Решение по дело №336/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 379

11.10.2022 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:   

                                   

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

                                                                                               

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора  Нейка Тенева

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №336 по описа на съда за 2022г.

Производството е по реда на  чл. 203 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано по исковата молба на Д.Ж.С. *** против ОД на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000,00 лв. представляващи обезщетение за  претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за ППАМ № 21-0447-00026 от 24.06.2021г., издадена от началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово за времето на действие на ПАМ до отмяната й от съда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда.

Ищцата твърди, че с решение №379/01.11.2021г., постановено по а.д. № 447/2021г., състав на този съд отменил визираната по горе ЗППАМ като незаконосъобразна. Наложената на С. мярка с въпросната незаконосъобразна заповед продължила 5 месеца, считано от 24.06.2021г.  Поради естеството й – сваляне на регистрационните табели на МПС, което ищцата управлявала, същата не била във възможност да го използва. Въвличането на С. в процеса на ангажиране на нейната административно- наказателна отговорност при издаване на заповедта и в последствие  при съдения й контрол, имали за своя последица претърпени негативни преживявания. По дефиниция неимуществени вреди обхващали последиците, както на блага, които имали за предмет субективни права, така и върху блага, които се характеризирали с интензитет и продължителност. Твърди, че именно в следствие прекратяването на регистрацията на МПС, ищцата за срок от пет месеца претърпяла неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната ПАМ. Предвид продължителността на мярката и интензитета на негативните емоции, обезщетението в претендирания размер на 2000 лева. отговаряло на критериите за справедливост. По тези съображения се иска тяхното присъждане в полза на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с разноските за един адвокат.

Ищцата, редовно призована в с.з., не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа иска по основание и размер. 

Ответникът по иска, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва иска по основание и размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не били налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излагат в хода по същество конкретни доводи. В депозиран по делото писмен отговор на исковата молба, ответникът пледира отново за недоказаност на иска и за липса на кумулативните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че не било ясно как отменената ЗППАМ се била отразила негативно и нанесла пряка вреда на ицщата. Алтернативно се сочи, че, ако не се възприемали доводите за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по иска, то следвало да се отчете, че претендираният размер на обезщетението бил силно завишен. Дори и да се приемело, че били причинени имуществени вреди, то те били от субективен характер и засягали личната самооценка на ищцата. Следвало да се съобрази константната практика на ВКС относно това, кое било справедливо обезщетение.

Представителят на ОП Стара Загора пледира за частична основателност на иска, тъй като били налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника, но претенцията следвало да се уважи за сумата от 1000 лева. 

Административен съд Стара Загора въз основа на събраните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

     На 24.06.2021г. била издадена ЗППАМ № 21-0447-00028 от началник на РУ Гълъбово при ОДМВР Стара Загора , с която била наложена на Д.Ж.С. *** ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като с нея били отнети 1 бр. СУМПС и 2 бр. регистрационни табели. Заповедта била връчена на С. на 08.07.2021г. и била обжалване от нея пред Административен съд Стара Загора, който с Решение №379/01.11.2021г. постановил нейната отмяна като незаконосъобразна. Решението на съда влязло в законна сила на 01.11.2022г. Исковата молба е подадена на 17.05.2022г.

По делото, Съдът допусна до разпит в качеството му на свидетел г-н  С. И. Г., който сочи, че познавал ищцата, тъй като със семейството й били съседи. Видял свалянето на номерата на колата й от полицаите. Ищцата се срамувала да излиза, защото като излизала, хората я питали.

С. искала от свидетеля да й върши услуга, като примерно да й кара детето на училище. Семейство на Д. имало само една кола, тази което карала. Съпругът й нямал кола, но можел да кара кола. Детето било на 7-8 години. Училището на детето било на километър някъде разстояние. Не било близко до къщата. Идвала Д. при свидетеля да я кара, като валяло дъжд например. Тя не излизала, казвала, че имала някакви здравословни проблеми, притеснявала се, в смисъл, че не се чувствала добре, безсъние имала, защото се притеснявала, заради комшиите, дето говорили и я питали.

Свидетелят още сочи, че ищцата му звъняла по телефона да й помага, юли - август, кратко било, но тя не само на него звъняла, и на други хора също, предимно за детето, да я закарат до център, до болница, до аптека. През месец юли - август, малко след това му звъняла, а свидетелят,  като отсъствал, молила и други да я карат, предимно заради детето. Свидетелят мисли, че й върнали регистрационните табели, но не можел да кажа точно кога, някъде след два месеца.

     Съгласно  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е ОД на МВР-Стара Загора.

     В чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, какъвто е и настоящия случай. Безспорно по делото се доказва отмяна от съд на административен акт, издаден от административен орган ответника акт – ЗППАМ по ЗДвП.

      С исковата молба се претендира обезвреда на неимуществени вреди, търпени от ищцата за периода от връчване на ЗППАМ, до отмяната й от съда, т.е. от 08.07.2021г. до 11.01.2022г., близо четири месеца, както и се претендира законна лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск.

      Така предявените искове /главен и акцесорен/ се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, този съдебен състав намира, че исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер от 2000 лева се явява недоказан, съотв. на това и неоснователен, а от там неоснователна е и акцесорната претенция за лихви.  

 За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, задължително е установяване наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - имуществени (претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществени (претърпени болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време), които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно цитираната правна норма, следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на Държавата. Под вредоносен резултат (вреда/щета) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган. Т. е. причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест.

      По делото няма спор, че ищецата е провела съдебно производство по отмяна на конкретен индивидуален административен акт, от който тя твърди, че  за нея са настъпили неимуществени вреди в периода 08.07.2021г. – 11.01.2022г. Както бе посочено по-горе, а и се установи от неоспорените писмени доказателства, ЗПАМ, с която е отнето СУМПС на ищцата и 2 бр. регистрационни табели  е отменена с влязло в сила съдебно решение. Т. е., безспорно налице е първият елемент от сложния фактическия състав на иска за обезщетение по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

 Този състав обаче намира, че ищцата не доказа, че за нея е настъпила определена неимуществена вреда, както и приема, че не е налице и третата изискуема от закона предпоставка – да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният акт и настъпилата за лицето вреда, доколкото ищецът не би я претърпял, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон.

    В исковата си молба С. сочи, че търпи неимуществени вреди, тъй като претърпяла негативни изживявания. Във фазата на съдебното дирене, чрез показанията на свидетеля, ищцовата страна се опита да удостовери, че въпросните негативни изживявания се изразявали в чувство на срам от мнението на заобикалящото ищцата общество, както и в проблеми при предвиждането на малолетното й дете до училището, за което тя търсела съдействие от познати /вкл. съседи/. Следва да се посочи обаче, че според показанията на свидетеля, същият подпомагал ищцата да води детето си на училище в периода юли – август, когато ноторно известно е, че българските деца са в лятна ваканция. Нито от свидетелските показания, нито от което и да е друго събрано по делото доказателство, се удостовери факта на реално настъпила в правната сфера на ищцата негативна последица /вреда/ от неимуществен характер, още по-малко тя да е резултат и пряка последица /в пряко причинно – следствена връзка/ с  издадената й ЗППАМ. Според съда, г-жа С. неуспешно и без надлежни доказателства претендира наличието на търпяна в процесния период неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от въпросната ЗППАМ. Общите показанията на свидетеля, че С. изпитвала срам, не удостоверяват факта на претърпяна неимуществена вреда, последица на незаконосъобразната заповед, защото именно от тях еднопосочно се установява, че това чувство /на срам/ С. изпитвала, поради това какво щяло да бъде мнението на заобикалящото я общество за случилото се. Не се възприемат за доказани и настъпили неимуществени вреди /негативни изживявания/ от факта, че същата била затруднена да води малолетното си дете на училище, по вече горепосочените доводи. Твърденията на свидетеля, че ищцата била със здравословни проблеми, тъй като имала безсъние, са факти, дадени свръх наведените от самата ищца такива, чрез които тя прави опит да обоснове своята искова претенция за репариране на неимуществени вреди. Видно от съдържанието на исковата й молба, същата не претендира за нея да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние, безсъние и пр., още по-малко твърди, че те са били търпени в резултат на издадената й ЗППАМ. 

     Предвид гореизложеното, Съдът намира предявената от г-жа С.  имуществената претенция за изцяло недоказана по основание, тъй като пред него не се доказа, че в резултат на отменения административен акт /ЗППАМ/ и за претендирания период от време, ищецата да е претърпяла вреди, накърняващи нейните неимуществени блага и изразяващи се в засягане на психическото, емоционалното и/или здравословното й състояние, като болки и страдания, стрес, депресия и пр. Т. е., макар да е налице първата предпоставка от фактическия състав за възникване отговорността на ответника, то не са налице втората и третата – причинена вреда и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и нея. Това обосновава и краен правен извод за отхвърляне на исковата претенция изцяло, ведно с отхвърляне и на акцесорната такава.

     При този изход на делото, съдът счита за основателни своевременно направеното от ответника искане за присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 10, ал. 4, предл. 2 от ЗОДОВ по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди в размер на 100 лв. при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Д.Ж.С. *** против ОД на МВР Стара Загора искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000,00 лв. представляващи обезщетение за  претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед за ППАМ № 21-0447-00026 от 24.06.2021г., издадена от началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово за периода 08.07.2021г. – 11.01.2022г., ведно с иска за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

        ОСЪЖДА Д.Ж.С. ***, ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

   Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: