№ 40947
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110148591 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът Й. С. твърди, че на 22.8.2023г. сключил с Ю.Л. договор за заем, по силата
на който да му се отпусне сумата 800 лева, като съгласно чл.6 от договора за заем, се
предвиждало предоставяне на кредитора едно обезпечение физическо лице – поръчител и
банкова гаранция, ипотека или особен залог върху движима вещ, като съгласно чл.8 от
договора, в случай на непредставяне на обезпеченията, на кредитополучателя ще се начисли
неустойка в размер 689,99 лева. Твърди, че към предявяване на иска е заплатил в полза на
ответното дружество 800 лева. Предявява главен иск за признаване, че договорът за кредит
е нищожен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК – неустойката, начислена
още при сключване на договора, не е включена в ГПР, съответно – той е неправилно посочен
в договора, заблуждаващ. Счита се, че договорът не може да се сключи без заплащането на
неустойката, поставят се с разпоредбата на чл.6 неизпълними изисквания, като неустойката
се разсрочва изначално, което води до извод, че същата е скрито възнаграждение за
кредитора и следва да се включва в ГПР. Сочи се, че не е посочено кои точно разходи
формират ГПР, поради което и той е поставен в неравностойно положение. При условие, че
съдът отхвърли иска за нищожност на целия договор, се предявява евентуален иск за
признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, на основание чл.26,ал.1, пр.1 и
2 ЗЗД, при доводи, че поради поставеният кратък срок за предоставяне на обезпечение,
началното предвиждане на неустойката в договора заедно с вноските, означава скрипо
1
оскъпяване на на кредита, което води до извод, че предвидената неустойка излиза от
присъщите й функции, и съставлява добавък към възнаградителната лихва, поради което
противоречи на добрите нрави – неустойката е84,24 % от заетата сума, като с се прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на ответника да направи оценка за
кредитоспособността на потребителя, на самия потребител.
Ответното дружество, в срока за отговор оспорва основателността на иска, като сочи,
че цитираните основания за нищожност са неприложими . Счита се, че предишението на
ГПР не съставлява основание за недействителност на целия договор, с оглед разпоредбата
на чл.19,ал.5 ЗПК, счита се, че условието на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е спазено, като същото не
съдържа задължение за посочване на всички разходи. Твърди се ГПР да е фиксиран, като
същият е изчислен по формула, предвидена в приложение 1 към ЗПК. По евентуалния иск,
се сочи, че разпоредбата е приета от ищеца, при индивидуално договоряне, уточнено в
молбата му за кредит, като на ищеца е било ясно какви задължения поема.
Правна квалификация на правата, претендирани от страните:
Предявен е : главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка
с чл. 26, ал.1,пр.1 ЗЗД във връзка с чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК за признаване, че
договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със закона; съединен с евентуален иск
с правно основание чл. чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. чл.26,ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД за
признаване, че разпоредбата на чл.8 от договора е нищожна, поради: - противоречие със
закона, добрите нрави.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит, твърдението се, че разпоредбата на чл.6 предвижда изначално невъзможно за
изпълнение задължение.
УКАЗВА на ответното дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че
неустойката е определена индивидуално, твърдението, че същата е извън ГПР.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 22.8.2023г.
страните са сключили договор за паричен заем, при главница от 800 лева, посочен ГПР като
цифра в договора 48,314 %, 9 месечни вноски, че с договора, страните са предвидили
ищецът да предостави обезпечение – гарант , и поръчител и банкова гаранция, ипотека или
особен залог върху движима вещ, предоставено от заемателя в тридневен срок от
сключването на договора, че при неизпълнение, заемателят ще дължи неустойка от 689,99
лева, на разсрочено плащане, заедно с вноските по заема, че още при сключването на
договора, заемателят е начислил същата неустойка, платима заедно с вноските по договора.
Съобщава на страните, че на съда е служебно известно, че към датата на сключване
на договора, мораторната лихва възлиза на 10 %.
Съдът намира, че страните не спорят, че до падежа на последната вноска -21.5.2024г.,
2
ищецът е заплатил на ответника сумата 800 лева.
Съдът намира, че страните не спорят, че при аритметично изчисляване на ГПР, ако
същият се състои само от уговореното възнаграждение за ползване на сумата – 139,01 лева,
към което се прибави сумата от 689,99 лева, то и размерът на ГПР надвишава 50 %.
VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК – документи,
относими към спора, са представени към отговора, като останалите доводи се безспорни
между страните.
Съобщава на страните, че по преценка на съда, с оглед отделеното за безспорно по –
горе, допускането на ССЕ, формулирано при условията на евентуалност в исковата
молба,следва да се отхвърли.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищецак, който може да изразят становище и да
ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.11.2024 г. от
9,40ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3