О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен,16.12.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на посочената дата , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. 963/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК вр. с чл. 121 от ГПК.
С определение
№ 260627 от 14.10.2020г по гр. дело № 502/2020г по описа на РС – Плевен състав
на същия съд е ОБЯВИЛ на страните на основание чл.17 от Регламент
(ЕО) №2201/2003г. на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, от 27.11.2003г., че българският съд – в случая Плевенски районен
съд, НЕ Е КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за предоставяне на родителски
права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете и определяне режим на лични отношения с родител.
На
основание чл.10 от Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и
сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от 18 декември
2008г., ПРОГЛАСЯВА, че българският съд – в случая Плевенски районен съд, НЕ Е
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения иск за определяне на ежемесечна издръжка за
детето Даниел-ненавършило пълнолетие.
Частна
жалба срещу определението е
подадена от ответната страна по делото пред РС – Плевен като се
възразява ,че незаконосъобразно РС е отказал
разглеждането на делото в посочените частиВъзразява
се, че РС се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС на РБ
за пророгация относно компетентността на националния
съд. Твърди се ,че са налице условията на чл. 12 пар.
1 и 3 на регламент № 2201/2003 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен
акт и връщане
на делото за по нататъшно разглеждане изцяло на исковата молба.
Налице е становище от другата
страна, в което се твърди, че жалбата е основателна.
Като обсъди събраните доказателства,
Плевенски окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА
В атакуваното определение
не е посочена изрично неговата обжалваемост, но
Плевенски окръжен съд приема, че тя е налице доколкото се касае от една страна за преграждащо процесуални
действия определение, а от друга – за
своеобразно определение във връзка с подсъдност, което също може да се
обжалва.
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Плевен е приел, че на този етап от
производството е компетентен да се
произнесе само по искането за развод, но не и по искането на ищеца за
определяне на родителски права, с произтичащите от това последици, вкл.
издръжката на детето. Съдът се е мотивирал със следното : Компетентността на съдилищата по въпросите,
свързани с родителската отговорност се определя от Регламент (ЕО) №2201/2003г.
на Съвета на Европейския съюз относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, от 27.11.2003г. /Регламент (ЕО) №2201/2003г./, доколкото се касае
за отношения с международноправен елемент на държави-членки. Регламентът в случая
има пряко приложение и дерогира прилагането на
българското законодателство.
Към момента на предявяване на иска, а и
преди това, според РС, детето е с обичайно местопребиваване в Италия, където се
твърди, че живее ответницата/потвърдено от същата/, която го отглежда.
Съдът е приел, че обичайно
местопребиваване по смисъла на закона е мястото, където детето обичайно живее
или се е намирало най-малко 3 месеца преди подаване на исковата
молба. Съгласно чл.8.1. от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., съдилищата на
държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за
детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по
времето, когато съдът е сезиран. В случая
детето и майката от години са се
установили и трайно пребивават в Италия. Според РС следва да се съобрази решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от
02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално
запитване, където е посочено, че понятието „обичайно местопребиваване” по
смисъла на чл.8 §1 от Регламента2201/2003год. е мястото, свързано с интеграция
на детето в социалната и семейна среда. В такава насока трябва да се прецени
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държава-членка, както и причините за преместване на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното местопребиваване в същата насока е утвърдена и с решение С-497/2010 год. - преюдициално
запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент № 2201/2003 год. на
Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че понятието „обичайно
местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на
детето в социална и семейна среда.
Изложеното
в исковата молба, според РС, обосновава
извод, че не се касае за епизодично и еднократно пътуване на детето извън
пределите на страната, а за създаване на лингвистични познания, семейна и
социална интеграция в Италия. С оглед характера на производството, от значение
за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето в
Италия и нямат релевантно значение постоянен и настоящ адрес.
Съгласно
т.12 от Преамбюла на Регламент(ЕО) № 2201/2003г., основанията за определяне на
компетентността по делата за родителската отговорност, са оформени в светлината
на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това
означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към
държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, освен в някои случаи на
промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите
на родителската отговорност. В случая не се твърди, че такова споразумение между
страните съществува. На основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г. РС е
приел, че следва служебно да се прогласи, че настоящият състав на съда не е
компетентен, а компетентността принадлежи на друг съд в Италия.
Отделно
от иска за определяне на родителската отговорност следва да се разгледа и иск
за определяне на издръжката на детето, като претенцията следва да бъде
разгледана при приложението на Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка от
18 декември 2008г. Според РС съгласно
разпоредбите на чл.3 от този Регламент, е налице алтернативна компетентност,
като настоящият случай не попада под нито една от хипотезите, при които
българският съд би бил компетентен да разгледа иска за издръжка на дете с
обичайно местопребиваване на територията на Италия – обичайно местопребиваване
на ответника, на взискателя, при иск за гражданско
състояние, когато искът за издръжка допълва този иск и при компетентност на
съда по иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този
иск. В случая съдът е съобразил, че не е компетентен да разгледа иска за
родителската отговорност, поради което тази алтернатива не е приложима изцяло.
В случая РС не може да изследва и дадената в чл. 4
възможност за избор на съд от страните, т.к. този член, съгласно ал.3 не се
прилага при спор за издръжка на ненавършило 18 годишна възраст дете. На
основание чл.10 от Регламент (ЕО) 4/2009г., настоящият съд следва служебно да
прогласи, че не е компетентен да разгледа и този иск.
Съдът е съобразил че провеждането на производство по
предявените в РБългария искове за родителска
отговорност и издръжка, при положение, че съгласно Регламенти (ЕО) №
2201/2003г. и (ЕО) 4/2009г., българският
съд не се явява компетентен да разгледа предявените права, би довело до
постановяване на решение, което не би било признато от съдилищата на друга
държава-членка, като самият ищец не би могъл да се ползва от правата, които
съдебното решение би му предоставило. Това води и до извод, че предявяване на
иска пред съд, който не е компетентен да разгледа спора се явява и лишено от
правен интерес
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е незаконосъобразно
РС – Плевен е обсъдил
редица разпоредби от европейското законодателство, но не е разгледал
възможностите, предвидени в чл.12 на Регламент 2201/2003 г, съгласно който съдилищата на държавите-членки,
които са компетентни по силата на член
3 по молбите за развод, законна
раздяла и унищожаване на брака са
компетентни по всички въпроси, които се отнасят
до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато:
|
а) |
поне единият от
съпрузите притежава родителска отговорност за детето; и |
|
б) |
компетентността
на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от
съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съд, и е във висш интерес на детето. |
Компетентността по параграф 1 се прекратява
когато:
|
а) |
решението, с
което се допуска или отхвърля молбата за развод, законна раздяла или
унищожаване на брака, влезе в сила; |
|
б) |
в случаите,
когато производството по отношение на родителската отговорност е все още
висящо към датата по смисъла на буква а), решението по това производство е
станало окончателно; |
|
в) |
производствата по
смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина. |
Съдилищата на държавите-членки
също са компетентни
по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по
смисъла на параграф 1, когато:
|
а) |
детето има
основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият
от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване
в тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка; и |
|
б) |
компетентността
на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от
съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на
сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Плевенски окръжен съд приема, че двете
страни по делото по несъмнен начин са изразили приемането на компетентността
на българския съд, тъй като исковата молба е била предявена пред този съд, а
другата страна е подала изрична молба, в която е предоставила адрес за връчване
на съдебните книжа и е посочила свой пълномощник като
не е възразила срещу компетентността на българския съд . Извън това
подадената жалба е именно от ответната страна, в която изрично се настоява за
приложение на разпоредбите за пророгация на компетентност.
В този смисъл е и писменото становище на ищцовата
страна. |
Следва да се отмени атакуваното
определение и делото да се върне на РС – Плевен за разглеждане на предявените
искове изцяло. С оглед разпоредбата на чл. 121 от ГПК следва да се приеме, че
настоящето определение е обжалваемо.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260627 от 14.10.2020г по гр.
дело № 502/2020г на РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ВРЪЩА
делото на Плевенски районен съд за по нататъшни процесуални действия и
разглеждане изцяло на исковата молба
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в седмичен срок от
съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :