Решение по дело №24/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 32

гр. Видин, 02.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Двадесет и пети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

24

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Л.П.И. *** против Решение № 404 от 02.12.2019г. по АНД № 600/2019г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1786-000035 от 12.04.2019 г. на Началника на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, с което на касатора, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се от касатора, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на АУАН не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочва че не е установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, в АУАН са визирани две нарушения, а е наложено едно наказание, като не се знае за кое нарушение. Сочи се също така, че АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в присъствието само на един свидетел.

Иска се от Съда да бъде отменено решението на ВРС и се отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, РУ-Видин към ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като се остави в сила първоинстанционното решение, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се, че след подадено възражение на касатора срещу фиш за неправилно паркиране серия Н № 0600836/08.03.2019г. на ОДМВР Видин, структурно звено /РУ-Видин/, на 22.03.2019г., свидетелят Е.Еленков - „младши ПИ” при РУ Видин, в присъствието на лицето Л.Лазаров – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, съставил на касатора АУАН № 19-1786-000035, за това, че на 08.03.2019г., около 13,20 ч. в гр.Видин, на кръстовището на ул.“Ю.Венелин“ и ул.“Цар Симеон Велики“, като водач на лек автомобил, лична собственост, паркира на кръстовището и на по-малко от 5 метра от него  - нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

АУАН е връчен на касатора, който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН и при установената в него фактическа обстановка, на 12.04.2019г. Началника на РУ-Видин издал атакуваното НП, с което на касатора на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършеното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства РС-Видин приел че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е доказано от обективна и субективна страна, поради което потвърдил атакуваното НП.

В касационната инстанция е представена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд по следните съображения:

Предвид представената в касационната инстанция заповед на Министъра на вътрешните работи Съдът намира, че както атакуваното НП, така и АУАН са издадени от материално компетентни органи.

Съдът намира, че описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е осъществено административното нарушение по  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, което от своя страна е било санкционирано с правилната правна норма.

В случая правнозначимият факт е, че на посочената дата и място касаторът е паркирал в нарушение на ограниченията по  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, като ирелевантно е дали автомобилът е пречел на движението или не, както и дали е имало пътен знак, т. к. забраната е безусловна. Дори касатора, видно от подаденото от него сведение от 22.03.2019г.,  не оспорва, че именно той е паркирал автомобила.

Поради изложеното настоящият състав намира и авторството на деянието за надлежно установено, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Съдът счита, че не е допуснато и твърдяното от касатора нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Видно от показанията на актосъставителя, именно той е лицето констатирало нарушението и издало фиша за неправилно паркиране - оспорен впоследствие, като лицето Л.Лазаров – свидетел на акта, е присъствал както при установяване на нарушението, така и при съставяне на акта.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена. Административнонаказващият орган не е длъжен да доказва констатациите в АУАН, на които законът е придал презумптивна доказателствена сила, а обратно, лицето, сочено като нарушител, е длъжно да ги опровергае. В разглеждания случай касатора не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито, че извършеното от него деяние не осъществява състава на административното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на  чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, посочена като правно основание за ангажиране отговорността на касатора, предвижда налагане на глоба в размер на 50 лева на водач за неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. С оглед фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН, правилен е изводът на районния съд, че касатора е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е бил законосъобразно санкциониран с налагане на наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер - 50 лева.

Съда намира, че в случая не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Осъществяването на конкретното нарушение застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП e призвана да гарантира и биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа, да зачита правата и на останалите участници в движението.

С оглед на гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН.

При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404 от 02.12.2019г. по АНД № 600/2019г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1786-000035 от 12.04.2019 г. на Началника на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, с което на Л.П.И. ***, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от същия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               /Н.Дончева/                                           /Н.Витков/

                                                                                           2.

                                                                                              /Б.Борисов/