Определение по дело №329/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 462
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20201400500329
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                   отделение

в   закрито    заседание на  28.07.20 г.     в състав:

 

   Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария Аджемова

        Иван Никифорски мл. с-я

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията М. Аджемова

     в. ч. гр.    дело N`329   по описа за  2020   г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството се развива в хипотезата на чл. 274 от ГПК.

     Образувано е две жалби от 20.01.20 г. на В.Н.И. *** насочени срещу актове на районен съд гр. Оряхово постановени по гр. дело № 10 по описа за 2020 г., а именно:

     - Определение № 15 от 16.01.20 г. на съдия Ивета Кънева-Санкова, с което съдията се самоотвежда от разглеждане на делото на осн. чл. 22, ал. 2, във вр. с ал., 1 т. 6 от ГПК и

     - Разпореждане № 16 от 16.01.20 г. също на съдия Ивета Кънева-Санкова, в качеството й на адм. ръководител на районен съд гр. Оряхово, с което на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК производството по делото е прекратено и изпратено на председателя на окръжен съд гр. Враца за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото, тъй като в районен съд гр. Оряхово е невъзможно да се сформира състав поради самоотводи и продължителен отпуск за отглеждане на дете на съдия Павлова.

     В жалбите си срещу съдебните актове по гр. дело № 10/20 г., В.Н. подробно мотивира становище, че съдиите в районен съд гр. Оряхово нямат право на самоотводи на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Жалбоподателят намира, че исковата молба, повод за образуване на гр. дело № 10/20 г., следва да бъде гледана от съдия Николинка Крумова и ако това не е възможно да бъде комантирован съдия от друг районен съд за да разгледа делото.

    Настоящото производство е образувано и по постъпилата с вх. № 1597/21.05.20 г. жалба на В.Н.И. срещу определение № 87/29.01.20 г. постановено по гр. дело № 58/20 г. на районен съд гр. Козлодуй, с което исковата молба е оставена без разглеждане поради липса на интерес и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят моли за отмяна на определението и връщане на делото на районен съд за постановяване на съдебен акт по същество.

    От фактическа и правна страна по постъпилите жалби окръжен съд намира следното:

    Гражданско дело № 10/20 г. по описа на районен съд гр. Оряхово е образувано по искова молба вх. №112/13.01.20 г. на В.Н.И. *** срещу лицето В.Д.П. от гр. Мизия, но в исковата молба не се сочат каквито и да било обстоятелства за наличие на спор между ищеца и ответника Павлов във вр. с накърнено от последния субективно материално право на ищеца В.И.. В обстоятелствената част на молбата си ищецът Вл. Н. твърди, че атакува разпореждане № 277 от 06.08.19 г. на районен съд гр. Оряхово постановено по НЧХД № 229/19 г., с което производството по делото е прекратено поради невъзможност на съда да сформира състав за разглеждането му и на осн. чл. 43, т. 3 от НПК делото се изпраща на ВКС за определяне за разглеждането му на друг равен по степен съд. От данните по делото е видно, че във вр. с разпореждане № 277/06.08.19 г., пред ВКС е образувано к. ч. дело № 832/19 г. и с определение № 101/10. 09.19 г. ВКС е изплатил НЧХД № 229/19 г. по описа на районен съд гр. Оряхово за образуване и разглеждане на районен съд гр. Плевен.

   В исковата молба, ищецът Вл. Н. подробно излага основания за това, че разпореждане № 277/06.08.19 г. и определение на ВКС № 101 от 10.09.19 г. са противозаконни и незаконосъобразни.

   В петитума на исковата молба, игщецът моли районен съд на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласи за нищожни разпореждане № 277/06.08.19 г. на районен съд гр. Оряхово и определение на ВКС № 101/10.09.19 г., тъй като те са постановени в противоречие със "свръхповелителни и повелителни императивни норми на Закон за съдебната власт - чл. 227 и чл. 81, което води до тяхната нищожност и те не могат за породят правни последици".  Ищецът има искане към районен съд гр. Оряхово да изиска делото от районен съд гр. Плевен и разгледа същото, а ако не може да се сформира състав, то да се командирова съдия от друг съд за да разгледа предявения иск.

   Всички съдии от районен съд гр. Оряхово са преценили, че за тях са налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и с последователни определения са се самоотвели от разглеждане на исковата молба, описана по-горе, повод за образуване на гр. дело № 10/20 г. по описа на районен съд гр. Оряхово. След това, с разпореждане № 16/16.01.20 г. съдия Ивета Кънева в качеството си на адм. ръководител на ОРС и на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК е прекратила производството по делото и е постановила то да се изпрати на окръжен съд гр. Враца за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа исковата молба на Вл. Н..*** е образувано в. ч. гр. дело № 32/20 г., по което е постановено определение № 62/21.01.20 г., с което гр. дело № 10/20 г. е изпратено за разглеждане от районен съд гр. Козлодуй.

  Пред районен съд гр. Козлодуй е образувано гр. дело № 58/20 г., по което е постановено прекратително определение № 87/29.01.20 г., за което е реч по-горе и което се атакува от Вл. Н. пред настоящата инстанция.   

   При изложените обстоятелства, според окръжен съд е процесуално допустима единствено жалбата на Вл. Н. насочена срещу опр. № 87/29.01.20 г. по гр. д. № 58/20 г. на районен съд гр. Козлодуй, тъй като са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК - с опр. 87/20 г. се прегражда по-нататъшното развитие на дело № 58/20 г. на КРС.

   Разгледана по същества, жалбата на Вл. Н. срещу определение № 87/29.01.20 г. постановено по гр. дело № 58/20 г. на районен съд гр. Оряхово, според окръжен съд е неоснователна при следните съображения:

   От изложените в исковата молба на В.Н. вх. № 112/12.01.20 г. обстоятелства и заявено искане, следва извод, че с нея той търси искова защита по чл. 270, ал. 2 от ГПК срещу  нищожни съдебни актове /разп. № 277/06.08.19 г. по НЧХД № 229/19 г. на районен съд гр. Оряхово и определение № 101/10.09.19 г. по к. ч. дело № 832/19 г. на ВКС, на второ наказателно отделение/ чрез прогласяване от съда на тяхната нищожност.

   Тъй като доктрината и съдебната практика свързват нищожността на съдебните актове с постановяването им от незаконен състав; постановяването им извън правораздавателната власт на съда; неподписване на решението; ако то не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда или когато се повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо или съставлява престъпление, а в исковата молба на Вл. Н. не се твърдят обстоятелства от вида на изложените по отношение на цитираните по-горе разпореждане на ОРС и определение на ВКС, то за ищеца липсва интерес от предявяване на установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на тези актовете.

   Ето защо и тъй като наличието на интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на всички искове, за която съдът следи служебно, правилно първостепенния районен съд е прекратил производството по делото, при което определението му следва да бъде потвърдено.

   По жалбите на Вл. Н. срещу определение и разпореждане на районен съд гр. Оряхово по гр. дело № 10/20 г., съответно № 15 от 16.01.20 г. и № 16 от 16.01.20 г., описани по-горе, окръжен съд намира следното:

  Те са процесуално недопустими, тъй като от една страна с тези актове не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това, определенията, с които съдията преценява, че не може да разгледа делото, тъй като е налице съмнение за неговата безпристрастност, не подлежат на инстанционен контрол. Същото се отнася и до разпореждането на съда по чл. 23, ал. 3 от ГПК, с което делото се изплаща на горестоящия съд за определяне на надлежен съд, който да разгледа делото. Тоест по отношение на определение и разпореждане на районен съд гр. Оряхово по гр. дело № 10/20 г., съответно № 15 от 16.01.20 г. и № 16 от 16.01.20 г., не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, при което жалбите срещу тези актове са недопустими.  

   Мотивиран от изложеното, окръжен съд

 

   О П Р Е Д Е Л И:

   

   ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд гр. Козлодуй № 87/29.01.20 г. постановено по гр. дело № 58/20 г. по описа на същия съд, с което исковата молба е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСИМИ жалбите на В.Н.И. *** срещу определение № 15/16.01.20 г. и срещу разпореждане № 16/16.01.20 г. и двете постановено по гр. дело № 10/20 г. по описа на районен съд гр. Оряхово и в тази част ПРЕКРЕТЯВА производството поделото.

  В частта, с която актът на районен съд гр. Козлодуй е потвърден, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя В.Н., при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

  В останалата част, на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя Вл. И..

 

 

 

 

Председател ......   Членове 1......    2.........