Присъда по дело №187/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 19
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 30 септември 2023 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200187
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 19
гр. Свиленград, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниГинка Д. Х.ва

заседатели:Кичка В. Чакърова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20235620200187 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
І.1.ПРИЗНАВА подсъдимият Г. А. К. с ЕГН:********** , роден на
************г. в гр.Харманли, обл.Хасково, българин, български гражданин,
, с адрес по лична карта: ***************** ,семейно положение - женен,
неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работник във фабрика за
пилешко месо в гр. Аастен, Кралство Нидерландия
за ВИНОВЕН в това, че
На 02.11.2021г. и на 08.11.2021г. в гр. Любимец в условията на
продължавано престъпление се заканил с убийство против Б. В. Н. от гр.
Стара Загора, а именно :
********************* и това заканване би могло да възбуди у него
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3
1
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК вр.
с чл.54,ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 1/една/ година.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
І.2.ПРИЗНАВА подсъдимият Г. А. К. с ЕГН:********** , роден на
************г. в гр.Харманли, обл.Хасково, българин, български гражданин,
, с адрес по лична карта: ***************** ,семейно положение - женен,
неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, работник във фабрика за
пилешко месо в гр. Аастен, Кралство Нидерландия
за ВИНОВЕН в това, че
На 02.11.2021г в гр. Любимец,обл.Хасково се заканил с убийство против
Н. И. Ш. от гр. Любимец чрез думите: „***************** и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144,ал. 3,вр.ал.1 от НК.
поради което и на основание чл.144, ал.3 от НК вр. с чл.54,ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/
година.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Г. А. К. с
ЕГН:********** ,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от
тях наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок 1/една/ година.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1/една/
година за срок от 3 (три) години.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство , а именно : 1бр. СД
съдържащ аузиозапис от обаждане на ЕЕН112 и 1 бр: флаш памет,
съдържаща записи от видео наблюдение ДА ОСТАНАТ приложени по
делото.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 53,ал.1,б.А от
2
НК вещественото доказателство собственост на подсъдимия ,а именно: 1 бр.
Нож.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд-
Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към ПРИСЪДА № 19 от 14.09.2023година по НОХД
№187/2023година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт по Досъдебно производство №359/2021 година по
описа на РУ - Свиленград, преписка с вх.№ 5581/2021. по описа на Районна
прокуратура Хасково,ТО Свиленград, Д. С. –Прокурор при Районна
прокуратура Хасково,ТО Свиленград / повдига обвинения на:
Подс. Г. А. К. с ЕГН:********** , роден на ************г. в
гр.Харманли, обл.Хасково, българин, български гражданин, , с адрес по лична
карта: ******************* и живущ в с. Гелдроп , Кралство Нидерландия
,семейно положение - женен, неосъждан /реабилитиран/, с основно
образование, работник във фабрика за пилешко месо в гр. Аастен, Кралство
Нидерландия , за това, че: На 02.11.2021г. и на 08.11.2021г. в гр. Любимец в
условията на продължавано престъпление се заканил с убийство против Б. В.
Н. от гр. Стара Загора, а именно :На 02.11.2021г в гр. Любимец,обл.Хасково
се заканил с убийство чрез думите : „С теб ли ще се занимавам? Дайте ми
ножа, за да го заколя!“, „ Ще дойда до Стара Загора, ще те намеря и ще те
заколя“, и чрез действия, изразяващи се в: нахвърляне върху него; хващане за
якето му и дърпане; събаряне на земята; удари в областта на двете слепоочия;
размахване на чук; хващане за гушата и На 08.11.2021г в гр. Любимец , обл.
Хасково се заканил с убийство чрез думите : „Коля те и до 2 часа съм в
Турция, а в затвора няма да вляза“ и това заканване би могло да
възбуди у него основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
и за това ,че : На 02.11.2021г в гр. Любимец,обл.Хасково се заканил с
убийство против Н. И. Ш. от гр. Любимец чрез думите: „Коля го и след 30
секунди го няма“, „Сега тук някой от вас ще заколя“ и чрез действия:
събарянето му от стола на земята, блъскане с ръце и размахване на нож и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144,ал. 3,вр.ал.1 от НК
В съдебно заседание ,доколкото подсъдимият не е открит на посочения
от него адрес,тъй като го е напуснал и е заминал да живее в чужбина и
доколкото спрямо него е била взета първоначално мярка за неотклонение
Подписка,като същият се е задължил да не напуска местоживеенето си без
разрешение на съответния орган,съдът е приел,че отсъствието му няма да
попречи за разкрИ.е на обективната истина, и делото следва да бъде
разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК и след конституирането на пострадалият- Б. В. Н. в качеството на ЧО/а
по молбата му за конституиране в качеството на граждански ищец и за
приемането на граждански иск,съдът е оставил същата без уважение по
мотиви изложени в съдебно заседание/, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от
НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и е разгледал
делото по общия ред.
