Мотиви към Присъда № 443 от 09.12.2013
година, постановена по НОХД № 381/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против
М.С. /M. S./, роден на *** година в гр. ххх,
Мали, гражданство Мали, без образование, безработен, неженен, неосъждан, е
повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 03.02.2013 година в района на
256 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община
Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по
категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на
подсъдимият да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес
на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия,
дадените от него обяснения в хода на ДП, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото, както и мотивите, с които е извършил деянието. По
горните съображения прокурорът пледира налагане на наказание лишаване от свобода около предвидения в
закона минимум, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и
наказание глоба в предвидения в
закона минимален размер. Алтернативно представителят
на РП – Елхово предлага, в случай, че съдът намери, че са налице предпоставките
на чл.279, ал.5 от НК, предвид
постъпилата справка от ДАБ при МС, същият да не бъде наказван.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебен
защитник – адв. И.К. ***. Подсъдимият не е намерен на установения по делото
адрес в гр. София, като съдът е намерил, че разглеждането на делото в негово
отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина по делото.
Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник на подсъдимия не
оспорва, че подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление, наказуемо по чл.279, ал.1 от НК, като пледира
приложението на чл.279, ал.5 от НК - след като подсъдимият бъде признат за
виновен, предлага същият да не се наказва.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият в хода на ДП се представил със
следната самоличност: М.С. /M. S./, роден на *** година в
гр. ххх, Мали, гражданство Мали, без образование, безработен, неженен,
неосъждан.
Подсъдимият напуснал държавата си по произход
Мали през 2012 година, като първоначално се установил в Синегал,
а след това в Казабланка. След това по законен начин влязъл в Република Турция,
където отседнал в гр. Истанбул при своя брат. Заедно с него решили да тръгнат
за България. На 02.02.2013 година с автомобил подсъдимият бил отведен в гориста
местност, намираща се в близост до турско – българската граница. В автомобила
освен подсъдимият пътувал неговият брат и други две лица. След като слезли от
автомобила, водачът на същия им посочил посоката, която да следват, за да
влязат на територията на Република България.Към групата от четири лица, след
които бил и подсъдимият, се присъединили и други четири лица от арабски
произход и всички заедно продължили да вървят пеш. На 03.02.2013 година в
района на 256 гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово,
обл. Ямбол, подсъдимият влязъл от
Република Турция в Република България, като продължил да върви пеш. Около 11.30
часа бил задържан от граничните власти. При задържането му подсъдимият не
представил документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
От изисканата и приета като доказателство
справка от ДАБ а МС се установява, че подсъдимият М.С. е регистриран в
ДАБ при МС на 14.05.2013 година като М. СИЛЛА /MOHAMED SILLA/, с ЛНЧ **********. Към
настоящия момент лицето се намира в процедура за определяне на държава –
членка, компетентна за разглеждане на молбата му за закрила, съгласно Регламент
/ЕО/ №343/2003 година на Съвета на Европейския съюз.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля А.Г., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля Г. съдът не констатира противоречия.
Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което
същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото, в които се съдържа самопризнание за
извършеното деяние от обективна страна. Доколкото не се установи обратното,
съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при
формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М.С. /M. S./, роден
на *** година в гр. ххх, Мали, гражданство Мали, без образование, безработен,
неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ
при МС на 14.05.2013 година като М. СИЛЛА /MOHAMED SILLA/ с ЛНЧ **********, е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 03.02.2013 година в района на 256 гранична
пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
от надлежните органи на властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без
да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля Г. и самопризнанията на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да
премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от
17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ).
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното
деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно
с обстоятелството, че за влизането му в Р България са необходими съответните
визови документи, както и за липсата на
изискуемите се такива за влизане в Р България, а също и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен
това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република
България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият М.С.
/M. S./, роден на *** година в гр. ххх, Мали, гражданство Мали,
без образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.05.2013 година
като М. СИЛЛА /MOHAMED SILLA/
с ЛНЧ ********** за виновен в
извършването на престъпление по чл.279,
ал.1 от НК.
Съдът намери, че са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимият. До този правен извод съдът достигна, изследвайки мотивите на
подсъдимият за осъществяване на деянието, като данни в тази насока се съдържат
в дадените от подсъдимият в хода на ДП обяснения и изисканата по делото справка
от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, като от последната се
установява, че подсъдимият е подал молба за закрила и към настоящия момент се
намира в процедура за определяне на държавата – членка, компетентна да разгледа
молбата му съгласно Регламент /ЕО/ №343 от 2003 година на съвета на Европейския
съюз.
По смисъла на
чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото
на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК не следва според
настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е
интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на
препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/ оносимо към бежанците и убежището, и международноправните
документи като на световно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в
Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският
протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в с. за Р България от
10.08.1993г. и приложеният Регламент
/ЕО/ №343/2003 на Съвета на Европейския съюз спрямо подс.
М.С. съгласно откритата спрямо него и висяща към момента процедура за
определяне на компетентната държава-членка, която да разгледа молбата му за
особена закрила. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/
са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по
Конвенцията, Протокола или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по
произход на подсъдимия – Мали. В цитираната Конвенция е залегнало в чл.31,
параграф 1, относимото отпадане на наказуемостта за
извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1
от НК. Съгласно
посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради
незаконно влизане и пребиваване
на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията,
където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство –
в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с
ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл
понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец,
хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2
и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за
убежището на бежанците, в с. от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения, като
по смисъла на чл.1, ал.2 от с.закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила.
Процедурата
за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която
може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай се установи,
че подсъдимият е инициирал с писмена молба за особена закрила процедура за
определяне на държавата–членка, компетентна за разглеждането на молбата му за
закрила за придобиване на статут на бежанец съгласно и по реда на Регламент
/ЕО/ №343/2003 на Съвета на Европейския съюз. Така откритата и висяща към
момента процедура спрямо подс.М.С., е за определяне
на статута му на бежанец от компетентната държава-членка по повод на подадена
от него молба за закрила, която се разглежда по цитирания Регламент, като по
този начин е гарантиран спрямо него поддържаният от ЕС в упражняваната от
общността обща политика за убежище, принцип на неотблъскване, възведен в
пълнота и всеобхватност в Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и
Протокола за статута на бежанците от 1967г. Тези два международноправни
документа предвиждат осъществяването на сътрудничество между договарящите държави,
съобразно възприетите от тях механизми, какъвто е приложеният спрямо
подсъдимият Регламент на общността по силата на подадената от подсъдимият С.
молба за особена закрила.
При преценката за
приложимостта в случая на материално-правната норма на чл.279 ал.5 от НК,
съществено е както установяването на подадена от дееца молба за закрила, така и
причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по чл.279, ал.1 от НК. Въз основа на доказателствената съвкупност по
делото съдът прие, че подсъдимият М.С. е напуснал още през 2012 година страната
си по произход - Република Мали, с цел
да се придвижи до Турция, където живеел брат му, а от там до България, с цел да
се установи да живее тук. Анализирайки актуалната към момента обстановка по интернет
справки /актуални към 28.06.2013г./ за развитието на конфликта в Мали, се
установява, че правителството на Мали и бунтовниците
– туареги са подписали на 18.06.2013г. споразумение
за прекратяване на огъня след 10-дневни преговори. Независимо от това, съдът
служебно установи, чрез справки в няколко сайта, че състоянието в страната
макар да остава нестабилно и напрегнато, поради конфликта, то това положение
основно продължава да съществува в северните части на страната и няма
разрастване на същия, чрез обхващане и на другите райони от страната, вкл. и
този, от който идва подсъдимият. Безспорно ситуацията в страната към момента на напускането
й от М.С., е била изключително напрегната и нестабилна и пораждаща основателен
страх у цивилните за тяхната лична неприкосновеност, като към момента
обстановката в Мали се е нормализира, доколкото правителствените сили, ведно с
чуждестранните военни сили, са успели да нанесат удари по неправителствените
екстремистки части и са ги отблъснали от най-големите градове в северните части
на Мали. Няма данни и за разрастване и
задълбочаване на вътрешния въоръжен конфликт и към настоящия момент, напротив,
дори са налице данни в информационните сайтове, за постигнато примирие в Мали.
Предвид на това, съдът е склонен да приеме, че към датата на напускане от
страна на подсъдимия на родината му, в държавата му по произход обстановката е
била усложнена и изключително напрегната и нестабилна, поради водените военни
действия макар и в отделни райони, пораждащи основателен страх у гражданите за
тяхната лична неприкосновеност, в частност и у подсъдимия, като именно това е мотивирало подсъдимият да
напусне Мали и чрез поетапно придвижване през няколко държави, да извърши
инкриминираното престъпно деяние по нелегално влизане през границата на
страната ни от Р Турция, за да потърси сигурност и закрила чрез инициираната по
негова молба, висяща и към момента процедура по определяне на държавата –
членка, компетентна да разгледа подадената от него молба за закрила по реда на
Регламент /ЕО/ №343/2003 година на съвета на Европейския съюз.
Предвид на
гореизложеното, съдът, след като призна подсъдимият М.С. /M. S./, роден на *** година в гр. ххх, Мали, гражданство
Мали, без образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 14.05.2013 година
като М. СИЛЛА /MOHAMED SILLA/
с ЛНЧ **********, за виновен в това, че на 03.02.2013 година в района на 256
гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение от надлежните органи на властта- престъпление по чл.279, ал.1 от НК,
на основание чл.279, ал.5 от НК вр. чл.27, ал.2 и
ал.3 от Конституцията на Република България, вр.
чл.31, параграф 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г./ ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.
ДВ бр.88/15.10.1993г., в с. за Република България от 10.08.1993г./ и Регламент /ЕО/ №343/2003 г. на Съвета
на Европейския съюз, не го
наказа.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: