Решение по дело №1742/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 20.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 02.06.2017г. в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1742 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Д.М.М., с ЕГН **********, с която е предявен установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане на ищеца в размер 458.86 лв., от които 383.11 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 75.75 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 04.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 109/2017г. по описа на ПлРС – 11.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №109/2017г. на РС П., като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение №52/11.01.2017г. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не оспорва исковите претенции, но заявява, че е заплатил сумите по тях. Моли съда да прекрати делото, т.к. исковете са погасени чрез плащане.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното:

На 11.01.2017г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д № 109/2017г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК с № 52/11.01.2017г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 2480.84 лв – главница, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009г. до 30.11.2016г. и 1319.62 лв – лихва за забава върху главницата за периода 02.03.2009г. до 04.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата – 11.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 76.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Това възражение е основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, като на 09.03.2017г. той подал искова молба в законоустановения срок. Искът е предявен само за част от сумите за лихва и главница: 383.11 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 75.75 лв.  – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 04.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 109/2017г. по описа на ПлРС – 11.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Представил е и копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г., в който са публикувани общите условия на „Т.П.” ЕАД, и съгл. чл. 31 от ОУ, месечните дължими суми за топлоенергия се заплащат в тридесет дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Тази разпоредба сочи, че за възникване на задължението за лихва, покана не е необходима, а тези задължения са възниквали периодично, след изтичане на 30 -дневен срок след отчетния период. След получаване на съобщението за проект на доклад от съда, ответникът е заплатил на 30.05.2017г. в полза на ищеца сумите от: 383.11 лв. - главница по вече заведеното гр.д. 1742/2017г. и 75.75 лв. – лихва за забава по същото дело.

В съдебно заседание е представено доказателство за плащане, като това доказателство се приема за извънсъдебно признание за дължимост на сумите. В заповедното производство е представен препис-извлечение от сметка на абонатен №20803 на Д.М.М., включващо сумите от исковия период. Тези доказателства сочат, че исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, но погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. В заповедното производство е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата – 11.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането, която към онзи момент е била неликвидна /неустановена по период и размер/, установяване на това вземане е поискано и в исковата молба. Към момента на приключване на съдебното дирене обаче тази лихва вече представлява вземане, което е установено по своя размер и е изискуемо. Служебно изчислена, с помощта на електронен калкулатор - calculator.bg, лихвата за претендирания период 11.01.2017г. – 30.05.2017г., върху главница от 383.11 лв., възлиза на сумата от 14.93 лв. Поради горното, съдът намира, че в настоящето производство следва да се присъди - вече като определена сума - законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в заповедното производство до окончателното изплащане на вземането, в размер на  14.93 лв.

Съпоставяйки датата на подаване на исковата молба – 09.03.2017г. и датата на плащането на исковите суми – 30.05.2017г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. От друга страна, повод за завеждане на делото е подаденото от длъжника Д.М.М. възражение в заповедното производство изцяло за сумите предмет на делото. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ищецът има право на поискани и доказани разноски в исковото производство. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 225 лв., от които 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 75.00 лв. държавна такса, съдът намира, че следва да присъди от сочените в него суми само претендираните 75.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от претендираното юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.  Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.

Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 109/2017г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 52/11.01.2017г. следва да се обезсили. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. В него е претендирано юрисконсултско възнаграждение от 180лв., което също следва да се редуцира на осн.  чл.78 ал.8 от ГПК на 50лв. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите и редукцията на възнаграждението за юрисконсулт, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в размер на 15.21 лв.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, че Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***,  ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., сумата от 14.93 лв., представлявящя законната лихва върху главницата от 383.11 лв., за периода от датата на предявяване на заявлението по ч.гр.д. № 109/2017г. на ПлРС – 11.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането - 30.05.2017г., КАТО ИСКОВЕТЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА на 383.11 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и 75.75 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 04.01.2017г., присъдени със заповед за изпълнение №52/ 11.01.2017г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 109/2017г. по описа на ПлРС, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение №52/11.01.2017г. по ч.гр.д. № 109/2017г. на ПлРС за сумите над 383.11 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2014г. до 30.11.2016г. и над 75.75 лв. – лихва за забава за периода от 05.03.2014г. до 04.01.2017г.

ОСЪЖДА Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 1742/2017г. в размер на 175.00 лв., от които 75.00 лв. – държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.№ 109/2017г., в размер на 15.21лв.

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: