МОТИВИ по НОХД 2428/2018г. по описа на Софийски градски съд - Наказателна колегия, 2 състав
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу С.С.М. за
престъпления по чл. 252, ал.2, пр.2 вр. ал.1,
пр.1 НК.
Срещу подсъдимия С.М. са повдигнати обвинения за това, че:
І. В периода от 03.06.2003г. до 03.08.2004г.
в гр. София, като физическо лице, без съответно разрешение, изискващо се
съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за банките /отм., в сила до
01.01.2007г./ извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал.4, т.1 вр. чл.1, ал.1 ЗБ, за които се изисква такова
разрешение като предоставил кредити /парични заеми/ на различни физически лица -
А.Л. Ч.-Ц., Л.Н.М., И.Г.А., И.В.Н., С.И.К. и Г.Н.Н. срещу задължението същите
да му бъдат върнати ведно с определена от него лихва, както следва:
1. На 03.06.2003г. в гр. София
предоставил кредит (паричен заем) в размер на 5 000 (пет хиляди) лева на А.Л. Ч.-Ц. срещу задължението същата да му бъде
върната ведно с определена от него лихва в размер на 6000 (шест хиляди лв.), платима
на месечни вноски от 200 (двеста) лв.
2.
На 25.07.2003г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 4 000 (четири хиляди) лева на И.В.Н.,
срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва
в размер на 7 200 (седем хиляди и двеста лв.) лева, платима на месечни
вноски от 200 лева (двеста) лева.
3.
На 04.08.2003г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на Л.Н.М. срещу задължението
същата да му бъде върната ведно с определена от него лихва в размер на 7520 (седем хиляди петстотин и двадесет лв.), платима на месечни вноски от 240 (двеста и четиридесет) лв.
4.
На 18.09.2003г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 1 000 (хиляда) лева на И.В.Н., срещу задължението същата да му бъде върната ведно с
определена от него лихва в размер на 17 752 (седемнадесет хиляди седемстотин
петдесет и два) лева, платима на месечни вноски от 275 лева (двеста седемдесет и пет) лева.
5.
На 16.12.2003г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 6 000 (шест
хиляди) лева на И.Г.А.,
срещу задължението същата да му бъде върната ведно с определена от него лихва в
размер на 900 (деветстотин) лева, платима на месечни вноски от 127 лева (сто двадесет и седем) лева.
6.
На 09.04.2004г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева на С.И.К.,
срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва
в размер на 16 154.50 (шестнадесет хиляди сто петдесет и четири лева и петдесет
ст.) лева, платима на месечни вноски от 252 (двеста и петдесет и два) лева.
7.
На 03.08.2004г. в гр. София предоставил кредит (паричен
заем) в размер на 3 000 (три
хиляди) лева на Г.Н.Н.,
срещу задължението същата да му бъде върната ведно с определена от него лихва в размер на 11 238 (единадесет хиляди двеста тридесет и осем) лева, платима на месечни
вноски от 252 лева (двеста петдесет и два) лева като с посочената
дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 43 561.51 под формата на получена лихва –
престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
ІІ. В периода от 01.02.2007 г. до
19.09.2008 г. в гр. София, като физическо лице, без съответно разрешение,
изискващо се съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции (в сила
от 01.01.2007 г.); „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз,
издаден от БНБ“, извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗКрИ: „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, за които се
изисква такова разрешение и без да е вписан в регистъра на БНБ за финансовите институции
по чл. 3, ал. 2 от ЗКрИ: „Финансова институция е
и финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция и
управляващо дружество. Не е финансова институция застрахователният холдинг и
застрахователният холдинг със смесена дейност,“ извършвал дейност като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКрИ „Финансова
институция е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник,
чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите; 3. отпускане
на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства“, като предоставил кредити (парични
заеми) на различни физически лица – Л.Н.М., В.С.П. и Х.Л., М.Н.Н. и Д.А.Р., срещу задължението същите да му бъдат
върнати, ведно с определена от него лихва, както следва:
1.
На
01.02.2007 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на
15 000 (петнадесет хиляди) лева на Л.Н.М., срещу задължението същата да му
бъде върната, ведно с определена от него лихва в размер на 9400 (девет хиляди и
четиристотин лв.), платима на месечни вноски от 400 (четиристотин) лв.
2.
На
02.02.2007 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на
21 000 (двадесет и една хиляди) евро с левова равностойност 41 071,80
(четиридесет и една хиляди седемдесет и един лв. и 80 ст.) на В.С.П. и Х.Л.,
срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва
в размер на 59 143 (петдесет и девет хиляди и четиридесет и три лв.),
платима на месечни вноски от 1642,87 лева (хиляда шестстотин четиридесет и два
лв. и 87 ст.).
3.
На 20.03.2008 г. в гр. София предоставил
кредит (паричен заем) в размер на 8000 лева на М.Н.Н., срещу задължението
същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва в размер на
13 490,33 (тринадесет хиляди четиристотин и деветдесет лв. и 33 ст.),
платима на месечни вноски от 320 (триста и двадесет) лева.
4.
На
19.09.2008 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на 6000
лева на Д.А.Р., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с
определена от него лихва в размер на 21 263,85 (двадесет и една хиляди
двеста шестдесет и три лв. и 85 ст.), платима на месечни вноски от 400
(четиристотин) лева, като с посочената дейност получил значителни неправомерни
доходи в общ размер на 66 331,84 (шестдесет и шест хиляди триста тридесет
и един лв. и 84 ст.) под формата на получена лихва – престъпление по чл. 252,
ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
По отношение на първия пункт от
обвинението с определение на настоящия съдебен състав от 04.10.2019г., влязло в
сила на 22.10.2019г. наказателното производство спрямо подсъдимия е прекратено
поради изтекъл давностен период за ангажиране на наказателната му отговорност и
негово изрично изявено желание в тази насока. Това доведе и до фокусиране
вниманието на съда при постановяване на крайния първостепенен акт върху втория
пункт от обвинението спрямо М., рамкирано за периода от 01.02.2007 г. до 19.09.2008 г.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата излага позиция, че събраните
по делото доказателства сочат за авторство на подсъдимия в осъществяване на
вмененото му във вина престъпление, свързано с банкова дейност, извършвана по
занятие без наличие на заложени в приложимия специален закон условия, в
резултат на която дейност той е реализирал значителни неправомерни доходи под
формата на лихва за предоставените заеми. Моли съда при определяне на
наказателната отговорност на подсъдимия да вземе предвид изтеклия дълъг времеви
период като му бъде наложено наказание около минимума, визиран в санкционната
част на приложимата правна норма, чието изтърпяване бъде отложено при условията
на чл. 66, ал.1 НК.
Адвокат П.
- упълномощен защитник на подсъдимия М., заявява позицията си, че тезата на
обвинението не е доказана по безспорен и категоричен начин. Той анализира
показанията на свидетелите М., Л., П., Н. и Р. и акцентира на несъответствия между
техните показания, депозирани пред съда и тези в досъдебната фаза на процеса
/приобщени в хода на съдебното следствие/, за да аргументира позицията си, че
те са уговаряли дадените заеми и лихвите за тях с друго лице, различно от
подсъдимия – В., както и че именно на него са връщали част от заетите суми. На
следващо място посочва, че деянието, в чието извършване подзащитният му е
обвинен, не е съставомерно. Посочва, че въпреки че подсъдимият е участвал като страна
по договорните ипотеки, то предоставяните средства по тях не са негови лични, а
на дружеството, в което е работил, в подкрепа на което акцентира на показанията
на свидетелите, че те са посещавали офиса на дружеството, в който освен подс. М.
са възприели и работещи други лица. В подкрепа на тезата си защитникът
коментира обясненията на своя подзащитен и прави извод, че по делото не е установено
той да е предоставял свои лични средства, още по-малко да е получавал неправомерни
доходи по договорите с М., Н., П. и Р., под формата на лихва. Моли да бъде
постановена оправдателна присъда и подсъдимият бъде признат за невиновен по
повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
Другият
упълномощен защитник на подсъдимия М. - адв. Н., твърди, че по делото липсват
доказателства за отпуснат заем на св. Х.Л., а поради и неналичие на изменение
на обвинението от страна на прокуратурата, съдът не може с крайния си акт да
оправдае подзащитния му само в тази част от разглежданото обвинение. Наред с
това апелира към съда да отчете и „фактора време“ при преценка дали дейността е
извършвана по занятие, тъй като два от заемите са били отпуснати в началото на
2007г., а други два – в края на 2008г. Касателно св. Л.М. защитникът твърди, че
по никакъв начин не е доказано по делото, че върху нейния заем са били
начислявани лихви като отговор на този въпрос не дава и назначената от съдебния
състав експертиза. Подобно позиция застъпва и спрямо заема, отпуснат на П. и Л.
– по никакъв начин доказателствата по делото не сочели какви суми са върнати по
него, кой ги е върнал и при какви уговорки. Тъждествени изявления адв. Н. прави
и по отношение заема на св. Д.Р., за чиито връзки с подсъдимия не са изяснени
по делото каква сума „Кеш кредит“ е платила, при какви условия и какви са били
договореностите на св. Р. с „Кеш кредит“. Тази теза защитникът прокарва и по
отношение заема, отпуснат на св. М.Н., в чиито показания съзира разминавания –
между тези от съдебната и досъдебната фаза на процеса, както и заявява, че един
от разпитите на този свидетел е проведен в рамките на друго досъдебно производство,
от което са били отделени материалите по настоящото и поради това не следва и
да се ценят от съда. Солидаризира се с позицията на своя колега, че
подзащитният им следва да бъде оправдан, тъй като присъдата трябва да почива на
точни и непротиворечиви доказателства, водещи само към един възможен извод.
Адвокат Н.
като защитник на подсъдимия акцентира на правната страна на действията на
неговия подзащитен, считайки, че е ангажирана отговорност на М. за действия,
сочени като носими както от банка, така и от финансова институция, а режимът за
дейността на двете е напълно различен, тъй като за тази на финансовата институция
не е необходимо разрешение и това положение е запазено до изменението на Закона
за кредитни институции – ДВ бр.24/31.03.2009г. – време след инкриминираното по
делото. В пледоарията си защитникът прави разбор на прокурорските актове,
приложени по делото, за да се аргументира, че показанията на св. М.Н.,
депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени по реда на чл. 281 НПК в
хода на съдебното следствие, не следва да са обект на вниманието на съда поради
изначални пороци в прокурорската дейност и депозирането им извън процесуалните
срокове по това наказателно производство. В заключение отново излага аргументи,
за да обоснове позицията си, че действащият към момента на деянието Закон за
кредитните институции не изисква нито разрешителен, нито регистрационен, нито
уведомителен режим за дейността на финансовите институции като даването на пари
от финансова институция или частно лице не е банкова дейност съгласно чл.6 от
ЗКрИ и в този случай държавното обвинение, според адв. Н., е приложило чл. 252 НК по аналогия, тъй като с действията на подсъдимия, квалифицирани като
престъпление, чийто състав се позиционира в раздел ІV на глава 6 от Особената
част на НК - „Престъпления против паричната и кредитната система“ не се засягат
тези обекти на защита - паричната и кредитната система на държавата и
стопанството на Република България. Алтернативно моли, ако не бъде споделена от
съда изложената от него теза, то при постановяване на съдебния акт да бъдат
намалени получените от подсъдимия лихви с тези, които банките са прилагали през
периода 2007 – 2008 година.
Подсъдимият
поддържа позицията на своите защитници. При дадената му възможност за последна
дума моли да бъде оправдан, заявявайки, че никога не е мислил, че върши нещо
нередно или незаконно.
В хода на съдебното следствие той дава обяснения
по повдигнатото срещу него обвинение. В тях изнася информация, че е работил
като експерт на граждански договор в търговско дружество „К.“ или „К.“, чийто
управител бил господин С.. Функциите на подсъдимия били свързани с изготвяне на
пазарни оценки, маркетингови проучвания, огледи на недвижими имоти и тяхната
оценка. Твърди, че е получавал нареждания от управителя на търговското
дружество да участва като страна при сключване на договори за заем, които
парични средства са предоставяни от дружеството и след изплащане на задълженията
бил задължен да подава молби за заличаване на договорните ипотеки. При всички
сделки - предмет на разглеждане по това производство - той не е действал като
физическо лице, а е оперирал със средства на дружеството и дори при лично
получаване на вноски по заемите, те са били предоставяни в каса на дружеството.
Подобни функции и задължения не е имал само той, а и други експерти, работещи в
дружеството –В.и П., собствените имена на които не помни, както и собственото
име на управителя на търговското дружество. Твърди, че не познава св. Х.Л., а
отношенията му със свидетелите Н., П., М. и Р. са възникнали по повод нареждане
на управителя на търговското дружество, в което е работил, да се яви по
сделките, да поиска впоследствие заличаване на договорните ипотеки и респективно
да получава част от вноските по дължимите суми в полза на дружеството. Той
самият отношения с „Кеш кредит“ или други лица не е имал – тези отношения са се
развили вероятно между управителя С. и представител на тези търговски
дружества.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата на страните, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С.М. е роден на ***г***, живущ ***, български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, консултант, ЕГН: **********.
През 2003г. св. Л.М. се нуждаела от парична сума и
чрез обява във вестник „Позвънете“ за предоставяне на заеми се свързала по посочения
в обявата телефон с подс. С.М.. Тя посетила офиса, в който подсъдимият работил,
на която среща той й се представил за управител на дружество, което отпуска
заеми. При разговора се уговорили на свидетелката да й бъде отпусната сума в
размер на 10 000 лева с 4 % месечна лихва. Подсъдимият посетил жилището на
свидетелката, за да извърши негов оглед, тъй като то щяло да служи като
обезпечение за заетата сума. Жилището на св. М. ***, местността „*******, ет.*******След
като подсъдимият извършил оглед на жилището й, на 04.08.2003г. между св. М. и
подс. М. бил подписан нотариален акт при нотариус Б.Я., с който се учредила
договорна ипотека върху описания недвижим имот и подсъдимият предоставил на
свидетелката заем, вписан в нотариалния акт в размер на 17 520 лева със
срок на погасяване 04.08.2007г. и месечни вноски в размер на 240 лева. Св. Л.М.
получила исканата от нея сума в размер на 10 000 лева и редовно изплащала
дължимите от нея вноски на подсъдимия М.. В началото на 2007г. тя отново
изпитала нужда от парични средства, като до този момент не била погасила целия
дължим заем. Провела разговори с подсъдимия за предоставяне на сумата от
15 000 лева. След като С.М. се съгласил да отпусне сумата, се стигнало до
оформяне на новия заем чрез подаване на молба от негова страна за заличаване на
учредената в негова полза договорна ипотека – на 01.02.2007г. и на същата дата
бил изготвен нов нотариален акт от нотариус Б.Я. - № 039, том І, рег.№ 3223,
дело № 36/2007г. за учредяване на договорна ипотека върху същия недвижим имот,
собственост на св. Л.М. ***, която ипотека обезпечавала предоставения от С.М.
заем на св. Л.М., описан в нотариалния акт в размер на 24 400 лева, със
срок на погасяване 01.02.2010 година и месечни вноски в размер на 400 лева.
След подписване на нотариалния акт св. М. получила исканата от нея сума в
размер на 15 000 лева с определена върху нея лихва в размер на 9 400
лева. В дължимата по този договор сума била включена и неизплатената част от
описаната в нотариален акт от 04.08.2003г. сума. Свидетелката регулярно изплащала
дължимите вноски от 400 лева на подсъдимия като в период преди 30.05.2007г.
продала свой недвижим имот в град Варна и успяла да погаси изцяло задължението
си към М.. С негова молба от 30.05.2007г. била заличена и учредената в негова
полза с нотариален акт от 01.02.2007г. договорна ипотека върху жилището на М. ***.
Подсъдимият не е претендирал наказателна
лихва за предсрочното погасяване на заема от страна на свидетелката.
Свидетелят В.П. се запознал с подсъдимия С.М. по
повод желание на свидетеля да заеме сума от 21 000 евро /с левова
равностойност 41 073.43 лева/, за да предостави част от нея на
неустановено по делото лице в САЩ, което да оперира със сумата и да изплаща
печалба от нея на свидетеля. След разговор с подсъдимия за налична възможност
на М. да отпусне претендираната сума, неустановено по делото лице със собствено
име Й., действащ като „помощник“ на подсъдимия, извършил оглед на собственото
жилище на свидетеля – апартамент, намиращ се в гр. София, ул. „***********,
който до послужи като обезпечение на отпускания заем. На 02.02.2007г. пред
нотариус С.Т.бил подписан нотариален акт № 53, том І, рег. № 578, дело
47/2007г. за учредяване на договорна ипотека върху описания недвижим имот.
Подсъдимият отпуснал заем, описан в акта като такъв в размер на 51 240.00 евро със
срок на погасяване до 36 месеца, платим на 35 равни месечни вноски от 840 евро
на месец и последна вноска в размер на 21 840.00 евро, която
представлявала главницата и последната лихва по заема. Като обезпечение на
предоставения от М. заем служил недвижимия имот – апартамент 23 в гр. София,
ул. „*******“ № *******. В нотариалната кантора на нотариус Т. при подписване
на акта присъствали освен св. П. и подс. М., и свидетелите Т.Б. и Х.Л., както и
още няколко неустановени по делото лица. След подписване на договора,
свидетелят П. получил от подсъдимия сумата от 21 000.00 евро, която предал
на св. Х.Л.. След получаване на сумата двамата свидетели – П. и Л. отишли в
клон на „Райфайзен банк“ и превели на неустановеното по делото лице в САЩ
сумата от 15 000 евро, а впоследствие с втори транш и сумата от 5000.00
евро. Първите три вноски по заема на П. от по 840.00 евро били изплащани на
подсъдимия от неустановеното по делото лице от САЩ, а сумата по следващите две
вноски била осигурена от братовчед на св. Л.. Впоследствие, тъй като не
получавал очакваните дивиденти от неустановеното лице в САЩ, свидетелят В.П.
чрез други заеми успял да плати от шеста до осемнадесета вноска вкл. на М. в
размер на 10 920 евро, които лично му ги връщал в офиса му. Поради
невъзможност за продължаване погасяването на дълга си П. се обърнал към Р.В. А. – управител на „Е.“ ООД, който погасил
остатъка от дължимото от П. към М. – 21 840 евро – главницата по заема и
последната лихва от 840 евро от общо определената такава с левова равностойност
23 000.56 лева. На 04.08.2008г. при нотариус А.Ч.бил подписан нотариален
акт между П. и А., с който свидетелят продал своя недвижим имот, служил като
обезпечение за заема от М., на А. с отразена продажна цена 50 000 лева. На
03.10.2008г. подсъдимият депозирал молба за заличаване на учредената в негова
полза договорна ипотека върху апартамент 23 в гр. София, ул. „*******“ № *******.
Свидетелят М.Н. имал желание за закупуване на
автомобил, но не притежавал необходимата за това сума. Неговият баща – Н. Н. /впоследствие
починал/ го свързал с подс. С.М., който да му предостави заем в размер на 8000.00
лева. Свидетелят М.Н. се срещнал с подсъдимия в неговия офис, в който не възприел
други лица. Там те уговорили условията по отпускане на заема, свързани с лихви
върху сумата и обезпечението му с апартамент, в който св. М.Н. притежавал 1/6
идеална част. На 20.03.2008г. при нотариус Б.Я. бил съставен и подписан от
свидетеля, неговият баща и подсъдимият нотариален акт № 173, том І, рег. № 7894,
дело № 158/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот –
апартамент № 7, намиращ се в гр. София, жк „*********ет.*, от който св. М.Н.
притежавал 1/6 идеални части, а баща му – Н. Н. – 4/6 идеални части. Този имот
служил като обезпечение на предоставения от страна на подс. М. заем на св. М.Н.
в размер на 8000.00 лева и лихва в размер на 6 095.88 лева /левова
равностойност/. Сумата в размер на 8000.00 лева М.Н. получил веднага след
подписване на нотариалния акт. Съгласно договора М. предоставял заема на Н.,
който следвало да бъде върнат до 20.09.2011г. с месечни плащания в размер на 164.00
евро, представляваща лихва по заема и последна вноска в размер на 4 264.00
евро, представляваща главницата и лихва за последния месец. Общата сума,
вписана в нотариалния акт като дължима от св. Н. била в размер на
10 988.00 евро. Свидетелят получил исканата от него сума в размер на 8000
лева и изплащал задълженията си по договора за заем, но не регулярно -поради
пребиваване в чужбина, като след завръщането си се издължил изцяло на
подсъдимия, давайки му дължимото лично, срещу което получавал квитанции. Свидетелят
върнал на подсъдимия сумата от 14 095.88 лева срещу предоставен му заем в
размер на 8000.00 лева. В резултат на погасяване на дълга, на 20.09.2011г. С.М.
подал молба за заличаване на учредената в своя полза договорна ипотека върху
съсобствения на св. М.Н. и Н. Н. имот.
Свидетелката Д.Р. прочела обява във вестник „Позвънете“
за предоставяне на кредити и се обадила на посочения в обявата стационарен
телефонен номер. Свързала се с лице, което се представило като господин В., с
когото се и срещнала, за да уговорят възможността за предоставяне на исканата
от свидетелката сума в размер на 6000.00 лева и лихвата върху тази сума. Същото
неустановено по делото лице пристигнало в собствения на свидетелката
апартамент, намиращ се в гр. София, жк „*********за да му извърши оглед, тъй
като жилището ще служело като обезпечение на бъдещия заем. Неустановеното по
делото лице с фамилияВ.при срещата си със св. Р. се представило като
представител на подс. М.. На 19.09.2008г. бил изготвен нотариален акт от
нотариус Б.Я., който бил подписан от св. Р. и подсъдимия, и обективирал
предоставяне на заем от страна на М. в размер на 13 940.00 евро на св. Д.Р.
със срок на погасяване 19.09.2012г., когато следвало да бъде изплатена
главницата в размер на 4 105.00 евро и последната лихва в размер на 205.00
евро. Като обезпечение на заема послужил собствения на свидетелката недвижим
имот – апартамент 26, намиращ се в гр. София, жк *********. След подписване на
нотариалния акт свидетелката получила исканата от нея сума в размер на 6000.00
лева с начислена върху нея лихва с левова равностойност 21 263.85 лева. Впоследствие
тя не спазвала стриктно погасителния план, описан в нотариалния акт, връщайки
нередовно дължимото, но в случаите, в които погасявала, тя предоставяла сумата
на подсъдимия М. в офиса, където той работел и в който се намирало и неустановено
по делото лице с фамилия В.. Срещу изплащане на задълженията си, Р. получавала
квитанции от подсъдимия. В периода на изплащане на заема свидетелката се
опитала да се свърже с подс. М., но установила, че той вече не се помещава на
адреса, който тя дотогава е посещавала. Това довело до нейни притеснения за
съдбата на недвижимия й ипотекиран имот и тя се свързала с дружество, което
също отпускало т.нар. „бързи“ кредити – „Кеш кредит“. Задължила се към него, а
дружеството погасило задълженията й към подсъдимия. В крайна сметка С.М.
получил сумата от 13 940.00 евро по отпуснатия от него заем и на
15.09.2010г. той депозирал молба за заличаване на учредената в негова полза
договорна ипотека върху имота на Р..
Тази описана фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на следните, събрани в хода на наказателното производство,
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Л.М., М.Н.,
Д.Р. и В.П., частично от тези на свидетеля Т.Б. и свидетеля Х.Л., както и частично от обясненията на
подсъдимия С.М., от приобщените по реда на чл. 281 НПК показания, депозирани в
хода на досъдебното производство на свидетелите Л.М. и Д.Р.; писмените
доказателства и доказателствени средства – молби от подсъдимия М. до Служба по
вписванията за заличаване на договорни ипотеки / том 5, л.78-л.79, л.82-л.
83,л.67-л.68,л.59-л.60, л.64/, нотариални актове за учредяване на договорни
ипотеки /том 5, л.76-л.77, л.80-л.81, том 1, л.156-л.158, том 5, л.61-л.63, л.65, том 2, л.153-л.154/, квитанции /том.1,
л.159-л.164/, справки от Агенция по вписванията по отношение на Д.Р., В.П., С.М.
и неговото семейство /том 2, л.106, л.147, том 3, л.40 и сл., том 5, л.2 и сл., том 6, л.2 и сл./, писма от БНБ
/том 3, л.35 и л.38/ и банкови документи по отношение на подсъдимия /том 7, том
8, том 9 и том 10/, справка за съдимост и доказателствените способи –
заключения на съдебно – икономически експертизи, назначени в хода на
досъдебното производство /том 2, л.161-л.179 и л.185/ и съдебно- икономическа
експертиза, назначена от настоящия съдебен състав в хода на съдебното
следствие.
При обсъждане показанията на свидетелите съдът
съобрази изтеклия дълъг период от време между възприетите от тях събития
/2007-2008г./ и времето на депозиране на информация за тях – след повече от
десет години. Въпреки това и чрез използване на процесуалната техника, визирана
в разпоредбите на чл. 281, ал.1 и ал.4 НПК свидетелите по делото в лицето на Л.М.
и Д.Р. активириха свои спомени за възприети от тях в близко минало факти. След
тези уточнения съдът достигна до извода, че показанията на М. и Р. са
последователни и не страдат от вътрешни противоречия. Въпреки неколкократните
изявления на Л.М. в досъдебната и съдебната фаза на процеса, че е претърпяла
мозъчен инсулт, за който не притежава медицинска документация и който е повлиял
върху паметовите й способности, тя последователно и с необходимата степен на
достоверност излага информация за отношенията си с подсъдимия по отношение на
получавани от нейна страна двукратно заеми, за първия от които наказателното
производство срещу М. бе погасено по давност. От изявленията й се установява
както размера на получената от подсъдимия сума, детайлизирана в нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека от 01.02.2007г., времето на получаване на
сумата /отново индивидуализиран с приобщените по делото нотариален акт и молби
за заличаване на ипотеки/, уговорената лихва в размер на 4 %, която съответства
на сумата в релевантния за това деяние нотариален акт. Свидетелката коментира
безсъмнително, че разговорите по условията на предоставените заеми е провеждала
с подсъдимия в неговия офис, че той се е представил като шеф на фирмата, която
се помещава в офиса, че подсъдимият е извършил оглед на служилото като
обезпечение нейно жилище при предоставяне на първия заем /при втория не се е
налагал нов оглед, тъй като в деня на заличаване на договорната ипотека - 01.02.2007г.
същият имот е залегнал в учредената договорна ипотека по нотариален акт № 039,
том І, рег.№ 3223, дело № 36/2007г./. Времево и съответно на обективираното в
писмените доказателства са и изявленията на тази свидетелка, че неиздължената
част от първия й даден от подсъдимия заем е залегнал във втория и че той е
погасен предсрочно на 30.05.2007г., когато подсъдимият е подал молба и е
заличена договорната ипотека върху апартамент в жк „Разсадника – Коньовица“.
Настоящият съдебен състав напълно кредитира показанията на М., депозирани по
реда на чл.223 НПК и приобщени на основание чл. 281, ал.1 НПК в хода на
настоящото съдебно следствие, тъй като тези показания са изнесени в период
много по - близък до времето на събитията, които се възпроизвеждат от М. и в
тях се съдържа, напълно обяснимо, по-детайлна и конкретна информация за размера
на предоставените от подсъдимия суми и дължимата лихва. Именно върху тях съдът
основава възприетата фактология, че М. е предоставил на 01.02.2007г. на св. Л.М.
заем в размер на 15 000 лева при лихва 9 400 лева с връщане на сума в
общ размер от 24 400 лева. Начинът на запознанство на М. с подсъдимия и
причината за това е еднотипна и при св. Д.Р. – двете свидетелки независимо една
от друга и напълно непротиворечиво коментират, че са придобили информация за
подсъдимия и неговата дейност чрез обява във вестник „Позвънете“ с посочен
стационарен телефонен номер, на който се свързали по повод съобщение в обявата
за предоставяне на заеми. Едностранни са и изявленията на свидетелите, че
офертата на подсъдимия е била и от най-изгодните в този период за отпускане на
заеми, касателно размера на лихвите върху главницата. Всички свидетели по
делото са и единни в позицията си, че подсъдимият не е оказвал натиск върху тях
при несвоевременно връщане на дължимото и е бил коректен в действията си след
погасяване на дълга, предприемайки такива за заличаване на учредените в негова
полза договорни ипотеки и освобождаване от тежести върху имотите, служили като
обезпечение. В дисонанс с това са единствено изявленията на св. П., но неговите
показания, разгледани на фона на цялостните му твърдения, съдържат немалка доза
субективизъм и изразяват негово лично усещане за натиск от подсъдимия за
връщане на сумите, а не реално отразяване на поведение на М..
Както бе посочено, показанията на М. и Р. са единни в
описаните по-горе части, въпреки че отношенията на М. и М. по повод
предоставяне на заеми са приключили на 30.05.2007г., а подсъдимият е отпуснал
исканата от Р. сума след повече от една година и половина – на 19.09.2008г. Д.Р.
изнася в разпита си пред съда добросъвестно конкретни, детайлни, последователни
показания като прочитането на част от тези, депозирани в досъдебната фаза на процеса
по реда на чл. 281, ал.1 и чл. 281, ал.5 НПК бяха свързани по – скоро с
детайлизиране на информацията, а не толкова с отстраняване на противоречия. От
тях се изяснява както времето на отпускане на заема, неговият размер – 6000
лева, размера на върнатата от свидетелката сума, тъждествен с визираната в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека в размер на 13 940
евро, местоположението на офиса, в който е работил М., идентично с описаното от
останалите свидетели – М.Н., Х.Л., Л.М. и В.П.. Напълно добросъвестно св. Р. коментира,
че лице, различно от подсъдимия, е посетило жилището й в гр. София, жк „*********за
да бъде преценено дали може да обезпечи искания от нея заем в размер на 6000.00
лева като свидетелката го сочи като такова с фамилно име „П.“ или нещо такова“.
Категорична е Р., че това лице се е представило като служител на подсъдимия и
че М. е отпуснал заема като физическо лице и съдът няма основания да се съмнява
в нейните показания нито в тази, нито в останалите им части, тъй като те
напълно съответстват на отразеното и в писмените доказателствени източници –
нотариален акт и молба за заличване на договорна ипотека. Свидетелката не
омаловажава своята некоректност по изплащане на заема на М., заявявайки, че е
платила между 500-600 или 1000 лева от общо дължимата сума. Както тя, така и
останалите свидетели – М. и Н., едностранчиво заявяват, че изплащали дълга си
на М. лично, срещу което той им е давал „разписки“, които единствено св. М.Н. е
запазил, предоставяйки ги, за да бъдат приобщени по делото. Маниерът на действие
на подсъдимия, описан от всички свидетели по делото и притеснения на двама от
тях да не загубят ипотекираното си жилище /П. и Р./ е довело и до идентично
тяхно поведение по свързване в периода на изплащане на заемите на М. с други
търговски дружества /различни при двамата свидетели/, които да изплатят техните
задължения към М. и към които свидетелите да се задължат. Различен е единствено
поводът за този подход при П. и Р. – докато при първия е неполучаване на
очаквани дивиденти от действия на неустановено лице в чужбина, получило
по-голямата част от отпуснатия от М. на П. кредит, то при втората – смяна на
досегашния адрес на помещаване на подсъдимия и трудности по установяване на
неговото актуално местопребиваване. Действително, по делото не са налице
писмени доказателства, сочещи на предоговаряне от страна на Р. с „Кеш кредит“ и
„изкупуване“ на дълга й към М. от това дружество, но от една страна нейните
показания в тази насока са напълно логични и последователни, а от друга те
намират потвърждение и в обективираното в писмените доказателствени източници –
посочената дата на молбата на М. за заличаване на ипотеката по заема –
15.08.2010г. – все данни, съответстващи на изнесеното от Д.Р.. Ирелевантна към
обвинението на М. е липсата на документи, обективиращи отношенията между Р. и „Кеш
кредит“ или М. и „Кеш кредит“ – съдът е обвързан с предмета на доказване по
делото – дали подсъдимият в нарушение на ЗКрИ е извършвал по занятие банкови
сделки без съответно разрешение, предоставяйки кредити /в случая кредит на Д.Р./
срещу задължение те да му бъдат върнати заедно с определена за това от него
лихва, а не с това кое физическо или юридическо лице е връщало кредита.
Отговорът на този въпрос е непротиворечив, последователен и достоверен в
показанията на св. Р. както относно личността на подсъдимия, действал като
физическо лице при отпускане на заема, изпращане от негова страна на работещ
при него служител с неуточнено фамилно име да извърши оглед на жилище, което
предстои да послужи като обезпечение на заема, размерът на дължимото, представляващо
главница и съответна лихва, срокът на погасяване на дълга и окончателно
върнатата на М. сума, съответна на отразеното като дължимо в нотариален акт №
258 от 19.09.2008г.
С подобна степен на достоверност съдът подхожда и към
показанията на св. М.Н., депозирани в хода на съдебното следствие. Отново бе
отчетен изключително дългия период между възприемане на фактите, за които
впоследствие се изнасят твърдения от този свидетел и тяхното възпроизвеждане
пред съда. Тази особеност на това производство, както и фактът, че Н. е вземал заеми не само от М., а и от други
небанкови институции, водят до празноти в показанията му, които поради
логичността им и тяхната последователност се допълват от наличните писмени
доказателства по делото – нотариален акт, квитанции и молба за заличаване на
договорна ипотека от страна на подсъдимия. Описаните по-горе фактори водят до
неточност в показанията на Н. относно размера на исканата и получена от него в
заем сума – в показанията си пред съда той твърди, че имал нужда и е получил
сума в размер на 10 000 лева, докато от отразеното в нотариален акт № 173,
том І, рег. № 7894, дело № 158/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот – жилище в гр. София, апартамент № 7, намиращ се в гр. София, жк
„*********ет.3 и съобразно и заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебно-счетоводна експертиза се установява, че този заем е бил в
размер на 8000 лева. Вътрешно непротиворечиви и съответни на
останалите свидетелски показания, сочещи на еднотипност на поведението на
подсъдиимя при всички сключвани от него сделки, са твърденията на М.Н. за
вписване и дължимост на по-висока сума от дадената, която по своята същност
представлява лихва, предоставяне лично на дължимите вноски по кредита на М. или
в офис или в заведение, както и заличаване след молба от М. на учредената върху
жилището ипотека и след изплащане на цялата дължима и описана в нотариалния акт
сума от страна на св. М.Н.. Както този свидетел, така и свидетелите М. и Р.
еднопосочно твърдят, че с подсъдимия са коментирали възможността за отпускане
на заем, обезпечения за него, той е подписвал договора, предавал е физически
исканата сума на всеки от свидетелите и впоследствие е получавал вноските по
кредита. Сочени от някой от свидетелите лица – „П.“/“В.“ /от Р./ или „Й.“ /от П./
са работили за подсъдимия. Дори при прочитане показанията на Д.Р. по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал.1 НПК /т.2, л.22 от материалите по досъдебното производство/
тя заявява, че е коментирала с неустановено по делото лице с фамилия „В.“
условия по кредита, но не е връщала сумите на това лице, а на подсъдимия.
Категорично поддържа позицията си, че подсъдимият е предоставил сумата по заема
като физическо лице, а не като представляващ търговско дружество. Както вече бе
отбелязано, показанията на св. Н., депозирани пред съда, са в унисон с
писмените доказателства, касаещи го, депозирани в досъдебното производство и
въз основа на тях настоящият състав достигна до извода, че Н. е получил от подсъдимия
заем в размер на 8000 лева, а изследваните квитанции обективират общия размер
на върнатия заем като такъв от 14 095.88 лева, а като краен срок на
връщане на заема – датата на молбата от М. за заличаване на договорната ипотека
– 20.09.2011г., когато Н. твърди, че е изплатил в цялост сумата. Съдът не
базира възприятията си за фактологията по делото на показанията на този
свидетел, депозирани в досъдебната фаза на процеса /т.1, л. 154-155 и т.1, л.165-168
– по реда на чл.223 НПК/, тъй като те са дадени по друго досъдебно
производство, а приложените в досъдебната фаза на процеса и предоставени от прокурора
в съдебната фаза прокурорски актове – постановления или писма не са достатъчни,
за да обосноват, че тези разпити, извършени съответно на 07.07.2011г. и
04.08.2011г. са част от доказателствената маса по това дело, стартирано с
постановление на прокурори от СГП от 25.06.2012г. за отделяне на материали от друго
наказателно производство, обособени в том 27 с разпореждане това дело срещу С.М.
да бъде заведено под нов номер на досъдебно производство и прокурорска
преписка. Не определя доказателствена стойност по това производство и
постановление на прокурор при ВКП от 09.05.2012г. за обединяване на
производства, в което се цитират други, различни от настоящото, както и писмо
на прокурор при ВКП, непритежаващо процесуална стойност. В този смисъл съдът се
съгласява с доводите на адв. Н. и на адв. Н., че цитираните разпити на М.Н.,
прочетени по реда на чл. 281, ал.4 вр. ал.1 и чл.281, ал.1 НПК не могат да
бъдат част от доказателствената съвкупност по делото.
Доказателствена информация по отношение обвинението за
деяние, осъществено от С.М. на 02.02.2007г. по предоставяне на кредит на В.П. и
Х.Л. в размер на 21 000 евро, носят показанията на свидетелите Л., П. и Б.,
както и писмените доказателства – нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 53, т.І, рег. № 578, дело 47/2007г., нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, т. ІІІ, рег.№ 39563, дело №
306/04.08.2008г. и молба за заличаване на договорна ипотека от подс. М. от
03.10.2008г. Тези доказателствени източници не страдат от изключителни
същностни противоречия освен налични разминавания в показанията на свидетелите Л.
и П.. И докато показанията на П. се подкрепят от писмените доказателствени
източници, то тези на Х.Л. в една част не намират доказателствена опора, поради
което и съдът частично ги кредитира. Показанията на св. В.П. се отличават с
детайлност, дори достигаща до възпроизвеждане на трите имена на лица, с които е
контактувал десетилетие преди да депозира показания. От тях се установява
сумата, която е получил назаем от М., сочейки го именно като лицето,
предоставило му заем, размерът на този заем и сумата, която впоследствие е била
върната отново на подсъдимия. Не съответстват на тези показания твърденията на Х.Л.,
че не познава подсъдимия, тъй като именно той е лицето /видно от показанията на
П., които съдът като подкрепени от други източници възприема като правдиви и
последователни/, което е присъствало на срещата на П. и М. за уговаряне
условията по кредита, както и впоследствие при нотариус Т., при когото е
учредена договорната ипотека. Именно Л. е и лицето, което е превело сума по
сметка на неустановено по делото лице с имена Н. Н., за което свидетелства и
самият П.. В останалата си част изнесеното от св. Л. съответства на показанията
на св. П. като съдът отдава отричането на някои обстоятелства от страна на Л.
на желанието му да омаловажи до степен да заличи своята роля при мотивиране на П.,
използвайки желанието му за лесно облагодетелстване, да ипотекира жилището си и
да поиска и получи немалък по размер паричен заем. Всъщност от показанията на Л. и на П.,
допълнени и от тези на Б., се установява размера на исканата сума, присъствието
на подсъдимия, П., Л., Б. и други неустановени по делото лица на предоставяне
на сумата от страна на Мнасиев при нотариус Т. след получаването й от П. и
превеждане двукратно на част от тази сума в размер на 21 000 евро на неустановеното
лице в САЩ, което да оперира с нея срещу дивиденти за П.. Този свидетел е
последователен и в показанията си относно последващи свои действия по начина на
изплащане на дължимите вноски, лицата, които са изплатили част от тях и ролята
на управителя на „Е.“ ООД – Р.А. в изплащане задълженията на П. към М..
Последователната доказателствена връзка между информацията, носена от П. и
обективираното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, т.
ІІІ, рег.№ 39563, дело № 306/04.08.2008г., според който именно Р.А. като
управител на „Е.“ ООД закупува имота на П., служещ
като обезпечение за заема и сумата, за която е продаден имота – 50 000
лева, съответства на остатъка от дължимото от П. към М. и сочи на достоверност
на показанията на този свидетел. В тях нито той, нито останалите коментирани до
момента свидетели не твърдят, че М. е действал като пълномощник на дружество, в
което е бил служител или че сумите не са били негови, тъй като именно с него са
договаряли условията по договора, той е изпращал лица да огледат жилищата,
върху които ще бъде наложена ипотека, той е получавал лично дължимите суми и е
подавал молба за заличаване на договорни ипотеки. Твърденията на св. Т.Б., че М.
е бил представител на дружество, не могат да бъдат възприети като меродавни,
тъй като по изявления на самия Б. той е присъствал инцидентно на тази сделка по
молба на свой вече починал колега, който всъщност е обслужвал дружеството и в
този смисъл Б. не е имал детайлен и перманетен поглед върху дейността на
подсъдимия, за да ангажира съда с меродавността на информацията, че дадената в
заем на П. сума не е била на подсъдимия, а той е бил само неин приносител. С
недетайлност относно името на дружеството и на управителя му, в което
свидетелят твърди, че е работил подсъдимия, се отличават и обясненията на самия
М., които съдебният състав не възприема като достоверни. В по-голямата си част
обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на коментираните до
момента свидетели М., Р., Н. и П.. Всички те, въпреки липсата на каквото и да
било познанство помежду си, изнасят еднопосочна информация, че предоставените им
средства са лично от подсъдимия, хората, различни от подсъдимия, с които са
контактували, са били изпратени от него, някои от които са се представяли като
негови помощници, свидетелите са връщали сумите на подсъдимия и той е заличавал
учредените вече договорни ипотеки. На тези твърдения противоречат изявленията
на подсъдимия, че е бил служител без трудов договор в търговско дружество,
чието име не помни, както и не помни имената на управителя на дружеството и на
свои колеги и именно поради възприемане като достоверни показанията на
коментираните до момента свидетели заради тяхната еднопосочност и
противоречивостта им с обясненията на подсъдимия, както и липсата на логика за
изявена липса на спомен за юридически лица и физически лица, с които е работил М.
повече от пет години /вземайки предвид и деянията, покрити от давността/, съдът
не кредитира обясненията му.
Съдът
преценява като обосновано и пълно заключението на изготвената в хода на
съдебното производство и изслушана съдебно-икономическа експертиза и съответно
разясненията, дадени от експерта пред съда. Въз основа на специалните си знания
в тази област и при задълбочено запознаване с релевантната информация експертът
даде възможност на съдебния състав, който съпостави експертизата с останалите доказателствени
източници, коректно да установи датата и размера на предоставените на М., П., Н.
и Р. заеми, датата на окончателното им връщане и общия размер на върнатите
суми. Това доведе и до определяне разликата в паричен еквивалент между
предоставените на тези свидетели суми и впоследствие върнатите от тях или от други
небанкови институции, за да бъде определен и размерът на получената от М.
лихва. Поради това и съдът оправда подсъдимия за част от предявеното му
обвинение – до общия посочен от прокурора размер на получените неправомерни
доходи – за разликата до 66 331.84 лева и за размера на определените
спрямо свидетелите П. и Н. лихви – разликата до 59 143.00 лева – по
отношение на П. и разликата до 13 490.33 лева – по отношение на М.Н..
Както позицията на експерта, така и коментираната доказателствена маса в лицето
на свидетелите П., Л. и Б., мотивираха съда да признае подс. М. за невиновен да
е предоставял кредит на Х.Л. и за това произнасяне на съда не е необходимо да е
налице изменение на обвинението от страна на прокурора по реда на чл. 287 НПК
/в отговор на възраженията на адв. Н./, тъй като съдът притежава правомощия със
своя краен съдебен акт след преценка на доказателствената съвкупност да
оправдае подсъдим за част от предявени му обвинения.
Съдът
възприема и заключенията на изготвените в досъдебната фаза на процеса
съдебно-икономически експертизи, доколкото, обаче, те се отнасят или до
погасените по давност деяния или са базирани на депозирани от свидетели в
досъдебната фаза на процеса показания, съдът не аргументира изводите си въз
основа на тях.
Установените от съда фактически
положения го мотивират да приеме, че подсъдимият С.С.М. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК – в
периода от 01.02.2007 г. до
19.09.2008 г. в гр. София като физическо лице без съответно разрешение
извършвал по занятие банкови сделки като предоставил кредити (парични заеми) на
различни физически лица – Л.Н.М., В.С.П., М.Н.Н. и Д.А.Р., срещу задължението
същите да му бъдат върнати, ведно с определена от него лихва, както следва:
1.
На
01.02.2007 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на
15 000 (петнадесет хиляди) лева на Л.Н.М., срещу задължението същата да му
бъде върната, ведно с определена от него лихва в размер на 9400 (девет хиляди и
четиристотин лв.).
2.
На
02.02.2007 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на
21 000 (двадесет и една хиляди) евро с левова равностойност 41 071,43
(четиридесет и една хиляди седемдесет и един лв. и 43 ст.) на В.С.П., срещу
задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва в
размер на 23 000.56 лв. (двадесет и три хиляди лв. и петдесет и шест ст.)
3.
На
20.03.2008 г. в гр. София предоставил кредит (паричен заем) в размер на 8000
лева на М.Н.Н., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с
определена от него лихва в размер на 6 095.88 лв. (шест хиляди и деветдесет
и пет лв. и осемдесет и осем ст.).
4. На 19.09.2008 г. в гр. София предоставил
кредит (паричен заем) в размер на 6000 лева на Д.А.Р., срещу задължението
същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва в размер на
21 263,85 (двадесет и една хиляди двеста шестдесет и три лв. и 85 ст.),
като с посочената дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер
на 59 760. 71 /петдесет и девет хиляди седемстотин и шестдесет лева и
седемдесет и една ст./ под формата на получена лихва.
Доходите, получени от
подс. М., се изразяват в разликата между реално предоставените заеми на свидетелите
М., П., Н. и Р. и върнатите му суми, получени лично от него. Именно този начин
на придобиване на доходи се преследва от закона и по своята същност
представлява неправомерен такъв, а съотношението в рамките на стотици пъти между
тези доходи и минималната работна заплата в страната към инкриминарния период
ги определя като значителни и съответно субсумира извършеното от подсъдимия под
нормата на ал.2 на чл. 252 НК. Това определя и като неоснователна претенцията
на адв. Н. да бъде редуцирана сумата по обвинението като бъдат намалени
получените от подсъдимия лихви с тези, които банките са прилагали към визирания
период 2007-2008г. Въпреки изследването на този въпрос от експерта - икономист
в неговото заключение по искане на защитата, необосновано би било намаляване на
получените от М. лихви съобразно средния лихвен процент за периода, тъй като
той е извършвал дейност, която не е разрешена от закона и поради това не би могъл
да се прави паралел между неговите нерегламентирани дейности и тези,
осъществявани от банкови институции.
Непосредствен обект на престъплението по чл.252 НК
са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на паричната и
кредитната система. Тази дейност се урежда и от действащия към момента на
осъществяване на деянията Закон за кредитните институции /ДВ
бр.59/21.07.2006г./ Законът предвижда в своя чл.13, ал.1, че за извършване на
банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ. От приложените по делото
справки от БНБ /т.3, л.35 и л.38 от материалите по досъдебното производство/ се
изяснява, че за своята дейност по отпускане на кредити на физически лица срещу
съответна лихва и обезпечаване с ипотека върху недвижими имоти, подс. М. не е
получил изискуемото по закон разрешение, с което е осъществил от обективна
страна и състава на престъпление по чл. 252 НК. По своята същност неговите
действия представляват банкови сделки, чиято легална дефиниция е в чл.2, ал.1
ЗКрИ: „Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя
сметка и на собствен риск“. По своята същност дейността на подсъдимия, която
той е упражнявал като физическо лице, покрива дефиницията за банкова дейност,
но той я извършвал без да има съответното разрешение от БНБ и е действал като
физическо лице, отпускайки инкриминираните кредити. Тук е мястото да бъде
упоменато, че прокурорът е съвместил, обвинявайки М., действията му като
такива, носими от банкова и такива, носими от финансова институция. Финансовата
институция всъщност представлява лице, различно от кредитната институция /каквато
е банката/, чиято дейност, съгласно чл.3, ал.1 ЗКрИ, отчасти се припокрива с
тази на кредитната институция /дейностите по чл. 2, ал.2, т.5-14 ЗКрИ/, но и финансовата
институция отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. За разлика от кредитната
институция, режимът за дейност на финансовата институция е регистрационен.
Прокурорът е компилирал дейността на подс. М. в обвинението като такава, носима
от банкова и такава, носима от финансова институция, инкриминирайки както
липсата на разрешение от БНБ /касателно банковата институция/, така и
невписване в регистъра /касателно финансовата институция/. В конкретния случай
съдът ясно е изразил позицията си, че определя дейността на С.М. като такава,
принадлежаща на банкова институция и респективно той е извършвал банкови сделки
без съответно разрешение от БНБ, действайки като кредитна, а не като финансова
институция. И тъй като той е действал като физическо, а не като юридическо
лице, каквото е задължителното изискване за кредитна институция и в частност
банка, то неосъществяването от негова страна на действия по публично привличане
на влогове или други възстановими средства /каквато е изискването към дейността
на банката/, а единствено предоставяне на кредити /в случая на физически лица/
не определя обективна несъставомерност на извършеното от него, тъй като
изискването за влогонабиране касае дейността на банката като юридическо лице, а
не касае дейността на едно физическо лице, което имитира такава на банка. В
този смисъл действията на М. са съответни на банково кредитиране. Тези негови
действия са спрямо четири лица и представляват банкова дейност по предоставяне
в заем на парични суми, определяне на лихви върху тях, обезпечаване с ипотеки
върху недвижима собственост и реализиране на доходи, равностойни на размера на
плащаните му от М., Н., П. и Р. лихви. Наличието на повече от три случая на
заемане на суми и последващото им връщане заедно с лихвите сочи на системност в
действията на М. и определя осъществяване от него на банкови сделки по занятие
като ирелевантно е обстоятелството, че разглежданите действия са се развили в
периода 01.02.2007г. – 19.09.2008г. – период от около година и седем месеца. Тази
времева рамка касае датите на предоставяне на кредитите, а тяхното връщане от
заемополучателите е било в немалък по продължителност темпорален период –
връщането на заема от св. П. напр. е бил уговорен за срок до тридесет и шест
месеца. Наред с това продълженото
престъпление, каквото е това по чл. 252 НК е такова на непрекъснато извършване
и за него не е налице законово изискване с лимитиран времеви отрязък, който да
го прави съставомерно или съответно несъставомерно, още по-малко за коментирания
от адв. Н. времеви период. Това възражение би било относимо при продължаваното
престъпление, но и при него едногодишния отрязък касае времето на извършване
между всяко от деянията да не е по-голям от една година, а не целия период на
продължаваната престъпна дейност. Тези уточнения са само в отговор на
възраженията на защитата, тъй като в конкретния случай, както бе посочено, се
касае за продължено престъпление и тези възражения са неотносими.
От субективна страна престъплението е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият М. е съзнавал обективните
условия на деянието - общественоопасния му характер. Касае се за вменяем
пълнолетен субект, който е имал съответните възможности да изведе в съзнанието
си коректни представи за последиците от противоправното си поведение. Във
волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат.
За престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет до десет години и глоба от пет
хиляди до десет хиляди лева като съдът може да постанови и конфискация на част
или на цялото имущество на дееца.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия М. съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, водещи до приложението на разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.1 НК. Като такива съдът прецени чистото му съдебно минало, позитивните
характеристични данни за него, както и фактът, че наказателната му отговорност
се ангажира за деяния, осъществени през 2007г – 2008г., а първостепенният
съдебен акт се постановява 12 години след това. Като прецени
индивидуализиращите отговорността обстоятелства в тяхната съвкупност съдът
прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства наказание спрямо подсъдимия С.М. следва да бъде определено при
приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Това е така, защото съдът е
задължен да приложи чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия в случая по-леко
наказание, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по
своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи
обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като
изключително и на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание,
предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска
степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид
престъпност, с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице
едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства, които определя като многобройни, счете, че
макар и действително обществената опасност на осъщественото деяние да е сравнително
висока, то тя и обществената опасност на дееца са значително по-ниски от
типичните за този вид престъпления – подсъдимият е бил коректен спрямо
заемополучателите като не е оказвал натиск при забава в плащанията и
своевременно е подавал молби за заличаване на договорните ипотеки върху имотите
при погасяване на дължимото. Поради това и предвиденото в закона минимално
наказание е несъразмерно тежко и съдът определи размера на наказанието на
подсъдимия С.М. за извършеното от него престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 НК
под най-ниския предел, предвиден от законодателя и при условията на чл.55,
ал.1, т.1 НК, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Преценявайки,
от една страна наличието на формалните предпоставки за приложимост на
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, а от друга, съобразявайки личността на
подсъдимия, съдебният състав преценява, че той не следва да бъде въдворен в
пенитенциарно заведение чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание, тъй
като има професия и реална упражнявана трудова дейност, обвързаност и подкрепа
от своето семейство и престоят му в пенитенциарно заведение би оказал по-скоро
негативен, отколкото позитивен ефект за превъзпитанието му. Поради това и този
съдебен състав отложи изпълнението на така рамкираното наказание лишаване от
свобода за максимален изпитателен срок от пет години, който срок би оказал и
възпиращ ефект спрямо хипотетично бъдещо противоправно поведение на М.. Тези
доводи мотивираха съда да приложи и разпоредбата на чл. 55, ал.2 НК и по
отношение на определената в санкционната част на приложимата правна норма глоба
като отмери същата под определения минимум от 5000 лева на размер от 3000 лева.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия С.С.М. да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд направените по
делото разноски в размер на 1062.78 лева и в полза на Държавата по сметка на
МВР в размер на 559.82 лева, както и държавна такса в размер на по 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителни листи.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: