№ 7486
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110124576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. Т. срещу „Агенция за събиране на
вземА.я“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 3326,71 лева, произтичаща от Договор за паричен заем №
********** г., сключен между ищеца и „Ай Ти Еф Груп“ АД, вземА.ята по който се
твърди да са прехвърлени на ответника с договор за цесия, от които 1623,69 лева
главница, 152,51 лева лихва за периода 13.08.2016 г. – 08.07.2017 г, 880 лева неустойка
и 669,71 лева – лихва за забава за периода 19.07.2017 г. – 14.08.2023 г.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 13.07.2016 г. между
ищецът и „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******, а на
19.07.2019 г. с Рамков договор за цесия от 19.07.2019 г. вземането на кредитора по
договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД. Поддържа, че
размерът на прехвърленото вземане възлиза на 3326,71 лева, от които главница в
размер на 1623,69 лева, станала изискуема на 09.07.2017 г., лихва в размер на 152,51
лева за периода 13.08.2016 г. – 08.07.2017 г., неустойка в размер на 880,80 лева, станала
изискуема на 09.07.2017 г. и лихва за забава в размер на 669,71 лева за периода
19.07.2017 г. – 14.08.2023 г. Ищецът излага доводи, че вземА.ята са погасени по
давност, тъй като вземането за главница се погасява с изтичането на общия 5-годишен
давностен срок, съгласно чл. 110 ЗЗД, а вземането за лихви с изтичането на 3- годишен
давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съобразно чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземА.я, макар давността за тях да не е изтекла. Поддържа, че правният му интерес е
обусловен от факта на извънсъдебно претендиране на отричаното вземане, с оглед
обстоятелството, че ответникът отправя извънсъдебни покА. за възстановяване на
сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Агенция за събиране на
вземА.ята“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба, с който признава
предявения иск. Излага твърдения, че на 30.10.2015 г. между ищеца С. И. Т. и „Ай Ти
1
Еф Труп“ АД, е сключен Договор за потребителски кредит „бърз кредит“ № ******,
въз основа на който на С. И. Т. е предоставена заемна сума в размер на 1500 лева. На
13.07.2016 г. е постъпило искане за усвояване на нов транш по договора за кредит в
размер на 3 000 лева, която сума е била отпусната от кредитора с дата на падеж
09.05.2017 г. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я (цесия) от
19.07.2019 г., сключен между „Ай Ти Еф Труп“ АД, като цедент, и „Агенция за
събиране на вземА.я“ ЕАД, като цесионер, вземА.ята по кредита са прехвърлени на
ответника с всички привилегии, обезпечения и лихви. Ответникът моли на основА.е
чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. Поддържа, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал
действия по принудително събиране на вземането, а също така признава иска. Излага
аргументи, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признА.е на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба. Поддържа, че давността не се прилага служебно.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основА.е
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признА.ето. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признА.ето на
иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признА.е на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признА.е
на исковете. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК.
За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на
активното поведение на ответника като кредитор, на съдебните, а в някои случаи и на
извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо
бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат
(определение № ****** г. по ч. гр. д № ***** г. на IV г. о., определение № ****** г. по
ч. гр. д. № ****** г. на ВКС, III г. о. и др.).
Константна е съдебната практика, че при липса на извънсъдебна покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод
за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признА.е на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба;
но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покА., след като
длъжникът се е позовал на давност.
Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът
да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на
погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той
предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане,
респ. оспори предявения основателен иск. В случая липсват данни ищецът да се е
позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, т.е. да е
2
поискал от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес,
респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането.
Подаването на информация до ЦКР за наличието на непогасено задължение на
ищеца към него е в изпълнение на задълженията на кредитора по чл. 10, ал. 1 и чл. 19,
ал. 2 от цитираната Наредба, с която се цели поддържане на актуална информация за
кредитната задлъжнялост на лицата за последните пет години. Настоящият съдебен
състав споделя становището в правната теория, че по давност се погасява не самото
вземане на кредитора, а правото на принудителното му изпълнение, поради което за
кредитора е съществувало задължение да подава информация до БНБ- ЦКР за това
естествено задължение на ищеца към него. Ето защо тези действия на кредитора не
могат да се приемат като неправомерни, нито като такива, които обуславят
необходимост длъжникът да се защити чрез иск (в този смисъл е и Определение №
***** г. по ч. гр. д. № ***** г. на ВКС, IV г.о., Определение № ****** г. по ч. гр. д. №
****** г. на ВКС, III г.о.).
Видно от ангажирА.те доказателства, в срока за отговор на исковата молба
ответникът е признал предявения иск. Наред с това от приетите по делото
доказателства не може да се направи обоснован извод, че от ответника са били
предприети действия за събиране на вземането. Изпратеното в отговор на искането на
ищеца писмо, съдържащо информация за наличието на вземА.я към ответното
дружество от 14.08.2023 г., не сочи на такова поведение, още повече, че от текста на
същото не може да се заключи, че последното претендира плащането на посочените
вземА.я от С. Т.. Всички тези обстоятелства обосновават извода, че с извънсъдебното
си поведение ответникът не е дал повод на ищеца да защити правата си по съдебен
ред, поради което е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не следва да
отговаря за сторените по делото разноски.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, с оглед на което следва да му се присъди такова в минимален размер
от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. И. Т., ЕГН **********,
адрес гр. София, *************, срещу „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление гр. София, **********, иск с правно
основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД, че С. И. Т. не дължи на „Агенция за
събиране на вземА.я“ ЕАД сумата от 3326,71 лева, формирана като сбор от главница -
1623,69 лева, лихва за периода 13.08.2016 г. – 08.07.2017 г. - 152,51 лева, неустойка -
880 лева и лихва за забава за периода 19.07.2017 г. – 14.08.2023 г. – 669,71 лева,
представляваща вземА.я по Договор за паричен заем № ********** г., сключен между
ищеца и „Ай Ти Еф Груп“ АД, прехвърлени в полза на ответника на основА.е договор
за цесия от 19.07.2019 г.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземА.я“ ЕАД, ЕИК: ****** сумата от 100 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3