Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. Велико
Търново, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10138/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба от *** Р. И. като пълномощник на К.К.А. с адрес *** срещу Решение № 109 от 03.06.2022 г. по НАХД 820/2021 г. на Районен съд-гр.
Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № РД-17-7 от
15.11.2021 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето. Решението се обжалва като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът излага доводи за допуснати нарушения на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Твърди, че приложеният видеоклип е
недопустимо доказателствено средство и следва да се изключи от доказателствения
материал. Счита, че в конкретния случай не е категорично установено нуждата от
закрила на детето П.Н.К., а също така законодателят не поставя знак за
равенство между дете, нуждаещо се от закрила и дете в риск. Отрича наличието на
виновно поведение от страна на касатора. По тези изложени в жалбата съображения
се иска отмяната на решението на районния съд. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – председателят
на Държавна агенция за закрила на детето, оспорва жалбата като неоснователна в
представен писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 109 от 03.06.2022 г. по НАХД 820/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено Наказателно постановление № РД-17-7 от 15.11.2021 г. на председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с което на К.К.А. в качеството й на директор на СУ „Георги Измирлиев“ гр. Горна Оряховица, за нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. е наложена глоба в размер на 1000 лева.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е установил от фактическа страна, че вечерта на 04.06.2021 г., в 01:31 часа жалбоподателката, в качеството на директор на СУ "Георти Измирлиев" гр. Г. Оряховица получила на мобилния си телефон в приложението "Вайбър" видеоклип заснет от деца в 5В клас. На него било заснето детето П.К., върху която се нахвърлят други деца – момчета, с намерение да нанесат удари, при което положение тя се опитва да се отбранява, след което едно от момчетата, за което е установено, че е Т.Т. нанася удар в главата и впоследствие я събаря на земята. Създаденият видеоклип бил разпространен и между родителите в класа, като станал достояние и на родителите на П.. Съгласно показанията на св. Б. – майка на П., след като изгледала клипа, съдържанието му било обсъдено в семейството, но родителите останали спокойни, тъй като счели, че не се е случило нищо нередно с детето им, а семействата на двете деца – Т. и П. били в приятелски отношения помежду си. Майката не чувствала притеснение, тъй като дъщеря не съобщавала да се случва нещо нередно с нея в училище.
На 14.06.2021 г. от друг родител е постъпил сигнал в Държавна агенция за закрила на детето относно упражняван системен психически и физически тормоз, както и сексуален такъв в сградата на СУ "Георги Измирлиев" върху сина му, от страна на трима негови съученици. Към сигнала били приложени видеоклипове, според него показващи насилие между деца от 5В клас, заснети в класната стая по време на междучасие, част от които и процесният.
По повод подадения сигнал, на 23-25.06.2021 г. била извършена проверка в училището, по време на която контролните органи направили извод, че след като жалбоподателката получила клипа на 04.06.2021 г. не уведомила устно, или писмено ДСП-Горна Оряховица, МВР, или ДАЗД, че детето П. К. е в риск и се нуждае от закрила, тъй като спрямо него е упражнено физическо насилие. Жалбоподателката потвърдила устно пред проверяващия екип, че не е уведомявала която и да било институция, тъй като считала, че не се е случило нищо.
При така установеното от фактическа страна ГОРС е изложил мотиви, че разглеждайки и запознавайки се обстойно със съдържанието на видеоклипа, приложен към делото – записан върху CD, е възможно да се направи единственото заключение, че на него повече от едно дете, в частност три момчета упражняват физическо насилие едновременно спрямо П.К., изразяващо се в нападение с намерение да бъдат нанесени удари, а едно от тях - Т. Д. нанася удар в главата и я поваля на земята. В тази връзка съдът е направил извод, че П.К. е жертва на насилие, поради което съобразно разпоредбите на ЗЗДет. се намира в риск и в тази връзка се нуждае от закрила. Поради тези обстоятелства за жалбоподателката като лице, визирано в чл. 7, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗДет. е възникнало задължението за незабавно уведомяване на органите, визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗЗДет., което тя не е сторила. Нарушението е извършено чрез бездействие и то продължава да трае във времето, тъй като жалбоподателката не е реализирала дължимото от нея поведение след изпратения видеоклип, каквито задължения тя е имала съобразно чл. 7, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗДет. Съдът е изложил подробни мотиви защо видеозаписът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото. Посочил е, че правилно за извършеното нарушение на жалбоподателката е наложено наказание по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., което е определено в минимален размер и не може да бъде изменяно. Според съда случаят не е маловажен, тъй като не били спазени стъпките на утвърдения в училището Механизъм за противодействие на училищния тормоз, което свидетелствало за неглижиране и игнориране на проблема
Решението е неправилно. Според настоящия състав в случая са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи в АУАН и НП да се опише извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено. В НП и АУАН е посочено единствено, че „детето Т.Т. /Д. според АУАН/ упражнява физическо насилие върху П.К.“. Кога обаче е станало това и в какво се изразило твърдяното физическо насилие по никакъв начин не е посочено в НП и АУАН, нито пък в други документи по преписката. За да се прецени, че едно дете е в риск, следва да се опишат обстоятелствата, обосноваващи този риск – кой, кога, къде и какво е направил по отношение на детето, което обаче не е сторено. Ако от описаните факти не следва, че съответното поведение представлява вид насилие, то по същество не могат да се направят изводи за дете в риск и за дължимо, но неосъществено поведение за действие от страна на касатора. Констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е съществено и съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. То не може да бъде санирано в съдебната фаза, въпреки опитът на ГОРС в тази насока.
На следващо място, според настоящата инстанция административнонаказателното обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на наказателното постановление е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. В тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива доказателства, които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че е безспорно установено, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на конкретното административно нарушение и че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на сочения нарушител. Съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет. лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
В случая нуждата от закрила на посоченото в НП дете – П.Н.К., не е установена. По делото не е доказано твърдяното физическо насилие по отношение на детето. Констатациите за извършено нападение и нанесени удари, довели до поваляне на земята на детето, които се съдържат в мотивите на обжалваното решение, не намират опора в доказателствения материал – подобни фактически установявания липсват както в материалите от административнонаказателната преписка, така и в протокола от съдебното заседание, проведено на 24.03.2022 г., когато е възпроизведен видеозаписа в присъствието на страните. Неправилно са пренебрегнати от съда показанията на св. Б. – майка на П.К., която е категорична, че детето не се е оплаквало и не е обект на никакво насилие, двете деца са приятели, а заснетото на клипа е детска игра – „на клипа децата играят карате“. Не са взети предвид и показанията на св. П. /свидетел по АУАН/, според които на клипа е видно, че „деца, по време на междучасие се боричкат и по едно време едно от децата е паднало на земята“. Въз основа на какво АНО е приел, че „закачките под формата на игра прерастват в упражняване на насилие върху момичето“ остава неясно. Обективният прочит на всички доказателства води до еднозначния извод, че в случая става въпрос за детска игра – приятелско премерване на сили между децата, а не за упражнено насилие спрямо едно от тях. Поради това и не е доказано, че детето се е намирало в хипотезата на § 1, т. 11, б. "б" или б. "в" от ДР на ЗЗДет., за да възникне задължение за касатора за уведомяване на компетентните органи. Следва също така да се посочи, че по делото няма доказателства дори след извършената проверка от ДАЗД да са предприети мерки за закрила, от които АНО твърди, че детето П.К. се е нуждаело като дете в риск, тъй като уведомяването само по себе си не може да е самоцел, а би следвало да води до предприемането на мерки за закрила от компетентните органи. Липсата на такива предприети мерки от страна на ответника по отношение на детето също е косвено доказателство за липсата от необходимост от закрила на детето. Поради това не е доказано по безспорен и категоричен начин извършено от К.А. административно нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет., тъй като не е доказано, че детето П.К. се е нуждаело от закрила и А. е имала съзнание за това.
На последно място за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори хипотетично да се приеме, че е извършено вмененото нарушение, то според настоящия състав случаят би бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, противно на приетото от въззивния съд. В тази връзка съдът неправилно се е позовал на неизпълнение на Механизма за противодействие на училищния тормоз, утвърден от касатора. На първо място, въпросният механизъм не е представен по делото, а на следващо място, съдът не е посочил какви конкретни задължения по този документ не са били изпълнени от страна на касатора. От друга страна, причините довели до извършването и безспорните данни за липсата на настъпили каквито и да е вредни последици от деянието за здравето и психиката на детето П.К., определят същото като маловажно. В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като не наказва нарушителят, а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 109 от 03.06.2022 г. по НАХД 820/2021 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-17-7 от 15.11.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с което на К.К.А. в качеството й на директор на СУ „Георги Измирлиев“ гр. Горна Оряховица, е наложена глоба в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.