РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Бургас, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120100877 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от
И..Г..Д..-М..против И. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр....., за приемане за установено по
отношение на ответника, че в качеството му на длъжник по договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2014г. и допълнително споразумение от 22.02.2016г., сключен с
„БАНКА ДСК“ ЕАД, дължи сумата от 6636.83 евро /шест хиляди шестстотин тридесет и
шест евро и осемдесет и три евроцента/ главница, сумата от 381.63 евро /триста осемдесет и
едно евро и шестдесет и три евроцента/ договорна лихва за периода от 14.05.2016г. до
19.01.2017г., сумата от 15.71 евро /петнадесет евро и седемдесет и един евроцента/
санкционираща лихва за периода от 10.01.2017г. до 19.01.2017г., сумата от 60 евро
/шестдесет евро/ заемни такси по договора, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от подаване на заявлението - 20.01.2017г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед № 271/23.01.2017г. на РС-Бургас по ч.гр.дело № 473/2017г., което
вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД е прехвърлено на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
договор за цесия от 21.06.2017г. Претендира направените разноски, вкл. и направените
разноски в заповедното производство.
При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане ответника да заплати
на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ....(като правоприемник - цесионер на Банка ДСК
ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2014г. и допълнително споразумение към него от 22.02.2016 г.:
6129,64 евро - непогасената по давност главница по договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2014г. и допълнително споразумение към него от 22.02.2016г.,
представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен план с падежи от
15.02.2017г. до крайния падеж - 15.02.2026г. (2793,61 евро главници по падежирали вноски с
падежи от 15.02.2017г. до 15.01.2022г. и 3336,03 евро предсрочно изискуема главница),
ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, 1084,63 евро - непогасена по давност редовна лихва,
представляваща сбор от редовни (възнаградителни) лихви като част от месечни вноски по
погасителен план с падежи от 15.02.2019 г. до 15.01.2022 г.; 553,13 евро - непогасена по
давност мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 11.02.2019г. върху всяка от главниците
1
по падежиралите вноски с падежи от 15.01.2017г. до 15.01.2022г. по погасителния план по
допълнително споразумение от 22.02.2016г. към договор за кредит от 11.06.2014г., считано
от деня, следващ настъпването на падежа на съответната вноска, до 11.02.2022г.
Претендират се направените разноски.
Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от
11.06.2014г. и допълнително споразумение от 22.02.2016г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е
предоставила на И. Ж. Б. кредит в размер на 7070 евро, при лихва и други условия,
подробно уговорени с договора за кредит, с краен срок на погасяване 11.06.2024г.. На
22.02.2016г. е сключено допълнително споразумение, по силата на което формираният
остатък от 6510 евро ще бъде издължаван за срок от 120 месеца с тримесечен гратисен
период. Крайният срок на издължаване е 15.02.2026г. Поради допусната забава над 90 дни,
на основание чл. 19.2 и 20.1 от Общите условия и след отправяне на нотариална покана
банката е трансформирала кредита в предсрочно изискуем считано от 16.01.2017г. По
силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.06.2017г. „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е придобило процесното вземане срещу
кредитополучателя И. Ж. Б., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности. На базата на изрично пълномощно от „БАНКА ДСК“ ЕАД ищецът
изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за цесията до длъжника.
Счита, че длъжникът е надлежно уведомен, макар писмото да е върнато в цялост поради
преместване на получателя на друг адрес, тъй като съгласно Общите условия, длъжникът е
имал задължението да уведоми кредитора при промяна в посочения по договора адрес.
Длъжникът е уведомен за цесията и с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея.
БРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага подробни
съображения. Сочи, че по настоящото производство е представена ПДИ от 28.02.2018г. по
изп. дело №823 по описа за 2017г. на ЧСИ У.Д..№ ..в КЧСИ, за която покана се твърди, че е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, вследствие на което съдът е указал на заявителя да
предяви иск по чл.422 от ГПК. Видно от същата ПДИ, взискател по изпълнителното дело е
настоящият ищец, т.е. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, който е конституиран като такъв
въз основа на молба от 05.01.2018г. или почти 9 месеца след като на 14.03.2017г. е
образувано изпълнително производство по молба на „Банка ДСК“ пред същия ЧСИ. След
това образуване на делото по молба „Банка ДСК“, до ответницата е била изпратена ПДИ от
24.03.2017г. До измененията в ГПК с ДВ, бр.86 от 27 Октомври 2017г., разпоредбата на
чл.415 не е предвиждала указания на съда за предявяване на иск при връчване по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. По изпълнителното дело с молбата си за образуване, взискателят е
поискал след връчване на ПДИ и при неплащане в законоустановения срок за доброволно
изпълнение, съдебният изпълнител да предприеме действия за принудително събиране на
задължението. Такива действия са предприети още в началото на месец април 2017г. чрез
налагане на запори. Тъй като съгласно молбата на взискателя тези действия е следвало да
бъдат предприети след изтичане на срока за доброволно изпълнение след връчването на
ПДИ, би следвало тази покана да е била връчена на ответницата. Следователно щом
първоначалната ПДИ е връчена на ответницата още тогава (без значение дали лично или не),
то заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, с оглед на което настоящото
производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, тъй като не са налице
процесуалните предпоставки за предявяване на иска.
На следващо място твърди, че ПДИ от 28.02.2018г. не е надлежно оформена.
Ответницата не е уведомена за цесията. Оспорва иска за главница по основание и по размер.
Оспорва иска за лихви. Прави възражение за давност. Прави възражение, че се търсят лихви
в противоречие с чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. Оспорва иска
за такси. Сочи, че не е ясно броя на тези такси, размера им, кога са начислени и за какво.
Оспорва и предявените при условията на евентуалност искове, включително прави
възражение за давност по отношение на иска за лихви.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
2
Така предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е допустим, доколкото
данните по делото сочат, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд е указал предявяване на иска и такъв е предявен в
законовия месечен срок. Неоснователни са възраженията на ответника, че поканата за
доброволно изпълнение в изпълнителното производство е била връчена в по-ранен момент
при действието на редакция на чл. 415 ГПК (преди измененията с ДВ бр.86 от 27.10.2017г.),
която не е предвиждала даване на указания за завеждане на иск. Видно от приложеното по
делото копие от изпълнителното дело, същото е било първоначално образувано при ЧСИ
У..Д.., с район на действие Софийски градски съд. Изготвената на 24.03.2017г. покана за
доброволно изпълнение (л.141 от делото) е била изпратена чрез пощенски оператор, но се е
върнала на 07.04.2017г. с отбелязване, че длъжникът е сменил адреса си (л.155 и 162 от
делото). Т.е. поканата не е връчена. Предвид това връчването на поканата е било възложено
на ЧСИ Д..Н..с район на действие по адреса на длъжника в гр. Бургас. Поканата за
доброволно изпълнение от 28.02.2018г. е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че съобщение не е
било залепено на входната врата. В кориците на изпълнителното дело се съдържат
доказателства за това, че съобщението е било залепено на 11.04.2018г. на входната врата на
адреса с указание за получаване на книжата в кантората на ЧСИ Д..Н..в двуседмичен срок
(л.190-191). Предвид гореизложеното възраженията на ответника за недопустимост на
производството са неоснователни.
Безспорно по делото и видно от представения договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2014г. Банка “ДСК” ЕАД, в качеството й на кредитор, е предоставила
на И. Ж. Б., в качеството й на кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер на
7070 евро, със срок на издължаване – 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
при олихвяване с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45 %. На
22.02.2016г. между страните е подписано допълнително споразумение, с което страните са
постигнали съгласие за следното: дължимата сума към датата на споразумението в общ
размер на 6544,76 евро, от които остатък по главница – 6382,66 евро; дължима редовна
лихва – 160,55 евро и 1,55 евро такси закъснение; кредитополучателят е внесъл 33,21 евро;
кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва в размер на 0,91 евро.
Предвидено е още, че непогасената част от начислените лихви към датата на
споразумението се капитализира към остатъка на главницата по кредита; така формираният
остатък по кредита в размер на 6510 евро следва да бъде върнат в срок от 120 месеца от
подписване на споразумението с уговорен тримесечен гратисен период и падежна дата 15-то
число; начислената лихва през тримесечния гратисен период се капитализира към остатъка
от главницата по кредита в първия работен ден, следващ последната падежна дата от
гратисния период; кредитът се анюитира и се издължава за останалия срок с равни месечни
вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план. Последната вноска по
погасителния план е с дата 15.02.2026г. Длъжникът се е съгласил с приетите общи условия.
Съгласно чл.19.2 от същите, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно чл. 22 от ОУ
всички уведомления, изпратени от кредитора до последния посочен от кредитополучателя
адрес се считат връчени.
Представена е нотариална покана, с която „БАНКА ДСК“ ЕАД е обявила
вземанията по договор за банков кредит от 11.06.2014г., отпуснат в размер на 7070 евро и
отчитан по сметка № .....за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на
поканата, поради забава в плащанията. Поканата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на
посочения в договора адрес. Нотариусът е удостоверил, че настоящият и постоянен адрес на
длъжника съвпадат с посочения в поканата и че на адреса са направени три посещения.
Уведомление е било залепено на входната врата на 24.11.2016г. Такова е било пуснато и в
пощенската кутия, като до 11.01.2017г. не е било потърсено в нотариалната кантора.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитополучателят е усвоил
сумата по кредита (съгласно уточнението на експерта в съдебно заседание), като е извършил
плащания за погасяване на вноски в общ размер на 1522,07 евро, от които 687,34 евро за
главница, 832,86 евро за възнаградителна лихва и 1,87 евро за санкционираща лихва.
Последното плащане на главница е на 30.11.2015г., а за възнаградителна лихва – на
22.02.2016г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.01.2017г. просрочената главница е в размер на 293,81 евро за вноски с падеж 15.06.2016г.
– 15.01.2017г., а при вариант на обявена предсрочна изискуемост неизплатената главница
3
възлиза на 6636,83 евро. Просрочената възнаградителна лихва е в размер на 385,32 евро за
вноски с падеж 15.06.2016г. – 15.01.2017г. и от 16.01.2017г. до 20.01.2017г.
Санкциониращата лихва е в размер на 8,35 евро, а лихвата за забава 7,36 евро. Следователно
по делото е установено неизпълнението на задълженията на кредитополучателя И. Ж. Б. за
плащане по договора за кредит повече от 90 дни. Двуседмичният срок от 24.11.2016г. за
получаване на книжата в нотариалната кантора е изтекъл на 08.12.2016г. и това е най-
късната дата, от която кредитът се счита за предсрочно изискуем, съгласно посоченото в
нотариалната покана. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит е настъпила на 08.12.2016г., като
ответникът дължи цялата непогасена главница. Видно от заключението на вещото лице, след
подписване на допълнителното споразумение погашения по кредита не са правени.
Към датата на подписване на допълнителното споразумение непогасеният
остатък за главница е в размер на 6382,66 евро. Към тази сума съгласно уговорките на
споразумението е капитализирана сумата 160,55 евро възнаградителна лихва. Като са отчели
направеното от длъжника плащане в размер на 33,21 евро, страните са се съгласили, че
неплатената главница е в размер на 6510 евро. В посочения сбор не е включена
наказателната такса от 1,55 евро, за която съдът приема, тълкувайки уговорките на
споразумението в тяхната съвкупност, че банката се е отказала. Към 15.05.2016г. е
капитализирана и начислената лихва по чл. 2.2 от споразумението за тримесечния гратисен
период в размер на 126,83 евро, видно от заключението на вещото лице и така неплатената
дължимата главница по договора нараства на 6636,83 евро. Уговорката в допълнителни
споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3
ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. /така в Решение
№ 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., II т. о., ТК/. Посочените уговорки
са нищожни поради противоречие със закона, произтичат пряко от договора и съдът следи
служебно за тях. Настоящият състав, счита, че уговорките за капитализиране на лихви в
допълнителното споразумение не следва да се прилагат в отношенията между страните. С
оглед гореизложеното претенцията за главница е основателна до размера на 6382,66 евро.
Претенцията за възнаградителна лихва е частично основателна. Ищецът
претендира възнаградителна лихва за периода от 14.05.2016г. до 19.01.2017г. Видно от
приложения по делото погасителен план, както и от заключението на вещото лице, лихва за
периода от 15.03.2016г. до 14.06.2016г. не се дължи, предвид което претенцията следва да се
отхвърли за периода от 14.05.2016г. до 14.06.2016г. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело №
3/2017 г., възнаградителна лихва е дължима до датата на предсрочна изискуемост.
Съобразно приетото по-горе предсрочната изискуемост е настъпила на 08.12.2016г., като
след тази дата възнаградителна лихва не се дължи. Предвид това и съобразно Приложение 2
от заключението на вещото лице дължимата лихва за периода 15.06.2016г. – 08.12.2016г. е в
размер на 305,17 евро, до който размер и период претенцията е доказана.
Претенцията сумата от 15,71 евро - санкционираща лихва за периода от
10.01.2017г. до 19.01.2017г. е частично основателна. Вещото лице е изчислило размера на
цялото непогасено задължение за санкционираща лихва към 20.01.2017г., което обхваща по-
голям период видно от приложение 1 към заключението. Размерът на санкциониращата
лихва за процесния период е в размер на 2,22 евро, до който размер претенцията е доказана.
Възражението за изтекла погасителна давност на претенциите за лихва е
неоснователно. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в съда на
20.01.2017г., към който момент договорната лихва за периода 15.06.2016г. – 08.12.2016г. и
санкциониращата лихва за периода 10.01.2017г. – 19.01.2017г. не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за
подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно
искът се смята предявен на 20.01.2017 г., с което на основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД
давността е прекъсната.
Неоснователна е и претенцията за сумата от 60 евро - заемни такси по договора.
Ищецът не установи нито основанието за начисляването на претендираната такса, нито
нейния размер, предвид което същата следва да се отхвърли изцяло.
По делото е представен договор за покупко-продажба на вземания (цесия),
4
сключен на 21.06.2017г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД,
съгласно който банката-продавач прехвърля на купувача-ищец всички вземания, посочени в
приемо-предавателен протокол, срещу заплащане на уговорената продажна цена. С пар.5,
т.5.4 продавачът на вземанията се е съгласил да упълномощи купувача изрично, от негово
име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
Такова пълномощно е представено /л.28 от делото/, с което кредиторът – „Банка ДСК“ ЕАД
е упълномощил цесионера “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да уведоми длъжниците
за договора за цесия. Видно от представения приемо-предавателен протокол от 27.06.2017г.
към договора е описано вземане към И. Ж. Б., възникнало на 11.06.2014г. по кредитна
сметка № ......., валута евро, разрешен размер на главницата посочен в лева 13927,72 (което е
левовата равностойност на 7070 евро), с посочени реквизити на вземането. По делото са
налице доказателства за изпращането на писмо от 24.07.2017г. от “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД като пълномощник на банката до ответницата с уведомление за
извършената цесия. Същото се е върнало в цялост с отбелязване от 28.07.2017г., че
получателят се е преместил на друг адрес. Предвид разпоредбата на чл. 22 от Общите
условия, същото следва да се счита за връчено на длъжника на 28.07.2017г. Освен това,
договорът за цесия от 21.06.2017г., приемо-предавателния протокол към него,
уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и пълномощното от цедента, са
приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника чрез особения му
представител на 07.06.2022г., когато е получил разпореждането по чл.131 от ГПК. Ето защо
съдът приема, че най-късно на тази длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия.
Така цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД се явява носител на прехвърленото
вземане по договора за кредит за текущо потребление от 11.06.2014г., такова каквото то
съществува, в отношенията между цедента и неговия длъжник.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски в размер на 1331,31 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 544,59
лева, съответни на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Ж. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр........ че дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ... представлявано от И..Г..Д..-., по договор за кредит за текущо
потребление от 11.06.2014г. и допълнително споразумение от 22.02.2016г., сключен с
”БАНКА ДСК” ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от
21.06.2017г., сумата от 6 382,66 евро /шест хиляди триста осемдесет и две евро и шестдесет
и шест евроцента/ главница, сумата от 305,17 евро /триста и пет евро и седемнадесет
евроцента/ договорна лихва за периода от 15.06.2016г. до 08.12.2016г., сумата от 2,22
евро /две евро и двадесет и два евроцента/ санкционираща лихва за периода от 10.01.2017г.
до 19.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението - 20.01.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 271/23.01.2017г. на РС-Бургас по ч.гр.дело № 473/2017г. в полза на цедента „БАНКА
ДСК“ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 6 636.83 евро; за договорна лихва за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 381,63 евро и за периода 14.05.2016г. до
14.06.2016г. и от 09.12.2016г. до 19.01.2017г.; за санкционираща лихва за горницата над
уважения до пълния предявен размер от 15.71 евро, както и претенцията за сумата от 60
евро - заемни такси.
ОСЪЖДА И. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес: гр..... да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
представлявано от И..Г..Д..-М.., сумата от 1875,90 лева /хиляда осемстотин седемдесет и пет
лева и деветдесет стотинки/ за направените разноски., от които 1331,31 лева за настоящо
производство и 544,59 лева за ч.гр.д. № 473/2017г., двете по описа на Бургаския районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6