да постанови решение, с което ответникът
2
бъде осъден да му заплати неимуществени вреди и имуществени вреди в посочените по-горе
размери, ведно със законната лихва върху тях, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените разноски по делото, за което е представен списък
по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника. В съдебно заседание, редовно призован, същият не се явява,
но чрез надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. И.В. от АК –
Хасково, оспорва иска като го намира за неоснователен и недоказан, направено е
възражение за съпричиняване. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски като се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Релевирано е и искане за прихващане на присъдените разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Споразумение № 58 от 21.06.2022 г., постановено по НОХД № 257 по описа за
2022 г. на Районен съд – ******* подсъдимият и ответник в настоящото производство - Д.
З. Ж., е признат за виновен в това, че на 09.05.2021 г., в землището на общ.*******, пред
комплекс „*******“, находящ се на главен път ******* – Хасково, в качеството си на
длъжностно лице /портиер – невъоръжена охрана в комплекс „*******“/, при изпълнение на
службата си, причинил средна телесна повреда /чрез нанасяне на удар с юмрук в челюстта/
на А. П. А. от гр.София, изразяваща се в счупване на челюст – престъпление по чл.131 ал.1
т.2, вр. чл.129 ал.2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от 3 /три/ години. Като необжалваем, съдебният акт е влязъл в сила на същата дата -
21.06.2022 г.
С Определение № 44 от 02.02.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 50 по описа за 2023
г. на Окръжен съд – Хасково е отменено Определение № 133 от 15.11.2022 г., постановено
по НОХД № 257/2022 г. на РС – ******* като е оставена без разглеждане молбата на адв.
Г.У., повереник на пострадалия А. П. А., осъденият Д. З. Ж. да заплати сумата от 2100 лева,
представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение на ДП № 421/2021 г. по
описа на РУ – *******.
По делото са приложени две епикризи. Първата от тях е Епикриза от УМБАЛ
„*******“ АД – София, клиника по Лицево челюстна хирургия за ищеца, постъпил на
11.05.2021 г. и изписан на 13.05.2021 г., според която на ищеца е поставена окончателна
диагноза: S02.61 „Счупване на долна челюст, открито“; в графа „Анамнеза“ е посочено, че
пациентът постъпва по спешност в клиниката по повод претърпян на 09.05.2021 г. около
03.00 часа сутринта побой със силни болки и оток в областта на долната челюст в ляво,
съобщава за затруднение в отварянето на устата, дъвчене и говор, но не и за загуба на
съзнание. За обективно състояние се сочи затруднено отваряне на устата, интактно съзъбие,
патологична подвижност на дилната област в ляво, палпаторна болезненост при палпация
3
перимандибуларно в ляво какато вестибуларно, така и лингвално; изразен лицева асиметрия
за сметка на оток в ляво супра – и инфрамандибуларно, кожата в тази област е оточно
зачервена, зоната е палпаторно силно болезнена. Подробно са описани и направените му
изследвания, вкл. и рентгенография на лицеви кости, профилна проекция и проведената
медикаментозна терапия. Отбелязано е, че на 12.05.2021 г. е проведена оперативна
интервенция за открито наместване на мандибуларната фрактура, при която са постановени
4 броя винтове за фиксация като посредством еластична тяга охлузията е възстановена и
фиксирана трайно. Екстрахиран е и зъб 38 в зоната на фрактурата.
Втората епикриза за ищеца е издадена от болница „*******“, отделение по лицево –
челюстна хирургия. От нея се установява, че същият е постъпил в отделението на 02.06.2021
г. и е бил изписан на 05.06.2021 г. Поставена му е окончателна диагноза: МКБ 10
„Последици от счупване на черепа и костите на лицето“. В графа „обективен статус при
приемането“ е посочено, че в областта на горната и долната челюст на пациента, над
върховете на корените на канините са поставени титанови винтове и ластици за
междучелюстна имобилизация като охлузията е възстановена. Проведена е втора операция
на 03.06.2021 г. за реконструкция на мандибула, при която предоперативно е освободена
еластичната междучелюстна фиксация, след което под обща анстезия е установена начална
консолидация по хода на фрактурната линия, отстранени са прилежащите тъкани около
фрактурната линия, поставена е плака, фиксирана с 5 винта, като окузията е запазена.
Четирите винта, поддържащи еластичната фиксация, поставени при предишната операция са
отстранени, след което тъканите са защити. Използвани са импланти – плака и винтове.
Според издаденото Съдебномедицинско удостоверение № 221.05/2021 г. от д-р
М.Ю.Г. на 19.05.2021 г., след запознаване с медицинската документация, предоставена за
ищеца А. П. А. и личен преглед на пострадалия са установени следните травматични
увреждания – фрактура в областта на левия долночелюстен ъгъл; състояние след оперативно
лечение; травматичен оток в зоната на фрактурата. Съгласно удостоверението, това
травматично увреждане се дължи на директно значително по сила ударно въздействие от
твърд тъп предмет с относително омекотена неохлузваща контактуваща повърхност,
каквито характеристики има и ръката, свита в юмрук. Увреждането добре съответства да
бъде получено в резултат от нанесен удар с юмрук, по време и начин, както съобщава
пострадалия. Увреждането е определено по медико-биологичния квалифициращ признак:
„счупване на челюст“.
Представени са от ищеца и документи за заплатени за прегледи и извършени разходи
за закупуване на лекарства.
Видно от квитанция № 226, на 19.05.2021 г. ищецът е внесъл сумата от 50 лева за
издаденото му СМУ № 221.05/2021 г.
Съгласно приложената фактура № ********** от 13.04.2021 г., с издател УМБАЛ
„*******“ АД – София и посочен получател А. П. А., ведно с приложените към нея
фискален бон и разписка, ищецът е заплатил на 13.05.2021 г. сумата от 11,60 лв.
4
потребителка такса в полза на посоченото лечебно заведение.
Видно от фискален бон от 31.05.2021 г. ищецът е заплатил в полза на Медико –
диагностична лаборатория „*******“, гр.София сумата от 120,00 лв. за извършена
компютърна томография. В тази връзка са приложени и резултата от компютърна
томография на долна челюст от 31.05.2021 г., подписан от д-р И.Н. и медицинско
направление от същата дата за извършването й.
Представени са и две рецепти от 04.06.2021 г. ведно с три фискални бона от
02.06.2021 г. и от 05.06.2021 г. за сумите от 7 лв., 13 лв. и 19,13 лв. за поставена мускулна
инжекция и за закупени вода за уста Елудрил и амоксиклав.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и три фактури, издадени от
„*******“ ЕООД с получател ищеца, двете от които са издадени на 05.06.2021 г., а
последната на 30.06.2021 г. като и към трите са представени фискални бонове и разписки.
От тях се установява, че на 05.06.2021 г. ищецът е заплатил за престоя си в болница
„*******“ и за извършената му втора операция сумата от 85 лв. – такса за техническо и
битово обслужване от 2 до 3 дни и 900 лв. – такса за избор на екип при оперативно лечение
на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с много голям обем и сложност, а на
30.06.2021 г. – сумата от 244,70 лв. допълнително за медицински консуматив или
медикамент.
На 06.07.2021 г. ищецът е заплатил и 20 лв. за лабораторни изследвания, видно от
фискален бон от същата дата и резултати от лаборатория по клинична и молекулярна
патология.
В кориците на съдържащото се в НОХД № 257/2022 г. по описа на РС – *******
досъдебно производство № 421/2021 г. по описа на РУ- *******, приложено в цялост към
настоящото исково производство, на л. 38 и на л. 160 се съдържат договор за правна защита
и съдействие серия А № 828195/19.05.2021 г. и договор за правна защита и съдействие №
18/23.05.2022 г., ведно с пълномощни, по силата на които ищецът е упълномощил адв. Г.У.
да го представлява по досъдебното производство, срещу уговорено възнаграждение от 500
лв. и от 1600 лв., за които е отбелязано, че са платени в брой на посочените дати –
19.05.2021 г. и 23.05.2022 г.
Така посочените размери на извършените разходи от ищеца съответстват и на
заключението по допусната и назначена по делото съдебно – счетоводна експертиза, което
следва да се кредитира като обективно и безпристрастно изгответно, а и същото не бе
оспорено от страните. Така, според вещото лице Т. А., общият размер на извършените от
ищеца разходи по повод на проведеното му лечение и във връзка с ангажирания повереник
по досъдебното производство възлизат на сумата от 3570,43 лева като са конкретизирани по
вид и стойност, както следва:
- за лекарства, медицински консумативи и мускулна инжекция на медикамент в общ
размер на 283,83 лв. Издадени са следните счетоводни документи: фискален бон №
0018373/02.06.2021 г. за 7,00 лв.; фискален бон № 0088708/05.06.2021 г. за 19,13 лв.;
5
фискален бон № 0117722/05.06.2021 г. за 13,00 лв.; фактура № **********/30.06.2021 г. с
фискален бон № 0009848/30.06.2021 г. за 244,70 лв.;
-за изследвания в общ размер на 140,00 лв. Издадени са следните счетоводни
документи: фискален бон № 020227/31.05.2021 г. за 120,00 лв.; фискален бон №
008772/06.07.2021 г. за 20,00 лв.;
-за съдебномедицинско удостоверение са в общ размер на 50,00 лв. Издадена е
квитанция № 226/19.05.2021 г. за 50,00 лв.;
-за болничен престой и избор на екип са в общ размер на 996,60 лв. Издадени са
следните счетоводни документи: фактура № **********/05.06.2021 г. с фискален бон №
013468/05.06.2021 г. за 900,00 лв.; фактура № **********/05.06.2021 г. с фискален бон №
0007208/05.06.2021 г. за 85,00 лв.; фактура № **********/13.05.2021 г. с фискален бон №
024865/13.05.2021 г. за 11,60 лв.;
-за адвокатски хонорар са в общ размер на 2100,00 лв. Издадени са следните
документи: договор за правна защита и съдействие № 9/19.05.2021 г. за 500,00 лв. и договор
за правна защита и съдействие № 18/23.05.2022 г. за 1600,00 лв.
Гореописаните фактури, разходооправдателни документи /касови бонове и разписка/
и договори, според вещото лице, представляват годни счетоводни документи и съдържат
необходимата счетоводна информация, отразяваща заплатените по тях суми.
Установява се от съдържащите се в досъдебно производство № 421/2021 г. по описа
на РУ- ******* трудов договор № 20/29.04.2021 г., справка от НОИ за приети уведомления
по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с вх. № 26388213-13128/29.04.2021 г. и длъжностна
характеристика за „портиер, невъоръжена охрана към атракционен комлекс „*******“, че
ответникът, по време на осъществяване на деянието е работел в „******* – МЦТ“ЕООД
гр.Хасково на посочената длъжност в комплекс „*******“, респ. че на процесната дата е
изпълнявал служебните си задължения.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на ищеца, съдът назначи и
изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение, приема също като компетентно
и обективно дадено. Съгласно заключението, при инцидент на 8/9.5.2021 г. ищецът А. А. е
получил следните увреждания: счупване на тялото на долната челюст в ляво до ъгъла на
челюстта; оперативна екстракция на зъб 38 /долен ляв мъдрец/. Счупването на челюстта,
според заключението, е в резултат от силен удар нанесен с юмрук в областта на левия ъгъл
на долната челюст. Счупването е в т.н. предилекционно място, на нивото на 8-ми зъб от
лявата долна челюст. Медикобиологичният характер на причиненото увреждане, според д-р
Х. Е. представлява счупване на челюст, по смисъла на чл. 129 от НК. Съгласно
експертизата, счупването на челюстта е протекло със затруднение в дъвченето и говоренето
за срок не по-малко от 3 месеца като възстановителният процес не е приключил и към
момента. Налице са оплаквания от „мравучкане" и „опъване" в лявата половина на долната
челюст. Налице е не отстранена титаниева планка, с която е фиксирана фрактурата.
Разяснено е от съдебния медик, че отстраняването на планката е по преценка на лекуващия
6
лекари със съгласието на пациента. В заключението е посочено, че от данните по делото не
се установява ищецът да е губил съзнание, но има вероятност да е бил зашеметен за кратко,
което представлява степенно помрачение на съзнанието от най-лека форма. Несъмнено,
според вещото лице, след получаване на счупването ищецът е изпитал болка, която се е
усилила във времето с нарастването на отока на меките тъкани. Болката постепенно
намалявала интензитета си след фиксирането на счупването. Двете оперативни интервенции
допълнително са продължили периода на болките и затруднението в дъвченето.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите С.
А. Б. и Г. Х.в Х.в, по искане на ищеца и свид. З.С.С., сочен и воден от ответника.
От показанията на свид. С. А. Б. – роднина на ищеца, се установява, че след
инцидента е уведомена, че племенника й се намира в болница в гр.София, в много тежко
състояние, след побой в дискотека. Преди това същият работел и живеел повече от 10
години в чужбина, в Англия. Тя отишла да се грижи за него в дома на брат му в гр.София,
тъй като майка му била със заболяване – „множествена склероза“ и той нямал в България
друг по – близък роднина. Тя почиствала дома, приготвяла и му пасирала течната храна,
която той единствено можел да приема, подкрепяла го и психически чрез непрекъснати
разговори, ходела до аптеката да му купува лекарства, съдействала му и при разговорите с
лекарите, тъй като ищецът не можел да говори. Свидетелката останала 7 дни да се грижи за
ищеца след първата операция. Той бил със зашита с ластици челюст, не можел да говори, да
пие, дори не можел да разкаже какво му се е случило. Можел само да приема по малко вода
и сок, емоционалното му състояние също не било добро. След около 10 дни разбрали, че
първата операция, която е била направена без упойка, ще доведе до усложнения и А. няма да
може да се храни нормално. Това наложило втора операция, която ищецът заплатил сам.
Свидетелката придружила ищеца при втората му операция. След нея около 2 месеца ищецът
приемал само сокчета и това довело до срив на имунната му система. Освен това бил много
стресиран и не искал да живее. Говорел със стиснати зъби, споделял, че толкова искал да се
прибере в България, да създаде семейство, а след травмата едва ли ще може да осъществи
мечтите си. Страхувал се, че никога няма да може да се върне към нормалния си начин на
живот, да се грижи за майка си, да се храни или да говори нормално. Чувствал се безсилен.
Според свид. С. А. Б. ищецът изпитва болка все още при хранене като дъвкателният му
апарат бил увреден завинаги. През това време, свидетелката се връщала и до гр.*******, за
да се грижи и за своите деца.
Свид. Г. Х.в Х.в, познат на ищеца, който е бил заедно с него в комплекс „*******“ на
процесната дата, сочи в показанията си, че докато компания от 4-5 човека, сред които и
ищеца са се забавлявали в заведението е възникнал някакъв разговор за момиче, при което
ищецът е бил „замъкнат“ за ръката и изведен от заведението от охранител през задния вход.
Преди това компанията употребила и алкохол като всички изпили една бутилка водка. След
това охранителят му нанесъл удар в лявата част на челюстта. А. паднал на земята от удара, а
свид. Х.в извикал такси и го отпратил в дома на баща му в гр.*******. След като платил
сметката, отишъл при приятеля си, който бил с видимо различна физиономия, труден му бил
7
изказът, но бил подпийнал и отказал веднага да отиде в Бърза помощ. В последствие свид. Г.
Х.в разбрал от ищеца за ходенето по различни болници, знае, че 20 дни е бил с ластици в
устата, както и че са му правени две операции. Категоричен е в показанията си, че ищецът
не е провокирал с нищо охраната в заведението, нито се е държал неприлично или
агресивно, отрича въпросната вечер да са чупили чаши или в някакъв друг момент А. да е
имал агресивно или нетипично поведение спрямо когото и да е било. Свид. Х.в допълва
показанията си като посочва, че към настоящия момент ищецът живее и работи в гр.София и
има дете на около 1 годинка, както и че след инцидента лицето му не е било изправено, не
можел да си отвори достатъчно устата, изпитвал трудност като изговаря някои букви, а при
ядене режел храната си на малко парчета. Ищецът споделял на свидетеля Г. Х.в, че изпитва
неудобство и болки.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, естествено тези на свид. С. А. Б.
с оглед правилото на чл.172 ГПК, доколкото са логични, последователни, пресъздават
непосредствени и лични възприятия, а и кореспондират както едно спрямо друго, така и на
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и на
съдебномедицнската експертиза.
Свид. З.С.С., отговорник на охраната в дискотека „*******“, т.е. колега на
ответника, също твърди, че вечерта на инцидента е бил на работа. От клиенти на
заведението имало оплаквания от компания, която чупела чаши, бутали се и т.н. Няколко
пъти им била направена забележка, след което свид. Серафимов ги извел от заведението
през задния вход, където било мястото на ответника и му наредил повече да не ги допуска в
заведението. В последствие разбрал от ответника, че агресивното поведение на момчетата
продължило чрез обиди като едно от тях му посегнало, при което ответникът му отвърнал, за
да се защити. Не е бил свидетел на конкретната ситуация.
Съдът не кредитира тези показания, с изключение на частта им, в която се сочи
местоработата на свидетеля и това, че е изпълнявал служебните си задължения по време на
инцидента, тъй като те от една страна не са непосредствени и не пресъздават лични
възприятия, а от друга противоречат както на показанията на свид. Г. Х.в Х.в, така и на
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, искът за неимуществени вреди е изцяло основателен, а този
за имуществени вреди – частично основателен, като съображенията за това са следните:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. За да се приеме, че е налице
деликт, всички елементи трябва да съществуват в единство. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
8
ангажиране отговорността на ответника, а именно: противоправно поведение от страна на
делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди. Вината като
елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага
на ответника.
С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, и тъй като в случая е безспорно установено, че със Споразумение №
58 от 21.06.2022 г., постановено по НОХД № 257 по описа за 2022 г. на Районен съд –
*******, приравнено по правни последици, съгласно трайната съдебна практика на влязла в
сила присъда, подсъдимият и ответник в настоящото производство Д. З. Ж. е признат за
виновен да е извършил престъпление по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2 от НК, съдът намира
за доказана по несъмнен начин първата от кумулативно изискуемите предпоставки от
фактическия състав на основанието, на което се претендира обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди – противоправно деяние, извършено от страна на ответника, и то в
качеството му на длъжностно лице - /портиер – невъоръжена охрана в комплекс
„*******“/,при изпълнение на службата си, а именно причиняване на средна телесна
повреда на ищеца, за което е ангажирана и наказателната му отговорност при форма на вина
– пряк умисъл.
Относно вида и характера на причинените на ищеца увреждания, намиращи се в
причинна връзка с инцидента от 09.05.2021 г., съдът отчита травматичните увреждания, за
които е ангажирана наказателната отговорност на ответника в настоящото производство, а
именно- устновената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, а също
така и съдебномедицинската експертиза и Епикризата от УМБАЛ „*******“ АД – София,
клиника по Лицево челюстна хирургия, според които е налице и оперативна екстракция на
зъб 38 /долен ляв мъдрец/.
По отношение на претърпените неимуществени вреди под формата на болки и
страдания в резултат на процесното деяние, следва да се има предвид, че както наличието
им, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с увреждането, се доказват по безспорен
начин от съвкупния анализ на кредитираните показания на свид. С. А. Б. и на свид. Г. Х.в
Х.в, а също така и от неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза и
приложените медицински документи – епикризи и СМУ.
По настоящото дело е установено,че вследствие на счупването на челюстта ищецът е
лекуван първоначално в УМБАЛ „*******“ АД – София, Клиника по лицево - челюстна
хирургия, като на 12.05.2021 г., оперативно е извършено открито наместване на на
мандибуларната фрактура и са му постановени 4 броя винтове за фиксация като е извършена
фиксация и чрез еластична тяга. Изваден е и зъб 38, намиращ се в зоната на фрактурата.
Поради опасност от усложнения и след консултации и с други медицински специалисти, се е
наложила и втора медицинска интервенция в Болница „*******“, Отделение по лицево –
9
челюстна хирургия на 03.06.2021 г., при която са отстранени прилежащите тъкани около
фрактурната линия, поставена е плака, фиксирана с 5 винта, като окузията е запазена.
Четирите винта, поддържащи еластичната фиксация, поставени при предишната операция са
отстранени, след което тъканите са зашити.
Установена бе и продължителността на затрудняването на дъвченето и говоренето –
не по – малко от 3 месеца, като съгласно заключението по назначената по делото СМЕ и
кредитираните показания на свидетелите С. А. Б. и Г. Х.в Х.в възстановителният процес не е
приключил и към момента, доколкото са налице все още оплаквания от мравучкане и
опъване в лявата половина на долната челюст. Ищецът освен силните болки, за които е
приемал болкоуспокоителни лекарства и обстоятелството, че е бил в трайна невъзможност
да дъвчи и говори за относително по-продължителен период от над три месеца, също така не
е можел да се храни нормално, приемал е само течна храна със сламка, изпитвал и страх и
безсилие, че никога няма да може да се върне към нормалния си начин на живот, да се грижи
за майка си, да се храни или да говори нормално. Травмата му се отразила освен психически,
но също така и в емоционален план, а и физически, поради това, че не можел да се храни
самостоятелно и пълноценно имунната му система отслабнала.
Гражданската отговорност на ответника следва да бъде ангажирана по отношение на
престъпния резултат в своята цялост, или за установените телесни увреждания, тъй като е
нарушено общото правило на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму, при което гражданският
закон допуска обезвреждане на всяка противоправна последица. Касае се в случая за
неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице,
поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна
парична оценка и при определяне размера на дължимото обезщетение за тях следва да се
изхожда от установения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението като характер на увреждането,
начин на извършване на деянието, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. под.
В случая, с оглед тежестта на уврежданията, които е получил ищеца и които
увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с деянието на ответника, безспорно
установеното обстоятелство, че телесните увреждания са причинени чрез нанасяне на един
удар с юмрук в челюстта на ищеца от страна на ответника, който по време на изпълнение на
служебните си задължения като охранител в дискотека „*******“, призван да опазва
здравето и живота на клиентите на заведението и да не допуска конфликти, а не да
нарушава телесния им интегритет; продължителността на лечението му от над три месеца
и факта, че възстановителния период не е приключил и към момента; значителната
интензивност на страданията в първите дни и след двете оперативни интервенции;
невъзможността в продължение на над три месеца за нормално общуване и хранене;
физическия и психологичен дискомфорт, влошаване на качеството на живот на ищеца,
10
продължителните неудобства и социални ограничения, търпените негативни психични
изживявания; възрастта му; определяните при аналогични случаи обезщетения, както и с
оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема,
че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва
да му бъде престирана сума в размер на 20 000 лв. Според настоящия съдебен състав,
посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от ищеца болки и страдания.
При произнасянето си съдът се съобрази и с решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о., ГК и определение № 2082 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 4620/2022 г., I г. о., ГК и др. Така с първото от цитираните решения e присъдена сумата от
30 000 лева за двустранно счупване на долната челюст и изваждане на осми долен зъб в
ляво, довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното, като деянието е извършено
през 2013 г.; с решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г. на ВКС, IV г.o. e
присъдена сумата от 12 000 лева за травматична екструзивна луксация на горен ляв
централен резец, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдовнервния сноп и
отчупване на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец, като деянието е
извършено през 2016 г., а възстановителния период е продължил един месец. Прието е, че
увреждането на постоянен зъб, довело до неговото отпадане от зъбната редица, е за цял
живот, независимо от възможностите на съвременната дентална медицина. Настоящият
съдебен състав напълно споделя последния довод, поради което и като съобразни, че в
процесната хипотеза увреждането на здравето е настъпило през 2021 г., намира че искът за
неимуществени вреди е основателен в неговия пълен обем.
Ответното възражението за съпричиняване, според настоящия съдебен състав, е
неоснователно. От една страна същото е недоказано, доколкото не се установи по какъвто и
да е начин ищецът да е провокирал нападението спрямо себе си /показанията на свид. Г. Х.в
Х.в/, да е проявявал агресия или да е представлявал каквато и да е било заплаха спрямо
клиенти на дискотеката, а от друга - влязлата в сила присъда установява съпричастността на
ответника към деянието. Съпричиняване би могло да е налице, ако по делото бе установено,
че ищецът е отказвал, и/или е провел несвоевременно лечение, което е удължило
възстановителния период, какъвто не е настоящият случай. Съгласно т. 7 от ППВС 17/1963
г. съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, а както бе посочено по-горе, в настоящия случай такива обстоятелства
не са установени. Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия и за необосновано, а оттук и за неоснователно.
По тези съображения, съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за горепосочената сума от 20 000 лева, т.е. в пълния му предявен размер. Тази сума е
дължима ведно с поисканата законна лихва върху нея, считано от посочената в исковата
молба дата - 29.06.2022 г., до окончателното й изплащане, макар същата да се дължи
11
принципно от датата на увреждането, съгласно чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а
споразумението по НОХД № 257 по описа за 2022 г. на Районен съд – ******* като
необжалваемо да е влязло в сила на 21.06.2022 г.
За доказан по основание и както бе посочено вече, съдът намира и искът за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от инцидента по отношение на
сумите, претендирани като разходи за лечението. Относно размерът им, съдът кредитира
както представените фактури, фискални бонове, разписки и рецепти, така и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, които писмени доказателства и експертно
заключение, обсъдени съвкупно с останалите писмени доказателства – епикризи, резултати
от изследвания, СМУ и др., водят до единствено възможния извод, че същият е направил
разходи за лекарства, медицински консумативи и мускулна инжекция на медикамент в общ
размер от 283,83 лв.; за изследвания - 140,00 лв.; за съдебномедицинско удостоверение -
50,00 лв. и за болничен престой и избор на екип - 996,60 лв. или общо разходи по тези пера
от 1470,43 лв.
За недоказан и неоснователен в своето основание обаче, съдът намира искът за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди от инцидента за сумата от 2100
лв., представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение на ангажирания
повереник по ДП № 421/2021 г. по описа на РУ- *******. В досъдебното производство
ищецът е имал процесуалното качество на свидетел /пострадал/. Разноските по двата
договора за правна защита и съдействие - договор серия А № 828195/19.05.2021 г. за сумата
от 500 лв. и договор № 18/23.05.2022 г. за сумата от 1600 лв., са направени по договорка
между него и упълномощения му договорен адвокат във връзка с извършване на отделни
процесуални действия по воденото досъдебно наказателно производство и не са елемент от
състава на вредоносния резултат по смисъла на чл.45 ЗЗД, чието овъзмездяване се
претендира. Така, според настоящия съдебен състав, искът за имуществени вреди за сумата
от 2100 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли.
Следователно, искът за имуществени вреди е основателен и доказан до размера на
сумата от 1470,43 лв. /283,83 + 140,00 +50,00 +996,60/, до който размер следва да се уважи,
като за разликата над тази сума - 1470,43 лв. до пълния му предявен размер от 3570,43 лв.
искът за имуществени вреди следва да се отхвърли. И тази сума е дължима ведно с
поисканата законна лихва върху нея, считано от 29.06.2022 г., до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото и двете страни имат право на разноски, но доколкото
ответникът е направил изрично волеизявление за прихващане на разноските по делото, то на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено в полза на ищеца следва да се присъдят такива.
Така, съобразно уважения размер на предявените искове, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него в първоинстанционното производство разноски, съгласно
представения по делото списък по чл.80 ГПК и ангажираните доказателства за реалното им
извършване, след прихващане на следващите се на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата в размер на
12
222,74 лв., а именно сумата от 2517,26 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на претендирания като разноски адвокатски
хонорар е неоснователно, доколкото възнаграждението от 2740 лв. не надвишава значително
изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум от 2521,30 лева и съответства на
фактическата и правна сложност на делото, проведените общо четири открити съдебни
заседания с участието на адв. Убенов и извършените от него действия.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавна такса,
поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер на 858,82 лв., съобразно размера на присъденото
обезщетение и разноски за възнаграждения за вещи лица в размер на 650 лв. или общо
1508,82 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Д. З. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр.*******, съдебен адрес: *******, адв. И.В. от АК - Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *******, адв. Г.В.У. - САК, сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - физически
увреждания и получените в резултат от тях болки и страдания, както и за преживените
морални и психически травми и страдания, настъпили в следствие на причинена му на
09.05.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, в резултат на
виновно поведение на Д. З. Ж., признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131
ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2 от НК с влязла в сила присъда – Споразумение № 58 от 21.06.2022 г.,
постановено по НОХД № 257 по описа за 2022 г. на Районен съд – *******, в сила от
21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, Д. З. Ж., ЕГН **********, с адрес:
гр.*******, съдебен адрес: *******, адв. И.В. от АК - Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *******, адв. Г.В.У. - САК, сумата от 1470,43 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - за лекарства,
медицински консумативи и мускулна инжекция на медикамент, изследвания,
съдебномедицинско удостоверение, болничен престой и избор на екип, настъпили в
следствие на причинена му на 09.05.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, в резултат на виновно поведение на Д. З. Ж., признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2 от НК с влязла в сила
присъда – Споразумение № 58 от 21.06.2022 г., постановено по НОХД № 257 по описа за
2022 г. на Районен съд – *******, в сила от 21.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 29.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като този иск в останалата му
13
част и за разликата над уважения размер от 1470,43 лева до пълния предявен размер от
3570,43 лева, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. З. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, съдебен адрес: *******,
адв. И.В. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. П. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: *******, адв. Г.В.У. - САК, сумата от 2517,26 лева,
представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. З. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, съдебен адрес: *******,
адв. И.В. от АК – Хасково, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на РС -
Хасково сума в общ размер от 1508,82 лева, представляваща дължима държавна такса и
разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
14