Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети
май през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря К.Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7322 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 8566 от 13.01.2020 г. СРС, 126 с-в, по гр.д.№
38762/2019 г. е признал на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ, че И.М.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 284,53 лв.-главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода ноември 2015 г.-април 2018 г. в имот с аб.№ 066962
и цена на топлинна енергия, дължима по обща фактура № **********/31.07.2016 г.
и 38,75 лв., представляваща
възнаграждение за предоставяне на услуга „дялово разпределение“ за периода
м.октомври 2015 г.-м.април 2018 г. със законната лихва от 30.11.2018 г. до
погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за установяване на вземане за
цена за топлинна енергия за периода м.май 2015 г.-м.октомври 2015 г., както и
исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от
71,15 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2016 г.-15.11.2018 г. и за сумата от 5,82
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга „дялово разпределение“ за периода 30.11.2015
г.-15.11.2018 г.С решението е върната исковата молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И.М.М.
в частта, с която се претендира установяване на вземане за такса за дялово
разпределение за периода м.05.2015 г.-м.септември 2015 г.Решението е
постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата И.М.М. в частта, с която са
уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената част същото е необосновано
и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Въззивницата
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че само тя е в
облигационни отношения с ищеца, че доставената топлинна енергия отговаря на
калкулираната такава и че същата не е заплатена.Поддържа, че приетите по делото
техническа и съдебно-счетоводна експертизи са в противоречие с представените по
делото доказателства.Моли съда да обезсили обжалваното решение и да отхвърли
исковете.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва
същата.Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Б.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на
01.06.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу И.М.М. за сумата 1 284,53 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.-м.04.2018 г.; 71,15
лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 15.11.2018 г.; 38,75
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода м.05.2015
г.-м.04.2018 г. и 5,82 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 30.11.2015 г.-15.11.2018 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.Длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 76361/2018 г. и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството му на собственик на
следния топлоснабден имот- апартамент № 71 в гр.София, жк „*******, абонатен № 66962.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се
одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и
др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са
влезли в сила ОУ.Съгласно чл.32,
ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.С приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно е удостоверявал публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец
февруари до месец август включително в присъствието на нотариус, за което са
съставени констативни протоколи, като достъпът се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „Т.С.“ ЕАД.Ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата,
в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Бруната България”
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата 1 284,53 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2015
г.-м.04.2018 г.; 71,15 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г.
до 15.11.2018 г.; 38,75 лв.-главница, представляваща суми за дялово
разпределение за периода м.10.2015 г.-м.04.2018 г. и 5,82 лв.-лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.11.2015 г.-15.11.2018 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответницата
е оспорила дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми, направила е и
възражение за погасителна давност.
Със заявление вх.№ 3093710/30.11.2028
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу И.М.М. за
процесните суми.На 06.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.
С определение от 09.05.2019 г. СГС, VI с-в, ч.гр.д.№ 5242/2019 г. е приел възражението по
чл.423 ГПК, подадено от И.М.М.-длъжник по ч.гр.д.№ 76361/2018 г. по описа на
СРС, 126 с-в.
Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 06.06.2019 г.Исковата
молба е подадена на 05.07.2019 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 21.10.2001 г. ОС на ЕС, находяща се
в гр.София, жк „*******е взело решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД.
На 05.11.2001 г. е подписан договор № 825
между ЕС в гр.София, жк „*******и Д и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“.
С нотариален акт № 157 от 11.08.2015 г.
по н.д.№ 197/2015 г. е оформен договор, по силата на който Д.Ц.Ц.е продал на И.М.М.
собствената си ½ ид.част от апартамент № 71, находящ се в гр.София, жк Д.Ц.Ц..
С нотариален акт № 158/11.08.2015 г. по
н.д.№ 198/2015 г. И.М.М. е учредила договорна ипотека върху целия апартамент №
71, находящ се в гр.София, жк „******* за обезпечаване на вземанията на
кредитора по договор за банков ипотечен кредит.
Представени са индивидуални справки за
използваната топлинна енергия за процесния период, формуляр за отчет на уредите
за дялово разпределение от 23.04.2016 г. /подписан за клиент от ответницата/,
констативен протокол за извършен отчет /протокол за неосигурен достъп за отчет
на уредите за ДР на ТЕ/-2 броя.Във формуляра за отчет е посочено, че
щранг-лирата в банята е зазидана, а отоплителните тела в останалите помещения
са затапени.
От заключението на техническата
експертиза на вещото лице Д.С.е установено, че дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от „Б.“ ООД.Всички отоплителни тела в имота са
били демонтирани и топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не е
начислявана.Топлината от щранг-лирата е изчислявана по т.6.5 от Приложението
към Наредба 16-334.Сумата за потребена топлинна енергия възлиза на
1 886,73 лв., като в нея не са включени предишни неплатени и просрочени
суми и лихви по тях.Разпределението е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби.От отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в
абонатната станция се приспадат технологичните разходи.Общият топломер е
преминал метрологични проверки на 21.03.2015 г., 20.02.2017 г. и 05.02.2019 г.
със заключение за съответствие.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
обстоятелството, че щранг-лирата е зазидана не означава, че на 100% топлината,
която се отдава, се спира и не може да проникне в помещението.Не може да се
изчисли и колко процента топлина се отдава от нея и е изчислил отоплението от
лирата в банята на 100%.За първия отчетен период топлинната енергия е начислена
съгласно отчетния документ, а за останалите две години-служебно поради
неосигурен достъп.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Първоинстанционният съд е приел, че от 11-08.2015 г. ответницата е
собственик на целия процесен имот, върху който е учредила договорна ипотека и е
в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.По отношение на количеството
топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по делото топлинна енергия.Приел
е, че вземанията за периода м.05.1015 г.-м.07.2015 г. вкл. са недължими поради
липсата на установено договорно правоотношение между страните, а за периода от
м.08.2015 г. до м.10.2015 г. вкл. сумите са погасени по давност.По отношение на
сумите за главница за дялово разпределение съдът е приел, че същите са дължими
на основание чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/2007 г. и на чл.10 от
Общите условия на договорите между „Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата.За вземанията за цена за топлинна енергия за периода до м.06.2016 г.,
за който са приложими ОУ от 2014 г. съдът е приел, че ответницата не е
изпаднала в забава поради липса на доказателства за публикуване на общата
фактура, а за периода, за който са приложими ОУ от 2016 г. съдът е приел, че
спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от цитираните ОУ разпоредбата на чл.33,
ал.4 е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на обща фактура за 2017 г. е настъпило след предвидения
45-дневен срок за плащане и предвид липсата на покана до ответницата е отхвърлил
иска за мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяването му да
е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.Същото валидно
и допустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл в предписаната от
закона форма в рамките на заявения петитум.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Неоснователно е оплакването на
въззивницата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че само тя е собственик
на процесния имот.С отговора на исковата молба ответницата не е направила
възражение, че не е изключителен собственик на имота и потребител на топлинна
енергия, поради което с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК заявеното за първи път
възражение едва с писмените бележки и с въззивната жалба се явява преклудирано.
Дори и да се приеме, че такова възражене
е било въведано своевременно, от съвкупната преценка на представените по делото
писмени доказателства съдът приема за установено, че ответницата е собственик
на целия процесен апартамент.Представеният нотариален акт № 157/11.08.2015 г.
удостоверява придобиване правото на собственост върху ½ ид.част от
имота, като с нотариален акт № 158/11.08.2015 г., който не е оспорен,
ответницата е учредила договорна ипотека върху целия апартамент, като е
направила изявление, че същият е нейна собственост, което представлява
извънсъдебно признание.
Размерът на реално потребената топлинна
енергия е установен от приетата по делото техническа експертиза, която не е
оспорена от страните.
Несъстоятелно е оплакването на
въззивницата, че е оспорила съдебно-счетоводната експертиза, тъй като такава не
е била допускана и приемата при първоинстанционното разглеждане на делото.
Други конкретни оплаквания въззивницата
не е изложила във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.
посл. ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат, тъй като същият не е изпратил процесуален представител
в съдебно заседание, а е депозирал само бланкетна молба с искане да се даде ход
на делото и да му се присъдят разноски.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8566 от 13.01.2020 г. на СРС, 126 с-в, по
гр.д.№ 38762/2019 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на „Б.” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.