Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 46

...........2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                     2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор: А. Стоянов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1355 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска круша“ ООД, със седалище и адрес на управление с.Б., общ.Харманли, представлявано от управителя А.М.К., срещу Решение №304/18.10.2019 г., постановено по АНД №904 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се същото да бъде отменено, както и да се отмени потвърденото с него Наказателно постановление. Излагат се съображения, че не се споделяли изводите на районния съд, който не коментирал въобще изложеното от жалбоподателя и представените доказателства, че бил подал в срок декларация със заявление Г1 в АВ Търговски регистър. Не се считали за правилни и изводите на съда за липса на признаци на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно, и същото следва да се остави в сила, при липса на сочените касационни основания за отмяната му.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №432749-F437614/30.04.2019 г., издадено от Зам.директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на „Българска круша“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за извършено на 03.07.2018 г. в гр.Х.нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №F437614/05.11.2018 г., с който е установено, че „Българска круша“ ООД, предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ, като е било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет (ГФО) за 2017 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г. (30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни). В АУАН е посочено, че през 2017 г. дружеството е осъществявало дейност и има извършени покупки, има заплатени такси за извършени услуги, има продажби на стоки и има заплатена нотариална услуга на конкретни стойности, констатирано при извършена проверка в ПП на НАП – VAT 14, както и че констатациите, че дружеството е осъществявало дейност през отчетния период, се подкрепят и от Справка за история на осигуряването като самоосгуряващо се лице.

За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е приел за безспорно установено, че „Българска круша“ ООД е осъществявало дейност през отчетния период и е било длъжно, но не е публикувало ГФО за 2017 г., като го заяви за вписване и представи за обявяване в Търговския регистър в законоустановения срок, с което на 03.07.2018 г. е извършило вмененото му административно нарушение, установено на 07.08.2018 г. Съдът е посочил, че изложените в АУАН и НП обстоятелства се установяват безспорно от събраните доказателства, а при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения с характер на съществени, които да доведат до отмяна на Наказателното постановление. Преценил е, че нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. и правилно е санкционирано с имуществена санкция, определена в минималния предвиден в закона размер. Изложил е и съображения, че не се касае за маловажен случай по чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

Касационната инстанция споделя изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения, годни на самостоятелно основание да доведат до отмяна на наказателното постановление.

При коректно установената фактическа обстановка, въззивният съд е правилно е възприел описаното в АУАН и НП административно нарушение за безспорно извършено от обективна и субективна страна.

Съгласно цитираната в НП норма на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Според приложената санкционна норма на чл.74, ал.1 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. 

В случая е безспорно, че „Българска круша“ ООД е предприятие по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, който следва да публикува – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Не е спорно също така, че „Българска круша“ ООД не е публикувало ГФО за 2017 г. в установения в закона срок – до 30 юни на следващата година, в случая до 02.07.2017 г. включително – първия присъствен ден след неприсъствените 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г.

Спорният въпрос по делото е бил дали дружеството следва да се счита освободено от задължението си за публикуване на ГФО с оглед разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, въз основа на това, не е извършвало дейност през 2017 г., за което е подало в срок Декларация на основание чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч с дата 28.03.2018 г., обявена в ТР на 16.04.2018 г.

В чл.38, ал.9 от ЗСч (редакция ДВ бр.92 от 17.11.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е предвидено, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за: (т.2) предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период; това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. 

Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч води на извода, че релевантен по отношение прилагането на алинеи 1 до 8 на чл.38 от същия закон е обстоятелството дали предприятията са осъществявали дейност през отчетния период, а декларирането на това обстоятелство и публичното му оповестяване в търговския регистър в определен срок, са изисквания относно доказването му.

В процесния случай правилно въззивният съд е обсъдил релевантните писмени доказателства, на които се е позовал административно-наказващият орган, и преценявайки ги във връзка с легалната дефиниция относно „Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“, направена в §1, т.30 от ДР на ЗСч (редакция ДВ бр.97 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.), обосновано е достигнал до извода, че писмените доказателства установяват по несъмнен начин извършването на дейност от търговеца „Българска круша“ ООД през отчетния период на 2017 г., т.е. същият не може да се ползва от законовата възможност да не публикува ГФО, независимо, че е подал декларация за неизвършването на дейност.

Правилна е и преценката на въззивния съд, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По силата на препращащата разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, преценката за маловажност на случая се извършва въз основа на критериите, дефинирани в чл.93, т.9 от НК, т.е. маловажно е онова административно нарушение, което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай обаче не са наведени доводи и не са представени доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала своевременното изпълнение на задължението за публикуване на ГФО, нито по делото са налице други данни, въз основа на които да се направи извод за незначителност на засегнатите от деянието обществени отношения. В касационната жалба също не се излагат съображения, въз основа на които да се направи извод, че деянието в случая се отличава с липса, или с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. Следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Като е потвърдил наказателното постановление, Хасковският районен съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №304/18.10.2019 г., постановено по АНД №904 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.