Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/…………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, I касационен
състав, в публично съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
участието на прокурора Владислав Томов и секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к. адм. д. № 296/2020 г., по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по подадена касационна жалба от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 123/17.12.2019 г., постановено от Районен съд – Провадия /ПРС/ по
НАХД № 353 по описа на съда за 2019 година.
С посочения
съдебен акт е изменено Наказателно постановление /НП/ № 6443/26.09.2019 г. на
началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ при дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ –
София, с което на М.Г.М., за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от
Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки МПС /Наредба № 11 от
03.07.2001 г./, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 500,00 лева, като е намален размерът на глобата
от 2 500,00 лева на 1 000,00 лева.
В жалбата са
изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение,
поради неустановяване по безсъмнен начин осъществяването на фактическия състав
на описаното в НП административно нарушение от обективна и субективна страна и
липса на изложени от районния съд собствени мотиви за неприлагането на чл. 28,
буква „а“ от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на решението на ПРС и отмяна на
издаденото НП.
В открито съдебно
заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата,
считайки, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение.
Ответникът
по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, по съображения,
подробно изложени в депозирано чрез процесуален представител възражение срещу
касационната жалба, оспорва същата като неоснователна.
Участващият
по делото представител на Окръжна Прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност
на жалбата и пледира решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и пред надлежен съд. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата,
събрани във въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е съобразил,
че на 05.09.2019 г., около 09:53 часа, на път А2 /АМ „Хемус“/, на 100 метра
след разклона за път III-208 в посока гр. София – гр. Варна, М.Г.М.
управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство /ППС/ с
пет оси – МПС с две оси, марка „МАН“, модел „ТГА“ с рег. № В 2691 НХ, и
полуремарке с три оси с рег. № В 7291 ЕК, като при извършена проверка от
служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ е установено, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тъй като измереното натоварване на
задвижващата /втора/ единична ос на ППС е 11,975 т. при максимално допустимо натоварване
11,5 т. и при измерено разстояние между осите 1,34 м, сумата от натоварването
на ос на полуремаркето е 27,945 т. при максимално допустимо натоварване 24,00
тона. Проверяващите счели, че измерените параметри квалифицират управляваното
от М. ППС като извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., респ. като тежко по смисъла
на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година. Установено е, че водачът
не е представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/ за движение на извънгабаритно ППС. С оглед констатираното, на М.М. е
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на
описаното деяние е дадена правна квалификация по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“
от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
надлежно предявен и връчен лично на нарушителя. Възприемайки изцяло фактите,
отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият
орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд НП.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства ПРС е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, както и че е установено извършването на
нарушението от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви, че АНО правилно
е определил квалификацията на деянието, както и коя е приложимата санкционна
норма. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Счел е обаче, че с оглед липсата на предходни нарушения от същия вид и на
вредни последици, размерът на наложеното административно наказание се явява
твърде завишен, поради което го е намалил до предвидения в санкционната норма
минимум.
Решението на
ПРС е правилно постановено.
Районният
съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
доводите на страните, като при правилно приложение на материалния закон е достигнал
до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно чл.
3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат: 1/ допустима максимална маса,
по-голяма от стойностите по чл. 6 и 2/
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Тежките ППС са
„извънгабаритни ППС“ по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
година.
По силата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС
се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени
в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да
се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при МВР – чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година.
В § 1, т. 8
от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на
пътищата“, според която това е използването на пътищата за превозване на тежки
и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на
пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски
крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на
пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица.
Съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено
от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища,
и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища /чл. 26, ал. 3 от
ЗП/.
За
квалификацията на ППС като тежко по смисъла на чл. 3 от Наредбата са релевантни
критериите по чл. 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за допустима максимална
маса – към чл. 3, т. 1 от Наредбата, и критериите за допустимо максимално
натоварване на ос по чл. 7 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – към чл. 3, т. 2
от Наредбата.
В конкретния
случай управляваното от касатора съчленено ППС е идентифицирано като тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – поради надвишаване на
допустимото натоварване на ос, поради което относими са критериите по чл. 7 от
Наредбата.
В контекста
на цитираната правна регламентация касационният съдебен състав преценява, че
установените от АНО факти правилно са съотнесени към релевантните материалноправни
норми. По делото е безспорно установено, че процесното съчленено ППС,
управлявано от М., е с пет оси, поради което приложима е разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 година. Установеното при
измерването разстояние между осите е 1,34 м., поради което съгласно посочената
подзаконова правна норма сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: над 1,3 м
е 24 тона. Видно от извършеното претегляне, установена е сума от натоварване на
тройната ос на полуремаркето 27,954 т., т.е. над нормативно определеното
допустимо такова. Освен това, измереното натоварване на задвижващата /втора/
единична ос на управляваното от касатора ППС е 11,975, което превишава
допустимото натоварване на ос по чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11
от 03.07.2001 г., според която разпоредба допустимото максимално натоварване на
единична задвижваща ос на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 е 11,5
тона.
Измерванията
са извършени с електронна везна DFW-KR № 118829 и
ролетка 1301/18 /5м/, които технически средства, видно от представените пред
ПРС доказателства, са сертифицирани, а конкретно електронната везна притежава удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване, към датата на проверката е
минала периодична проверка, като измерването е извършено в срока на валидност
на същата. Видно от приложения в хода на въззивното производство протокол за
проведено обучение от 11.07.2019 г. актосъставителят, извършил измерванията, е
преминал обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС тип DFW-KR.
Пред ПРС не
са ангажирани доказателства за опровергаване на данните при извършеното
претегляне, поради което правилно е обоснован извод, че управляваното от
касатора МПС е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т.
3, буква „б“ и т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и същото като
извънгабаритно по смисъла § 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е следвало
да се движи само с разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено.
Относно
доказването на субективната страна на деянието касационната инстанция напълно
споделя изложените от решаващия състав на първостепенния съд мотиви, че
процесното нарушение е осъществено при форма на вината „непредпазливост“ /арг.
от чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени и
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
По
изложените съображения правилно ПРС е приел, че е нарушена забраната по чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на М.М. на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Неоснователно
е релевираното пред районния съд оплакване, че за нарушението е следвало да бъде
санкционирано дружеството-превозвач, а не водача на тежкото и извънгабаритно
ППС, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. изрично
предвижда, че при движение на тежки ППС без разрешително се съставя акт на
водача.
Противно на
твърдяното в касационната жалба, ПРС е изложил мотиви за неприлагането на чл.
28 от ЗАНН, като правилно е приел, че обстоятелството, че нарушението е първо
по ред и от него не са произтекли вредни последици представляват смекчаващи
вината обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, които обуславят
единствено налагането на по-леко по размер наказание /арг. от чл. 27, ал. 3,
предложение първо от ЗАНН/, но не са в състояние да квалифицират нарушението
като маловажно. Извършеното от М. административно нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а“ от ЗП по нищо не се отличава от останалите случаи на нарушение
от този вид.
Именно
съобразявайки горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, районният
съд е изменил оспореното пред него наказателно постановление, редуцирайки
размера на наложеното на касационния жалбоподател административно наказание до
законоустановения минимум от 1 000,00 лева.
Гореизложените
правни изводи обуславят законосъобразност на решението на ПРС, породена от правилното
приложение и тълкуване на относимите към казуса материалноправни разпоредби,
поради което е дължимо оставянето му в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
I касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 123/17.12.2019 г., постановено от Районен съд – Провадия по НАХД
№ 353 по описа на съда за 2019 година.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/