Р Е
Ш Е Н
И Е №
260579
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ХІХ
гр. с., в публично съдебно заседание на четвърти
ноември
през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 18999 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД
от П.Д.П., ЕГН **********,***, офис ...., чрез адв. С.П. срещу В.Г.М. ЕГН ********** ; Г.С.М. ЕГН ********** и И.С.М., ЕГН ********** *** за осъждане първата от тях
да му заплати сумата от 333.33 лева, а другите двама суми от по 333 лева,
представляващи част от предоставената на наследодателя им в заем сума от 19000
лв. по договор от 21.04.2012 г., за което е съставен и запис на заповед. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателя на ответниците С.Г.М. и ищеца се познавали
от дълги години. Последния многократно е предоставял на М. парични суми, които
той връщал. Последната дадена такава на 21.04.2012 г. в размер на 19000 лева следвало
да се върне до 21.11.2014 г. За дължимостта и се подписал запис на заповед на 21.04.2012
г. В последствие М. починал, без да върне заетата сума. Ищеца поканил
наследниците да върнат дълга, но те отказали. Записът на заповед е съставен от
ищеца, като само името на наследодателя и подписа са изписани от М., но не в
присъствието на заемодателя П.П..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците, в който се оспорват исковете. Потвърждават, че
често са получавани заемни суми от наследодателя, дадени от ищеца, но отричат
да е предоставяна притендираната такава. В тази връзка оспорват авторството на
положения подпис на издателя на записа на заповед. Твърдят изтекла давност на притенцията
по него.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените от ищеца писмени доказателства-запис на заповед от
21.04.2012 г. ; НА № .., том .., рег. № ..., дело ....... г. и заключение по
изготвената СПЕ, се установява, че на 21.04.2012 г. ищеца е съставил писмен
документ за предоставяне на сума от 19 000 лв. на С.М., дължима за връщане
до 21.09.2014 г., който не е подписан от издателя С.М..
Предвид установените факти
съдът намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, че С.М.
е наследател на ответниците, че е познавал ищеца и, че е получавал от него
парични суми в заем.
Доколкото ищеца обляга
притенцията си на каузална и абстрактна сделка, сключен с наследодателя на
ответниците устен договор за заем, и подписан запис на заповед, при направеното
оспорване на исковете от тях, уважаването им налага установяване от негова страна
при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно заемно
правоотношение между него и М., реалното предаване на заявената сума на
заемополучателя, подписване от последния на менителничен писмен документ и
наличието на връзка между двете.
По делото от страна на
ищеца е ангажирано едно единствено
писмено доказателство запис на заповед, което от своя страна не доказва нито
наличето на сключена абстрактна сделка между страните нито предаване на
процесната сума със задължение за връщане на определен падеж, поради липса на
категоричен извод за авторството на положения подпис от издателя в лицето на
наследодателя М.. До този извод съда достига като възприема изцяло
констатациите на вещото лице в изготвената СПЕ, която се кредитира като
компетентно и обстойно извършена.
Предвид изложеното
съдът намира за недоказани предпоставките за уважаване на предявените искове,
поради което същите следва да се отхвърлят.
Съобразно
изхода на спора на ищеца разноски не се дължат, а на ответниците не следва да
се присъждат такива поради липса на представен списък и доказателства за
сторени такива.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Д.П., ЕГН **********,***, офис
....,/чрез адв. С.П. искове срещу В.Г.М. ЕГН
********** ; Г.С.М.
ЕГН ********** и И.С.М., ЕГН
********** *** за осъждане В.Г.М.
да му заплати сумата от 333.33 лева (триста тридесет и
три лева и 33 ст.), а И.С.М. и Г.С.М.
да му заплатят суми от по 333 лева (триста тридесет и три
лева), представляващи част от предоставената на наследодателя им С.Г.М. в заем
по договор от 21.04.2012 г. сума от 19000 лв., за което е съставен и запис на
заповед.
Решението
подлежи на обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