1
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.
Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства
,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 НК. Досежно определяне на неговия размер, прокурорът
застъпва становище, че същото следва да бъде определено в размер на
1година „Лишаване от свобода”,което наказание на основание чл.66 от НК да
се отложи изтърпяването му за срок от 3 години. Взема становище и относно
веществените доказателства.
ЧО -Б. В. Н. и повереника му адв.М. претендират за налагане на
наказание „Лишаване от свобода” в размера предложен от представителя на
прокуратурата.
В съдебно заседание процесуалният представител на подс. Г. А. К.
-защитникът му адв.М. оспорва обвинението,като моли съда да вземе
предвид,че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалите. В условията на
алтернативност моли съда да наложи на подзащитния му наказание в
минимален размер,а що се отнася до веществените доказателства,споделя
доводите на представителя на прокуратурата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. А. К. бил роден в гр.Харманли,но живеел в гр.Любимец
,като към месец ноември 2021г.работел в Мелничен комплекс гр.Любимец . В
същият мелничен комплекс работел и пострадалия Н. И. Ш.,като от 1980г.
работел като шлосер – монтьор ,а пострадалият Б. В. Н. ,който живеел в гр.
Стара Загора бил управител на Мелничен комплекс в гр. Любимец .
На 02.11.2021г. пострадалият Н. И. Ш. бил на работа в мелницата в гр.
Любимец и около 14:30-14:50 часа се намирал в стаята за отдих заедно със
своите колеги свидетелите – Х. Н. и К. П., с които си говорили.
Въпреки,че на 02.11.2021г. подсъдимия Г. А. К. ,в този ден не бил на
работа,същият отишъл в мелничния комплекс и влезнал при колегите си в
стаята за отдих и на висок тон започнал да отправял и към тримата обидни
думи, а именно „Вие сте глупаци., идиоти, некъдърници и за нищо не
ставате“.
Докато пострадалия Ш. си стоял на един от столовета в стаята, се
обърнал към подсъдимия Г. А. К. и му казал, че ако има проблем, щели да го
решат. След като чул това подсъдимия Г. А. К. се насочил към колегата си
Ш., внезапно го хванал за краката и със сила издърпал от стола, като по този
начин Ш. паднал на циментовия под, вследствие на което си ударил таза и
главата.
2
В следствие на удара в пода,главата на пострадалия Ш. започнала да
кърви и първоначално същият бил замаян.
Подсъдимия Г. А. К. продължавал да обижда другите си колеги, когато
забелязал, че пострадалият се изправя и отново се насочил към него, блъснал
го с ръце, вследствие на което той паднал и си ударил главата в ръба на
масата, поставена в стаята, което му причинило разцепване на дясната вежда
и кръвотечение в същата област.
След като пострадалият отново се изправил, подс. Г. А. К. извадил от
вътрешния джоб на якето си нож, който започнал да размахва, след което го
опрял във врата на Ш. с думите „Коля го и след 30 секунди го няма“, „Сега
тук някой от вас ще заколя“!
Св. Х. Н. успял да издърпа ръката на подс. Г. А. К. и да вземе ножа,
който той държал.
Докато другите напускали помещението, св. Н. се обадил по телефона на
св. Б. В. Н., като го извикал спешно в помещението за отдих. След няколко
минути св. Н. дошъл и заварил разместените вещи в помещението и видял
кръвта по лицето на Ш., като се досетил какво се е случило.
Попитал подс. Г. А. К. , защо е постъпил по този начин, което
провокирало подсъдимия да се нахвърли и върху него, хващайки го с ръцете
си за якето и отправяйки следните думи към него : „С теб ли ще се
занимавам?“ и продължил да вика на висок тон към всички, които се
намирали в помещението : „Дайте ми ножа, за да го заколя“, след което се
насочил към съседното помещение, но бил възпрян от св. Х. Н..
Тогава всички излезли пред работилницата, където подс. Г. А. К. отново
нападнал св.Б. В. Н. и го съборил на земята, отправяйки междувременно
следните реплики към него: „ Ще дойда до Стара Загора, ще те намеря и ще
те заколя“ и му нанесъл удари в областта на двете слепоочия.
Когато някои от служителите се опитали да разтърват подсъдимия от
началника им, подс. Г. А. К. взел намиращ се наблизо чук, и го размахвал към
останалите с цел да не го приближават, вследствие на което те се отдръпнали.
Св. Н. се отправил към административната сграда, а подсъдимия
продължавал да върви след него като на няколко пъти успявал да го застигне
и минавайки пред него го хващал за гушата.
Когато стигнали до администрацията пристигнали полицейски
служители, които задържали подсъдимия и медицински екип на спешна
помощ, който се погрижил за св. Ш..
На следващия ден св. Б. В. Н. посетил съдебния лекар – д-р Х. Еленски,
който го прегледал и му издал медицинско удостоверение видно от което му
били причинени следните увреждания: контузия проявена с болка в областта
на двете скули; охлузване на дясната лакътна става; кръвонасядане н дясното
рамо и охлузване на лявата подбедрица.
3
На 03.11.2021г. във връзка с поведението на подсъдимия били издадени
2бр. Разпореждане на полицейски орган и 2броя Протокол за предупреждение
срещу подсъдимия.
На 08.11.2021г. подс. Г. А. К. се обадил по телефона на св.Д. К. К.,който
също работел в мелницата и се познавал с подсъдимия, изразявайки желание
да се срещне с пострадалия св. Б. В. Н. за да поговорят относно инцидента от
02.11.2021г.
Св. Д. К. се обадил на св. Б. В. Н. ,обяснил му за телефонния разговор и
последният се съгласил,но при условие,че св.К. ще присъства на срещата,тъй
като се притеснявал от поведението на подсъдимия.
В същият ден подсъдимия ,пострадалия Б. В. Н. и св.Д. К. К. се
срещнали в парк в гр. Любимец, който се намирал до ЖП гарата в града.
Първоначално разговора протичал нормално,но докато си говорили подс.
Г. А. К. отново избухнал и заплашил св. Н. „Коля те и до 2 часа съм в Турция,
а в затвора няма да вляза“, но до физически съприкосновения не се
достигнало тъй като св. Н. и придружаващият го служител-Св.К. си тръгнали.
След тези случаи и у двамата пострадали св.Н. И. Ш. и св.Б. В. Н., се е
формирало притеснение относно непредсказуемостта на поведението на подс.
Г. А. К. спрямо тях вбъдеще, вследстив на което били неспокойни,
притеснени и имали неразположения свързани със съня,поради което
пострадалия Н. подал сигнал относно поведението на подсъдимия спрямо
тях,като към сигнала приложил два броя болнични за пострадалия Ш. и
съдебно медицинско удсотоверение№406/21,касаещо подателя на сигнала.
С Протокол за доброволно предаване св.Н. предал 1бр. флаш
памет,съдържащ видеозаписи съотносими относно инцидента на 02.11.2021г.
и 1брой нож,собственост на подсъдимия.
Изискана била информация от Център за психично здраве гр.Хасково
относно данни за отчет на подсъдимия,като видно от постъпилото писмо,
подс. Г. А. К. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Хасково ЕООД.
Била изискана справка от Районен ценътр на ЕНН 112 във връзка с
подадения по телефона сигнал на 02.11.2021г.,като в тази връзка по
производството постъпило писмо ,ведно с 1бр.СД
Били изготвени 2броя Протоколи за оглед на веществени доказателства
от 18.04.2022г и от 30.03.2022г. /относно предадената 1бр. флаш памет и
1бр.СД/,като съответно били изготвени и съответните фотоалбуми към тях.
Оносно предадения 1бр. нож също бил извършен оглед,за което бил
съставен съответния Протокол за оглед на веществено доказателство от
14.04.2022г.
На подсъдимият Г. А. К. било предявено обвинение -за престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 144,ал.
3,вр.ал.1 от НК.
4
От справката съдимост на подс. Г. А. К. на РС-Харманли е видно,че
същият е осъждан по НОХД №209/2002г. по описа на РС Свиленград за
извършено престъпление по чл.129,ал.1 на наказание ГЛОБА в размер на
500лева ,като съдебният акт е влязъл в сила на 21.04.2003г.
От приложената към досъдебното производство характеристична справка
на подсъдимият л.84 от ДП, се установява че същият има заведен заявителски
материал, регистриран е като криминално проявен и е бил осъждан .
Видно от приложената в кориците на досъдебното производство ,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс. Г.
А. К. се установява,че същият е семеен , работи по трудово правоотношение
и притежава лекавтомобил и апартамент съпружеска имуществена общност.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от
Съда се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и писмените такива. Доказателствата, приобщени по делото, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията
на свидетелите – Р. А. К., Х. Н. Г.,К. Д. П., Н. К. С., Д. К. К. ,Б. В. Н. в това
число и прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.1 от НПК
негови показания и Н. И. Ш.,както и прочетените и приобщени по реда на
чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.1 от НПК негови показания. Така изброените
свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като
свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени
впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по
отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са
пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в
съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно
допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели
са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото извън показанията на
пострадалите двама свидетели /св.Н. Ш. и св.Б. Н. /,но доколкото техните
показания напълно съвпадат с показанията на остнаналите разпитани по
делото свидетели,то съдът не намери критика и кредитира същите с доверие.
Липсват индиции за предубедеността на полицейският служител /св.Радостив
А. К./, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство,
в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата
заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се
установява, който и да е от свидетелите/в това число и пострадалите,колегите
на подсъдимия и пострадалите и полицейският служител/ да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимият, поради което да целят увреждането му,
5
като му припишат престъпление, което не е извършил.
От горепосочения кръг свидетелски показания се установява,че на
02.11.2021г. подсъдимия без видима причина първочанално се е заканил с
убийство против св.Н. И. Ш. от гр. Любимец чрез думите: „Коля го и след 30
секунди го няма“, „Сега тук някой от вас ще заколя“ и чрез действия:
съборил го от стола на земята, блъскал го е с ръце и е размахвал нож срещу
него ,а след пристигането на св.Б. Н. на мястото на инцидента ,се заканил с
убийство срещу него чрез думите : „С теб ли ще се занимавам? Дайте ми
ножа, за да го заколя!“, „ Ще дойда до Стара Загора, ще те намеря и ще те
заколя“, и чрез действия, изразяващи се в: нахвърляне върху него; хващане за
якето му и дърпане; събаряне на земята; удари в областта на двете слепоочия;
размахване на чук; хващане за гушата. Св.К. и пострадалия Н. установяват по
категоричен начин,че и на 08.11.2021г. подсъдимия се заканил на
пострадалия Н. с убийство чрез думите : „Коля те и до 2 часа съм в Турция, а
в затвора няма да вляза“.
С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи
техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им
доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите
правни изводи.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства,
приети и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл.
283 НПК, а именно: Протокол за доброволно предаване, писма,отговор от
ЦПЗ Хасково, болнични листове ,съдебно удостоверение, Протоколи за оглед
на веществени доказателства, Справки за съдимост,
характеристика,Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и т.н., които по съдържанието си не се оспориха от страните. По
отношение писмените доказателства не се констатираха от Съда (както вече
бе посочено) техни недостатъци от външна, формална страна на документите,
поради което те се кредитираха за достоверни. Частните документи, също не
се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимите и тяхното
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
В доказателствената съвкупност по делото, липсват каквито и да е било
противоречия, както досежно гласните доказателства, така и писмените.
Както вече бе посочено, кръгът на гласните доказателства, обхваща
показанията на свидетелите Р. А. К., Х. Н. Г.,К. Д. П., Н. К. С., Д. К. К. ,Б. В.
Н. в това число и прочетени и приобщени по реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.1
от НПК негови показания и Н. И. Ш.,както и прочетените и приобщени по
реда на чл.281,ал.4 вр с ал.1,т.1 от НПК негови показания, са в цялостна
корелация и взаимно допълване и надграждане, не се дискредитират едни
други и са напълно еднозначни за фактите, които възпроизвеждат в
6
изявленията си. Те също така кореспондират напълно с писмените източници
и намират убедителна подкрепа в тях. Доказателствата, приобщени по делото,
включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Ето защо Съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като
са относими към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията
и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Ето защо Съдът след съпоставката им, както и с данните съдържими се в
писмените доказателства, констатирайки тяхната безпротиворечивост,
систематика и изчерпателност – с ясна конкретика за фактите, от тук и
правдивото им звучене, възприема изцяло и оцени с доверие свидетелските
показания, считайки ги обективни и добросъвестно дадени. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените
доказателства, предявени/приобщени като доказателства по делото в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и предвид събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, считам че е доказано по
несъмнен и категоричен начин, че с действията си под. Г. А. К. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпленията по -
престъпление по чл. 144,ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно
02.11.2021г. и на 08.11.2021г. в гр. Любимец в условията на продължавано
престъпление се заканил с убийство против Б. В. Н. от гр. Стара Загора, а
именно : На 02.11.2021г в гр. Любимец, обл. Хасково се заканил с убийство
чрез думите : „С теб ли ще се занимавам? Дайте ми ножа, за да го заколя!“, „
Ще дойда до Стара Загора, ще те намеря и ще те заколя“, и чрез действия,
изразяващи се в: нахвърляне върху него; хващане за якето му и дърпане;
събаряне на земята; удари в областта на двете слепоочия; размахване на чук;
хващане за гушата и На 08.11.2021г в гр. Любимец , обл. Хасково се заканил
с убийство чрез думите : „Коля те и до 2 часа съм в Турция, а в затвора няма
да вляза“ и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за
осъществяването му и престъпление по чл. 144,ал. 3,вр.ал.1 от НК, а
именно 02.11.2021г в гр. Любимец,обл.Хасково се заканил с убийство против
Н. И. Ш. от гр. Любимец чрез думите: „Коля го и след 30 секунди го няма“,
„Сега тук някой от вас ще заколя“ и чрез действия: събарянето му от стола на
земята, блъскане с ръце и размахване на нож и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
7
Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид
систематичното място, където се намира /раздел V - "Принуда"/ от глава II на
НК /"Престъпления против личността"/ закриля от противоправни
посегателства срещу личната свобода на гражданите. С реализирането на това
престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на
заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока.
За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от
лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
Тъй като се касае до засягане на свободата на заплашения, необходимо е
заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до
неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и
предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да
са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а
само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може
да бъде осъществена.
За да се оъществен фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК е необходимо
да е налице изпълнителното деяние, което се извършва само чрез действие и
се изразява в обективирано намерение към пострадалия, че деецът ще
извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у
пострадалия на основателен страх от извършването й.
Такъв във случая е налице и у Б. В. Н. и Н. И. Ш., тъй като при
отправянето на заплахите съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи оформено
решение за това, а психичното състояние на под. Г. А. К. прави вероятно
бързото вземане на такова решение. При преценката на този момент следва да
се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата,
психичното състояние на дееца и средствата, които е изплзвал. Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на деянието,
а не след изминаването на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.-
ОСНК.
От обективна страна безспорно е установено, че под. Г. А. К. е отправил
заплахи към св.Б. В. Н. и към св.Н. И. Ш., които са в състояние да възбудят
основателен страх, че заканата може да бъде осъществена.
Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалите, подсилено
с нанасянето на удари и размахването на нож, което обективно е застрашило
правнозащитимата им сфера.
От субективна страна под. Г. А. К. е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянията, неговите последици и е
искал тяхното настъпване.
Деянията са извършени от подсъдимия при пряк умисъл като форма и вид
8
на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на
поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянията.Всички тези признаци от
обективна страна са налице както по отношение на св. Б. В. Н., така и спрямо
св. Н. И. Ш..
Подс. Г. А. К. е реализирал посочените деяния срещу личността на
пострадалия Б. В. Н. при условията на продължавано престъпление по чл. 26,
ал.1 НК като е отправял закани с убийство на две различни дати а именно на
02.11.2021г. и на 08.11.2021г. в гр. Любимец .
Деянията осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление,
такова по 143, ал.3 вр. ал. 1 от НК извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Предвид изложеното настоящата инстанция няма никакви колебания
относно авторството на деянието и вината на подсъдимият като негов
извършител.
Авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,
както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на
извършване.
Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи
от състава на престъплението, както и причинна връзка между
изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Поради изложените до тук правни аргументи, Съдът призна
подсъдимия за виновенив извършването на геропосочените престъпления по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл. 144,ал.
3,вр.ал.1 от НК, която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Относно наказанията:
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът
взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а
от друга, степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършването му. При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство – семейни статус на подсъдимия /семеен / и
факта че същият е неосъждан/реабилитиран.
Що се отнася до наложеното наказание ГЛОБА ГЛОБА в размер на
500лева по НОХД №209/2002г. по описа на РС Свиленград за извършено
престъпление по чл.129,ал.1,като съдебният акт е влязъл в сила на
21.04.2003г., съдът намира следното:
С Тълкувателно решение № 2/2018 г., постановено по Тълкувателно дело
9
№ 2/2017 г., Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния
касационен съд (ВКС) в т.1 е прието,че Реабилитацията е допустима и при
неизпълнено наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност. В т.2 от
същото ,ВКС е приел,че Реабилитацията на осъден, неизтърпял наложеното
му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е възможно да
настъпи след последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на
наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент, от който започва
да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената давност
за изпълнение на наказанието, ако не са предприети действия за спиране или
прекъсване на давността. Ако такива са предприети, началният момент е този
на изтичане на абсолютната изпълнителска давност.
В т.3 е прието,че когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено,
ако за събирането й не е образувано изпълнително производство,
реабилитация е допустима след последователното изтичане на давността по
чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК, според това дали е
спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл.
88а от НК,а съгласно т.4 от същото-Реабилитацията е допустима и при
неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е образувано
изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните
срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете
по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до
прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече.
Преценката дали е изтекъл давностният срок/относно наложеното
наказание глоба/ следва да се извършва при спазване разпоредбите на чл. 82
от НК. В случай, че не са предприети действия, насочени към изпълнение на
наказанието, и не е настъпило събитие, което спира действието й, давността
изтича в сроковете, посочени в чл. 82, ал. 1, т. 1 – 5 от НК, и от този момент
започва да тече срокът за реабилитация. В останалите случаи това става след
погасяване на възможността за изпълнение на наказанието поради изтичане
на абсолютната давност, определена по реда на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Изтичането на давността за изпълнение на наказанието не е достатъчно за
настъпване на реабилитация. Основна предпоставка за реабилитиране на
осъдено лице е изминаването на определен период от време, след като
наказанието е изпълнено или е станало неизпълнимо. При неизпълнено
наказание началният момент, от който започват да текат, е изтичане на
давността за изпълнение, вместо от изтърпяването му.
Въпросът за възможността за реабилитиране на осъден на глоба, която не е
изплатена, когато за събирането й не е образувано изпълнително
производство, следва да бъде разрешен по вече посочения при отговора на
въпрос № 2 начин, т.е. тя настъпва след последователно изтичане на
давностния срок и срока по чл. 86 – 88а от НК.
С текста на чл. 82, ал. 5 от НК е изключено действието на абсолютната
давност по отношение на наказанието глоба при образувано изпълнително
10
производство. Важно е да се отбележи, че то може да се образува само за
изискуемо вземане – такова, което не е вече погасено поради изтекла в
сроковете по НК обикновена или абсолютна давност, т.е. изпълнителното
производство следва да е образувано преди изтичане на две години от влизане
на присъдата в сила или три години, ако междувременно давността е спирана
или прекъсвана, напр. с издаване на изпълнителен лист. Законодателят е
въвел отрицателна предпоставка – изпълнително производство, която
препятства прилагането на правилата за абсолютната давност. С факта на
образуването му глобата не променя своята същност на наказание, наложено с
влязла в законна сила присъда, следователно аргументите за възможността
осъденият, неизтърпял наказанието си, да се реабилитира след
последователно изтичане на давностния срок и срока за реабилитация са
валидни и в този случай. Изключването на тригодишния срок по чл. 82, ал. 4
вр. ал. 1, т. 5 от НК не означава, че е изключена възможността за погасяване
изпълнение на наказанието глоба поради изтекла абсолютната давност
изобщо, а създава временна законова пречка абсолютната давност да тече
докато съществува изпълнително производство за събирането й. След
отпадане на тази пречка сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и по чл. 82, ал. 4 вр. ал.
1, т. 5 от НК продължават да текат. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК
дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и
при образувано изпълнително производство. По този начин се постига
справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена
защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността
държавните органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на
глобата се дължи на бездействието им. Образуването на изпълнително
производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от
осъществяването му започва да тече нов 2- годишен срок. Ако в този срок не
се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става
неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В
процесуален аспект, за да преценят дали възможността за изпълнение на
наказанието глоба е погасена поради изтекла давност, съдилищата следва да
съберат доказателства за развитието на изпълнителното производство – дали
не е приключило и кога е осъществено последното действие по изпълнението.
В случай, че не се установи погасяване на вземането поради изтекла
обикновена давност, се прави преценка за изтекла абсолютна изпълнителска
давност, като времето от образуването на изпълнителното производство до
приключването му не се включва в 3-годишния й срок. Доброволното
погасяване на задължението след изтичане на давността не би следвало да
предизвика неблагоприятни последици за осъдения, поради което и в този
случай началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация,
остава същият.
При това положение ,съобразно събраните по делото доказателства ,
следва да се приеме,че е настъпила реабилитация по НОХД № 209/2002 по
описа на РС Свиленград, въпреки липсата на данни за изпълнение
11
на наказанието глоба/липсват данни че срещу осъдения е образувано
изпълнително производство и респективно че е налице плащане на
наложената глоба/,тъй като от влизането в сила на това осъждане-
21.04.2003г. до датата на извършване на настоящите деяние е изтекъл срок
от 17 години и 7 месеца, който срок безспорно удовлетворя изискването да са
изтекли сроковете предвидени в чл. 82, ал. 1, т. 5 /2години/ или по чл. 82, ал. 4
вр. ал. 1, т. 5 от НК /3 години/ , според това дали е спирана или прекъсвана, и
на срока за реабилитация по чл. 86 ,ал.1,т.3 от НК /една година/.
Като съответно отегчаващи вината обстоятелства – лошитге
характеристични данни ,описващи го като криминално проявена личност ,
престъпната му упоритост относно постигане на престъпния резултат ,
недоброто процесуално поведение на подсъдимия ,както в досъдебната ,така
и в съдебната фаза/същият е бил наясно,че спрямо него се води наказателно
производство,но въпреки знанието му е напуснал адреса си и преимуществено
е заживял в чужбина,без за това да уведоми резследващите органи,което
обективно е затруднило процеса, поради което настоящият състав счете,че
така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
достатъчни за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от
НК.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема превес на оттегчаващите, спрямо
смегчаващите.Ето защо, в контекста на изложените правни съображения,
съдът намира за недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради
което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи,
следващото се наказание се индивидуализира при условията на чл.54 НК ,
като се взеха предвид степента на обществената опасност на деянието –
висока, както и тази на дееца – не висока, така също и смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода до 6 години и съобразно чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от по 1 година за всяко
едно от престъпленията към което е привлечен да отговаря/ чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 144,ал. 3,вр.ал.1 от НК/ .
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от
три години, който срок е в съответствие с изискването на чл. 66, ал. 2 от НК
да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание
лишаване от свобода и т.к подсъдимият към инкириминираната дата не е
осъждан/по изложените по горе доводи/ на Лишаване от Свобода за
12
престъпление от общ характер и съдът прие,че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да
изтърпи така определеното наказание.
Отделно от това съдът намира,че изпитателният срок, отмерен в размер на
3 години, е от характер подсъдимият да подложи на внимателна оценка
поведението си и да съблюдава такова, което да не влиза в противоречие с
разпоредбите на НК.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за
постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подс.Г. А. К. , едно
общо наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година което наказание прие, че
следва на основание чл.66 от НК да бъде отложено неговото изтъпряване по
изложените по горе доводи.
Съдът прие,че причина за извършеното престъпление от страна на
подсъдимите е незачитането на правовия ред в страната.
Относно веществените доказателства по делото и разноските:
Съдът постанови вещественото доказателство , а именно : 1бр. СД
съдържащ аузиозапис от обаждане на ЕЕН112 и 1 бр: флаш памет,
съдържаща записи от видео наблюдение ДА ОСТАНАТ приложени по
делото,а що се отнася до вещественото доказателство 1брой нож,с който
подсъдимия е заплашвал пострадалия Ш.,и чиято собственост е на
подсъдимия,вземайки предвид разпоредбата на чл. 53,ал.1,б.А от НК,съдът
постанови да се отнеме в полза на държавата.
По делото не се констатираха разноски,поради което съдът не се произнесе
в тази част.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................

13
Съобщи за изтекли лични данни