Р Е Ш Е Н И Е
Номер
70
20. 07. 2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд първи състав
на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 246 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.К.А.,
чрез а.. А.Д., срещу РА № Р-03002518006592-091-001/14.06.2019 г.,
издаден от органи по приходи в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
191/27.09.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на
лицето са определени задължения за ДДС по общия ред на ЗДДС за д.п.м.03,04,05,06,07,08,09,10.2015
г., д.п.м.01,02,03,04,05,06.2016 г., в размер на главница 12 443.16 лева и
лихва – 4797.67 лева; задължения за данък по ЗДДФЛ като едноличен търговец за
2013 г., 2014 г. и 2016 г., в размер на главница 1100 лева и лихва – 463.87
лева; задължения по чл.17 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа за периода от
2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер на главница 1159.77 лева
и лихва – 469.59 лева; задължения за осигурителни вноски за фондовете на
държавното обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице за осигурителни
периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер на главница 1668.62 лева
и лихва – 856.40 лева; задължения за здравно осигуряване като самоосигуряващо
се лице за осигурителни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер
главница 1103.86 лева и лихва – 546.22 лева; задължения за допълнително
задължително обществено осигуряване в универсален пенсионен фонд като
самоосигуряващо се лице в размер на главница 740.47 лева и лихва – 363.26 лева.
Възраженията в жалбата се свеждат до допуснати нарушения на процесуалните
правила и алтернативно до неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при неправилно
тълкуване на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган,
че жалбоподателят е укрил приходи или доходи, както и се твърди, че
незаконосъобразно ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от АПК. Жалбоподателят е представил всички необходими
документи, които са били достатъчни облагането да не се извършва по специалния
ред на чл.122 от ДОПК. В частта по ЗДДС, претендира прилагане на специалния ред
за облагане на маржа на цената, съгласно разпоредбите на чл.143 и сл. от ЗДДС.
Оспорва установените задължения за осигурителни вноски, като счита, че не
попада в кръга на лицата по чл.4 от КСО, които подлежат на задължително
обществено осигуряване.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от а..Д., която поддържа
жалбата и твърди,че на основание чл.143 ал.1 от ЗДДС да
жалбоподателят следва да бъде третиран като "дилър на стоки втора
употреба" чрез облагане на маржа на цената според чл.90 от ППЗДДС. Моли за
присъждане на съдебно - деловодни разноски, ведно с адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗАдв.
Ответникът - Директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Й. взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е било образувано със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03002518006592-020-001/31.10.2018г., изменена със Заповеди
Р-03002518006592-020-002/09.01.2019г., Р-03002518006592-020-003/07.02.2019г.,
Р-03002518006592-020-004/07.03.2019г., издадени от оправомощен орган при ТД на
НАП-Варна /л.5-11/. Подписани са с квалифициран електронен подпис на техните
издатели и в срока на валидност. Ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок, след удължаването му по реда и за срока
по чл.114 от ДОПК. РД е съставен в 14-дневен срок от приключване на ревизията.
Предметните предели на ревизионното производство съответстват на установените
задължения по вид и периоди в РД. РА е
издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата, органи по чл.119
ал.2 от ДОПК и е потвърден изцяло с Решение №191/27.09.2019 г. на директора на
дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. В съдържанието на
РА, ЗВР, ЗИЗВР и РД, е отразено, че са издадени чрез информационна система
„Контрол“, като електронен документ, подписан с електронен подпис. Електронните
документи са представени на хартиен носител, което е допустимо по силата на
чл.184 ал.1 от ГПК вр. §2 от ДР на ДОПК. Същите са представени по делото и на
електронен носител /СD/ и след възпроизвеждане в съдебно заседание, не са
оспорени от жалбоподателя.
В
хода на административното производство било установено, че жалбоподателя е
извършвал облагаеми по ЗДДС доставки – продажба на мобилни апарати и аксесоари
на физически лица, за които е получавал приходи, изплащани в брой от офисите на
„Еконт Експрес“ ООД и по банков път от „Резон“ ООД. Установено е, че И.К.А. е достигнал облагаем оборот от
50 000.00 лв. към 31.01.2015 г. – 57 321.40 лв. и за него е
възникнало задължение за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателя е следвало в срок до 14.02.2015 г. да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, но не го е сторил. Според констатациите в РА №
Р-03002518006592-091-001/14.06.2019 г. условията за задължителна регистрация по
ЗДДС на лицето са отпаднали към 30.06.2016 г.
Съставителите
на РА № Р-03002518006592-091-001/14.06.2019 г. са приели, че жалбоподателя
дължи данък за извършените от него доставки за периода от 01.03.2015 г. (датата
на която е следвало да се издаде акта за регистрация по ЗДДС) до 30.06.2016 г.
(датата на която са отпаднали основанията за регистрация) в общ размер на
12 443.16 лв. Дължимия от И.К.А. ДДС е
определен по общия ред за облагане на продадени
стоки втора употреба.
И.К.А. е
подал възражение с вх. № 6455/03.06.2019 г. (л.591, т.1), в което е посочил, че
ревизиращия екип не е се е съобразил с факта, че е търгувал с вещи втора
употреба, не е взел предвид представените счетоводни документи и регистри и при
определяне на задълженията му по ЗДДС е приложил общия ред за облагане, а не
специалния ред при който на облагане подлежи само маржа на цената.
Административната
преписка е приобщена към доказателствения материал. Приети са като веществени
доказатествени средства и възпроизведени в открито с. з. СD съдържащ 610 файла, в т.ч.; 486
файла във формат jpg, които представляват ксерокопия на платежните документи, предоставени в
хода на ревизията от „Еконт Експрес“ ООД;
115 файла във формат pdf, които представляват сканирани копия на документи,
събрани в хода на ревизията; 1 брой файл
във формат doc, който представлява писмо от „Еконт Експрес” ООД, съдържащо описание на
изпратени екселски таблици; 6 файла във формат xls, които съдържат данни от клиентски картон на И.К.А.
и са извлечени от базата на „Еконт Експрес“
ООД.
По делото е била допусната и изслушана експертиза. Заключението не
е оспорено от страните. Съдът я кредитира изцяло. В случая формираното
заключение следва да се цени с оглед
доказателствения материал по делото.
От страна на жалбоподателя в хода
на изготвяне на заключението са били представени протокол по чл.90 ППЗДДС за
2015 и 2016 г. Отчет продажби-01-12.2015 г. и съответно за 2016 г.1 справка за
2015г. и 2016 г.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
преценява като неоснователна.
При извършване на служебната
проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на
ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и е определил задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са
изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В
контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен
акт.
В открито съдебно заседание по
делото е констатирано, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като
техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13
ал.3 от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13
ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на
удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП, т.е. и в това отношение ревизията е редовно
възложена от компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл.120 ал.1
т.8 от ДОПК.
Направените с ревизионния акт
установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на
ревизията. Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество
оспорване на материалната законосъобразност на РА. При извършената от съда
служебна проверка не бяха установяват допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяната на РА единствено на това основание.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на ревизионното производство
нарушения на процесуалните правила, които да послужат като основание за отмяна
на оспорения акт. От приобщените по делото доказателства се установява, че
органите по приходи надлежно са уведомили жалбоподателя, че основата за
облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК /л.37/.
Твърденията
на жалбоподателя са, че ревизията е следвало да бъде извършена по общия ред, с
мотив, че ревизираното лице е представило всички първични документи и
счетоводни регистри, необходими за установяване точния размер на данъчната
основа за облагане с данъци и осигурителни вноски. Жалбоподателят
счита, че задълженията по ЗДДС, следва да бъдат определени по реда на чл.143 и
сл. от ЗДДС, предвиждащ специален ред на
облагане на маржа на цената, регламентиран в Глава седемнадесета от ЗДДС.
Ревизираното
лице е представило голяма част от
изисканите документи/стр.35, стр.234 и стр.433/, но не е декларирало и
не е представило в цялост документите, касаещи продажби на телефони, чрез куриер на „Еконт Експрес“ ООД, за периода от 2012г.-2016 г.
Пълният размер на получените и недекларирани парични средства от И.А. се
удостоверяват именно с получаването писмени доказателства от „Еконт Експрес“
ООД, ДФ „Земеделие“ и извлечения от банковите му сметки за превод на парични
средства.
Това обуславя извод, че лично получените парични средства от
„Еконт Експрес“ ООД, не са декларирани, като облагаеми доходи от лицето в
годишна данъчна декларация за ревизираните периоди от 2013 г. до 2016 г. Този
факт представлява
обстоятелство по чл.122, ал.1 т.1 от ДОПК. Налице са фактически констатации за
укрити приходи или доходи, по смисъла на т.2 на същата разпоредба. Органите по
приходи са установили, че за отчетните 2012 г. и 2013 г., И.А. не е
подал ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, а за 2014г., 2015 г. и 2016г., е подал
такава, но не е посочило всички получени от него облагаеми доходи, включително
тези, получени от „Еконт Експрес“ и доходи от
субсидии, и продажба на животни, подробно описани на стр.35,36 от РД. Дори това обстоятелство е достатъчно
данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ и задълженията по КСО за ДОО и за
ДЗПО в УПФ и осигурителните вноски за здравно осигуряване по ЗЗО, като самоосигуряващо
се лице, да бъде определена по условията на чл. чл.122, ал.2 от ДОПК.
В резултат на извършените
от оспорващия над 700 продажби на телефони и аксесоари,
за периода от
04.03.2013г. до 15.12.2016г., чрез куриер на „Еконт
експрес“, правилно органите по приходите
са заключили, че И.А. е търговец по занятие, по смисъла на чл. 1, ал.1 от ТЗ и се явява данъчно задължено лице по ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС регламентира задължението на всяко данъчно задължено лице, с
облагаем оборот 50000лв. или повече, за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на
данъчния период, пред който е достигнал този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон. Органите по приходи, са обосновали извод, че към
31.01.2015г. жалбоподателят е реализирал облагаем
оборот, в размер на 57321.40лв., поради което е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 14.02.2015г.
Съгласно нормата
на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, при продажба на стоки, чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква
на датата, на която доставчикът получи плащането. С оглед на горното, правилно,
за да определят към кой момент е достигнат размерът на облагаемия оборот, изискващ задължителна регистрация по ЗДДС, органите по приходи са взели предвид сумите, получени лично от
жалбоподателя по наложени платежи, изплатени му от "Еконт
Експрес" ООД, обобщени в Таблица на
стр.10-28 от РД. Следователно, като са определили облагаем оборот по начина, уреден в общите разпоредби на ЗДДС, при липса на
формални предпоставки за формирането му по друг специален ред, включително и по претендирания от жалбоподателя по
чл.143 ал.1 във вр. с чл. 145, ал. 1 и чл.148 ал.1 от ЗДДС,
то правилно органите по
приходи са определили
задълженията по общия ред на ЗДДС.
Видно от
приобщените по делото платежни документи, РКО за изплатените суми по наложен
платеж, парични преводи и извлечения от банкови сметки на лицето, сумите са
постъпили в патримониума на жалбоподателя, като до приключване на съдебното
дирене не са представени годни доказателства, които обосновават претенцията на
задълженото лице за прилагане на специалния ред за облагане маржа на цената.
Представените в хода на съдебното производство фактури съдът приема, че са съставени за целите на
процеса и нямат изискуемото от закона минимално съдържание по чл.114 вр. чл.148
ал.1 и 2 от ЗДДС вр. чл.89 ал.1 от ППЗДДС. Същите не са заведени с
счетоводството на дружеството, видно от съдържащите се на л.169 и л.170 от
административната преписка счетоводни регистри за покупка и последваща продажба
на стоки, което обстоятелство се потвърждава и от изявлението на вещото лице в
о.с.з., проведено на 19.06.2020 г. Действително, на основание чл.113 ал.3 т.1
от ЗДДС, издаването на фактура не е задължително за доставки, по които
получателят е данъчнонезадължено /физическо/ лице, но тази обща разпоредба се
дерогира от приложението на чл.148 ал.1 и ал.2 от ЗДДС вр. чл.89 ал.1 ППЗДДС,
когато лицето е направило избор облагането да се извършва по специалния ред на
маржа на цената, върху разликата между продажната и покупна цена на стоки втора
употреба.
Представени са протоколи
по чл.90 от ППЗДДС вр. чл.148 ал.2 от ЗДДС, с последователни поредни номера от
000…..01/31.03.2015 г. до 00….014/30.06.2016 г., месечните отчети за извършени
продажби за периода от м.01.2016 г. до м.12.2016 г., включително. Липсва осчетоводяване на сделките чрез първичен
счетоводен документ в счетоводството на дружеството, какъвто документ
представлява фактурата. Всички останали записвания са вторични и могат да бъдат
извършени за целите на обосноваване защитната теза на жлбоподателя.
Представените в о.с.з. справки за продажби и доставки за 2015 г. и за 2016 г.
не представляват първични счетоводни документи, нито валидни вторични
записвания, доколкото не се подкрепят на възникването на действителни доставки
по фактури на стоки втора употреба.
От доказателствата
по делото безспорно се установява, че са били налице законовите предпоставки за
провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Съгласно чл.124 ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване
на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е
да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Основанията за извършване на
ревизия по особения ред са изрично изброени в чл.122 ал.1 т.1 - т.7 от ДОПК. В
конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи или
доходи, поради което са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК.
С Уведомление по чл.124 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че основата за
облагане с данък върху доходите за ревизирания период ще бъде определена по
особения ред, поради което процедурата по чл.124, вр. чл.122 от ДОПК за
преминаване към облагане по аналог формално е спазена.
Спорът между страните е следва ли
да се приложи особеният ред по чл.143 ал.1 от ЗДДС и жалбоподателят да бъде
третиран като "дилър на стоки втора употреба" чрез облагане на маржа
на цената според чл.90 от ППЗДДС.
В конкретния казус, се
констатира, че органите на приходната администрация са съобразили основните
правила за облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ и при наличието на предпоставките,
предвидени в нормата на чл.122 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.8 от ДОПК, са взели
предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122
ал.2 т.1-16 от ДОПК, като по този начин са определили основата за облагане с
преки и косвени данъци за всеки един от процесните отчетни периоди.
Съгласно разпоредбата на чл.122
ал.2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, като органът по
приходите следва да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на
ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на конкретния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили
именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и
са определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо
ревизирания субект, съобразявайки относимите критерии, съгласно т.1 - т.16 по
отношение на конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на
облагаемата основа, от страна на ревизиращите органи, е съобразен с
действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в
необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали
за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в максимална степен
до обективно осъществения фактически състав. В случая подходът, възприет от
ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа, несъмнено е
максимално обективен и способства за формиране на облагаемата основа по чл.122
ал.2 от ДОПК по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект.
Неминуемо така определената
облагаема основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК ще се различава в една или
друга степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е
резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в
разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК са регламентирани критериите за определяне
на облагаемата основа, като по този начин, различието се свежда до минимум.
Задълженото лице обаче разполага с процесуална възможност, в хода на
производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на
установените фактически констатации.
В случая каквито и да е
доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и
основаните на тях правни изводи, не бяха ангажирани нито в хода на
административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като
ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации,
посредством ангажираните от него доказателства.
На следващо място следва да се
посочи, че дори да се приеме, че стоките са били втора употреба, то
претендираният ред за облагане по ЗДДС е
неприложим, тъй като нормата на чл.143 ал.1 от ЗДДС регламентира, че
разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат за доставка извършена
от дилър на стоки втора употреба - произведения на изкуството, предмети за
колекции, антикварни предмети, доставени му па територията па страната.
Дефиниция на понятието "дилър на стоки втора употреба, произведения на
изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети'" е дадено в §1
т.23 от ЗДДС. Според нея - дилър е данъчно задължено лице, което в процеса на
икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба,
произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да
ги продаде, независимо от това дали лицето действа като комисионер по смисъла
на Търговския закон. Дилърите документират извършените от тях доставки по
специалния ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към
фактури, в които се вписва "режим на облагане на маржа - стоки втора
употреба". Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа
и данък (чл.89 от ППЗДДС).
Независимо, че при определените
от ЗДДС условия законодателят е предвидил специален ред на облагане-маржа на
цената, с разпоредбата на чл.151 ал.1 от ЗДДС е дадена възможност на дилърите
да прилагат общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора
употреба. Правото по чл.151 ал.1 от ЗДДС
се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не
се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава. Това означава, че
когато прилага общия ред за облагане, на основание чл.86 ал.1 от ЗДДС, дилърът
има задължение да начисли данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто
върху данъчната основа на доставката, като посочи данъка на отделен ред във
фактурата за документиране на доставката. Документирането на тези доставки се
извършва по общия ред на закона съгласно разпоредбата на чл.151 ал.5 от ЗДДС.
В съответствие с разпоредбата на
чл.151 ал.6 от ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на
маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна
отчетност за доставките, определена с ППЗДДС. В случая ревизираното лице изобщо
не е издавало фактури за извършените от него продажби, поради което няма как да
претендира прилагане на специалния ред за облагане на маржа.
При това положение, както
правилно е посочил и ответникът в производството, не може да се иска
прилагането на определени благоприятни последици или специален ред на данъчно
облагане, както е в конкретния случай, ако не са изпълнени всички онези
законови изисквания, което следва да бъдат налице, за да може да бъде приложен
специалният ред за облагане. Липсата на каквито и да било документи, съставени
от жалбоподателя, посредством които да бъде безспорно установена цената, на
която той е получил дадена вещ, за да я продаде, за това на каква цена е продал
същата тази вещ и да бъде установена печалбата, която е получил в резултат на
извършената продажба, налагат определянето на облагаемата данъчна основа по
реда на чл.122 от ДОПК, съответно и облагаемия оборот и данъчната основа за
облагане по ЗДДС по общия ред, извършване на данъчното облагане по общия ред, а
не по специалния такъв.
В хода на ревизията,
жалбоподателят не е представил документи, удостоверяващи извършени доставки по
специалния ред на облагане на маржа. За първи път към жалбата, в хода на
административния контрол, е представен
един единствен протокол от 30.06.2016 г., с номер 0…14/30.06.2016 г., с
посочена данъчна основа 16.67лв. и ДДС 3.33лв. Не са издавани фактури и
известия към тях, със съответни отбелязвания, за прилагане на специалния режим
на облагане на маржа на цената на стоки, втора употреба. Фактури, отчети и
протоколи за всяка отделна доставка са представени едва в хода на съдебното
производство, като е оспорено тяхното съдържание и достоверна дата. Фактурите
не са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
От представените от „Еконт Експрес“ ООД документи е видно, че
ревизираното лице е получавало парични средства с Разходни касови ордери и
Разписки за доставка на пощенска пратка
/пощенски запис/. В приобщените в ревизионното и административно производство
първични счетоводни документи липсва
вписване „режим на облагане - стоки втора употреба“, каквото е изискването на
чл.148 ал.1 и 2 от ЗДДС вр. чл.89 ал.1 от ППЗДДС вр.§1 т.19 от ДР на ЗДДС.
В приложените приемо-предавателни протоколи и
договори за покупко-продажба, предмет на сделките са вещи „втора употреба“, но
същите не могат да се обвържат с отразяванията в представените счетоводни
регистри, нито стоките са индивидуализирани по начин, по модел, сериен номер и
година на производство.
Гореизложеното в неговата
съвкупност, обосновава извод, че за оспорващия не са налице предпоставките за
прилагане на специалния ред за облагане на маржа по условията на чл.143 и сл.
от ЗДДС, доколкото не отговаря на всички необходими условия за това, относно
доставките, които правилно са обложени по общия ред по ЗДДС, с обжалвания РА.
Относно установените годишни изравнителни
вноски за ДОО и ЗО изводите на директора се споделят изцяло от настоящия състав
на съда. Съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на задължения за
задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на
чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на
задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият
орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над
приходите за ревизираните години и допълнително установените доходи от
извършваната от ревизираното лице стопанска дейност като търговец, представлява
доход от дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв следва да се
включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който е следвало да
внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база,
органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на
лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за всяка от ревизираните
години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и
установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на
доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. Жалбоподателят,
като задължено лице по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, е длъжен, на основание чл.4 ал.3
т.2 от КСО задължително да се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване,
за старост и смърт. Съгласно чл.6 ал.7 от КСО, е длъжен авансово да се
осигурява като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход. След
като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не
представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите
правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от
трудова дейност и като такива следва да се третират като осигурителен доход.
Относно
твърдението на жалбоподателя, че установените задължения за осигурителни вноски
по КСО, са неправилно определени, поради обстоятелството, че не попада в кръга на задължително осигурените
лица по чл.4 от КСО, настоящата инстанция намира следното:
По изложените по-горе
мотиви, правилно е прието, че лицето осъществява търговска дейност по занятие,
независимо, че не е регистрирано като едноличен търговец. Предметът и обема на дейността, изискват делата му да
се водят по търговки начин, поради което е придобил качеството на търговец и по
смисъла на чл.1 ал.3 от ТЗ.
Следователно, попада
в хипотезата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО ( в редакцията - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., в сила
за ревизирания период) лицата, упражняващи
трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски
дружества.
При
условията на евентуалност, подлежи на задължително обществено осигуряване по
условията на чл.4 ал.3 т.1 от КСО вр. чл.1 ал.5 т.3 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина и морските лица, като лице, което упражнява трудова дейност като
самоосигуряващо се лице, на свой риск и за своя сметка, за която подлежи на
регистрация по регистър Булстат.
Доколкото е доказано наличието на фактическите
основания по чл.122 ал.1 т.1 и 2 от ДОПК – не подадена годишна данъчна
декларация и данни за укрити приходи или доходи, правилно е приложена
разпоредбата на чл.124 „а“ от ДОПК, за установяване на задължения за
задължителни осигурителни вноски при особени случаи. Безспорно е установено, че
И.А., системно, продължително и по занятие, през ревизираните периоди, от
мес.03.2013 г. до 31.12.2016 г., е получавал доходи от продажба на телефони и
аксесоари за тях, чрез куриер на „Еконт експрес“ ООД. Това е обосновало
законосъобразен извод, че лицето е извършвало трудова дейност, за която подлежи
на задължително обществено осигуряване, по Кодекса за социално осигуряване и за
здравно осигуряване, по Закона за здравно осигуряване, поради което са му
определени задължения за социално, допълнително задължително пенсионно
осигуряване в Универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване.
В заключение, и с оглед
коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест,
следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената
тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от
доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване нормативно установената материална доказателствена сила на
ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно,
в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят
данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон.
При този изход на спора
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по
делото е извършено процесуално представителство от юрисконсулт, поради което,
на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на ответника следва да се присъди такова,
съобразно размера на материалния интерес по делото (25 712.89лв.),
определено на основание чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1301,39
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.К.А., чрез а.. А.Д., против РА № Р-03002518006592-091-001/14.06.2019 г., издаден от органи по
приходи в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 191/27.09.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на лицето са определени
задължения за ДДС по общия ред на ЗДДС за д.п.м.03,04,05,06,07,08,09,10.2015
г., д.п.м.01,02,03,04,05,06.2016 г., в размер на главница 12 443.16 лева и
лихва – 4797.67 лева; задължения за данък по ЗДДФЛ като едноличен търговец за
2013 г., 2014 г. и 2016 г., в размер на главница 1100 лева и лихва – 463.87 лева;
задължения по чл.17 от ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа за периода от 2012
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер на главница 1159.77 лева и
лихва – 469.59 лева; задължения за осигурителни вноски за фондовете на
държавното обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице за осигурителни
периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер на главница 1668.62 лева
и лихва – 856.40 лева; задължения за здравно осигуряване като самоосигуряващо
се лице за осигурителни периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в размер
главница 1103.86 лева и лихва – 546.22 лева; задължения за допълнително
задължително обществено осигуряване в универсален пенсионен фонд като
самоосигуряващо се лице в размер на главница 740.47 лева и лихва – 363.26 лева,като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.К.А.
ЕГН:**********, да заплати в полза на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП -
София, сумата от 1301,39 (хиляда триста и един лева, тридесет и девет стотинки)
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: