Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 594

 

                                   гр. Пловдив, 08.05.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският  окръжен съд, осми  граждански  състав, в публично заседание  на осми април, през  две  хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Елена Димова,  като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№573  по  описа на ПОС за  2019г., за  да се произнесе, взе  предвид  следното:

 

Производството  е   по   реда  на  чл.258  и   сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№8257/14.03.2019г. депозирана от А.Т.И. с ЕГН **********,*** чрез пълномощника си  „Адвокатско дружество Д. и портньори“, представлявано от управителя Н.П.Д., със седалище  и адрес на управление: гр. П., ул. ***против  Решение №414  от 31.01.20190г. постановено по гр.д.№10 986/2018г., по  описа  на  ПРС, първи  гр.с., в частта  с която се отхвърлят  предявените от А.Т.И. с ЕГН ********** против СОУ „***“ град Б. с БУЛСТАТ ********* искове за заплащане на трудови възнаграждения за месец юли 2013 г. в размер на 620,10 лева, за месец август 2013 г. в размер на 620,10 лева, за месец септември 2013 г. в размер на 620,10 лева; допълнително материално стимулиране за 2013 година в размер на 362,38лева; пари за дрехи за 2013 година в размер на 108лева; трудово възнаграждение за месец юли 2014г. в размер на 649 лева, труд. възнаграждение за м. август 2014г. в размер на 649 лева, трудово възнаграждение за м. септември 2014 година в размер на 327,59 лева, неизплатени суми за ДМС за 2014 година в размер на 473,76 лева, пари за дрехи за 2014 година в размер на 75 лева, трудово възнаграждение за месец юли 2015г. в размер на 687,94 лева, трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 687,94 лева,  трудово възнаграждение за месец септември 2015 година в размер на 496,39 лева, неизплатени суми за ДМС за 2015 година в размер на 524,05 лева и пари за дрехи за 2015 година в размер на 113,89 лева, като неоснователни. С постановеният съдебен акт, е осъден А.Т.И. с ЕГН ********** да заплати на СОУ „***“ град Б. с БУЛСТАТ ********* разноски от 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Навеждат се доводи за  необоснованост, незаконосъобразност  на постановеният съдебен акт в обжалваната част, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се  отмяна на решението в обжалваната част, като вместо това въззивният съд постанови ново, с което уважи претенциите в пълните предявени размери. Претендират се разноски и пред двете съдебни инстанции, съгласно представените списъци с направени такива.

Въззиваемата страна  СОУ „***“ град Б. с БУЛСТАТ *********, чрез процесуалния представител адв. Н.П.  оспорва жалбата като неоснователна, моли  да се потвърди решението на първата инстанция, в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  намира  жалбата за процесуално допустима, доколкото  е  депозирана  в законоизискуемия  срок и  от  страна  имаща правен интерес да  обжалва, поради което  следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният  съд  е сезиран от А.Т.И. с  обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 от КТ и чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ против  ответника СОУ „***“ гр. Б..  Ищецът иска да се  прогласи недействителността на клаузите в   т. 4 на подписани между страните в трудов договор № *** г., трудов договор № *** и трудов договор № *** година, като противоречащи на императивните разпоредби на чл.67, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, както и да се осъди СОУ „***“ гр. Б. да му заплати трудови възнаграждения за месец юли 2013 г., за месец август 2013 г, за месец септември 2013 г.; допълнително материално стимулиране /ДМС/ за 2013 година; пари за дрехи за 2013 година; трудови възнаграждения за месеците юли, август и септември 2014 година, неизплатени суми за ДМС за 2014 година и пари за дрехи за 2014 година, както и трудови възнаграждения за месеците юли, август и септември 2015 година, неизплатени суми за ДМС за 2015 година и пари за дрехи за 2015 година.Твърди, че заема длъжността „***“ в ответното училище от месец септември 2012 година и към настоящия момент, като в нарушение на Кодекса на труда през 2013 г., 2014 г. и 2015 година е бил назначаван на трудови договори за срок по-малко от една година, като целта на ответника при сключването на тези срочни трудови договори, била да не се изплащат дължимите трудови възнаграждения за месеците юли, август и част от месец септември - 2013 г., 2014 г., 2015 г., както и сумите за допълнително материално стимулиране и пари за дрехи. Сочи, че трудовите договори в частта им досежно уговорената клауза за срок на действие са недействителни като противоречащи на императивни разпоредби от Кодекса на труда, като срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен, което е основание за дължимост на трудовите възнаграждения, ДМС и дрехи за миналите години.

Ответникът оспорва исковете, твърди че, вземанията за трудови възнаграждения, ДМС и пари за дрехи за 2013 и 2014г. са погасени с предвидената в чл. 358, ал. 1 от КТ тригодишна давност, а претенциите за месеците юли, август и част от септември 2015г.  са  неоснователни, доколкото между страните не е имало трудово  правоотношение и ищецът не е престирал труд.. Относно вземанията за допълнителното материално стимулиране и парите за дрехи сочи, че не се дължат, доколкото  те се дължат и изчисляват  само върху времето, през което ищецът и полагал труд.

Първоинстанционният съд е обявил за  недействителни на основание  чл. 74, ал. 4 от КТ клаузите „срок на договора” в подписани между А.Т.И. с ЕГН ********** и СОУ „***“ град Б. с БУЛСТАТ ********* в трудов договор № *** г., трудов договор № *** и трудов договор № *** година, като противоречащи на императивните разпоредби на чл. 67, ал. 2 от КТ, вр. с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

Що се касае до присъждане на дължимите трудови възнаграждения за месеците юли, август и част от месец септември - 2013 г., 2014 г., 2015 г., е отхвърлил тези претенции, като е приел, че  обявяване на недействителността на договорите има  действие  занапред и  не  е налице основание на ищеца да бъдат присъдени  възнагражденията за трудови възнаграждения  по времето, когато  не  е полагал труд. По отношение на претендираните  суми  за ДМС и пари за дрехи, съдът  е  констатирал, че на ищеца  съобразно отработеното от него работно време са били изплатени съответните за  това суми за ДМС и пари за дрехи, а  за времето,  през което с него не  е съществувало ТПО пари за дрехи и ДМС не се дължат, поради което е отхвърлил исковете.

Недоволен  от постановеният съдебен акт  е  останал ищецът  А.Т.И. – настоящ жалбоподател, който твърди че съдът е постановил  незаконосъобразен акт в обжалваната част, доколкото не се е съобразил с обстоятелството, че трудовият договор от 2012г. се е превърнал в безсрочен, с което работодателят не се е съобразил  и  е лишил ищеца от  възнаграждение за  процесните месеци за тези три години,  от пари за работно облекло и допълнително материално стимулиране.

 Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а  в  обжалваната част – допустимо.

 Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са  допуснати нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят така  установеното от РС – Пловдив, поради което касаещо фактическата обстановка съдът препраща към мотивите на първоинстанционният акт.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.5 КТ последиците от недействителността на трудовия договор настъпват след обявяването му с влязло в сила решение и съобщаването му на страните. Недействителността поражда действие занапред, поради което за този отрязък от време, през който  трудовото  правоотношение, макар и възникнало  от недействителен трудов договор законът приема, че е съществувало и  е пораждало права, и задължения като при действителен трудов договор. Предвид  на  това, неоснователна се явява претенцията за дължимост на трудово възнаграждение за  процесните периоди от време, позовавайки се  на  недействителността на договорите, още повече  че безспорно се установява по делото, че  за претендираните периоди от време,  ищецът  не   е   престирал  труд.

Що се касае до претендираните суми за ДМС и пари за дрехи, както правилно е  посочил първоинстанционният съд, от  заключението на вещото лице З. М., което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че  на ищеца съобразно отработеното от него работно време,  са били изплатени съответните за това суми за ДМС и пари за дрехи. Предвид на това обстоятелство и доколкото ДМС и пари за дрехи  се дължат и изчисляват  само върху времето, през което работникът или служителят   е  полагал труд,                  а данни за полаган от ищеца  труд през претендираният период липсват,                        то претенциите за  ДМС и пари за дрехи  съответно за 2013, 2014 и 2015г. се явява неоснователни.

Мотивират от гореизложеното  претенциите за  трудови възнаграждения, ДМС и пари за дрехи за 2013, 2014 и 2015г., като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който  следва  да  бъде потвърден обжалваната част, а жалбата оставена без уважение като неоснователна..

С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 500лв, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.

 Мотивиран от  горното Пловдивският окръжен съд

 

                                           

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение №414  от 31.01.20190г. постановено по гр.д.№10 986/2018г., по  описа  на  ПРС, първи  гр.с.., в обжалваната част.

 

 ОСЪЖДА    А.Т.И. с ЕГН ********** ***  да заплати на СОУ „***“ град Б. с БУЛСТАТ ********* направени по делото разноски в размер на 500лв/ петстотин лева/

 

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

            

                                                    

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                           

                                                            ЧЛЕНОВЕ: