Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе съдът взе предвид следното: С Присъда № 37/25.02.2010 год., постановено по НЧХД № 934/2009 г. ВТРС е признал за невинен подсъдимия П. Г. Д. да е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК и го оправдал на основание чл.304 от НПК Недоволен от присъдата останал пълномощника на частните тъжители адвокат О. С., който сочи в писмената си жалба, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилния извод на ВТРС досежно вината, иска отмяната на присъдата и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде признат за виновен и да се уважи предявения граждански иск. В съдебно заседание на въззивната инстнция жалбата се поддържа така както е предявена. Ответник жалба лично и чрез упълномощения си адвокат Б. оспорва жалбата, счита присъдата за правилна и законосъобразна и искат нейното потвърждаване. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция след като се запозна с материалите по делото, прецени наведените с жалбата доводи и възраженията на подсъдимия приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на делото в първата инстанция състава на ВТРС е събрал множество писмени и гласни доказателства с оглед на установяване фактическата обстановка по делото.Същата не се спори от страните като според жалбата и становището на пълномощника на на жалбоподателите - А.С. се оспорват правните изводи на съдадосежно вината на подсъдимия.Същия счита, че са налице достатъчни доказателства по делото, които да дадат основание на въззивната инстанция да произнесе осъдителна присъда.Настоящия състав не споделя това становище на А.С. като счита, че произнесената от ВТРС присъда е правилна и законосъобразна.От обективна страна по делото е установено следното: Подс. П. Г. Д., е роден на ... г. в гр.П.., български гражданин, неосъждан, с полувисше образование, женен, пенсионер, живущ в с.В., общ.П., ЕГН *. От 30.04.1977г., е постъпил на служба в системата на ..., на д лъжност инспектор при .... – Горна Оряховица. Със заповед от 09.05.2000г., е прекратено служебното му правоотношение поради пенсиониране, при достигнато звание подполковник.От обясненията на подс.Д. и събраните по делото свидетелски показания на св.К., св.., св.., св.Н, св.Г., Г., се установява, че през 2007г., подсъдимият се установил да живее в наследствената къща на съпругата си в с.В., Община П.Т. Съпругата ми и нейната сестра притежавали наследствени ниви на площ от 35 декара, в землището на селото, част от които около 17 декара в м.С..Подс.Д., бил упълномощен от собствениците да управлява земеделските имоти. Във връзка с ползването им възникнал спор със св.И., който се занимавал със зърнопроизводство, под фирмата на съпругата си - ”Е. – С.Н.”. Според показанията на св.И., по договорка между арендаторите в района на с.В., отдадените под аренда земи били неформално комасирани. Земите които подс.Д. бил натоварен да управлява, се падали в зоната на „ Е.– С.Н.”, въпреки че арендатор бил по-рано друго лице. На 08.10.2008г., подс.Д. изпратил на св.И., уведомително писмо, че земите ще се ползват в реални граници и да не ги обработва. След, като било получено уведомлението св.Иванов, се свързал с арендатора – фирма „ Б.”, от където му отговорили, че все още имат договор за аренда със собствениците на нивите, но не и с подс.Д.. По този повод възникнал спор между св.И. и подс.Д.. Подс.Д. настоявал механизаторите на св.И. да не влизат и да не обработват нивите, границите на които бил маркирал с поставени колове, а от друга страна св.И. твърдял, че нивите са вече засяти от него и следва да прибере продукцията. Междувременно през ноември 2009г., подс.Д. в качеството си на пълномощник сключил договор за наем на земите със земеделския производител – св.Л.Г. След като св.И. продължил да обработва нивите, подс.Д. потърсил съдействие от Общинската служба за земеделие и гори – П., сезирал и Прокуратурата. По случая било назначено извършването на проверка от служители при РУМВР – ... Разрешаване на спора обаче не последвало, поради което през месец юли 2009г., подс.Д. решил лично да охранява нивата от 17 декара, в местността С. Механизаторите на св.И. били започнали да жънат съседните блокове със пшеница в местността като на 05.07.2009г., комбайните навлезли и в една част от спорната нива, но подс.Д. успял да спре комбайнера, като го заплашил, че ако навлезе в нивата ще му подпали комбайна. Според приложената справка от 17.11.2009г., на 06.07.2009г. в РУМВР – .. била подадена жалба от св.И.С.И., срещу подс.П. Д. и св.Е.З., за отправени заплахи за палеж на земеделски блок и увреждане техниката на ”Е. – С. Н.”. По повод на депозираната жалба бил изпратен екип от служители на РУМВР, които да извършат проверка. В групата влизали служителите на РУМВР – ... – свидетелите Н. К., М. М., А. А., С. Д. Г. и св.Н.в, който като служител на местаната противопожарна служба бил изпратен да окаже съдействие. Към 14.30 часа на същия ден групата пристигнала в местността в която се намира спорната нива. Служителите на РУМВР – .. пътували със служебен автомобил, а св.Н. се придвижвал с автомобил на противопожарната служба. По същото време на мястото пристигнал и св.И. Полицаите паркирали автомобила си и се отправили към спорната нива, където заварили подс.Д.. Тъжителят М. попитал какъв е проблема и защо възпрепятства жътвата. Поискал документите на подсъдимият на основава претенциите си, но последният не му ги представил, като заявил, че ги е предоставил при проверката на св.Г.. Тъжителят М. поканил подсъдимият да напусне нивата и да се яви в кметството където да се изяснят проблемите. Св.Г., който бил натоварен да разгледа по-рано образуваната преписка по сигнала на подс.Д. му заявил, че е изпратил материалите до ВТРП и не знае какъв е отговорът. Полицаите се опитали да убедят подс.Д., че спора следва да се разреши по съдебен ред и така да се знае кой има право да обработва земята. Междувременно до нивата се приближили два комбайна, които били управлявани от работници на св.И. – св.Г. и св.К. Като видял, че техниката се приближава към нивата подс.Д., тръгнал към комбайните и заявил, че е въоръжен. Като чул това тъжителят М. му разпоредил да хвърли оръжието на земята. Подс.Д. и извадил пистолета, сложил го на дланта си / според показанията на св.К. / и го насочил срещу тъжителят М.. Тъжителят М. отново му разпоредил да хвърли оръжието на земята, при което подс.Д. изпълнил разпореждането. В този момент двама от полицаите се приближили до него, съборили го на земята и му поставили белезници. Докато му поставяли белезниците подс.Д. се дърпал, оказвал съпротива и викал „ вие сте платени, вие сте корумпирани”. Полицаите задържали подс. Д., който малко по-късно бил отведен до РУМВР – ....Същия ден, след задържането на подс.Д., нивата била ожъната от механизаторите на ”Е. – С.Н.”, по разпореждане на св.И. Настоящия състав на съда споделя правните изводи на ВТРС относно липса на виновно поведение, а така също и анализа, който съдът прави на института на обидата/респ.клеветата/ регламентиран в чл.146-148 от НК.За да е налице състава на престъплението обида по чл.148, ал.1, т.3, вр. с чл.146 ал.1 от НК, употребените от подсъдимият изрази, следва да съдържат унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, които съдържат отрицателна оценка за личността и накърняващи достойнството.Следователно за да е съставомерно деянието, оценките трябва да достатъчно персонифицирани и отправени към определено лице или лица за които са отнасят. В случая обаче, в ситуацията в която подс.Д. изрича думите „вие сте платени, вие сте корумпирани”, от обективна страна не представлява оценка на личността, а по скоро позорно обстоятелство, отразяващо отрицателни качества на лицата от състава на полицията. Според съда липсва и задължителната конкретизация на адресата на изявленията, дали се касае до всички участвалите в задържането лица, само за някои от тях или оценката се прави за цялата категория от служители. В това отношение съдебната практика приема, че обект на обида и клевета, не могат да бъдат определена категория хора, без да се отнасят до конкретни личности. Като прецени контекста в който са употребени изразите, съдът счита, че подсъдимият изразява личната си позиция спрямо действията/ бездействията на полицията при решаването на имотния спор, а не представлява унизително действие по отношение на конкретните лица участвали в задържането.Употребените от подс.Д. изрази от обективна страна при наличието на останалите предпоставки за съставомерността на деянието, могат да реализират състава на престъплението клевета, но не и на обида, според повдигнатото обвинение. Това е така, защото по съществото си представляват твърдения за позорни обстоятелства и по–конкретно приписване на престъпление извършено от адресата, но не и унизителни епитети. Субективното отношение на подс.Д., не следва да се обсъжда предвид несъставомерността на деянието от обективна страна. Вината е изразеното с деянието конкретно психическо отношение към деянието, неговите обективни качества и последици. Относно предявеният граждански иск съдът е отчел, че освен липсата на престъпление по повдигнатото обвинение, по делото не се доказа и не се установи, деянието на подс.Д. да осъществява общия състав на деликт / непозволено увреждане/ по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно – виновно извършено деяние, причинило вреди на тъжителят. В настоящия случай, обаче не се установи изявлението да притежава унизителен характер и да е насочено към всеки от тъжителите. Ето защо, съдът приема че няма настъпили вреди, стоящи в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието по повдигнатото обвинение подс.Д., поради което отхвърлил като неоснователен предявеният от всеки от тъжителите граждански иск за сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва за забава от извършването, до окончателното изплащане на сумата. В предвид горните съображения настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна поради което следва да се остави без уважение, а присъдата на ВТРС като правилна и законосъобразна да се потвърди изцяло. В предвид горното и на основание чл.338 от НПК , съдт Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/25.02.2010 год. постановена по ВЧХД № 934/2009 г. с която ВТРС е признал за невинен подсъдимия П. Г. Д. по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1, т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК и го оправдал на основание чл.304 от НПК като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |