В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Пламен Александров Александров |
| Секретар: | | Красимира Х Боюклиева |
| | | | |
като разгледа докладваното от | Пламен Александров Александров | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.407, ал.2 от Търговския закон (отм.) във връзка с чл.19 от Наредбата за задължителното застраховане. Ищецът – „З. К. Л. И.” Г., твърди, че на 13.06.2003 на главен път в с. Ч., общ. К., обл.К. е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ответника С. М. Д., лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК * и трактор „МТЗ”, при което пътуващия в лекия автомобил Ч.Й.Б. е получил тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота и починал. По НОХД №268/2003г. по описа на К.йския окръжен съд било одобрено постигнато между Окръжна прокуратура-К. и С. М. Д., в качеството му на подсъдим, споразумение, с което С. М. Д. бил признат за виновен в това, че на 13.06.2003г., при управление на МПС-лек автомобил ВАЗ 2101, ДК № * е нарушил разпоредбите на ЗДвП, а именно: чл. 5, ал.1, т. 3-управлявал след употреба на алкохол и концентрация над 0.5 промила; чл. 15-навлязъл в настрещната лента на движение, като е бил длъжен да се движи Ô крайна дясна лента, чл. 20-не се съобразил с характера и интензитета на движение; чл. 21-движел се е със скорост над максимално допустимата от 50 км/ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Ч.Й.Б., с което е осъществил състава на чл.343, ал. 3, предложение 1, б. „б., във връзка с ал. 1, б. „б" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Ищецът твърди, че в резултат на виновното поведение на ответника С. М. Д. при осъществяване на механизма на ПТП-то е причинена на Ч.Й.Б. тежка черепно-мозъчна травма с летален изход. Твърди, че ЗК „Л. И.” гр. С. /с предишно наименование ЗК „Левски Спартак" / е сключила договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 221750, с период на валидност от 01.02.2003 г. до 31.12.2003г., по отношение на отговорността на водач на лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК № * за вреди, причинени на трети лица съгласно българското законодателство. По повод причинената смърт и на основание чл. 407, ал. 1 от Търговския закон и във връзка с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.09.2003г. в хипотезата на субективно и обективно съединяване на искове срещу „ЗК Л. И." са предявени претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на Й.Д.Б. и Ш.А.Б., наследници по закон на Ч.Й.Б., настъпили в резултат на описаното по-горе ПТП. Въз основа на така предявените искове е било образувано гр. дело № 532/2008г. по описа на Софийски градски съд, ответник по което бил ищеца по настоящото дело. В хода на делото, на основание чл. 175, ал. 1 от отм. ГПК като трето лице-помагач на ответника бил конституиран С. М. Д., като водач на горецитирания лек автомобил. Твърди се също, че по гр. дело № 532/2008 г. по описа на Софийски градски съд, имало влязло в законна сила съдебно решение от 07.06.2010г., постановено при участието на третото лице помагач на страната, а именно настоящия ответник – С. М. Д.. Сочи се с исковата молба, че с решението на първоинстанционния съд предявените искове от Й.Д.Б. и Ш.А.Б., били уважени за сумите от по 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2008 г.; сумите от по 30 294, 70 лв., представляващи мораторна лихва за периода 13.06.2003 г. до 07.02.2008 г., както и сумата от 8 190 лв., представляваща разноски по делото, както и съдебни разноски в размер на 6 423.58 лв. Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист Й.Д.Б. и Ш.А.Б. са образували изпълнително дело № *1333 при Частен съдебен изпълнител Р.М., по което ищецът ЗК "Л. И." е изплатил следните суми: 1. с платежно нареждане от 25.07.2011 г. била изплатена сумата в общ размер на 123 436.88 лв., формирана, както следва: 50 000 лв. присъдената главница за неимуществени вреди за единия взискател; 21 454.83 лв. законна лихва върху горната сума за периода от 06.02.2008 г. до 25.07.2011 г.; 30 294.70 лв. мораторна лихва върху главницата от 50 000 лв. за периода от 13.06.2003 г. до 07.02.2010 г.; 14 861.88 лв. разноски по изпълнителното дело; 6 825.47-такси по Тарифата към ЗЧСИ; 2. с платежно нареждане от 29.07.2011 г. била изплатена сума в общ размер на 105 711.29 лв., формирана, както следва: 50 000 лв. – главница за неимуществени вреди за другия взискател; 21 174.28 лв.- законна лихва върху горната сума за периода от 06.02.2008 г. до 29.07.2011 г.; 30 294.70 лв. – мораторна лихва от 13.06.2003 г. до 07.02.2010 г. върху сумата от 50 000 лв.; 4 242.31 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на „ЗК Л. И." сумата от 203 218.51 лева, представляваща изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,формирана както следва: сумата от 50 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за търпени неимуществени вреди за единия взискател в изпълнителното производство; сумата от 50 000 лв., представляваща изплатено обезщетение за търпени неимуществени вреди за втория взискател в изпълнителното производство; сумата от 30 294,70 лева, представляваща мораторна лихва от 13.06.2003 г. - датата на събитието до 07.02.2010 г. - завеждане на исковата молба в съда върху главница от 50 000 лв.; сумата от 30 294,70 лв., представляваща мораторна лихва от 13.06.2003 г. - датата на събитието до 07.02.2010 г. - завеждане на исковата молба в съда върху главница 50 000 лв.; сумата от 21 454.83 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 50 000 лв. за периода от датата на завеждане на иска 06.02.2008 г. до датата на плащане - 25.07.2011 г., сумата от 21 174.28 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 50 000 лв. за периода от датата на завеждане на иска - 06.02.2008 г. до датата на плащане - 29.07.2011 г. С исковата молба се претендира и законна лихва върху сумата от 100 000 лв. (формирана като обща сума от присъдените и платени главници, всяка от които в размер на 50 000 лв.) по настоящето гражданско дело от момента на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и всички направени съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.367 от ГПК ответникът С. М. Д. не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражение, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представител писмени доказателства. Същият, редовно призован на основание чл.40, ал.1 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не се представлява и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Съобщението до ответника е връчено лично на същия на 12.03.2011 г. (л.147). В първото заседание по делото ищецът е направил искане по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника. Второто изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В тази връзка съдът намира, че съгласно посочените в исковата молба обстоятелства и представените и събрани доказателства – приложените към исковата молба писмени доказателства, изисканото и приложено като доказателство гр.д.№ 532/ 2008 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 10 състав, ведно с приложенията към него и заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, исковете са вероятно основателни. Ето защо следва по делото да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважат предявените искове, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми, така както са поискани. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед направеното искане, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 21 871.85 лева, представляваща направените по делото разноски, от която 200 лева – разноски за вещо лице, 8 128.74 лева – платена държавна такса и 13 543.11 лева – юрисконсултско възнаграждение, изчислено три пъти над минимума по Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл.238, ал.1 във връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА С. М. Д., с ЕГН *, с постоянен и настоящ адрес в С., О., обл.К. да заплати на „З. К. Л. И.” със седалище и адрес на управление гр. С., Б. връх” 51Д, ЕИК *, сумата от 203 218.51 лева, представляваща изплатено от „З. К. Л. И.” Г. на наследниците на Ч.Й.Б. – Й.Д.Б. и Ш.А.Б., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 13.06.2003 г. пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на Ч.Й.Б., от която: 50 000 лева, представляващи изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди на единия наследник, 50 000 лева, представляващи изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди на втория наследник, 30 294.70 лева, представляващи мораторна лихва от 13.06.2003 г. до 07.02.2010 г. върху главница от 50 000 лева, 30 294.70 лева, представляващи мораторна лихва от 13.06.2003 г. до 07.02.2010 г. върху главница от 50 000 лева, 21 454.83 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 50 000 лева за периода от 06.02.2008 г. до датата на плащане - 25.07.2011 г., 21 174.28 лева, представляващи законна лихва върху главницата от 50 000 лева за периода от 06.02.2008 г. до датата на плащане - 29.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лева, считано от 12.09.2011 г. до окончателното изплащане на посочената сума, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 21 871.85 лева. Решението не подлежи на обжалване. Преписи от решението да се връчат на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |