Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Д., 30.12.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от съдия
Петкова гражданско дело № 960 по описа
на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“, *** с ЕИК ***, представлявано от управителя В. Д. Б., чрез
упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление : гр. Д., ул.„***“ ***, са предявени кумулативно
обективно съединени искове по чл. 79 ал.1, предл.1 и по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
- 421,20 лв., представляваща
неплатена цена по неформален договор за извършване на услуги с автокран, по
фактура № ***/***г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане;
- 188,41 лв., представляващо
обезщетение за забава при изплащането на главното задължение за периода от ***г.
до ***г.
Претендират
се сторените по делото разноски.
В исковата молба са
изложени следните обстоятелства:
Ищецът твърди да е изправна
страна по сключен с ответника неформален договор за осъществяване на услуги с
автокран на обекти на ответника съгласно фактура № ***/***г.
на стойност обща стойност 421,20 лева.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът е в забава. Между
страните са водени многократни разговори ответникът да заплати доброволно
задължението си.
Поради изложеното ищецът претендира
реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът
в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, с
който изразява съгласие за сключване на спогодба.
На
осн. чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството по делото е спряно по взаимно
съгласие на страните, като е възобновено по искане на ищеца поради непостигане
на спогодба.
Д.кият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
От страна на ищеца е
представена двустранно подписана фактура №***/***г. на стойност 421,20 лв. с ДДС, както
и товарителница за ежедневно извършена и
приета работа от ***г., подписана от представител на ответното дружество.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на в.л. Е.Й. не е оспорено от
страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и
безпристрастно. Вещото лице е посочило, че сумата по процесната фактура е
включена в справка – декларация по ЗДДС при ищеца и при ответника с право на
пълен данъчен кредит. Задължението на длъжника за извършените услуги по
фактурата към датата на подаване на исковата молба и към момента на извършване
на експертизата е в размер на 421,20 лв. Обезщетението за забава върху главното
задължение възлиза на 188,51 лв. за периода от датата, следваща издаването на
процесната фактура - ***г. до ***г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с
правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, наличието на сключен с ответника договор за изработка с
твърдяното съдържание /извършване на услуги с автокран/; изпълнение на
задълженията по договора, както и че изработеното е прието от възложителя
ответник.
По иска по чл. 86 от ЗЗД: в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.
Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение
на възложителя. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие -
реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие - одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. Приемане на извършената работа по
смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил
изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и
когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия /с подписването на
издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава, включването й
в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит/.
Съдът приема, че с оглед на
приетите доказателства по делото се установява, че страните са били обвързани
от валидно правоотношение по договор за изработка, обективиран в процесната
фактура, съгласно който ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извърши услуги
с автокран. За установяването на изпълнената и приета работа ищецът е ангажирал
писмени доказателства - процесната фактура и товарителница, по негово искане е
допусната и съдебно-счетоводна експертиза.
Фактурата съставлява частен
свидетелстващ документ. Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва
валидно поето задължение по нея. В настоящия казус същата е подписана от
представител на дружеството - възложител. Съгласно формираната по реда на чл.
290 и сл. ГПК константна практика на ВКС, обективирана в решение № 71 от
8.09.2014г. на ВКС по т. д. № 1598/2013г., II т. о.,; решение № 96 от
26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011г. по т. д.
№ 416/2010г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г., II т.
о.; решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на II т. о., решение №
211/30.01.2012г. по т. д. № 1120/2010г. на II т. о.; решение ***9 от
7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на II т. о.; решение № 92/7.09.2011г. по т.
д. № 478/2010г., II т. о. и др., осчетоводяването на фактурите от търговско дружество
- ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването
на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание
на задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява
възникналата между страните облигационна връзка. От неоспореното заключение на
изслушаната съдебно - счетоводна експертиза безспорно се установи, че
процесната фактура е осчетоводена от ищеца и ответника, декларирана от
ответника пред ТД на НАП. Съгласно чл.68 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получена от него стока или услуга по облагаема
доставка. Следователно е налице приемане с конклудентни действия на извършената
работа от страна на възложителя. Касае се за търговска сделка между търговци и
ответникът не се е противопоставил веднага след узнаването, поради което, на
основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от извършеното приемане.
Отразените във фактурата
данни и неоспореното заключение на в.л. по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза дават основание да се приеме, че задължението на ответника, като
възложител, за заплащане стойността на процесната фактура е доказано в
претендирания размер, поради което предявеният иск подлежи на уважаване в
заявения размер.
Като последица от
уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху
присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изпълнение на задължението.
По аргумент от чл. 266, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 7, ал. 2 от договора, възложителят
дължи обезщетение за вредите от неточното си във времето изпълнение, изчислено
по размер от законната лихва, за времето от ***г. до ***г., което според заключението
по приетата ССчЕ възлиза на 1881,51 лева. Тъй като претенцията на ищеца е в
по-малък размер, то ответникът следва да бъде осъден да заплати мораторна лихва
от 188,41 лв.
Относно отговорността за
разноски:
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото
производство, както следва: 100 лв. - заплатена държавна такса и 100 лв. -
заплатен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Д.кият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
: гр. Д., ул.„***“ *** да заплати на „АВТОКРАН
- ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“, *** с
ЕИК ***, представлявано от управителя В.
Д. Б., сумата от 421,20 лв., представляваща неплатена
цена по неформален договор за извършване на услуги с автокран, по фактура
№ ***/***г., ведно със законната лихва
от датата на подаването на исковата молба – ***г. до окончателното плащане и сумата от 188,41 лева, представляваща
обезщетение за забава при изплащането на главното задължение за периода от ***г.
до ***г.
ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРЕЙН“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
: гр. Д., ул.„***“ *** да заплати на
„АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“,
*** с ЕИК ***, представлявано от
управителя В. Д. Б. сумата от 200 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2
от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :