МОТИВИ по гр. д.
№ 397/2019 г. РС К., изготвени на 05.07.2019 г.
Делото е образувано по молба вх. № 2374 от 03.06.2019
г., постъпила при условията на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие - чрез органите на МВР гр. К., с която лицето И.Г.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** иска да бъдат наложени мерки за защита спрямо лицето М.Н.М.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Твърди в молбата за защита, че на 30.05.2019 г. лицето
М.Н.М., с който са разделени от 11.02.2019 г., е извършил акт на насилие,
изразяващ се в отправяне от негова страна на ругатни и обиди, което е предизвикало
страх у молителката.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата си, като
уточнява, че не са съжителствали на семейни начала с М.Н.М..
М.Н.М. се явява лично в с. з., както и с упълномощен
представител. Оспорва молбата за защита, като потвърждава изложеното от
молителката, че не са живели на семейни начала.
По делото не са
събирани други доказателства поради липса на искания за установяване на факти
за случилото се на 30.05.2019 г.
Макар и в минимално количество съдът намира, че от
доказателствата по делото може да се направи извод, че молбата на И.Г. за
налагане мерки за защита срещу М.Н.М. е неоснователна, след като пострадалото
лице и извършителя не са във връзка, която да допуска приложение на Закона за
защита от домашното насилие.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН изрично очертава кръгът от лица и връзката между
тях, позволяваща търсене на защита по този ред, като в нито една хипотезите не
се предвижда възможност за търсене на закрила от лице, с което си имал
отношения в предходен момент..
И.Г., и М.М. действително са имали отношения преди
месец февруари от настоящата година, но след като и двете лица изрично
заявяват, че не са съжителствали на съпружески начала и не са в някоя от
останалите възможни връзки от описаните в чл. 3 от ЗЗДН може да се направи
извод, че правата на пострадало лице И.Г. не може да търси по реда на ЗЗДН, а
по друг ред.
Поради това съдът отхвърли молбата на И.Г.Г. за
издаване на заповед за защита срещу М.Н.М..
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН следва да бъдат
присъдени разноски на М.Н.М., като видно от представеното пълномощно/договор за
правна помощ, същият е заплатил сумата
от 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Направеното от молителката изрично възражение срещу
направеното искане за присъждане на разноските се тълкува от съда като
възражение срещу техния размер, като сложността на делото и неговото развитие
дават основание за извод, че справедливото и достатъчно обезщетение за М.М. е
минимално предвиденото в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения за
този вид производства, поради което следва да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 400 лева, като в останалата част – до сумата от 500 лева, искането за
присъждане на разноски бъде отхвърлено.
По изложените съображения, съдът постанови решението
си и изготви настоящите мотиви.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: