РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120205224 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод по жалба подадена от „*“ * с ЕИК: * /в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *,
чрез адв. Р. Х. – САК, срещу Наказателно постановление № BG2023/1000-941/НП от
17.05.2023 г., издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към
ТД Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците
(ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 4539,62 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. * от АК-Бургас, надлежно преупълномощена от Адвокатско дружество
„* и Х.“, надлежно упълномощено. Представителят поддържа жалбата и претендира
разноски. В допълнително представени писмени бележки обобщава доводите си и моли за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на НП и представя писмени бележки в тази насока.
Съдът приема, че е жалба е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
1
установено следното:
Във връзка със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на
ТД Митница-Бургас, изменена със заповеди № ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и № ЗТД-1000-
627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница-Бургас, и на основание чл. 48 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, служители от
отдел „Последващ контрол“ при ТД Митница-Бургас извършили проверка за установяване
на законосъобразността на действията на „*” * при прилагането на митнически режим
допускане за свободно обръщение, мерките на търговската политика на ЕС, както и
изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при
поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обръщение“ в периода от
01.06.2019 г. до 06.06.2022 г.
В рамките на тази проверка служители изискали документи и информация, които да
удостоверят фактическите данни, свързани с обстоятелствата от значение за целите на
проверката. Изисканите документи, обхващащи митнически декларации за допускане за
свободно обръщение за проверявания период, ведно с придружаващите ги документи,
справки от счетоводната отчетност и електронното банкиране, писмени обяснения,
сертификати, справки от други отчетности и др. били проучени от св. М. М. – гл. инспектор
в ТД „Митница“ – Бургас, която установила, че за проверявания период „*“ * е декларирало
за допускане за свободно обръщение единствено стоки, попадащи в обхвата на Глава 72 на
Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз „Чугун, желязо и стомана“, като
декларирало стоките с идентично описание, но в различни кодове по ТАРИК. Установила,
че доставчик на стоките е дружеството *, *, което е и едноличен собственик на капитала на
„*” *, поради което направила извод за свързаност по смисъла на чл. 127, § 1, буква д) от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, между доставчика и вносителя на
стоките.
Свидетелката установила и че *., * не е производител на допуснатите за свободно
обръщение стоки. Дружеството извършвало дейности по рязане и формоване на
стоманените изделия, но не произвеждало самата галванизирана стомана. Последната била
произвеждана от други дружества на територията на *.
За изпращаните от * и в последствие допуснати за свободно обръщение в Република
България стоки, доставчикът *. издавал MILL TEST CERTIFICATE съгласно стандарт EN
10204 - 3.1. Въпросните сертификати били представяни и декларирани пред митническите
органи в Република България при декларирането на стоките за допускане за свободно
обръщение. Свидетелката преценила, че съгласно Стандарт EN 10204 MILL TEST
CERTIFICATE следва да бъдат издавани от производителя, какъвто в случая *., * – не е.
B MILL TEST CERTIFICATE, издавани от *. било установено несъответствие със
сертификатите, издавани от производителите на стоките, като несъответствията се състоят в
наличието и количествата елементи в химичния състав на допуснатите за свободно
обръщение стоки. Именно наличието и количествата на определени химични елементи в
състава на изделията имали пряко значение за тарифното класиране на стоките.
При извършената проверка на митническа декларация (МД) с основен референтен
номер (MRN) 21BG001008031484R1 с дата на приемане 22.02.2021 г., било установено, че
„*“ *, в качеството си на декларатор и титуляр на режим, декларирало за режим „Допускане
за свободно обръщение“ стоки с описание в ЕД 6/8-Кл. 31 от МД - ГАЛВАНИЗИРАНИ
СТОМАНЕНИ ЛЕНТИ С ШИРОЧИНА ПО -МАЛКА ОТ 600mm - 21641 КГ0.56 ММх 200
ММ-9305 КГ - 5 БР ; 0.56 ММх 150 ММ - 2676 КГ - 1 БР ; 0.56 ММх 122 ММ - 2061 КГ -1 БР
; 0.56 ММх 0.80 ММ -2472 КГ- 1 БР ; 0.56 ММх 125 ММ -2135 КГ - 1 БР; 0.56 ММх 175 ММ-
2992 КГ- 1 БР”. от МД „Код на стоката - код по ТАРИК“ бил **********. В ЕД № 4/17
„Преференция“ от МД, дружеството декларирало код на тарифна преференция 120
„Непреференциални тарифни квоти“ и номер на квотата в ЕД № 8/1- 098609.
Съгласно откритата към датата на деклариране тарифна квота, към която бил
2
асоцииран код по ТАРИК **********, била приложена ставка на вносно мито в размер
на 0 %.
В декларацията, като продавач и износител на стоките било посочено дружеството
*., *.
Приложения към митническата декларация Сертификат за анализ (MILL TEST
CERTIFICATE) съгласно стандарт EN 10204-3.1, издадени от Galva Metal San.Ve Tic.A.S, P.
Турция съдържал информация за химичния състав и механични характеристики на стоката,
представляваща рулони - общо 10 (десет) бр., всеки със съответен идентификационен номер
на намотката (Coil Nomber).
Предвид обстоятелството, че *., * не било производител на стоката, допусната за
свободно обръщение, от проверяваното дружество било изискано да предостави анализни
сертификати от производителя/ите, от които да е видно вида и състава на стоката, допусната
за свободно обръщение с МД с MRN 21BG001008031484R1 и други документи. В тази
връзка проверяваното дружество предоставило Inspection Certificate и Quality Control Test
Certificate, издадени oт * *, което дружество се явявало и производител на процесните
метали, поради което и издадените от него Сертификати били приети от проверяващите за
меродавни. От данните в предоставените сертификати, издадени от *, *, станало ясно, че в
химичния състав на част от стоката, допусната за свободно обръщение с МД с MRN
21BG001008031484R1, НЕ СЕ съдържал елементът Алуминий (Аl). Същевременно в
издадените от *. MILL TEST CERTIFICATE, това не било посочено, което от своя страна не
представяло достоверно химичния състав на стоките при декларирането им пред
митническите органи в Република България. При това положение и имайки предвид
действителния химически състав на металите - стоката, допусната за свободно обръщение с
МД с MRN 21BG001008031484R1 с дата на приемане 22.02.2021 г., е следвало да бъде
класирана в код по ТАРИК **********, а не в реално класирания – **********.
Към датата на приемане на вносната МД с 21BG001008031484R1 за код по ТАРИК
********** (в който е следвало да бъде класирана стоката), също е била предвидена
непреференциална тарифна квота, относима към стоки с произход *. Номерът на квотата бил
098611, с период на валидност от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г.
С оглед некоректно декларирания код по ТАРИК, стоката допусната за свободно
обръщение по МД 21BG001008031484R1 с дата на приемане 22.02.2021 г., според
проверяващите - не може да бъде обект на непреференциално тарифно третиране, съответно
да бъде приложена ставка на митото в размер на 0%, а по отношение на нея би била
приложима ставка на допълнително мито в размер на 25 %.
На основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена
под режим допускане за свободно обръщение с МД с MRN 21BG001008031484R1
възникнало митническо задължение при внос, като размерът на вносните мита бил 3 783,02
лв. и доплащане на други публични държавни вземания - ДДС в размер на 756,60, или
ВСИЧКО в общ размер на 4539,62 лв.
След приключване на митническата проверка бил изготвен доклад, въз основа на
който свидетелката М. съставила акт за установяване на административно нарушение, за
това, че на 22.02.2021 г. в гр. Бургас, „*” *, с ЕИК: *, като е представило пред митническите
органи на Република България Mill Test Certificate, отразяващ некоректно обективните
характеристики на допуснатите за свободно обръщение посредством МД с MRN
21BG001008031484R1 стоки и е декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е
възползвало от непреференциална тарифна квота, не е изпълнило задълженията си,
произтичащи от чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234, ал.
1, т. 1 от ЗМ.
По така издадения АУАН постъпило писмено възражение. Изложени били твърдения
3
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта. Направено било искане за
прекратяване на образуваното въз основа на АУАН административнонаказателно
производство.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени,
оставил без уважение възраженията на жалбоподателя, тъй като счел, че същите са
неоснователни и не съдържали каквито и да е било аргументи, които да опровергавали
направените в АУАН констатации. На 17.05.2023 г. издал обжалваното постановление, с
което приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1
от ЗМ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
На база на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и
НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в
наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението,
датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е
извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от
фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно
конкретни факти - какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по
какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се подвеждат под съответната
правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това
законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се
защитава активно и адекватно. Същото може да оборва както фактическите констатации,
претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така
и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна.
Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53,
ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият
орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност ( в този
смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на
Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и
възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при
липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
Нарушена е разпоредбата на 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото в издаденият акт за
установяване на административно нарушение не е направено пълно и точно описание на
твърдяното нарушение.
Същото следва да бъде описано с всички обективни и субективни признаци, като в
конкретния случай в издаденият акт не е посочено изпълнителното деяние, с което се
осъществява състава на административно нарушение посочен в акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМ „Който избегне или направи опит да
избегне: т. 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите
публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или т. 2. забрани или
ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската
4
политика....“. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението се изразява в избягване или в
опит да се избегне. Видно обаче от съдържанието на АУАН, липсва посочване на
изпълнителното деяние- дали жалбоподателят е избегнал или е направил опит да избегне,
пълно или частично плащане на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен
признак на нарушението.
В АУАН е посочено, че дружеството е извършило нарушение чрез представянето
пред митническите органи на Република България на Mill Test Certificate, отразяващ
некоректно обективните характеристики на допуснатите за свободно обръщение стоки и е
декларирало некоректен код по ТАРИК, съгласно който се е възползвало от
непреференциална тарифна квота, с което не е изпълнило задълженията си, произтичащи от
чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза.
Иначе казано, като нарушение е посочено неизпълнението на задълженията по
Регламент (ЕС) № 952/2013 г на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза - лице, като съгласно посочените
текстове подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно
складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане,
декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение
или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните: а) точността и пълнотата на
информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението; б)
автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи
декларацията, уведомлението или заявлението.
Видно е, че никъде в АУАН не е описан като съставомерен признак избягването или
опитът да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на
другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, а още по-малко са
посочени конкретните размери на тези вземания.
Едва накрая в постановлението АНО е посочил, че жалбоподателят е избегнал
заплащането на дължими публични държавни вземания, което обвинение липсва изцяло в
АУАН. Органът е счел, че подобно допълване е законосъобразно, предвид разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Възможността за приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се преценя за всеки
конкретен случай и с оглед всички обстоятелства по делото. Действително, непосочването в
АУАН на обективни съставомерни признаци на нарушението, може да се отстрани по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но само ако по този начин не се ангажира отговорността на лицето
за нарушение по непредявени му фактически обстоятелства (в този смисъл е и правната
теория - Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр.
123).
Настоящият състав намира, че в конкретния случай допълнението в НП се явява
недопустимо, тъй като на практика дружеството бива наказано за съвсем различно
нарушение от гледна точка на фактите. Както бе посочено, в АУАН е направено заключение
за нарушаване на чл. 15, § 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г на
Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митническия кодекс на Съюза, като всъщност се касае за форми на невярно документиране,
без да е посочено същото да е довело до други последици. Не може да се приеме, че тъй като
в АУАН също така е описано, че е следвало да бъде внесено мито и ДДС, то признакът на
нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е фактически описан. Касае се за сложна фактическа
обстановка, като АУАН е с дължина дванадесет страници, а накрая актосъставителят е
синтезирал релевантните факти на една страница. Именно формулираното обвинение накрая
5
предопределя и защитата на наказаното лице - възраженията, доказателствата, които същото
ще реши да представи и т.н.
Посочването за пръв път в НП на формата на изпълнителното деяние, както и
допълването на АУАН с посочването на допълнителни противоправни последици (освен
свързаните с документирането и това, че с това документиране е избегнато внасяне на
публични задължения), препятства жалбоподателя на един по-ранен етап, а именно от
образуване на административнонаказателното производство, да разбере за какво е
ангажирана административно наказателната му отговорност. По този начин се стига до
елиминиране на една инстанция в производството за наказаното лице. Следва да се
отбележи, че сочените за нарушители лица принципно могат да взимат отношение към
всички посочени в АУАН факти, но правната логика е да се навеждат възражения и да се
сочат доказателства за тези факти, които актосъставителят е посочил за релевантни. Още
веднъж може да се отбележи, че в конкретния казус това е особено съществено, тъй като се
касае за АУАН, в който е посочена обширна фактическа обстановка.
В обобщение, съставът намира, че горепосоченото процесуално нарушение е довело
до ограничаване на правото на защита на привлечения към административно наказателна
отговорност субект, поради което същото се явява съществено, респ. влече като последица
отмяна на обжалваното постановление на формално основание.
На следващо място, съдът следва да посочи, че дори да се възприеме, че допуснатият
порок не е съществен, то изводът за незаконосъобразност на издаденото НП, отново би бил
същият. Това е така защото в случая АНО е ангажирал отговорността на дружеството за
това, че е избегнал плащането на митнически сборове, като тарифирал неправилно стоките
с код по ТАРИК е **********, за която е приложима ставка на вносно мито в размер на 0 %,
вместо да ги тарифира с код по ТАРИК – **********. Същевременно в НП изрично е
посочено, че за код по ТАРИК **********, също е била предвидена непреференциална
тарифна квота, относима към стоки с произход *. Посочено е също, че към датата на
изготвяне на доклада – остатъкът от тази квота е бил в размер от 213 750,00 кг. – т.е .е бил
достатъчен, но въпреки това е направен извод, че стоката е следвало да се обложи с 25%
мито. Никъде в хода на проверката не е било изследвано, респективно не е било посочено в
АУАН или НП – дали към релевантния момент – подаването на МД с MRN №
21BG001008031484R1 от 22.02.2021 г., е имало достатъчно остатък по квотата или не. По
мнение на съда това е много важно, защото ако се окаже, че към 22.02.2021 г. е имало
достатъчен остатък по квотата, то и вносното мито така или иначе (по верния код по
ТАРИК) отново би било 0 % (изрично в подадената декларация дружеството –
жалбоподател е завило желание да се ползва от преференцията), а от там и изводът на АНО,
че се касае за избягване на заплащане на митнически задължения, а не само за грешно
деклариране (което както стана дума е съвсем различно нарушение на Регламента), би бил
погрешен.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
6
защита и съдействие, както и платежни документи от които се доказва, че е бил заплатен
адвокатски хонорар в размер на 760 лева без ДДС или 912 лева с ДДС. По делото е
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар. Разпоредбата на
чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към
сключване на договора) ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с
определен интерес при интерес от 1000 до 10 000 лв. - минималното възнаграждение е в
размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. - т. е. в този случай минималният
хонорар възлиза на 753,66 лева без ДДС или 904,39 лева с ДДС, доколкото съгласно пар. 2а
от ДР на Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност.
Вярно е, че след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. от СЕС
съдът вече не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в
Наредбата, но по мнение на настоящия състав този минимум следва да се приеме като един
от ориентирите (незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
случая сумата от 912 лева с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото
и факта, че по делото е ангажиран голям и комплексен доказателствен материал, поради
което и присъждането му не се явява прекомерно.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2023/1000-941/НП от 17.05.2023 г.,
издадено от началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница
Бургас, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на основание чл.
234, ал. 2, т. 1 от същия закон, на „*“ * с ЕИК: * /в несъстоятелност/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 4539,62 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „*“ * с ЕИК: * /в несъстоятелност/
сумата от 912 / деветстотин и дванадесет/ лева с ДДС, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7