Решение по дело №42/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – София против Решение № *** от 24.11.2023 г. по АНД № 20232330200532/2023 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № НЯСС-** от 21.03.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – София е наложена имуществена санкция общо в размер на 2 000 лева - по 1 000 лева за всяко от двете нарушения по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 3 от ЗВ. С решението в тежест на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като искането на държавното предприятие за присъждане на разноски по производството е отхвърлено като неоснователно.

В касационната жалба се сочи, че решението на ЯРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Акцентува се, че нарушението описано в НП не е доказано по несъмнен начин, с което се сочи нарушение на чл. 54, ал. 1 т. 2 от ЗАНН. Според изложеното в жалбата липсват доказателства, че на 01.07.2022г. контролният орган е направил проверка на място, за да установят с КП № **-**-*** от 07.07.2022г., че предписанията не са изпълнени в указания срок., т.е. дали е налице деяние, което може да съставлява нарушение. Излагат се изводи за неправилно приложение на материалния закон от ЯРС. Като неправилен се сочи и изводът на въззивната инстанция, че случаят не е маловажен по смисъла на действащата нормативна уредба. По тези съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като се постанови друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в процеса разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С депозирано по делото възражение по касационната жалба същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения, като се иска отхвърлянето и потвърждаване на първоинстанционното решение. Заявена е и претенция за присъждане на разноски, както и искане при уважаване на жалбата съдът да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на ЯРС за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, тъй като при допуснатите адм.нарушения санкционирани по надлежния ред намира, че правилно е потвърдено НП.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна предвид следното:

С Решение № *** от 24.11.2023 г. по АНД № 20232330200532/2023 г. Районен съд – Ямбол е отменил НП № НЯСС-** от 21.03.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ – София е наложена имуществена санкция общо в размер на 2 000 лева - по 1 000 лева за всяко от двете нарушения по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 3 от ЗВ. Със съдебния акт в тежест на ДПУСЯ са възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а искането на държавното предприятие за присъждане на разноски по производството е отхвърлено.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени визираните чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изисквания, както и че не са налице формални предпоставки за отмяна на санкционния акт, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях нарушението е описано прецизно с всички фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, включително е налице и посочване на времето и мястото на извършване на нарушението. ЯРС е приел за безспорно, че както в АУАН, така и в НП са описани действията, които жалбоподателят е следвало да предприеме, а именно до изпълни предписанията на комисията, обективирани в протокол №**** от 11.11.2021г.- за язовир, находящ се в поземлен [имот номер] в землището [населено място], обл. Ямбол, ДПУСЯ не е изпълнило задължителните предписания в срок до 30.06.2022г. а именно да възстанови короната и да профилира преливника. ЯРС е приел, че от установеното в АУАН и НП става ясно какво нарушение е осъществено, поради което и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до невъзможност на лицето да разбере какво нарушение е извършил. ЯРС е приел, че деянието е доказано по безспорен начин.

От материална страна съдът е счел, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административните нарушения по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 3, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи от Р. Н. „Юг - Югоизточна България“, офис Ямбол към ДАМТН, със срок за изпълнение 30.06.2022 г., а именно – не е била възстановена короната на язовирната стена, предвид наличието на локални коловози на две места и не е профилиран преливникът, като същият е със завишен преливен ръб от насипна земна маса в профила му и с бездействието си е извършило нарушения по посочения текст в закона, за което и правилно е санкционирано. Съдът е навел доводи както за правилността на размера на определеното наказание, така и за липса на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил доводите на страната, поради което и твърденията в касационната жалба за обратното са неоснователни.

Заключението на съда, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът е извършил вменените му нарушения и че извършените деяния са правилно квалифицирани от административнонаказващият орган се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.

Не могат да бъдат споделени и доводите в касационната жалба, че е налице нарушение на чл. 54, ал.1 т. 2 от ЗАНН.

В настоящия случай срока за изпълнение на всяко от дадените предписания е изтекъл на 30.06.2022 г., поради което при неизпълнението им на следващата дата нарушенията са били довършени. Изпълнителната форма е бездействие и извършването на нарушението продължава до момента на изпълнение на дадените предписания. Това не е било сторено към момента на обективираната в съставения констативен протокол проверка, а няма твърдения или данни да е направено и към настоящия момент. Нещо повече, проверката не е била извършена на датата, следваща изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а в по-късен момент, като този период на закъснение е само в полза на касатора, защото през него е можел да изпълни задължението си, но не го е сторил, поради което и не може да черпи права от своето противоправно поведение. Ето защо правилно и законосъобразно Ямболският районен съд, след обсъждане доводите на страните, е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът е извършил административните нарушения, за които е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.

ЯАС, в този състав изцяло споделя изводите на ЯРС, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Както е посочено и от ДАМТН, процесния язовир е на каскада, класифициран е в първа степен на потенциална оспасност съгласно чл. 141б от ЗВ. Правилно съдът е приел, че случаят не е маловажен, както и че следва да се понесе следващата се адм.нак.отговороност за така извършените нарушения.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № *** от 24.11.2023 г. по АНД № 20232330200532/2023 г. на Районен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, със седалище в [населено място], [улица], № ** и адрес за кореспонденция [населено място], [улица]да заплати на ДАМТН, София направените по делото пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.