М О Т И В И

    към присъда № 226 от 08.10.2014 г. по НОХД № 1309/2014 г. на СлРС

          РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите М.Ю.Х. за извършено престъпление по чл. 195, ал.1 т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, К.М.С. по чл. 195, ал.1, т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК,  Р.Д.Р. по чл. 195 ал.1, т. 4 и 5, вр. чл.194 ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и С.Г.Ю. по чл. 195, ал.1, т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците им и на самите подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимите наказание при условията на чл.54 от НК, което за подс. Х. да бъде лишаване от свобода за срок от една година, което след редукцията по чл.58а от НК да остане в размер на осем месеца и да се отложи за изпитателен срок от три години, а за останалите трима подсъдими да се определи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което също да се отложи за изпитателен срок от три години.

В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват, признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида на наказанието защитниците на подсъдимите Х. и С. изразяват съгласие с предложените от РП – Сливен наказания, но защитникът на подс. С. моли да бъде в минимален размер от три месеца лишаване от свобода. Защитниците на подсъдимите Р. и Ю. молят съда да наложи на подзащитните им наказание пробация или обществено порицание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подс. Х. е бълг.гражданин, с основно образование, не женен, не работи, учи, неосъждан.

Подс. С. е бълг.гражданин, с основно образование, не женен, не работи, учи, неосъждан.

Подс. Р. е бълг.гражданин, с основно образование, не женен, не работи, учи, неосъждан.

Подс. Ю. е бълг.гражданин, с основно образование, не женен, не работи, учи, неосъждан.

          Четиримата подсъдими живеят в с. М., общ. Е.. Подс. М.Х. е завършил Техникума по горско стопанство в гр. З., а другите трима подсъдими са ученици в 11 клас на същото училище и ползват пансиона на училището, който е седмичен, като в понеделник отиват на училище и се прибират в петък. Поради общите им интереси често се събирали заедно. За да се придвижват от едно място на друго подс. М.Х. ползвал лекият автомобил на баща си „Рено-еспейс” с рег. № ВТ … ВН. Тъй като нямали гориво, четиримата се уговорили да отидат в с. Бяла, общ. Сливен, където имало паркирани товарни автомобили и инженерна техника и от там да откраднат гориво. На 17/18.03.2014 г. четиримата подсъдими отишли в с. Бяла, общ. Сливен с лекият автомобил „Рено-еспейс” с рег. № ВТ … ВН, управляван от подс. М.Х., като взели със себе си 2 туби от 20 л., 1 туба от 11л. от минерална вода и два маркуча – ф16, зелен и жълт. На ул. „Чумерна” пред № 39 бил спрян товарен автомобил „Камаз” с рег. № СН … СН - собственост на „П. п. - гр. Сливен” ЕООД с МОЛ С.Б.В.. Шофьор на камиона бил Г. Д. И.. Подсъдимите скъсали пломбата на капачката за резервоара и с помощта на маркучите източили от камиона 120 л. дизелово гориво, като една част от горивото сложили в резервоара на лекият автомобил.      

С протокол за оглед на местопроизшествие са иззети пломба и капачка от резервоар. С протокол за доброволно предаване от 25.03.2014 г. подс. М.Х. е предал на полицейски инспектор: 1 бр. туба от мин. вода – 11 л. пълна с дизелово гориво; 2 бр. туби от мин. вода – 11 л. празни; 2 бр. маркучи ф16.

          На 18/19.03.2014г. четиримата подсъдими отново се уговорили да  извършат кражба и късно вечерта с лекият автомобил „Рено-еспейс” с рег. № ВТ 6238 ВН, управляван от подс. М.Х. отишли в с. Б.. Стигнали до къщата на св. В.Р., която се намирала в началото на селото. Подс. М.Х. подминал къщата и спрял по надалеч от нея. Той останал в нея, а подсъдимите С., Р. и  Ю. слезли  от колата, прескочили оградата и всеки от тях взел по един заек. След това с прибрали в с. М..

С протоколи за доброволно предаване от 26.03.2014 г. подъсдимите М.Х. и Р.Р. са предали на полицейски инспектор общо 3 бр. зайци. Срещу разписка същите са били върнати на собственика – св. В. Р..

На 19/20.03.2014 г. четиримата подсъдими се уговорили да извършат кражба на юлари и амуниции от къща в с. Б., тъй като няколко дни преди това забелязали, че в къща - собственост на св. Г. Ш.имало такива. С л.а. „Рено-еспейс” с рег. № ВТ … ВН, подсъдимите отишли в селото, като подс. Мл. Х. спрял колата в края на селото, а другите трима се отправили към   къщата. Подс. С.Ю.   останал   да   пази   пред   къщата, а подсъдимите С. и Р. прескочили оградата и от двора откраднали Амуниция конска - 2 комплекта; Юлари конски /от плат и от ест. кожа/- 2 бр. След тора подсъдимите се прибрали у дома си.     С  протоколна  доброволно   предаване   от  26.03.2014 г.   подс.
М.Х. е предал на полицейски инспектор Амуниция конска -  2 комплекта;   Юлари конски /от плат и от ест. кожа/- 2 бр. Срещу разписка същите са били върнати на собственика - св. В. Р..

          На 19/20.03.2014 г. подсъдимите Мл. Х., Кр. С., Р. Р. и Ст. Ю. отново се уговорили да извършат кражба и затова с л.а. „Рено-еспейс” с рег.  № ВТ … ВН отишли до с. С. р., общ. С.. Разхождайки се с колата подс. Р. Р. забелязал в един двор велосипед и предложил на другите да го откраднат. Подс. Мл. Х. спрял в страни от къщата, която била собственост на св. М. И. и заедно с подс. Кр. С. изчакали другите двама подсъдими. Р. Р. и Ст. Ю. прескочили оградата и взели колелото, което било подпряно на къщата. Велосипедът бил марка „Лидер”, мод. „Чикаго”, с 18 скорости.

  С протокол за доброволно предаване от 25.03.2014 г. подс. Р.Р. е предал на полицейски инспектор 1 бр. велосипед марка „Лидер”, мод. „Чикаго” с 18 скорости и 1 бр. рамка на колело. Срещу разписка същите са били върнати на собственика - св. М. И..

  По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на откраднатите вещи е както следва:

- 120 л. дизелово гориво, собственост на „П. п. – Сливен” ЕООД с МОЛ С.Б.В. е на стойност 306 лв.

- Зайци - 3 бр. /1 - мъжки, 2 - женски/, собственост на В. Р. Р. са на стойност 45 лв.

- Амуниция конска - 2 комплекта; Юлари конски /от плат и от ест. кожа/- 2 бр. - общо на стойност 566 лв.

          - Велосипед „Лидер”, мод. „Чикаго”, 18 скорости - на стойност 186 лв.

          Общата стойност на откраднатите вещи възлиза на сумата от 1103 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.

Съдът  кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени от тях в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.

  Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият М.Ю.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, подс. К.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1 т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, подс. Р.Д.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1 т. 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и подс. С.Г.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.1 т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

  Безспорно е установено, че четиримата подсъдими са извършили престъплението след като са се сговорили предварително за неговото извършване, както и че са използвали МПС за неговото извършване. Подсъдимите К.С., Р.Р. и С.Ю. към момента на извършване на деянията предмет на обвинителния акт са били непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършените деяния и са могли да ръководят постъпките си.

 Деянието е извършено от подсъдимите при форма на вина пряк умисъл - съзнавали са общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените самопризнания и изразеното съжаление за стореното, чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни и обстоятелството, че голяма част от вещите са възстановени на собствениците им.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съдът определи на подсъдимите наказание по чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства и като намери, че това ще се яви по-благоприятно за тях. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което намали с 1/3 и постанови наказанието от две години лишаване от чието изпълнение на основание чл.66 от НК отложи за изпитателен срок от три години. На останалите трима подсъдими съдът определи наказание пробация, с двете задължителни мерки за срок от шест месеца. 

    Така наложените на подсъдимите наказания, съдът счита за справедливи и за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и дейците.

По отношение и на подс. Х. са налице предпоставките на чл.66 от НК, тъй като е неосъждан и след като съдът прецени, че за поправянето е превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на така определеното му наказание, отложи неговото изпълнение за срок от три години.    

           По правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски за експертиза в размер на 55,00 лв. по бюджета на държавата, по сметка на ОД на МВР - Сливен.

           Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :