№ 18179
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110100327 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Производството е образувано по заявление на „...........“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу физическо лице, което има качеството на потребител за
вземания по договор за потребителски кредит.
С разпореждане № 8557 от 15.01.2025 г., с оглед разясненията в определение от
17.01.2023 г. по дело С-379/21 на СЕС и определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на
СЕС, както и Определение № 2247 от 15.02.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС
както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС, на
заявителят е указано да уточни извършвал ли е длъжникът частични плащания по договора
за кредит и ако е извършвал такива – кога, в какъв размер са същите и как са отнасяни към
дълга, както и да представи погасителния план към договора, описан в чл. 5, като е указано
че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.
Разпореждането е връчено на заявителя на 22.01.2025 г., а в предоставения срок
указанията не са изпълнени.
Производството по чл. 410 и сл. от ГПК е едностранно и съдът не може да събира
доказателства в него. Същевременно с чл. 411, ал. 2 от ГПК му е вменено задължение да
извършва преценка дали искането на заявителя се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като при
изпълнение на това задължение съдът следва да прилага съответните относими норми на
ЗЗП и ЗПК и практиката на СЕС по тяхното тълкуване. Съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на свръхимперативните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК, като
съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите, което следва и от изричната
1
разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Както се установява от представения Договор за паричен заем № 3389557 от
04.12.2018 г., сключен с потребителя, отпусната сума за главница е в по-голям от търсения от
заявителя размер – 750 лева при претендирани в заявлението 374,20 лева, което сочи на
извършени частични плащания. Същевременно в чл. 2, т. 8 от Договора е посочен процент
на ГПР от 41,68%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи
неустойката по чл. 4, ал. 2 от Договора, която по силата на посочената клауза се включва към
вноските в погасителния план в противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
което би довело до прилагане на санкцията на чл. 22.
Липсата на данни за размера на извършените от длъжника плащания по договора за
кредит, в този смисъл възпрепятства съда да изпълни задълженията си по чл. 411, ал. 2 от
ГПК в пълен обем, в т.ч. да определи дължимата от потребителя чиста стойност на кредита,
ако са налице предпоставките по чл. 23 от ЗПК, който намира приложение към
правоотношението, от което произтичат търсените вземания.
При липса на посочени от заявителя данни за извършените плащания, каквито са
налице, и невъзможността на съда служебно да събере доказателства за техния размер при
приложение на императивните норми на ЗПК в рамките на едностранното производство, би
се стигнало до хипотеза, в която в полза на кредитора да се присъди сума за главница в
размер, по-висок от този, който действително му се дължи, а тежестта за оборване на
размера на дълга да се възложи у потребителя, което законодателят не цели.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411 от ГПК, а на
заявителя следва да се укаже да предяви гореописаните си претенции в състезателно
производство с осъдителен иск, в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила,
което не нарушава правата му в процеса, предвид нормата на чл. 415, ал. 4 ГПК относно
държавната такса.
Така мотивиран, на основание чл. 411 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 1106 от 03.01.2025 г. на „...........“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. Х. за парични вземания.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя, че може да предяви
гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
разпореждането в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които
заявлението е отхвърлено.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2