РЕШЕНИЕ
№ 1342
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120103492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. МЛ. Й. и ЕЛ. ХР. Д. против ПЛ.
ХР. Й. и СВ. КР. КР., с която са предявени два иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от
ЗЗД.
В законовия срок по делото постъпва отговор от ответника П.Й., който признава
исковете.
В законовия срок по делото постъпва отговор от ответника С.К., която оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника Й. моли съда да
уважи исковете, тъй като са основателни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника К. моли съда да
отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
През 1997 г. Х. П. Й. и съпругата му С. МЛ. Й. придобиват от „МОДСТРОЙ“ ЕООД
чрез договор за покупко-продажба апартамент № 9 на етаж 4 в пететажна жилищна сграда,
със сутерен, партер и две подпокривни нива, построена в гр. ***, с площ 40,30 кв.м.,
състоящ се от спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, ведно с избено
помещение № 9, находящо се в сутерена, с площ 3 кв.м., както и съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, представляващ дворно
място с площ 265 кв.м., съставляващо урегулиран парцел *** по плана на к-с ***, гр. Бургас,
както и 5,07/265 кв.м. ид.ч. от описаното дворно място, цялото от 265 кв.м. (за краткост
Имота).
1
С нотариално заверено пълномощно № ***/29.05.2003 г. по описа на нотариус Д. Н. с
район на действие РС – Стара Загора Х. П. Й. упълномощава съпругата си С. МЛ. Й. да
продаде ½ ид.ч. от недвижим имот – апартамент в гр. ***. Към същата дата
упълномощителят е в болнично заведение в гр. Стара Загора, тъй като е с влошено
здравословно състояние.
На 29.05.2003 г. С. МЛ. Й., от свое име и като пълномощник на съпруга си Х. П. Й.,
продава на сина си ПЛ. ХР. Й. Имота, който по действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Бургас представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***21, за сумата от 18 800 лева, която продавачката лично и като
пълномощник на съпруга си заявява, че е получила напълно и в брой от купувача при
подписване на договора, който е обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***/29.05.2003 г., нот. дело № ***/2003 г. по описа на нотариус Д. Р.. Към
същата дата ПЛ. ХР. Й. е в брак с ответника С. К. К., прекратен със съдебно решение №
***/16.02.2016 г. по гр. дело № *** г. по описа на БРС, в сила от същата дата. Данъчната
оценка на имота към датата на изповядване на сделката е 18 870 лева. Продавачите запазват
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху Имота заедно и поотделно.
На същата дата, 29.05.2003 г., С. МЛ. Й. и Х. П. Й. продават на сина си ПЛ. ХР. Й. и
друг недвижим имот, а именно: апартамент от 59,54 кв.м. с административен адрес гр. ***.
На следващия ден С. МЛ. Й., лично и в качеството на пълномощник на съпруга си, от една
страна, и П.Й. Й., от друга, подписват документ, наименован „обратно писмо“. В него
продавачите заявяват, че действителната им воля е да дарят на сина си Имота, като
изповяданата на 29.05.2003 г. сделка е привидна и не следва да се приема като покупко-
продажба, а дарение и описаната в нотариалния акт продажна цена в размер на 18 800 лева
не е получавана от продавачите. Подписалите документа С. и П.Й.и се съгласяват, че с това
обратно писмо разкриват изцяло привидността на изповяданата сделка на 29.05.2003 г., като
съгласно чл.17 от ЗЗД следва да се прилагат правилата на прикритото съглашение и
прикритата сделка е дарение. Документът не е подписан от С.К..
На 13.06.2003 г. Х. П. Й. умира в гр. София, като оставя за свои наследници по закон
С. МЛ. Й. (съпруга), ЕЛ. ХР. Д. (дъщеря и ищца по делото) и ПЛ. ХР. Й. (син).
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите В. Т. Ж.
(частично), И. Д. Д. (частично), Н. Н. А. (частично) и Д. Г. Д. (частично).
При преценка на събрания доказателствен материал съдът съобрази следното:
По договора за покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице,
тъй като придобива права по силата на закона, независимо че не е посочен като купувач – в
този смисъл Решение № 1192 от 12.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2007 г., IV г. о.
Следователно, независимо че в нотариалния акт като купувач е посочен само ответникът
П.Й., тъй като към момента на сключване на сделката той е бил в брак с ответника СВ. КР.
КР., тя също става собственик на имота.
Приложеният по делото документ от 30.05.2003 г., който не е подписан от ответника
К., тогава в качеството на съпруга на купувача, няма характер на такова „обратно писмо“ и
й е непротивопоставим – в този смисъл цитираното по-горе решение на ВКС. При липсата
на обратно писмо симулацията може да се установи и със свидетели, но ако има начало на
писмено доказателство.
Когато единият съпруг не е в кръга на „договарящите“ и не е подписал документа,
разкриващ симулативността на сделката, този документ няма обвързваща доказателствена
сила за него, но може да послужи за начало на писмено доказателство, респ. и за
предпоставка за допустимост на свидетелските показания /чл. 165, ал. 2 ГПК/ - в този смисъл
Решение № 30 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2014 г., IV г. о.
Документът от 30.05.2003 г. е подписан от ответника Й. и е налице негово изявление
пред съд (в отговора на исковата молба), които правят вероятно твърдението за симулация.
2
Ето защо гласните доказателства, събрани по искане на ищците, са допустими. Допустими
са й свидетелските показания на ответника К., защото тя ги сочи за установяване на
обстоятелства около сключване на договора за покупко-продажба на Имота, респективно за
мотивите им да се обвържат с определена сделка – в този смисъл Решение № 12 от
31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о.
Когато фактическите твърдения на необходимите другари относно общите факти си
противоречат – ответникът Й. признава привидността на продажбата, като прикриваща
дарение, а ответникът К. отрича този факт, съдът ги преценява във връзка с всички
обстоятелства по делото – чл. 217 ГПК и Определение № 439 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1721/2009 г., III г. о.
Обстоятелството, че свидетел по делото е роднина на страна, само по себе си не
означава a priori, че показанията му ще бъдат заинтересовани. Същите следва да се
преценяват с оглед целия събран по делото доказателствен материал и кореспондирането им
с него.
От показанията на свидетелите Ж. и Д. (съпруг на ищцата Е.Д.) се установява, че
волята на С. и Х. Й.и е била да бъдат прехвърлени на сина им П. два имота – Имота и
жилище в ж.к. Славейков на гр. Бургас. И двете сделки са оформени като покупко-
продажба. По отношение на Имота волята на продавачите е била да го продадат. Според
свидетеля Д. „след като прехвърлиха апартамента, майката не беше съгласна с покупко-
продажба“, като тя се е съгласила „на момента да е покупко-продажба“, но като
„пренощувала“ е променила мнението си. Нещо повече, ответникът П.Й., който признава
исковете, заявява в отговора на исковата молба, че родителите му са „решили“ сделката да
бъде „покупко-продажба“, поради няколко причини: притеснение, че дарението се разваля
лесно и че дъщеря им може да го атакува; „натиск“ от С.К.. Самият Й. също е съгласен
сделката да бъде покупко-продажба.
Според показанията на свидетеля Н. А., П.Й. е предал сума пари на майка си в края
на месец май 2003 г., за да си „оправят нещата“, във връзка с продажбата на Имота.
Според показанията на свидетеля Д. Д., продажната цена на Имота е била 18 000
лева, като тя е предоставила в заем пари на семейството (П. и С.) от 10 000 лева. Х. Й. е бил
наясно с това намерение на свидетеля, като го е одобрил с думите „Много добре сте решили,
за да си оправим ние отношенията с дъщерята“.
По делото няма никакви доказателства към 2003 г. отношенията между съпрузите П.
и С., от една страна, и С. и свекърва й към същия момент С.Й., от друга, да са били
обтегнати така, щото последната да съзнава, че снаха й ще се облагодетелства
неоснователно от сделката.
Свидетелят Д. твърди, че П.Й. е давал пари и за придобиването от родителите му на
апартамента в кв. Славейков на гр. Бургас. Ако това е вярно, то С.К. би се
„облагодетелствала неоснователно“ чрез придобиването на идеална част и от това жилище,
но очевидно родителите на П. не се противопоставят на този факт, защото „обратното
писмо“ се отнася само до Имота, независимо, че предходния ден са изповядани две сделки.
На следващо място, ако волята на Х. Й. е била да дари Имота, тогава е имал
възможност в пълномощното да не конкретизира вида на разпоредителната сделка, която да
се извърши от негово име. Видно е обаче, че то касае именно продажба на Имота. От друга
страна, ако действителната воля на родителите е била да надарят сина си, то „обратното
писмо“ е могло да бъде съставено и преди сделката без „знанието“ на С.К., а след нейното
сключване да бъде подписано и от Х. Й., който към 30.05.2003 г. е бил жив, след като не се е
налагала нотариална заверка на подписите. Нещо повече, след като е несправедливо П.Й. да
плаща „два пъти“ Имота (по думи на свидетеля Д.), то именно той, П.Й., има най-голям
интерес да бъде съставено т.нар. „обратно писмо“, а не майка му, а според свидетелите на
ищците именно С.Й. е инициатор за съставяне на „документ за дарение“ по думите на
свидетеля Д..
На последно място, родителите не биха си „оправили отношенията“ с двете деца, ако
3
Имотът бъде дарен на сина им, защото така дъщеря им няма да получи дял от него в бъдеще
по наследство и пред нея би стояла единствено възможността да атакува дарението като
накърняващо запазената й част от наследството, което би довело до влошаване на
отношенията между брат и сестра.
След като сделката е извършена между близки роднини, само от ниската продажна
цена (под данъчната оценка) не може да се направи извод, че продажбата прикрива дарение
– аргумент от Определение № 34 от 1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2552/2020 г., I г. о.
Следва да се отбележи, че купувачите придобиват само т.нар. „гола собственост“, защото
продавачите си запазват пожизнено вещното право на ползване, което неминуемо води и до
„намаляване“ на цената, дори и сделката да не е извършена между роднини.
Частта от нотариалния акт, отразяваща, че продажната цена е платена, няма
обвързваща съда доказателствена сила – в този смисъл е практиката на ВКС. В същата част
обаче актът представлява разписка за получената сума. Твърдението на продавача, че
продажна цена не е получена, подлежи на доказване с гласни доказателства, само при
изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ,
представляващ „начало на писмено доказателствено средство“, които условия по делото са
изпълнени. Показанията на свидетелите на ответника К. (А. и Д.) обаче потвърждават
обстоятелството, че е платена продажна цена от П.Й. и С.К. и че паричните средства са
предназначени за придобиването именно на Имота. Нещо повече, както С.Й., така и
съпругът й Х., са наясно, че ще получат пари срещу прехвърлянето на Имота.
Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите Ж. и Д. досежно
обстоятелството, че родителите на ответника П.Й. са решили да се разпоредят с две жилища
в негова полза, като по отношение на Имота сделката бъде покупко-продажба, че покойният
Х. Й. е бил в болнично заведение към момента на изповядване на сделката и че П.Й. и
майка му са подписали т.нар. „обратно писмо“ след продажбата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Д., че продажната цена на Имота е
била 18 000 лева, като част от средствата за погасяването й е получена в заем от близки на
С.К., а парите са предадени на ищцата С.Й. от П.Й. и С.К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност – аргумент
от Решение № 12 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2018 г., IV г. о. Ищцата Е.Д. е
наследник по закон на единия от праводателите по сделката – Х. П. Й. – негова дъщеря,
поради което има правен интерес да предяви исковете.
Тежестта да докажат твърдяната симулация е изцяло на ищците, тъй като те биха
извлякли при евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си.
Ето защо те следва да представят такива доказателства, които по несъмнен начин да
установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално
удостоверена – аргумент от Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007
г., IV г. о.
Чрез гласни доказателства ищците се домогват да докажат, че продажна цена не е
плащана. Това обстоятелство, само по себе си, не води до нищожност на сделката, а е
индиция за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция
обаче не може да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт за покупко-
продажба – в този смисъл Решение № 1405 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2007 г.,
IV г. о. Макар според практиката на ВКС разкриването на симулацията да е възможно и чрез
косвени доказателства (решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г.
о.), в случая не е налице такава верига от косвени доказателства, която да прави несъмнено
намерението на страните да прикрият дарение чрез афишираната продажба. Напротив, по
делото се установи, че продавачите са получили продажна цена от П.Й. и от С.К.. Както вече
се посочи, след като страните по сделката са близки роднини, цената на продавания имот не
е от първостепенно значение за това дали сделката е предназначена да прикрие дарение, а и
4
купувачите получават само т.нар. „гола собственост“.
Установи се също така, че към дата 29.05.2003 г. волята на продавачите и на
купувачите по отношение на Имота е да се сключи договор за покупко-продажба.
Обстоятелството, че сключената сделка, за която страните са се съгласили, при
„преосмислянето й“ на следващия ден от продавача С.Й. се е оказала „неизгодна“ за сина й
П., не може да послужи като основание да се твърди, че същата сделка е симулативна и че
прикрива друг договор – този за дарение на недвижим имот.
Ето защо, не се доказа привидност на изразеното от продавачите съгласие и не са
налице елементите от фактическия състав на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, поради което исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ответниците имат право на разноски, но ответникът
П.Й. не претендира такива. Ответникът К. претендира като разноски запратено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, за което има доказателства, и тази сума следва да
бъде присъдена.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. МЛ. Й., ЕГН – **********, и ЕЛ. ХР. Д., ЕГН –
**********, против ПЛ. ХР. Й., ЕГН – **********, и СВ. КР. КР., ЕГН – **********,
искове за обявяване между страните по делото за нищожен като симулативен на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***/29.05.2003 г., нот. дело № ***/2003
г. по описа на нотариус Д. Р., с който С. МЛ. Й., ЕГН – **********, и Х. П. Й., ЕГН –
**********, продават на ПЛ. ХР. Й., ЕГН – **********, и СВ. КР. КР., ЕГН – **********,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***21 по КККР на гр. Бургас, с адрес на
имота гр. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ***
с предназначение жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор ***.153, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 40,30 кв.м., ведно с прилежащи части –
избено помещение № 9 с площ 3 кв.м., както и съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена, както и 5,07/265 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ***.153 по КККР на гр. Бургас, с адрес на поземления имот гр.
Бургас, ***, с площ 268 кв.м., и за обявяване на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД на
действителен на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
***/29.05.2003 г., нот. дело № ***/2003 г. по описа на нотариус Д. Р., сключен между
дарителите С. МЛ. Й., ЕГН – **********, и Х. П. Й., ЕГН – **********, и дарения ПЛ. ХР.
Й., ЕГН – **********, с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***21 по
КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 4
в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.153, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 40,30 кв.м.,
ведно с прилежащи части – избено помещение № 9 с площ 3 кв.м., както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и
5,07/265 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.153 по КККР на гр. Бургас, с
адрес на поземления имот гр. Бургас, ***, с площ 268 кв.м.
ОСЪЖДА С. МЛ. Й., ЕГН – **********, и ЕЛ. ХР. Д., ЕГН – **********, да
заплатят на СВ. КР. КР., ЕГН – **********, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)_______
Вярно с оригинала! ММ
6