Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260035/20.8.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти
състав
На дванадесети август Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
2688 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№03-011897/29.01.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „В.И. ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството
по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП
№03-011897/29.01.2020г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416
от КТ.
С жалбата се оспорва
фактическата обстановка, твърдяна с НП. Сочи се, че лицето е допуснато в
строителния обект единствено с оглед запознаване със спецификите на длъжността.
Считат се за нарушени чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
липсва описание на нарушението. Счита се и , че размерът на наказанието е
неправилно определен. Иска се отмяна на наказателното постановление или
алтернативно- намаляване на наложеното наказание до предвидения минимален
размер.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна или изменяне,
наведени с жалбата. Претендират се разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020 г.
служители на ДИТ – Варна - св. Н. и св. И., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – изграждане на уличен
водопровод, находящ се в гр. Варна,кв.6,
«Св. Св. Константин и Елена», стопанисван от «В.и. ООД.
В обекта извършвали трудова дейност три лица, които
извършвали изкопна дейност с ръчни инструменти. Едно от лицата бил Г. Г. Д..
Попълнен бил констативен протокол, в който лицето посочило параметрите на
установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за «В.и. ООД от
13.01.2020г. на длъжност «общ работник – строител» с установено работно място –
уличен водопровод, при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 610
лева. С почивни дни събота и неделя и работно време от 8,00 до 17,00 часа.
Въз основа на предоставените документи било установено, че с
лицето е сключен трудов договор с дата от 13.01.2020г. Предоставеното
уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата
на уведомяване 14.01.2020г. - 20:47:04 часа.
При това положение бил сформиран извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и на 23.01.2020г. от св. И. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че на 14.01.2020 г., като работодател е допуснал до работа лицето Г. Г. Д. на длъжност «общ работник»,
на територията на строителен обект –
изграждане на уличен водопровод, находящ се в гр. Варна,кв.6, «Св. Св. Константин и
Елена», преди да му е предоставено копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП. Била посочена и
правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който
вписал в съдържанието му като възражения, че работниците са се намирали на
обекта само за оглед и подготовка.
Други възражения не постъпили в тридневен срок.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно наказващият орган е
издал НП №03-011897/29.01.2020г., възприемайки изцяло установената от
служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция
над минималния размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – показанията на св. Н. и св. И., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор;
констативен протокол; уведомление до ТД НАП и др.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия; декларираното от заетото
лице; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод
за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2
от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното
наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е
определил санкционната норма , но неправилно е определил размера на
административното наказание над минималния. Предвид на факта, че се касае за
констатирано нарушение за първи път, адекватно на нарушението се явява
административно наказание имуществена санкция в минималния размер и в този
смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до
наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за завишен
размер на наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се счита, че
са нарушени чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва
описание на нарушението.
Съдът, при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да
са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял при събрани
доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително
разследване.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
Оспорва се факта на
полагане на труд от лицето към момента на проверката.
Съдът, изхождайки от събраните по делото гласни и писмени
доказателства , намери , че факта на полагане на труд от страна на лицето е
безспорно установен.
Св. Н. и св. И. са очевидци на полагания труд от лицето по
извършване на изкопни работи с ръчни инструменти.
Показанията на свидетелите са в унисон с декларираното от
страна на лицето в попълнения констативен протокол.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Изменяйки НП, съдът не
възложи разноски.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: