Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 225/24.06.2019год. град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пернишкият  окръжен съд ,в публично заседание на 23.05.2019год. / двадесет и трети юни през  две хиляди и деветнадесет година /  в следния състав :

                                       

                                                                                      Председател: Рени Ковачка

 

Секретар Златка Стоянова     

Прокурор Моника Любомирова

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 87 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2,ал.1 ,т.3 от  Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложени в исковата молба съображения, И.С.М. от ***  моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България  да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 14 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,  настъпили  в резултат на незаконосъобразни действия по повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за извършването на което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно законната лихва от 11.12.2013 год. до окончателното й изплащане. При уважаване на иска претендира присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание и размер.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Постановление на Окръжна прокуратура –Перник от 13.01.2017год., ищецът И.М. е  привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК. С обвинителен акт от 21.03.2017год. , Окръжна прокуратура – Перник е повдигнала на ищеца обвинение за това, че на 03.06.2016год. в *** е причинил смърт по непредпазливост на А. С. А. поради немарливо изпълнение на занятие-добив на дървесина по договор № ПО 01-8/***год. като не е изпълнил изискването  на чл.11, ал.1,т.6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / чл.11, ал.1 Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, включ. и на: 6.всички лица които ще посещават производствените звена на предприятието/и 4.8 от Договор за добив на дървесина № ПО-01-8/***год./ „Д.“ ЕООД има задължение да направи  инструктаж на наетите от фирмата лица срещу подпис/ и не е направил инструктаж на А. С. А., не е изпълнил изискването на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба № 12 от 27.12.2004год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили- /чл.16, ал.1 техническото състояние на автомобилите и окомплектовката им се проверяват преди излизането им и след завръщането им от път. Изправността им се удостоверява писмено от упълномощено от работодателят лице.ал.2 Не се допуска използването на автомобил в неизправности/,като е допуснал използването на товарен автомобил марка „ Камаз“ с рег.№ *** непреминал годишен технически преглед и тази дейност представлява източник на повишена опасност- чл.123, ал.1 от НК.

С Присъда № 15/ 13.09.2017год., постановено по нох.дело № 105/2017год. на  Пернишкия окръжен съд  ищецът е признат за невиновен и  оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура-Перник и е  потвърдена от Софийски апелативен съд с Решение № 447/15.11.2018год.

От съдържащите се в приложеното нох.дело № 105/2017год. следствено дело № 37/2016год. материали се установява, че с Решение от 06.04.2017год. на Началника на РУ-Т.  е отнето разрешение 318828/***год. и разрешение за съхранение № 218479/*** год. за носене, съхранение и употреба на ловна карабина „Мазалат“ кал.7.62х54R, № *** от И.С.М.. Последният  е предал горецитираното оръжие и предаването му се обективирано в Приемо-предавателен протокол от ***год.

Видно от материалите, съдържащи се в приложеното нох.дело № 105/2017год. на ПОС в производството пред окръжния съд подсъдимият е бил представляван от адвокат А.Д. от САК  и адв. Г.П.Т. от САК срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 8 000лева. Видно от приложените договори за правна защита и съдействие, същите адвокати са представлявали подсъдимия и в производството по нох.дело 457/2018год. на САС срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 6 000 лева. В производството по нох.дело № 105/2017год. на ПОС ищецът е представляван и от адв.М. Т.  и това е видно от представен договор за правна защита и съдействие. В същия липсва уговорка относно размера на адвокатското възнаграждение  и относно начина на неговото плащане.

 По делото е представено влязло в сила на 25.05.2017год. Решение № 52/25.05.2017год., постановено по гр.дело № 151/2017год. на Б. районен съд, с което е допуснат развод  между ищеца и С.С.М.  по взаимно съгласие на страните  и е утвърдено постигнатото между тях споразумение.

От представената справка от Търговския регистър към АВ се установява, че  ищецът е бил едноличен собственик и Управител на „Д.„ ЕООД гр.Т.  и че на 05.06.2017год. е вписана промяна по партидата на дружеството като за управител на дружеството е вписана  С.С.М..

По делото е разпитана като свидетел С.М. - бившата съпруга на ищеца, която установява, че със съпруга й имали семеен бизнес-дърводелски цех, който той управлявал. В деня на инцидента-03.06.2016год., ищецът се прибрал у дома уплашен, разстроен и много притеснен от факта, че срещу него имало образувано дело и че може да бъде осъден за смъртта на работника му А. А.. Свидетелката установява, че в резултат на образувано дело на съпруга й било иззето ловното оръжие, което допълнително се отразило негативно на нервната му система. Започнал да става сприхав, да се затваря в себе си, да посяга към алкохола, да се прибира късно у дома и в някои случаи изобщо да не се прибира. Отключил главоболие, появили се нощни тикове, започнал да избягва хората, като дори внучетата му създавали дисконфорт. Изоставил служебните си ангажименти, бизнесът започнал „да запада“, което наложило управлението му да бъде поето от нея и техния син. Според свидетелката състоянието, в което изпаднал ищеца след повдигане на обвинението довело до разлив в отношенията със съпруга й и до последвалия развод. Свидетелката установява, че ищецът страдал от  факта, че му е повдигнато обвинение за деяние, което той не е извършил и че става повод на разговори на хората в града.

По делото е разпитана като свидетел и З.Й.-  служителка и към настоящия момент в „Д.„ ЕООД , която установява причината , поради която се е наложила промяна в собствеността и управлението на фирмата, в която работи. Свидетелката сочи, че смъртта на техния колега и повдигнатото обвинение за това на ищеца  се отразили негативно върху психиката на последния. Той започнал да закъснява за работа, да не идва изобщо на работа или да идва на работа в нетрезво състояние, в резултат на което работата започнала да не върви, появило се текучество на работници и загуба на клиенти. Свидетелката описва бившия си работодател като уважаван, спокоен и тих човек преди инцидента и повдигане на обвинението, който след това се затворил в себе си, започнал да пие и  изоставил работата и семейството си. Сочи че дори и след оправдателната присъда  ищецът не се е възстановил напълно, макар и да се е успокоил. Преместил се е да живее на село и инцидентно слизал в града. Инцидентът и повдигнатото обвинение според свидетелката са били тема на разговори на хората от гр.Т., като повечето от тях смятали ищеца за невиновен. Въпреки това, някои от приятелите му се били отдръпнали от него  и го търсели по-рядко.

Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на  Прокуратурата на Р България за обезвреда. Съгласно чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица  от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е отговорността на държавата е обективна. достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно даказване на основанието на чл.2, ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

Спорен по делото е въпроса относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца, както и относно дължимостта и размера  на обезщетението за имуществени вреди.  В тази връзка прокуратурата твърди, че ищецът не е доказал да е търпял част от описаните от него неимуществени вреди, а за друга част- че не се установява същите да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение и продължителността на воденото срещу него наказателно производство. По отношение имуществената претенция твърди, че не е доказан обема на извършените от упълномощените от ищеца в наказателното производство пред двете съдебни инстанции процесуални действия и че уговореното и заплатено от ищеца  адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. сочи, че ако се приеме, че следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за имуществени вреди за направени разходи за адвокатско възнаграждание в наказателното производство,то следва да е само за един адвокат на съответната фаза на процеса, а не за двама.

По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. В задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не се подчинява на общите правила на доказване. За този вид неимуществени вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на обичайното, при положение че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България- незаконно обвинение. Различно е положението, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните, а именно конкретни увреждания на здравето или други специфични увреждания на личността на обвиняемия, обичайната му среда или обществено положение. За този вид вреди задължителната съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно доказване, както и подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях и незаконното обвинение.

В конкретния случай, видно от заявеното в исковата молба, ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди извън рамките на обичайното. Ищецът твърди,  повдигнатото му обвинение е  довело до влошаване отношенията със съпругата му и респ. до последвалия развод, което пък от своя страна е допринесло за неговия емоционален срив. Твърди, също така ,че състоянието, в което е изпаднал след повдигане на обвинението и образуваното наказателно производство го е направил непригоден да извършва служебните си ангажименти, а именно да организира и ръководи бизнеса си, което е наложило да предаде управлението му на своята съпруга и син. Твърди, че поради образуваното наказателно производство е отнето и ловното му оръжие, поради което е бил лишен от хобито си и възможността на почива след натоварени работни дни, както и че  обвинението против него довело до забрана от страна на сина му да контактува с внучето си.

Преценка и анализа на събраните по делото доказателства налагат извод за претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото обвинение и проведен наказателен процес неимуществени вреди над обичайните. От непротиворечивите показания на двете свидетелки се установи, че повдигнатото на ищеца обвинение и започналия спрямо него наказателен процес се отразило негативно върху бизнеса му, който до този момент управлявал. Това наложило същият да преотстъпи ръководството на своята съпруга, която била вписана като Управител на „Д.„ ЕООД.

 По делото се установи, че притежаваното от ищеца ловно оръжие е отнето  и то във връзка с воденото наказателно производство.  Оръжието е отнето с Решение на компетентния орган, три месеца след привличането му като обвиняем и по повод образуваното ДП № 37/2016год. по описа на ОСлС. гр.П.. Освен  наличието на причинно следствена връзка между отнемането и повдигнатото обвинение, от показанията на разпитаната по делото бивша съпруга на ищца ,чийто показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, се установи че този факт е допринесъл до нови негативни изживявания от негова страна.

Не се установи по делото ищецът да е търпял вреди от невъзможността да контактува с внуците си. По делото липсват доказателства  от една страна ищецът да е бил лишен от  такава възможност и от друга-причината за това да е забрана на сина му, провокирана от повдигнатото  обвинение .

 От приложеното по делото Решение № 52/25.05.2017год. на БРС е видно, че бракът между ищеца и неговата съпруга- С.М.  е прекратен поради взаимно съгласие на съпрузите. Мотивите, респ.причините за това, с оглед характера на бракоразводното производство по чл.50 от СК не са били предмет на изследване. Действително, в показанията на свидетелката-бивша съпруга на ищеца се съдържат данни за това, че повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление  станало причина за влошаване отношенията със съпруга й и са довели до последвалия развод. Единствено и само на база на тези показания и с оглед на факта, че съпрузите са  разтрогнали брака си по взаимно съгласие се явява недоказано твърдението на ищеца, че причина за това е повдигнатото на съпруга обвинение. Единствено и само ако бракоразводния съд е приел последното като причина за дълбокия и необратим разрив в брачните отношения между ищеца и неговата съпруга,  то тогава би била налице твърдяната причинно – следствена връзка, но категорични данни за това по делото липсват.

Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило  на ищеца нравствени, емоционални, психически и психологически терзания,  накърнило е неговата чест,  достойнство и  добро име в обществото, то съдът намира, че  сумата от  15 000 лева би го обезщетила  адекватно за претърпените от него неимуществени  вреди като за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид  възрастта на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, претърпените болки и страдания,  включващи  и претърпените такива над обичайното. Отчетена бе продължителността на наказателното производство, водено срещу него, както и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на  приключване на наказателното преследване.

Върху сумата от  15 000  лева  следва да бъде присъдена и законна лихва, така, както е поискана, а именно от датата на предявяване на иска- 11.02.2019год. до окончателното й изплащане.

По отношение претенцията за имуществени вреди: 

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ  държавата отговаря и за всички имуществени вреди –претърпени загуби и пропуснати ползи, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно задължителната съдебна практика, се явяват разходите направени от подсъдимия за  ангажиране на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения от него по делото адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции и съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размени на адвокатските възнаграждения в общ размер на 14 300 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претенцията е частично основателна.

В случая ищецът претендира разноски, изразяващи се  в заплатено адвокатско възнаграждение от 8300лева, направени в наказателното производство пред първоинстанционния съд- ПОС и 6 000 лева, направени наказателното производство пред въззивния съд –САС. В тази връзка  към нох.дело № 105/2017год. са налични договори за правна защита и съдействие, като от договора с дата  ***год. е видно че в първоинстанционното наказателно производство ищецът, в качеството му на обвиняем, е бил представляван от двама адвокати срещу уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева, както и от адв. Т. /без да е посочено възнаграждение/. Аналогично, в производството пред САС е представляван от същите двама адвокати срещу уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лева. Предвид гореизложеното съдът намира за установено, че имуществената вреда, изразяваща се в дължимо и заплатено  адвокатско възнаграждение  е в пряка причинно –следствена връзка с повдигнатото обвинение.

Съгласно задължителните указания дадени в ТР № 1 /11.12.2018год. по тд № 1/2017год. на ОСГК на ВКС , при иск по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи възнаграждението за имуществени вреди , съставляващи адвокатско възнаграждение  в размер по-малък от платения в наказателния процес. В случая с отговора на исковата молба ответникът е възразил против размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции като прекомерно и е направил искане за тяхното намаляване. Доколкото в случая ищецът, в качеството си на обвиняем, е защитаван в наказателното производство от двама адвокати срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева, респ. 6000 лева, то съдът приема, че уговорката е да се заплати на всеки един от тях по половината или по 4 000лева, респ. по 3 000лева. В случая съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите  и за всеки един от адвокатите надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Така заплатеното адвокатско възнаграждение на всеки един от адвокатите надвишава многократно   минималния размер на адвокатското възнаграждение,предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,който съгласно чл. 13, ал.1, т.2 от  Наредбата възлиза на 800 лева за всяка съдебна инстанция . В първото заседание по делото пред ПОС обвиняемият е представляван от адв. М., а в останалите две- от адв. Д. и Т.. Производството пред първата инстанция е приключило в три заседания, а производството пред въззивната инстанция-в едно съдебно заседание,където е взето единствено становище по подадения против присъдата протест. Спрямо обвиняемия не е била взета мяка за процесуална принуда, което не е налагало полагането на допълнителен труд и усилия по защитата. Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е могъл да договори по-малък размер на адвокатското възнаграждение от платената от него сума. С оглед на това счита ,че само платеното в размер до 6 000 лева / по 3 000 лева на всеки един от адвокатите /за първата  инстанция и до 3 000 лева / по 1500 лева за всеки един от адвокатите / за въззивната инстанция възнаграждение  е в причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение, а платеното над тези суми адвокатско възнаграждение не е последица от него и остава за сметка на обвиняемия –ищец в настоящото производство.

По делото липсват доказателства  относно уговореното между адв. Т. и ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по нох.дело № 105/2017год., както липсва доказателства за плащането на такова възнаграждение, поради което претенцията за присъждане на  обезщетение в  размер на 300 лева като съставляващ имуществена вреда от незаконното обвинение се явява неоснователна и недоказана.

Неоснователно се поддържа от ПРБ, че не може да бъде ангажирана отговорността на държавата за възнаграждението, платено в повече от един адвокат, тъй като НПК не ограничава броя на защитниците, които обвиняемия може да упълномощи.

Предвид на гореизложеното  съдът приема, че в резултат на повдигнатото обвинение  за ищеца  е настъпила имуществена вреда в размер на 9 000 лева, до който размер искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 14 000лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Върху  сумата от 9 000 лева следва да се присъди и законна лихва, така както е поискана, а именно от датата на предявяване на иска- 11.02.2019год. до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ  при частично уважаване на исковата претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един  адвокат. В случая са налице доказателства, за внесена от ищеца държавна такса в размер на 10 лева, поради което същата следва да му  бъде възстановена от ответника.

Съгласно чл. 38, ал.2 от З А адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, като възнаграждението се определя от съда и то е в размер, не по-нисък от предвидения минимален размер в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай  ищецът е представляван по делото от адв. А.Д. и адв. И.М.,като и двамата са представили  Договори за правна защита и съдействие, в които е отбелязано че договорената правна помощ се осъществява безплатно при условията на чл.38 от ЗА. С оглед материалния интерес  и на основание чл. 7, ал.2,т. 4 от Наредба № 1/2004год. за  минималния размер на адвокатското възнаграждение   минималният размер на дължимото се адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от  1439лева, при което по съразмерност, с оглед уважената част от исковата претенция,  следва да бъде присъдена сума в размер на 1 250лева.  Доколкото  по аналогия на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на иска се дължи едно адвокатско възнаграждение, то предвид участието  и на двамата адвокати, упълномощени от ищеца в производството по делото ,това адвокатско възнаграждение следва да бъде поделено и на всеки от тях да бъде присъдена равна част, възлизаща на 625лева.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият  окръжен съд

 

Р                Е             Ш                   И:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: *** да заплати на  И.С.М. с ЕГН ********** от ***  сумата от 15 000 лева/петнадесет  хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение против И.С. М. за престъпление по чл.123, ал.1 от НК , по което е оправдан с влязла в сила на  Присъда № 15/13.09.2017год. , постановена по н.о.х.дело № 105/2017год. по описа на ПОС , ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019год.  до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 000 лева  /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение  за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 14/13.09.2017год., постановена по н.о.х.дело № 105/2017год. по описа на ПОС, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019год. до окончателното й изплащане като до  пълния предявен размер на иска за неимуществени вреди или за сумата от 11 000 лева   и до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди  или за сумата от 5 300 лева. , ведно със законната лихва върху двете главници , считано от 11.02.2019год.  до окончателното  й изплащане  ОТХВЪРЛЯ  същия  като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: *** да заплати на  И.С.М. с ЕГН ********** ***  сумата от 10 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: *** да заплати на  адв. А.К.Д. от САК сумата от 625 лева, представляваща адвокатско възнаграждение  по чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА  ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес: *** да заплати на  адв. Г.П.Т.  от САК сумата от 625 лева, представляваща адвокатско възнаграждение  по чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия: