№ 1371
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501372 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 18524/21.03.2022г.,
депозирана от Ф. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул.“Васил
Левски“ № 27, действащ чрез пълномощника си адв. Ж. А., срещу Решение №
454/24.02.2022г., поправено с Решение № 1365/11.05.2022г., постановени по
гр.д № 4079/2021г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от въззивника, срещу Д. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 3, ет. 1, ап. 3, иск с правно
основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на следния недвижим имот:
Апартамент № 1 с идентификатор № 10135.1501.925.4.1, находящ се в
гр.Варна, ул."Антон Неделчев"№ 3, на втори жилищен етаж, с площ от 50,60
кв.м., състоящ се от преддверие, дневна-трапезария, кухня, спалня, баня-
тоалет и две тераси, при съседи: на същия етаж - 10135.1501.825.4.2; под
обекта - няма; над обекта - 10135.1501.925.4.4, ведно с прилежащото складово
помещение - маза № 5 с площ от 1,83 кв.м., както и 5,2219 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо ПИ с идентификатор № 10135.1501.925, цялото с площ от
269 кв.м. по КК, а по документи за собственост 258 кв.м., както и 11 кв.м. ид.
ч. от дворното място.
Първоинстанционното решение се оспорва с твърдения за
необоснованост и неправилност. По-конкретно се излага, че в противоречие
със събраните по делото доказателства районният съд е приел за основателно
1
възражението на ответницата по реда на чл. 23, ал.1 от СК, вр. с чл. 22 СК –
че вложените от нея средства за закупуване на апартамента имат изцяло
извънсемеен характер и представляват лични такива, получени по дарение от
родителите , които са изпълнили с дарствено намерение задължението на
купувача по възмездната сделка да заплати продажната цена. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд, че процесният апартамент е лична
собственост на ответницата, като се твърди, че същият принадлежи и на
двамата съпрузи. Сочи се, че е останало недоказано твърдението на
ответницата, че действителната продажна цена на имота е посочената в
предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
07.11.2007г. в размер на 46 704 евро, т.е., че същата е различна от посочената
в нотариалния акт, обективиращ процесната разпоредителна сделка. Твърди
се от въззивника, че предварителният договор е съставен единствено за
целите на процеса, като са релевирани и конкретни пороци на същия. Излага
се, че от ангажираните от ответната страна доказателства, сред които
договори за дарение, договори за покупко-продажба на недвижим имот и
договори за кредит, не се установява, че именно получените от родителите на
Д. И. Б. парични средства са използвани за закупуване на процесния
недвижим имот. По тези съображения се моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с
което процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба при равни за
страните квоти – 1/2 ид.ч.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Д. И. Б., чрез пълномощника си
адв. В. Д. от ВАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище за неоснователност на същата и излага подробни съображения в
тази насока. Застъпва се, че обуславящият изхода на делото извод за на съда,
че презумпцията за съвместен принос за придобИ.е по време на брака на
бившите съпрузи на процесния недвижим имот е успешно оборена е
формиран след задълбочен и обоснован анализ на събраните по делото
доказателства, в т.ч. писмени и гласни такива. По същество се моли за
оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на сторените във за
въззивната инстанция разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът Т. се
представлява от адв. А., която поддържа въззивната жалба, съответно оспорва
депозирания от въззиваемата отговор на същата. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата Б. се представлява от адв. Д., която оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания писмен отговор и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 4079/2021г. по описа на ВРС е
образувано по предявен от Ф. Т. Т., срещу Д. И. Б., иск с правно основание чл.
34 ЗС за допускане и извършване на делба на:
2
1. Апартамент №1 с идентификатор №10135.1501.925.4.1, находящ се в
гр.Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 3, на втори жилищен етаж, с площ от
50,60 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна-трапезария, кухня,
спалня, баня-тоалет и две тераси, при съседи: на същия етаж –
10135.1501.825.4.2; под обекта – няма; над обекта – 10135.1501.925.4.4,
ведно с прилежащото складово помещение – маза № 5 с площ от 1,83
кв.м., както и 5,2219 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, представляващо ПИ с идентификатор №
10135.1501.925, цялото с площ от 269 кв.м. по КК, а по документи за
собственост 258 кв.м., както и 11 кв.м. ид. ч. от дворното място;
2. Лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № В 1950 СР, рама
WAUZZZ8CZRA138560, цвят – сив;
3. Лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, рег. № В 4576 НС, рама
WBAAP71020PJ58531, цвят – светлосив металик.
В исковата молба се твърди, че недвижимият имот, както и двата
посочени автомобила, са придобити от страните по силата на съответни
договори за покупко-продажба, сключени по време на техния брак, прекратен
през 2020г. с влязло в сила съдебно решение за развод. Предвид това се моли
същите – бивша СИО да бъдат допуснати до делба и съответно да бъде
извършена такава при равни квоти за съделителите – по ½ ид.ч. за всеки от
тях.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, в който изразява становище за основателност на иска по отношение на
леките автомобили, но за неоснователност на същия по отношение на
процесния недвижим имот. В тази връзка ответницата прави
правоизключващо възражение по чл. 23, ал. 1, вр. с чл. 22 СК, като твърди, че
апартаментът и ид.ч. от дворното място не са били СИО, съответно към
настоящия момент по отношение на тях не е налице съсобственост между
страните. Твърди се, че правото на собственост върху апартамента и съотв.
ид.ч. от дворното място принадлежи изключително само на нея на основание
пълна трансформация, кат вложените средства за закупуването им са
изцяло с извънбрачен произход – нейни лични средства, получени по
дарение от родителите й, които са изпълнили с дарствено намерение
нейното задължение като купувач по покупко-продажбата да заплати
продажната цена. За придобИ.ето на имота била заплатена сумата от 46 704
евро. Преговорите за закупуване на имота били водени изцяло от родителите
на ответницата с представляващия продавача „Прима Строй“ ЕООД и
едноличен собственик на капитала на дружеството – Г.Д.. На 07.11.2007г. бил
сключен предварителен договор, по силата на който била уговорена продажна
цена в размер на 46 704 евро. Предварителният договор бил подписан от
бащата на ответницата – И.Б.И., който към датата на сключването му платил
капаро от 5000 евро, но като купувач в договора била вписана самата
ответница. Към 17.12.2007г., когато била сключена сделката с Нотариален акт
№ 138, том III, рег. № 4941, дело № 449/18.12.2007г. на нотариус М.Т.,
родителите на ответницата внесли още сумата от 31 000 евро от продажната
цена, за което било направено изрично отбелязване в предварителния
3
договор. Остатъкът от продажната цена – сумата в размер на 10 704 евро бил
платен след сключване на сделката и издаване на удостоверение за ползване
от 2010-2011г., като тази сума, както и предходно платените такива – част от
общата продажна цена били осигурени от родителите на ответницата чрез
продажбата на наследствен имот на майка Н.Г. И. и вуйчо й С.Г., лични
спестявания на родителите , както и от изтеглен и изплащан от последните
банков кредит. Действията на родителите на ответницата били обусловени от
желанието им да осигурят по едно жилище за всяко едно от децата си.
Реализиране на това намерение в полза на брата на ответницата – Б.И.Б. било
осъществено чрез сключени между тях сделки за дарение на двуетажна къща
и гараж в гр. Белослав, ул. „Гебедже“ № 44, заедно с дворното място. По
съвет на юристи, за да не бъдат извършени разходи за две поредни сделки
/продажба и след това дарение/, като страна по предварителния и съответно
окончателния договор с предмет процесния недвижим имот, била вписана
директно ответницата. Сочи се, че ответницата и бившият съпруг – ищецът
по време на брака си живеели в жилище лична собственост на последния и не
разполагали с общи средства за придобИ.е на имот. Излага се, че семейството
никога не е живяло в процесния апартамент, като същият бил отдаван под
наем от ответницата до преместването ѝ в него през месец ноември 2019г.
С постановеното по делото Решение № 454/24.02.2022г., поправено с
Решение № 1365/11.05.2022г., съставът на РС – Варна е уважил иска по
отношение на процесните леки автомобили, като е допуснал същите до делба
при равни за съделителите квоти – по ½ ид.ч. за всеки от тях, а по отношение
на процесния недвижим имот искът е отхвърлен като неоснователен. С
депозираната въззивна жалба решението се обжалва в отхвърлителната част.
В останалата част, с която двата леки автомобила са допуснати до делба при
посочените квоти, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Безспорно е между страните по делото, че същите са бивши съпрузи,
като бракът им, сключен на 03.06.1997г., е прекратен с развод с влязлото в
сила Решение № 261425/2020г. по гр.д. № 6689/2020г. по описа на ВРС.
Приет като писмено доказателство по делото е Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 07.11.2007г., съгласно който на
същата дата Г.П.Д. – едноличен собственик на капитала и представляващ
„Прима Строй“ ЕООД се е задължил да продаде на Д. И. Т. следния недвижим
имот – Апартамент № 1, находящ се в гр.Варна, ул. „Антон Неделчев” № 3, на
втори етаж, с жилищна площ от 50,60 кв.м. и 7,78 кв.м. общи площи, общо
58,38 кв.м. по 800 евро на кв.м. за продажна цена в размер на 46 704 евро, от
която сума при подписване на договора са изплатени 5000 евро. Уговорено е,
че остатъкът от продажната цена ще бъде заплатен, както следва: „на
4
отстъпено право на строеж“ купувачът заплаща 90 % от цената на жилището,
както и останалите 10 % – при получаване на „акт за ползване“. Видно от
отбелязването по т.5.3 от договора (удостоверено с подписа на Н.К.Д. –
съпруга на Г.П.Д., който факт е безспорен между страните по делото), на
17.12.2007г. в полза на продавача е заплатена още сумата от 31 000 евро.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
почеркова експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като
обективно изготвено и даващо добре обоснован отговор на поставената
задача, подписът, положен за „продавач“ в предварителния договор от
07.11.2007г., е изпълнен от Г. П. Д..
С договор за покупко-продажба от 18.12.2007г., обективиран в
Нотариален акт № 138, том III, рег. № 4941, дело № 449/18.12.2007г. на
нотариус М.Т., рег. № 334 по регистъра на НК и с район на действие –
Варненски районен съд, Д. И. Т. (понастоящем Б.) е придобила право на
строеж върху Апартамент № 1, находящ се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“
№ 3, ет. втори, с площ от 50,60 кв.м., състоящ се от: преддверие, дневна-
трапезария, кухня, спалня, баня-тоалет и две тераси, ведно с прилежащото
складово помещение – маза № 5 с площ от 1,83 кв.м., както и 5,2219 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
срещу сумата от 10428,30 лева.
С договор за покупко-продажба от 17.12.2009г., обективиран в
Нотариален акт № 60, том VI, рег. № 11139, дело № 1044/2009г. на нотариус
Огнян Шарабански, рег. № 147 по регистъра на НК и с район на действие –
Варненски районен съд, Д. И. Т. (понастоящем Б.) е придобила 11 кв.м. ид.ч.
от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор №
10135.1501.925, находящо се в гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 3, в което е
построена сградата, в която попада процесният апартамент.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото
Удостоверение № 0-97/22.10.2009г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от Община Варна, сградата, в която попада процесният Апартамент
№ 1 е въведена в експлоатация.
С договор за дарение от 30.06.1994г., обективиран в нотариален акт №
152, том XXVII, дело №10024/1994г. на нотариус при Варненския районен
съд, И.Б.И., със съгласието на съпругата си Н.Г. И., е дарил на сина си Б.И.Б.
½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Белослав, обл. Варненска, цялото с
площ от 410 кв.м., представляващо имот с пл. № 894 в парцел VII-894 в кв.
63, както и втория етаж от построената в същото двуетажна жилищна сграда с
площ от 95 кв.м.
С договор за дарение от 11.06.2008г., обективиран в нотариален акт №
193, том II, рег. № 4521, дело № 352/2008г. на нотариус А.А., рег. № 316 по
регистъра на НК и с район на действие – Варненски районен съд, И.Б.И., със
съгласието на съпругата си Н.Г. И., е дарил на сина си Б.И.Б. първия етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Белослав, ул. „Гебедже“ № 44А,
със застроена площ от 95 кв.м., ведно с прилежащото му североизточно
избено помещение с площ 16 кв.м., ½ ид.ч. от общите части на сградата, както
и ½ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ
5
VII-894 в кв. 63, ведно с построените в дворното място гараж и
второстепенни постройки.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.09.2007г.,
обективиран в нотариален акт № 135, том II, рег. № 5515, дело №
270/11.09.2007г. на нотариус Н.Д., рег. № 484 по регистъра на НК и с район на
действие – Варненски районен съд, Н.Г. И., заедно с Ц. И. М., М. А. Р.,
М.А.Д., М.М. А., Д.Н.Д. и С.Г. Д., са продали на „ЧЕРНО МОРЕЦ
ИНВЕСТМЪНТ ЕНД ПАРТНЕРС“ ООД два недвижими имота – изоставени
ниви, находящи се в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна,
срещу обща продажна цена в размер на 214 000 лева.
Видно от приложената по делото разпечатка от банковата сметка на
Н.Г. И., на 11.09.2007г. същата е получила по сметката си сумата от 21 366
евро, с посочено основание „покупко-продажба“.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит за
текущо потребление от 08.06.2011г. се установява, че на същата дата И.Б.И. и
Н.Г. И. (в качеството им на кредитополучатели) са сключили договор за
кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД (в качеството на
кредитор) за сумата в размер на 10 000 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Н. Ф. Т., Р.К. М. и Н.Г. И..
В показанията си, ценени от настоящия състав на съда по реда на чл.
172 от ГПК, поради близката роднинска връзка със страните по делото,
свидетелката Н. Ф. Т. (дъщеря на страните) излага, че апартаментът на ул.
“Антон Неделчев“ № 3 бил закупен от родителите малко след раждането на
сестра в края на 2007г., с цел след това цялото семейство да се премести в
гр. Варна. Сочи, че никога не са живели в това жилище, тъй като след
закупуването му решили, че е по-добре да го дадат под наем за да си
помогнат финансово. Когато свидетелката била малка (първи, втори клас)
майка работела, но след това – не. Свидетелката сочи, че през 2007г. е била
на 14г., като не знае на каква стойност е закупено жилището. Излага, че към
2007г. и понастоящем баща работи в една фирма като ел. техник, а тогава
(към 2007г.) работел и на втора работа към Пристанище „Варна“, поради
което свидетелката сочи, че част от парите за закупуването на апартамента
били на баща . Не знае каква заплата е взимал. След развода майка се
преместила да живее в апартамента с друг мъж. Свидетелката излага, че
майка искала да прехвърли апартамента на нея и сестра , но след като
разбрала, че няма как след развода да бъде освободена от задължението да
плаща издръжка на малката си дъщеря (сестрата на свидетелката),
родителските права върху която били предоставени на бащата, то майка се
отказала да прехвърли жилището на децата.
Свидетелката Р.К. М. излага пред съда, че познава Г.Д. от 20г.,
семействата им станали близки. Помагала му, когато чрез фирма „Прима
Строй“ ЕООД строил кооперация на ул. „Антон Неделчев“ № 3, включително
като пишела предварителните договори за продажба на жилищата в сградата.
Не е била и понастоящем не е служител на дружеството. Уреждала
6
документацията във връзка с продажбите въз основа на устна договорка с
управителя на дружеството – Г.Д., съгласно която, впоследствие свидетелката
ще закупи жилища в кооперацията на себестойност за своите деца, което и
същата сторила. Свидетелката излага, че представеният по делото
предварителен договор от 07.11.2007г. (предявен в о.с.з. на 15.12.2021г.) е
съставен от нея и е с нейния почерк. Запознала се с майката на ответницата –
Н.Г., когато съпругата на Г.Д. – Н. Д.а довела първата в офиса на фирмата и я
представила като нейна близка, която иска да закупи жилище. По-късно се
запознала и с Д. И., когато тя, заедно със съпруга си и родителите си Н. и И.,
отишли заедно в офиса. Н. и И. пожелали да закупят жилище за дъщеря си,
тъй като били осигурили за сина си друго такова. При сключване на
предварителния договор Н. платила 10 % от продажната цена на жилището,
която било около 50 000 евро. След това Н. и съпругът отишли отново в
офиса, където била съпругата на строителя Д. – Н. Д.а, като казали, че са
продали някакъв имот и земи, и платили по-голямата сума от стойността
жилището. Останала и сума за доплащане. Н. била притеснена, че няма да
може да събере парите и се уговорили с Г.Д. да я изчака. При съставяне на
предварителния договор съпругът на Н. (бащата на Д.) настоял, въпреки че
той го подписва, в договора да пише името на Д.. Сградата била завършена
през 2009г., като свидетелката не е виждала нито Д., нито родителите да
живеят в апартамента. Знае, че жилището било отдавано под наем.
Свидетелката Н.Г. И., чиито показания съдът също цени при условията
на чл. 172 от ГПК, поради близката и роднинска връзка с ответницата /майка
на последната/ излага, че апартаментът на ул. “Антон Неделчев“ № 3 бил
закупен със средства от продажбата на нейни (на свидетелката) наследствени
земи. Двамата със съпруга решили да закупят на Д. апартамент, тъй като
къщата, в която живеели, я преписали на сина си и искали двете им деца да си
имат жилище за да нямат после проблеми помежду си. Свидетелката излага,
че от продажбата на земите (септември месец) тя и брат получили по
банков път общо сумата от 42 000 евро. След това, на 07.11. същата година
бил сключен предварителен договор с Г.Д. и съответно било внесено капаро в
размер на 5000 евро – 10 % от продажната цена на апартамента, съгласно
договора. След това, на 18.12. свидетелката заплатила още сумата от 31 000
евро, като понеже средствата, получени от нея от продажбата на
наследствените ниви не достигали, братът на свидетелката също помогнал
финансово със сумата от 13 000 евро за да се съберат парите за апартамента.
На 18.12.2009г. Д. им дал нотариалния акт за имота, като към онзи момент
продажната цена за същия не била изплатена изцяло. Братът на свидетелката
отново помогнал, но към 2011г. тя вече не можела да му връща парите,
поради което същата година тя и съпругът изтеглили кредит от „Банка
ДСК“ ЕАД в размер на 10 000 лева, от които тя върнала на брат си сумата, с
която той помогнал за доплащането. Д. разбрала за закупуването на
апартамента, когато, след продажбата на нивите, свидетелката я извикала
заедно със сина си (братът на Д.) и ги питала кой какво иска – къщата в гр.
Белослав или апартамент. Синът на свидетелката казал, че няма да излезе от
7
къщата, в което живее, а Д. се съгласила за нея да се закупи апартамент.
Свидетелката излага, че апартаментът го е закупила лично за дъщеря си.
Решили да закупят имота директно на името на Д. за да избегнат двойното
прехвърляне – един път на тях (родителите) и после те на нея. Свидетелката
сочи, че към 2007г. бившият зет – ищецът нямал пари, нямал даже работа,
ходел тук-там на частно. До 2019г. в жилището имало наематели, след което
за известно време Д. живяла там. Свидетелката излага, че предварителният
договор за апартамента е бил подписан от нейния съпруг, като всички суми –
част от уговорената в същата продажна цена били заплащани в брой на
продавача.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Оплакванията на въззивника в разглеждания случай съставляват
оспорване на решаващия извод на районния съд, че презумпцията за
съвместен принос в придобИ.ето по време на брака на бившите съпрузи на
процесния делбен недвижим имот е успешно оборена.
Настоящият състав на съда намира същите за неоснователни.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 38 от
19.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 3438/ 2016г., II г. о., ГК и др., твърдението на
страна по сделката, че вписаната в нотариалния акт продажна цена е
симулативна представлява такова за факт с правно значение, за
установяването на който са допустими всички доказателствени средства. В
разглеждания случай по делото е приет като писмено доказателство делото
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
07.11.2007г., сключен между „Прима Строй“ ЕООД, чрез едноличния
собственик на капитала и представляващ дружеството Г.П.Д. и Д. И. Т., видно
8
от който цената на процесния имот е уговорена в размер на 46 704 евро.
Предвид безспорното между страните, а и установено от ангажираните гласни
доказателствени средства по делото, обстоятелство обаче, че подписът за
„купувач“ в договора не е положен от лицето, посочено като такъв, а именно
Д. И. Т., а от нейния баща И. И.ов, то този документ е неавтентичен такъв,
поради което не може да бъде ценен като обратен документ, удостоверяващ
действителната цена по сделката. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 243/30.10.2014г. по гр. дело № 3412/2014г. на
ВКС, I г.о. и др., съгласно което като писмен документ обратното писмо
трябва да има автентичен характер – т.е. да изхожда от страните, посочени в
него.
Предвид липсата на т. нар. начало на писмено доказателство, каквото би
бил процесният предварителен договор ако имаше автентичен характер, то в
настоящия случай за установяване на действителната цена на сделката са
недопустими и свидетелски показания.
Доколкото обаче от ангажираните по делото доказателства – писмени и
гласни такива се установява, че родителите на ответницата са извършили
плащания в полза на продавача по обективиращия процесната разпоредителна
сделка Нотариален акт за покупко-продажба № 138, том III, рег. № 4941, дело
№ 449/18.12.2007г. на нотариус М.Т., а именно „Прима Строй“ ЕООД, в
размер над посочения като продажна цена на имота в акта – 10428,30 лева, то
обстоятелството дали действителната цена на имота е по-висока от тази,
посочена в нотариалния акт, е ирелевантно за извода на съда, че жилището е
заплатено изцяло от родителите на ответницата, изпълнили задължението
като купувач по сделката да заплати продажната цена за имота.
Обстоятелството, че Н. и И. И.ови са заплатили в полза на продавача
„Прима Строй“ ЕООД сумата в общ размер на 36000 евро се установява както
от изричните отразявания в текста на предварителния договор от 07.11.2007г.,
имащи в тази си част характера на разписка за извършено плащане, поради
което няма пречка да бъдат кредитирани от съда, съответно че на 07.11.2007г.
в полза на продавача е заплатена като капаро сумата от 5000 евро и че на
17.12.2007г. е заплатена още сумата от 31000 евро, така и от показанията на
свидетелката Р.К. М., които съдът кредитира изцяло като основани на преки
впечатления и дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото, в които
същата заявява, че процесният предварителен договор, съотв. и
отбелязванията в него, е съставен от нея, с нейния почерк, като при
сключването му Н.Г. е заплатила като капаро 10 % от продажната цена на
жилището (която била около 50000), а в последствие в офиса на фирмата е
заплатена и сумата от още 31 000 евро. Получаването на последната сума е
удостоверено с подписа на Н.К.Д. – съпруга на едноличния собственик на
капитала и представляващ „Прима Строй“ ЕООД Г.П.Д., който факт също е
безспорен между страните по делото.
Що се отнася до начина на извършване на плащанията, а именно – в
брой и възраженията на въззивника относно доказването им, следва да се
отбележи, че ограничения при извършване на плащания в брой, съобразно
тяхната стойност, са въведени едва със Закона за ограничаване на плащанията
9
в брой (обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г. и съответно в сила от 26.02.2011г.),
поради което по времето на извършване на процесните плащания –
07.11.2007г. и 17.12.2007г. такива не са били налице. Единствено за пълнота
следва да се посочи и че дори когато дадено плащане, в нарушение на закона
е било осъществено в брой, то нарушаването на съответната разпоредба на
ЗОПБ има за последица единствено ангажиране на административно-
наказателната отговорност на нарушителя, но не се отразява на надлежността
и доказването на извършеното плащане.
На следващо място, настоящият въззивен състав намира, че
ответницата, чиято е доказателствената тежест за това, е провела успешно
доказване на твърденията си за извънсемейния, личен характер на средствата,
вложени при покупката на процесния недвижим имот.
Фактът на т.нар. косвено дарение в полза на ответницата от нейните
родители, чрез изпълнение с дарствено намерение на задължението на
последната като купувач да заплати продажната цена за имота, се установява
от показанията на свидетелката Н.Г. И., в които същата изрично заявява, че
двамата със съпруга ѝ решили да закупят апартамент на Д., тъй като къщата, в
която живеели, я преписали на сина си и искали двете им деца да си имат
жилище за да нямат после проблеми помежду си, като продажната цена за
жилището заплатили със средства, получени от продажбата на наследствени
земи на свидетелката, финансова помощ от нейния брат (средства, които
впоследствие свидетелката му е възстановила), както и изтеглен от двамата
съпрузи банков кредит.
В тази връзка следва да се отбележи, че няма основание показанията на
свидетелката, безспорно заинтересована от изхода на делото поради
обстоятелството, че е майка на ответницата, да не бъдат кредитирани.
Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, обективирана
в Решение № 159 от 22.02.2016г. по т. д. № 1871/2014г. на II т. о. и др., съдът
не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право
показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен
да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички
доказателства по делото. В настоящия случай показанията на свидетелката са
логични, последователни и кореспондират с ангажираните по делото писмени
доказателства, в т.ч. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 135, том II, рег. № 5515, дело № 270/11.09.2007г. на нотариус Н.Д.,
заверена за вярност разпечатка от банковата сметка на Н.Г. И. и Договор за
кредит за текущо потребление от 08.06.2011г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и И.Б.И. и Н.Г. И. като кредитополучатели. Индиция за
това, че именно дарените парични средства, по-голямата част от които
получени от продажбата на наследствени земи на майката на ответницата
(наред с тези, дадени от нейния брат, както и получените от изтегления
банков кредит), са вложени в закупуването на делбения имот е и времето на
извършване на съответните плащания в полза на продавача – в рамките на три
месеца след постъпване на сумите от продажбата на земите по сметката на
Н.Г. И..
В подкрепа на изложеното от свидетелката И., че продажната цена за
10
жилището е заплатена със средства на родителите на ответницата и с
намерението същите да надарят последната са и показанията на свидетелката
Р.К. М., които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе съображения.
Същата заявява, че Н. и И. пожелали да закупят жилище за дъщеря си, тъй
като били осигурили за сина си друго такова, като при сключване на
предварителния договор Н. платила 10 % от продажната цена на жилището,
впоследствие, в офиса на фирмата, била заплатена по-голямата сума от
стойността жилището, а за останалата сума за доплащане Н. и Г.Д. се
уговорили той да я изчака.
При формирането на извода, че вложените в закупуването на делбения
недвижим имот парични средства са изцяло лични такива, дарени на
ответницата, съдът съобразява и последователната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на ВКС, ГК,
I г.о, Решение № 71/13.05.2019г. по дело № 2835/2018г. на ВКС, ГК, I г.о. и
др., че до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг
е дарение за него, а не за двамата съпрузи. По настоящото дело тази
презумпция не е оборена от ищеца. Нещо повече, от показанията на
свидетелката Н.Г. И. се установява безспорно дарствено намерение
единствено по отношение на ответницата.
Показанията на свидетелката Н. Ф. Т., ценени от съда по реда на чл. 172
от ГПК, последният кредитира в частта, в която същата заявява, че към
момента на процесната сделка майка не е разполагала със свои доходи от
трудова дейност за закупуване на жилището (което обстоятелство не се и
оспорва от ответницата), но не и в частта, в която същата сочи, че част от
парите за закупуването на апартамента били на баща . В тази си част
(относно участието на баща с парични средства при заплащане на цената за
жилището) показанията на свидетелката се опровергават от останалия
доказателствен материал по делото, а и самата тя обосновава твърдението си в
посочения смисъл единствено с това, че към онзи момент баща е работел на
две места.
По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя
решаващия извод на районния съд, че презумпцията за съвместен принос в
придобИ.ето по време на брака на бившите съпрузи на процесния делбен
недвижим имот е успешно оборена от ответницата.
Предвид това и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди в
обжалваната отхвърлителна част.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски за
настоящото производство има само въззиваемата страна. Същата
своевременно е претендирала и представила доказателства за извършени
такива в размер на 1800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита във въззивното производство. Така
сторените от въззиваемата разноски следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника.
11
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 454/24.02.2022г., поправено с Решение
№ 1365/11.05.2022г., постановени по гр.д № 4079/2021г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ф. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Белослав, ул.“Васил Левски“ № 27, срещу Д.
И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 3, ет. 1,
ап. 3, иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на следния
недвижим имот: Апартамент № 1 с идентификатор № 10135.1501.925.4.1,
находящ се в гр.Варна, ул."Антон Неделчев"№ 3, на втори жилищен етаж, с
площ от 50,60 кв.м., състоящ се от преддверие, дневна-трапезария, кухня,
спалня, баня-тоалет и две тераси, при съседи: на същия етаж -
10135.1501.825.4.2; под обекта - няма; над обекта - 10135.1501.925.4.4, ведно с
прилежащото складово помещение - маза № 5 с площ от 1,83 кв.м., както и
5,2219 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № 10135.1501.925,
цялото с площ от 269 кв.м. по КК, а по документи за собственост 258 кв.м.,
както и 11 кв.м. ид. ч. от дворното място.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Ф. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. Белослав, ул.“Васил Левски“ № 27, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 3, ет. 1, ап. 3, сумата
от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща сторени във
въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12