№ 173
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000999 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Фонд за
гарантиране на влоговете в банките“, чрез адв. Л., срещу решение № 265 457/
17.08.2021 г. по гр. д. № 15 827/2019 г. по описа на СГС, ГО, 30 състав, с
което са отхвърлени като неоснователни, предявените от въззивника срещу
Адвокатско дружество „К. и партьори“ искове за заплащане на сумата от
159 741, 02 лева – недължимо платена гаранция относно наличностите по
банкова сметка с IBAN *** в „КТБ“ АД /н./, както и за сумата от 48 636, 16
лв. – законна лихва за забава върху главницата от 159 741, 02 лв. за периода
от 02.12.2016 г. – 02.12.2019 г.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че ответникът не е
„получил нещо“ по смисъла на чл. 55 ЗЗД - нито парична сума, нито вземане
за тази сума спрямо банката, с доводите, че ответникът не оспорвал
получаването на сумата, а само факта, че не се е обогатил.
Твърди, че според представени документи – пълномощно и декларации
1
от ответника, всички те еднозначно сочели за получател на сумата
адвокатската кантора, а не трети лица. Показателно било, че в
кореспонденцията на адвокатското дружество с ФГВБ и синдиците на „КТБ“
АД /н./, никъде не се съдържали твърдения за извършени разпределения на
получената сума между клиентите на кантората по водени от страна на
адвокатското дружество партиди. Едва в хода на съдебното производство, в
противоречие с предходните си изявления, ответникът се позовал на водени
от него партиди на свои клиенти и суми, за които нямало никакви данни, дали
отразяват реални отношения и доколко са верни. Още по необичайно било, че
на вещото лице не са били представени никакви първични счетоводни
документи, а само извлечения от счетоводната система на дружеството.
Твърди, че сметката привидно се водела за клиентска, предвид
обстоятелството, че за периода от датата на откриване на сметката 17.03.2015
г. до датата на изготвяне на заключението – октомври 2020 г., не са
извършвани никакви плащания в полза на някое от лицата, посочени като
клиенти на адвокатското дружество, което било необичайно, в продължение
над 5 години, същите тези лица да държат парите си по клиентската сметка,
без да извършват никакви плащания.
Поддържа, че съгласно чл. 39, ал. 1 ЗА по клиентска сметка се
превеждат парични средства, които клиентът предоставя за разходване от
адвоката, като в четири точки са изброени видовете суми, които могат да се
превеждат по клиентска сметка, поради което и по тази сметка не можели да
постъпват суми по изплатени гаранции на адвокатското дружество.
Едновременно с това, Наредба № 23 на БНБ допускала изплащане на
гаранция по влоговете в банките само лично на съответните вложители или на
техни пълномощници, след представяне на изрично нотариално заверено
пълномощно от титуляра и нотариално заверена декларация за липсата на
обстоятелствата по чл. 5, ал. 1, 2 – 5 и ал. 2 ЗГВБ в хипотезата на чл. 10, ал. 5
от Наредба № 23, а по делото нямало данни, клиентите на адвокатското
дружество, да са представяли някой от описаните документи.
Оспорва съображенията на съда, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗГВБ /отм./ е в противоречие с Директива 94/ 19/ ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити. Твърди, че Директивата не съдържа конкретни изисквания към
националния законодател по отношение на установяването на връзката между
2
процентните и финансовите отстъпки и спомагането им за влошаването на
финансовото състояние на банката. Позовава се на чл. 57 от ЗКИ, според
който, кредитната институция е задължена да прилага еднакво условията по
влогонабиране към всички вложители, а отклоненията от този режим, чрез
предоставянето на по – високи индивидуални лихви към конкретните
депозити, предполагало изключването от обхвата на гаранциите на тези
депозити, тъй като по – високите лихвени разходи по тях спомагали за
влошаване на финансовото състояние на банката.
Навежда разбирането, че Директива 94/19 не съдържа указания или
критерии за определяне на действителното съдържание на израза „спомогнали
за влошаване на финансовото състояние“, не определя към кой момент,
съответно за какъв период следва да е налице въпросното спомагане за
влошаване на финансовото състояние, както и в какво трябва да се изразява. В
чисто финансов аспект, един депозит сам по себе си, трудно можел да
спомогне за влошаване на финансовото състояние на една банка, заради
константната разлика между размера на определен депозит, спрямо общия
размер на активите и пасивите на банката. В същото време, определена
категория депозити, в съвкупност можели да доведат до посочения резултат.
Отделно от това, на практика, да се извършва финансов анализ за всеки
отделен депозит, дали е допринесъл за влошаване финансовото състояние на
банката, било невъзможно и неосъществимо нито с оглед ресурсите с които
разполагал ФГВБ, нито предвид установения в Директивата кратък срок – 20
дни за изплащане на гаранциите по влоговете.
Заявява, че възражението на ответника за пряко приложение на
Директивата е разгледано от съда в нарушение на процесуалните правила, тъй
като то било направено след отговора на исковата молба.
Въззиваемата страна Адвокатско дружество „К. и партньори“ оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Оспорва възражението, че нямало доказателства, процесната сума да е
получена от трети лица, а не от адвокатското дружество, с доводите, че
„получаването на нещо“ по чл. 55 ЗЗД не следва да се тълкува в тесен смисъл,
а напротив, адвокатското дружество било получило от свое име, но в чужда
полза процесната гаранция, която чрез специалната клиентска сметка била
постъпила в правната сфера на клиентите, а не в патримониума на
3
адвокатското дружество. Затова, доколко гаранцията била получена от
адвокатското дружество, като повереник на клиентите, а не лично от тях или
чрез други техни пълномощници било без правно значение, защото не се
променял факта, че същата е получена във връзка с вземанията на клиентите,
като кредитори на „КТБ“ АД /н./
Противопоставя се на твърденията, че процесната сметка е привидно
„клиентска“ по смисъла на чл. 39 ЗА с аргумента, че съобразно констатациите
в приетата по делото ССЕ, сумата от 185 962, 59 лв. е разпределена от
адвокатското дружество по отделните партиди на клиентите както по
клиентската сметка в „ОББ“ АД, така и последващо в „Банка ДСК“ ЕАД.
По отношение възражението насочено срещу съображенията на съда
основани на Директива 94/19/ ЕО, че индивидуално договорените условия
трябва да са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката,
намира, че следва да е налице причинно – следствена връзка между всеки
отделен влог, а не група от влогове и условията по тях и финансовото
състояние на кредитната институция. Изцяло в тежест на ищеца било, в
конкретната хипотеза да проведе насрещно доказване, че наличието на
привилегировани лихвени условия е спомогнало за влошаване на
финансовото състояние на банката, но това не било сторено.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт,
в установения от закона срок и от легитимирана да обжалва страна, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да отхвърли исковете, първоинстаниционният съд е изложил мотиви
за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и
към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272
ГПК. По правилността на решението, въззивният съд е обвързан от
изложените в жалбата възражения, а те са неоснователни.
Неоснователни са възраженията, насочени срещу вида на процесната
сметка, по която е изплатена гаранцията, че същата не е особена сметка,
съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Вярно е, че в сключените с банката договори, не е отразен изрично
факта, че сметките са клиентски, но именно с оглед изплащане на гаранцията,
ответника е представил доказателства, свидетелстващи, че средствата по
сметката са на клиенти и влога е в полза на трети лица, по смисъла на чл. 39,
4
ал. 1 ЗА. Посочен е списък с идентификационни данни за клиентите, по който
вещото лице с приетата и неоспорена по делото експертиза е установило, че
за всички клиенти в дружеството се водят отделни партиди, така както
изисква чл. 39, ал. 4 ЗА. Постъпилата сума от 185 962, 59 лв. е разпределена
по отделните партиди на ниво счетоводно отчитане, пропорционално с
размера /съотношението на клиентските им средства, спрямо общо наличните
средства по клиентските сметки. От друга страна установените в Кодекса за
етично поведение на адвоката и чл. 45 ЗА общи правила, изискват от
адвоката да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето, поради
което и обстоятелството, че на експертизата не са представени първични
счетоводни документи относно начина по който са постъпили тези средства
при адвоката, не следва да бъде разчитано, като отказ на кантората на
ответника да представи намиращи се у него документи. Ето защо, след като
по делото е установено, че към датата на изплащане на гаранцията,
процесната сметка е такава по чл. 39, ал. 1 ЗА, то налице е изискваното от
закона основание за получаване на процесната сума от ответника.
Неоснователно е възражението, че плащането е извършено в нарушение
на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по
влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. Разпоредбата изисква
нотариално заверено пълномощно когато, сумите се изплащат на лица
различни от титуляра на влога. В случая, титуляр на влога е адвокатското
дружество по силата на мандатно правоотношение, носещо характеристиките
на договор за поръчка, което още със сключването на договорите за платежни
услуги, извършва всички действия пред банката от името и за сметка на
клиентите.
Неоснователни са възраженията с които се оспорва приложението на
Директива 94/ 19/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 30 май 1994 г.
Съобразно чл. 7, §2 от Директивата, изключването на влога на ответника като
гарантиран изисква кумулативно, с депозита, вложителят да е ползвал не само
на индивидуална основа от кредитната институция проценти и финансови
отстъпки, но и същите да са спомогнали за влошаване на финансовото
състояние на банката. Целта на Директивата е да хармонизира минималните
изисквания обезпечаващи защитата на депозитите в общността, както и
изключенията изброени в Приложение I които държавите членки могат да
предвидят за определени вложители или депозити да не бъдат гарантирани
5
или да бъдат гарантирани на по – ниско ниво. Изключението по т. 11 от
Приложение I е транспонирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗТВБ /отм./ без да се
съобрази регламентираната обвързаност на договорените на индивидуална
основа проценти и финансови отстъпки с настъпилото негативно финансово –
икономическо състояние на банката. В този случай, ако държава членка не е
транспонирала директива или я е транспонирала неправилно, индивидуалните
правни субекти могат да извличат права от онези нейни разпоредби, които
отговарят на съществените изисквания, които трябва да са налице, за да може
разпоредбите на Договорите и правото на ЕС да имат директен ефект.
Разпоредбите на Директивата, които са безусловни и достатъчно ясни, могат
да бъдат източник на права, защото така, задължителния характер на
директивата, може да се прояви и реализира по – ефективно /С – 129/10, С-
434/10, С-621/10, С-142/12, С-402/14 и др./. В конкретната хипотеза,
твърдението на ответника е за неправилно транспониране на процесния текст
на т. 11 от държавното учреждение, при което и Директивата следва да бъде
приложена в съдържанието, съобразно формата заложен при приемането й.
/виж. решение № 1337/ 13.06.2017 г. по т. д. № 5727/ 2016 г. на САС и
определение № 260/29.0.5.2018 г. по т. д. № 25/ 2018 г. на ВКС, ТК./
Ирелевантно е на кой етап от съдебното производство, страната се е позовала
на Директивата, тъй като става въпрос за съдържанието на нормативен текст и
съответствието му с първоизточника.
В смисъла на заложените с Директивата изисквания, по делото не се
доказа, че индивидуално уговорени преференциални условия по депозита са в
причинна връзка с влошеното финансовото състояние на банката.
Поддържаната от ищеца теза, че следва да се отчете не конкретното влияние
на отделния депозит /каквото и по правилата на обикновената логика не би
могло да съществува/, а влиянието от тежестта на всички индивидуално
уговорени преференциални депозити е правилна, но не се доказа от приетите
по делото заключения. Вещото лице е дало становище, че завишаването,
извън стандартните условия нива на изплатени лихви по депозитите, би
спомогнало за намаляване на нетния лихвен доход, респективно за
намаляване на печалбата, което спомага за влошаването на финансовото
състояние на банката. Но от друга страна, следвало да се има предвид, че
повишаването на лихвите по депозитите, привлича допълнителен ресурс за
кредитиране, което увеличава потенциала за реализиране на по – висок
6
размер на приходи от лихви за институцията, в хипотезата на добро
управление на кредитния портфейл. Вещото лице е подчертало, че дори и да
се абстрахираме от изложената в заключението тенденция на ежегодно
процентно повишаване на разходите по депозитите, спрямо депозитния
портфейл, то от публикуваните доклади на контролните органи ставало ясно,
че ръстът на необезпечените и трудносъбираеми кредити е основна причина
за влошаване на финансовото състояние на банката.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззизвникът следва да заплати на
въззиваемата страна сторените разноски за производството пред САС в
размер на 5 697, 54 лв. за адвокатско възнаграждение, за което по
възражението на насрещната страна, съдът намира, че не е прекомерно.
Водим от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 457/ 17.08.2021 г. по гр. д. №
15 827/2019 г. по описа на СГС, ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА Фонд за гарантиране на влоговете в банките, Булстат
********* да заплати на Адвокатско дружество „К. и партьори“, Булстат
********* сумата в размер на 5 697, 54 лв. разноски за производството пред
САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
7
при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8