Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4917 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е
купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.Русе, **************. За периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г. на ответника
била разпределена топлинна енергия на обща стойност 869.01 лева, за което били
издадени 5 броя фактури, като сумата не била заплатена. За събиране на
вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.дело № 3233/2019 г. по описа на РС-Русе и издадена
заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Заповедният съд дал
указания, че заявителят следва да предяви иск относно вземането си, поради
което ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че В.Д.М. му дължи сумите: 869.01 лева – главница за доставена топлинна енергия
по 5 броя фактури за периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г., лихва за забава в
размер на 24.68 лева, законна лихва върху главницата от 28.05.2019 г. до
окончателното плащане. Претендира присъждане на направените по заповедното и по
настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен
установителн иск за установяване вземането по издадена заповед за изпълнение по
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът В.Д.М., чрез назначения му
на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, оспорва основателността на
предявения иск, както и стойността на консумираната топлинна енергия за
процесния период.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният апартамент,
е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца от 1998 г. На 28.04.1999 г. е
подадено заявление от ответника до изп.директор на „Топлофикация Русе“ЕАД за
откриване на индивидуална партида за плащане на топлоенергията на горепосочения
адрес.
По делото са представени 5 бр.фактури,
издадени от доставчика на топлинна енергия, с получател В.М., както и
извлечение от сметка по партидата на ответника, установяващи, че общата начислена
сума за ползваната топлоенергия за периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г.,
възлиза са сумата 869.01 лв., с краен срок за плащане по последната фактура - 14.04.2019
г.
За
дължимата сума на 28.05.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.дело № 3233/2019 г. по описа на РС-Русе, по което,
предвид призоваването на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на
заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането
си.
По делото е прието заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че сградата, в
която се намира процесният имот, е присъединена към градската топлопреносна
мрежа на гр.Русе чрез индивидуална абонатна станция. Сградната инсталация е с
вертикални щрангове, преминаващи през отопляеми помещения в сградата, с
хоризонтални отклонения към отделните отоплителни тела в помещенията. В базата
данни на ищеца под отчет за имота на ответника се водят два водомера за БГВ,
доставяна чрез топлопреносната мрежа на ищеца и три отоплителни тела, от които
два радиатора и една щранг-лира без уред за разпределение на топлинна енергия.
В сградата не се начислява енергия за отопление на общи части. Съгласно
разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към нея, за имота на
ответника се дължат суми за топлинна енергия за дял „отопление на имота“ и дял „сградна инсталация“, като за битова
гореща вода разходът е нулев. Съгласно извършените от експерта контролни
изчисления на подлежащите на начисляване суми, за процесния период общата
дължима сума възлиза на 775.62 лв. с ДДС. Голямата разлика в стойностите,
дължими за първия и четвъртия период, т.е. за месеците април и ноември 2018 г.,
се получава от факта, че ищецът е начислил топлинна енергия, която е по-голяма
от максималната енергия, която телата
биха отдали, съгласно т.6.4.4. от Методиката за дялово разпределение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени
доказателства, страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е имал задължението и е подавал топлинна енергия към
жилището, находящо се в гр.Русе, *************, а ответникът е бил длъжен да
заплаща нейната цена.
От представените по делото 5 бр.фактури
и приетото експертно заключение се установява, че размерът на задължението на
ответника за исковия период възлиза на сумата 775,62 лева. Ето защо предявеният
установителен иск за дължимост на стойността доставена топлинна енергия за
исковия период, предмет на издадената заповед за изпълнение по приложеното
заповедно производство, се явява основателен и следва да се уважи до посочения
размер, а над него до претендираните 869.01 лв. подлежи на отхвърляне.
Съдът, на основание чл.162 ГПК, изчисли
размера на дължимата лихва за забава върху всяка от главниците по процесните
пет фактури, възлизаща на сумата от общо 22.28 лв. Следователно, акцесорната
претенция за дължимост на лихва за забава върху главницата от 775.62 лв. следва
да се уважи до сумата 22.28 лв., а над нея до претендираните 24.68 лв. следва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, съразмерно на
уважената и отхвърлена част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят и направените от
него разноски по заповедното производство в общ размер 77 лв. и в исковото
производство – 481.60 лева – държавна такса, възнаграждения за вещото лице, за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.М.,
с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 775,62 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия по 5 бр.фактури за
периода 24.03.2018 г. - 21.02.2019 г., ведно със законната лихва от 28.05.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, 22,28 лева лихва за забава
върху сумата по всяка от фактурите от датата на падежа по всяка от тях до 27.05.2019
г., за което вземане по ч.гр.д.№ 3233/2019 г. по описа на РС-Русе е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за дължимост на сумата над 775.62 лв. главница до
претендираните 869.01 лв. и за сумата над 22.28 лв. лихва за забава до
претендираните 24.68 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.Д.М., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, ЕИК
*********, 77 лева разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 3397/2019 г. по описа на РС-Русе и 481.60 лева
– разноски в настоящото исково производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/