Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр. Кубрат, 12.09.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кубратският районен съд в публичното заседание на дванадесети
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при
участие на секретаря
Вера Димова и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 493 по описа
за 2017 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за
закрила от домашно насилие и в изпълнение на чл. 15 от същия,
Р Е Ш
И :
УВАЖАВА молбата на молителката Н.М.И.,
ЕГН **********,***, и издава срещу Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес *** ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА, с която налага
следните мерки за защита:
1.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Е.М.М. да се въздържа от
извършване на домашно насилие – физическо и психическо, по отношение на
Н.М.И.;
2.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на Е.М.М. да приближава на по-малко
от
3.
НАЛАГА на Е.М.М. ГЛОБА в размер
на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Е.М.М. да заплати по сметка
на РС – Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева.
На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита
подлежи на незабавно изпълнение.
Уведомява нарушителя Е.М.М.,
че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова страна
на мерките по настоящата Заповед
за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан
и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата в Република България.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед
за защита да се връчат
на страните и да се изпратят
служебно на РУ на МВР – гр. Кубрат
по настоящия адрес на извършителя
Е.М.М. *** и на пострадалото
лице Н.М.И. *** за сведение, изпълнение и контрол.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване
на препис пред Окръжен съд
– Разград, чрез Районен съд – Кубрат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КРС: /П/ Ал. Великова
МОТИВИ към Решение № 127/12.09.2017 год. по гражданско
дело № 493 по описа на Районен
съд гр. Кубрат
за 2017 год.
Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Н.М.И., ЕГН **********,***,
обективираща искане за постановяване на мерки за
защита срещу Е.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***.
В обстоятелствената
част на молбата
са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката
защита: ответникът е бивш съпруг на
молителката. Два дни преди подаване
на настоящата молба, същият е упражнил актове на психическо и физическо насилие спрямо молителката, изразяващи се в отправяне на обидни
и заканителни думи, както и насочване на пистолет. Страхувайки се за живота
си, Н.М.И. се принудила да се
премести и да живее в бащината си къща в село
Брестовене, опасявайки се, че може
да стане отново обект на
насилническо поведение от страна на
бившия си съпруг. Моли за
постановяване на мерки за защита
по реда на
ЗЗДН.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, молителката поддържа молбата за защита и моли
да бъдат предприети мерки за защита срещу
извършителя.
Ответникът Е.М.М., редовно
призован, не се явява в съдебно
заседание. Упълномощеният от него адвокат
оспорва твърденията на молителката и заявява, че същите
са неверни. Заявява, че жилището
на ул. Мургаш
№ 11, макар и закупено след прекратяване на брака от
молителката, е придобито с общи средства.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между молител и ответник – бивши съпрузи – не е спорна по делото.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Н.М.И. по смисъла
на чл. 9, ал. 3 вр. чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл.
13, ал. 4 от закона, установява упражнените спрямо деклараторката актове на домашно насилие
в посочения момент от страна на
ответника, изразяващи се в проява на
агресивно поведение, както и прояви, насочени към физическото
и психично здраве на пострадалата, съответни на описаните
в молбата за защита параметри на конкретните деяния.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието
домашно насилие, която се съдържа
в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката
и ответникът.
За да проведе успешно доказване на оспорените
твърдения за осъществени спрямо нея актове на
домашно насилие, молителката следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо
нея чрез действие от ответника
е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото
доказателства – декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН и обяснения на страната, съдебният
състав намира, че по делото
е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложените в молбата на Н.М.И. актове на домашно
насилие под формата на психическо,
физическо и емоционално насилие спрямо нея. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно
поведение от страна на ответника,
нанасяне на побой, заплаха с пистолет, съпроводени с обиди към пострадалата,
извършени на посочената в молбата дата и авторството му се установяват
от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно
и конкретно съдържание относно това, къде
са осъществени актовете на домашно
насилие, на коя дата, от
кое лице и в какво се състоят
същите. Като подкрепена от останалите
писмени доказателства и неоспорена по съдържание,
декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва
с доказателствена стойност по отношение декларираните
в нея под страх от наказателна
отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН). По делото
не са ангажирани
доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на
описаните в нея факти.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав,
че предявената молба за защита
е доказана по основание и следва да бъде уважена
като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита
по реда на
ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалата за адекватни на
нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие
от ответника съдът намира мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, за срок от
една година. Последните се явяват
адекватна защита по отношение на
молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните
последици на извършените спрямо нея от ответника домашни насилия.
На основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена
глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне
размера на дължимата глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо
по реда на
този закон, както и отчете липсата на доказателства,
установяващи имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова