№ 1323
гр. В. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501420 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх. № 269869/8.02.2021г
от СТ. ХР. Ч. срещу решението № 260200/26.01.2021г по гр.д.№ 13253/2020г на ВРС–46с-в,
с което е постановено изменение размера на дължимата от въззивника издръжка в полза на
децата М. С. Ч. ЕГН 04411270977 и З. С. Ч. ЕГН **********, действащи чрез своята майка
и законен представител М. Д. К., като са увеличени от 200лв на 300лв месечно за всяко
дете, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020г и с падеж 1-во число на
месеца, на осн. чл.150 СК; ОСЪДЕН е СТ. ХР. Ч. да заплати на ищците сумата от 500лв-
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение; както и в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 480лв - дължима държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, като
размерът на последната е поправен на 204лв с Решение № 261023/22.03.2021, постановено
по реда на чл.247 ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна.
В о.с.з. е изразено становище ,че счита за справедлив размерът от по 240лв месечна
издръжка за всяко от децата.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 276951/09.03.2021г М.
1
СТ. Ч. и З. СТ. Ч. , действащи със съгласието на своята майка и законен представител М. Д.
К., с който се оспорва основателността на въззивната жалба.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендира се присъждането на сторените разноски за въззивното производство.
Подадена е и частна жалба вх.№ 281892/05.04.2021г /след направено уточнение с
молба вх.№ 284537/21.04.2021/ от СТ. ХР. Ч. срещу решението на ВРС №
261023/22.03.2021г, с което е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на постановеното
решение № 260200/ 26.01.2021г, на осн.чл.247 ГПК, като размерът на дължимите от
ответника държавна такса е поправен от 480лв на 204лв.
По повод подадената частна жалба не е подаден писмен отговор от насрещната страна.
В о.с.з. процесуалният представител поддържа изразеното още пред ВРС становище
досежно размера на дължимите по делото разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-В.,
редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на М. СТ. Ч. ЕГН
********** и З. СТ. Ч. ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка и
законен представител М. Д. К. против СТ. ХР. Ч. ЕГН **********, в която излагат, че с
решение 16.05.2018г по гр.д.№ 14709/2017г на ВРС ответникът е бил осъден да заплаща на
всяка от ищците издръжка в размер на 200лв с падеж 1-во число на месеца.
След определянето първоначалния размер на издръжката настъпили обстоятелства,
довели до увеличаване потребностите на децата: момичетата преминали в гимназиален етап
на образование, с което са се повишили нуждите от средства за облекло, вкп. училищни
униформи, храна, транспорт. Най- съществени били разходите за образование, тъй като и
двете деца учат в специализирани училища, налагащи ползването на повече учебници и
помагала, в това число и чуждоезикови.
Твърди се, че М. има вродено заболяване „ампутацио конгенита манус син", което
предполага допълнително медицинско проследяване, както и периодична подмяна на
протезата.
Ищците заедно с майка си живеят под наем, за което заплащат месечно по 420лв.
Майката работи по трудово правоотношение, прекратено за 2 месеца поради
епидемиологичната обстановка.
Твърди се, че ответникът няма задължения за издръжката към други лица.
2
Поради изложеното отправят искане за изменение размера на месечните им
издръжки, който да бъде увеличен от 200лв на 300лв., считано от датата на ИМ 19.10.2020г,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за
тяхното изменение или прекратяване.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от СТ. ХР. Ч., с който оспорва
иска, като възразява по размера на издръжките: бил диагностициран с нелечимо заболяване
„Хроничен вирусен хепатит В", поради което състоянието му изисквало периодични
изследвания, медицинско наблюдение, спазване на диета и ограничено физическо
натоварване. Ежегодно ответникът бил хоспитализиран за провеждане на пълни
изследвания.
Оспорва нарасналата нужда от издръжка поради увеличени разходи за образование.
При това счита резултатите от образованието на дъщерите си за незадоволителни, особено
тези на М..
Счита, че доходите на майката били достатъчни. Майката демонстрирала висок
стандарт на живот, позволявала си да отглежда домашен любимец, а отделно от това
повишила разходите си за наем от 350лв на 420лв месечно. Възразява, че ежемесечно в
бюджета й постъпвала сумата от 500лв от социални плащания.
В с.з. настоява за отхвърляне на претенциите, като се позовава на тежкото си
здравословно състояние и на обстоятелството, че нямал контакт с децата.
Така предявените активно субективно съединени искове намират правното си
основание в разпоредбата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Между страните няма спор, че отв.С. Хр.Ч. е баща на двете момичета М., 17год., и З.,
15год. , което се установява и от у-я за раждане.
С влязло в с сила решение от 16.05.2018г по гр.д.№ 14709/2017г на ВРС отв.С.Ч. е
осъден да заплаща издръжка в полза на М. и З. по 200лв месечно за всяка от тях.
От служ.бележка № АД-7-779/04.08.2020г и служ.бележка № УВД-26-
1904/18.08.2020г се установява, че М. е ученичка в IXa клас на ПГИ"Д-р Иван Богоров", а З.
- в VII клас в ГПЧЕ „Йоан Екзарх".
От Експертно решение № 1311/21.04.2008г, изд. От МБАЛ „Св.Анна"-В., е видно, че
на М. Ст.Ч. е поставена диагноза редукционни дефекти на горен крайник и е определена
54% неработоспособност.
Не е спорен фактът,че майката с двете момичета живее на квартира - апартамент в
гр.В. ул.„В." № 6 ет.2, като заплаща наем в размер на 420лв, което се установява и от
представения договор за наем от 20.09.2018г, сключен между М. Д. К. като наемател и
3
Александър Янев Георгиев
От у-е изх.№ 225/19.08.2020г, изд.от „Джой Фешън"ЕООД е видно, че за периода
м.август 2019г до м.юли 2020г майката е получила брутен доход в общ размер от 8919,59лв.
От справка, издадена от ТД на НАП-гр.В. е видно, че за периода 2019-2020г облагаемият й
доход е малко под 900лв с малки изключения.
От представената от ответника епикриза, изд.от МБАЛ"Св.Марина"ЕАД- В.
/л.27,28-I/ e видно, че през периода 9.02.2017г. до 21.02.2017г. СТ. ХР. Ч. е хоспитализиран с
диагноза остър вирусен хепатит, хроничен хепатит В.
От епикриза, издадена от МБАЛ"Света Марина" ЕАД- гр.В./л. 29 / се установява, че
на 10.07.2017г СТ. ХР. Ч. е бил хоспитализиран с диагноза „Остър хроничен вирусен
хепатит, без делта агент“.
От справка, изготвена от ТД на НАП-В. е видно, че за периода 01.01.2019-
1.10.2020г.облагаемият доход на СТ. ХР. Ч. е варирал в границите 1904 - 3773,59лв.
От справка от АВп е видно, че СТ. ХР. Ч. е собственик на апартамент в гр.В. и на ПИ
с площ от 92 000кв.м. в с.Богдан, общ. Добрич.
С банкови бордера /л.31 и сл.-I/ С.Ч. е превел по сметката на майката суми за
издръжката на двете си дъщери, както следва:
на 02.01.2019г – 4800лв - за периода 1.01.2019 - 31.12.2019г
на 27.08.2019г – 9600лв –за периода 01.01.2020-31.12.2021г
на 28.05.2020г - 2400лв–за периода м.01–м. 06.2022г
или общо 16 800лв за времето от 1.01.2019 до м.06.2022г, т.е. доста по-рано от дата на
месечния падеж на издръжките, като обхваща периода и след завеждането на ИМ на
19.10.2020.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
4
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през м.10.2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г –
610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определен с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска
възраст.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално издръжката в полза на двете деца е определена с
решението на ВРС, влязло в законна сила през 2018г, в размер на 200лв, считано от датата
на продаването на ИМ, когато двете момичета са били в прогимназиални класове, на 14г и
12години съответно.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 19.10.2020г Монива е на 17г , а
З. - на 15год. Следователно, изминалият период от три години, през който децата са
пораснали значително и това се е отразило на тяхното физическо развитие, съответно -
нужди от дрехи, обувки и други под., изменени са и образователните им потребности /вече
ученички в гимназиални класове/, което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно
ползване на градски транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за
посрещане разходите от социален характер.
Установи се и наличието на определени здравни проблеми при детето М., които
предполагат допълнителни разходи.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.
По размера на претенцията.
5
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът съобразява
следното: доходите на майката, получавани от трудово правоотношение са три пъти по-
ниски от получаваните от бащата. Не се установи майката да получава социални плащания,
за което изрично са дадени указания на ответника, че носи доказателствена тежест. Отделно
от това, майката има разходи за наем на жилище, в което отглежда и възпитава двете
момичета. Такива разходи бащата няма предвид, че разполага със собствено такова.
Заплащаната от майката наемна цена е в рамките на обичайните размер за гр.В..
Възражението на ответника, че била повишила разходите си за наем, от което следва, че е
повишила стандарта си на живот, е несъстоятелно, тъй като това не е се явя приход, а
необходим разход с цел да осигури място за отглеждането на двете деца, като размерът на
наемната цена не се формира въз основа приходите на майката, а се влияе от условията на
пазара на жилищата под наем и от волята на наемодателя.
По отношение материалните възможности на бащата.
Същият е в трудоспособна възраст, без да има алиментни задължения към други
низходящи. Що се отнася до здравословното му състояние, то фактът на поставената
диагноза не е новонастъпило обстоятелство и същият е бил съобразен още при
постановяване предходното решение. При това, няма данни, освен периодичното му явяване
за контролни изследвания, здравословното му състояние понастоящем да е влошено в
резултат на поставената диагноза.
На следващо място. Притежаваните от ответника 92дка земеделски земи в район на
гр.Добрич предполагат получавана от него рента, за което може да се съди и от преведените
наведнъж по-големи суми за издръжката на двете деца, които обхващат период много напред
във времето – до м.06.2022г .
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв
при приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване на базисните потребности. Към тези средства следва да се
добавят и разходите за образование (за учебници, помагала пособия, училищни униформи,
за електронни устройства).
Предвид всичко изложено, съдът счита, че необходимите средства за осигуряване
базисните нужди на децата, вкл. и разходите за обучение, както и електронни устройства,
възлизат на 400лв, от които бащата да поеме по 300лв месечно, а остатъкът – майката, върху
която са преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на двете
момичета.
Следва да се посочи, че доброволно изплатените от ответника суми следва да бъдат
приспаднати при евентуално съдебно изпълнение, а в случай, че доброволно продължава
престирането на определения размер на издръжките, то за периода до м.06.2022г дължи
довнасяне на сумите от по 100лв месечно за всяко от децата.
Що се отнася до доводите на ответника за личните отношения между него и дъщерите
му, както и за евентуалното несъдействие от майката да бъде спазван режимът на личен
контакт, а също и конкретните резултати и успеваемост в училище на двете момичета са
неотносими за настоящия спор факти. Следва да се посочи, че дължимостта на издръжка а е
абсолютна и не е поставена в зависимост от горепосочените обстоятелства. При това,
6
бащата като пълнолетният възрастен и родител на децата не е освободен от отговорността
да се стреми да участва в живота на децата си и да осъществява като минимум поне режимът
на лични отношения с тях, което е негово задължение, а не право.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска–19.10.2020г
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143
СК.
Достигане до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, обуславят потвърждаване
постановеното решение.
По отношение подадената частна жалба срещу постановеното от ВРС определение
по реда на чл.247 ГПК, с което правилно е посочен определеният размер на дължимата от
ответника държавна такса, изчислена върху присъденото увеличение размера на
издръжките, същата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло неоснователността на
жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски в размер на 500лв, който е заплатен общо за защитата и съдействието за двете
ищци. За същия са представени надлежни доказателства–списък по чл.80 и разписка,
обективирана в договора за правна защита и съдействие.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 260200/26.01.2021г по гр.д.№ 13253/2020г на ВРС–
46с-в, с което е постановено изменение размера на дължимата от въззивника издръжка в
полза на децата М. С. Ч. ЕГН 04411270977 и З. С. Ч. ЕГН **********, действащи чрез
своята майка и законен представител М. Д. К., като са увеличени от 200лв на 300лв месечно
за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2020г и с падеж 1-во
число на месеца, на осн. чл.150 СК; както и е осъден СТ. ХР. Ч. да заплати на ищците сумата
от 500лв - сторени по делото разноски за адв. възнаграждение; и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 480лв - дължима държавна такса, на осн.чл.78 ал.6
ГПК, като размерът на последната е поправен на 204лв с Решение № 261023/ 22.03.2021,
постановено по реда на чл.247 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от СТ. ХР. Ч. частна жалба вх.№
281892/05.04.2021г /след направено уточнение с молба вх.№ 284537/21.04.2021/ срещу
решението на ВРС № 261023/22.03.2021г, с което е допусната поправка на ОФГ в
диспозитива на постановеното решение № 260200/ 26.01.2021г, на осн.чл.247 ГПК, като
7
размерът на дължимите от ответника държавна такса е поправен от 480лв на 204лв
ОСЪЖДА СТ. ХР. Ч. ЕГН ********** да заплати на М. СТ. Ч. ЕГН ********** и
З. СТ. Ч. ЕГН **********, двете действащи със съгласието на своята майка М. Д. К., сумата
от 500лв /петстотин лева/-сторените по делото разноски за адв.възнаграж дение, на осн.чл.78
ал.3 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8