№ 67
гр. Разград , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Х.в
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от О. П. Х. чрез пълномощник против Решение № 10/ 14.
01. 2021 г. по гр. д. № 1145/ 2020 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявения
иск от въззивника О. П. Х. против С. И. Ж., М. Т. В. и Р. С. И. за допускане изкупуването
на 91/697 ид. ч. от ПИ с идентификатор 61710.502.1092 по КККР на гр. Разград, продадени
от първите двама ответници по иска на третия при цена 1500 лева, като неоснователен.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззиваемата страна Р. С. И. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба,
излагайки доводи, че е неоснователна.
Въззиваемата страна М. Т. В. чрез особен представител е депозирала писмен
отговор, като заявява доводи, че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
1
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Страните по делото не спорят, че ищецът, като наследник на П. Х. Е. е съсобственик
на недвижим имот с идентификатор 61710.502.1092 от КККР на гр. Разград. С НА № 132, т.
IV, дело № 1374/ 1970 г. неговият наследодател П. Х. Е. и Х. Е. Х. са придобили чрез
покупко-продажба правото на собственост върху ½ идеална част от дворното място. С НА
№ 186, т. 11, рег. № 4665, дело № 275/ 2004 г. наследодателят на ищеца П. Х. Е. и съпругата
му са признати за собственици на 171/ 704 идеални части от дворното място и реално върху
самостоятелен обект – жилище, състоящо се от целия втори жилищен етаж на триетажна
жилищна сграда, част от сутеренния /гаражен/ етаж от сградата, включваща гараж, бечова
стая, килер, коридор и санитарен възел от 35 кв. м., както и на самостоятелен обект с
търговско предназначение „Кафе еспресо“, построен в югозападната част на поземления
имот. Ответниците С. И. Ж. и М. Т. В., наследници на Х. А.А., който е син на М. Х.а Т. –
дъщеря на Х. Е. Х. в качеството си на съсобственици с НА № 168, т. 2, рег. № 1713, дело №
162/ 2019 г. на нотариус Р. Кирилова са продали на ответника Р.И. притежаваните от тях 91/
697 идеални части от поземления имот. Същият ответник, преди изповядване на тази
сделка, с НА № 102, т. 1, рег. № 595, дело № 76/ 2015 г. на нотариус Р. Кирилова е
придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.502.1092.4.1 етаж втори /първи жилищен етаж/, ап. 1, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Самостоятелният обект се
намира на първи жилищен етаж от западната половина на двуетажна жилищна сграда –
близнак в сграда № 4, разположена в поземления имот. От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че в процесния недвижим имот, представляващ имот
с идентификатор 61710.502.1092 от КККР на гр. Разград с площ от 697 кв. м. има изградени
шест сгради с отделни обекти, собственост на повече от две физически лица, като сгради 4 и
5 представляват двуетажна къща-близнак, всяка от които със самостоятелни жилищни етажи
– отделни обекти на право на собственост. По тези факти страните не спорят. В своята
практика ВКС приема, че когато в съсобствен недвижим имот са построени отделни сгради,
които принадлежат на различни собственици, дворното място няма самостоятелно
предназначение, а служи за обслужване и ползване на всички сгради. Поради това неговото
правно положение е сходно с това на земята при етажната собственост, която има статут на
2
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а собствеността върху общите части следва
принадлежността на обекта на собственост. Това разрешение се основава на разбирането, че
такова съчетание от индивидуална собственост върху отделни обекти със съсобственост
върху земята, върху която са изградени, се доближава значително до института на етажната
собственост, който е изрично уреден в ЗС, поради което е налице подобие, което дава
основание да се приложи по аналогия нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС и земята да се третира като
обща част, като не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Отделно от това се установява, че в сгради 4 и 5 по скицата, представляващи
двуетажна жилищна сграда – близнак, застроена в дворното място, съществуват
самостоятелни обекти, собственост на различни лица, поради което дворното място е обща
част на етажната собственост – чл. 38, ал. 1 от ЗС. В случая въззиваемият Р. С. И. е
придобил идеалните части от земята, по отношение на които въззивникът претендира право
за изкупуване, след като вече е имал качеството на етажен собственик, придобивайки с НА
№ 102, т. 1, рег. № 595, дело № 76/ 2015 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.502.1092.4.1, който се намира на първи жилищен етаж от западната половина на
двуетажна жилищна сграда – близнак в сграда № 4. Налице е и вертикална етажна
собственост. При етажна собственост общите части не могат да се делят, нито да се
прехвърлят отделно от обектите, към които принадлежат, то по аргумент от чл. 38 от ЗС
дворното място е обща част и идеалните части, съответстващи на всеки от самостоятелните
обекти, се прехвърлят заедно със собствеността върху тези обекти. И след като земята има
обслужващ характер, всеки собственик може да продаде своята идеална част, без да се
прилага разпоредбата на чл. 33 от ЗС.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/ 14. 01. 2021 г. по гр. д. № 1145/ 2020 г. по описа на РС
Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
3
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4