РЕШЕНИЕ
№ 1998
гр. София, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110202963 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 8527911 на СДВР с дата от 24.12.2022г. срещу П. М.
Д., с ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя се инвокират съображения против
обжалваният санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав. Не се заявява изрична претенция за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, който да взема становище по жалбата. Заявява се изрична
претенция за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
1
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
19.02.2024г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, връчен с разписка на АНО
на 05.02.2024г. - виж л.13 от делото, подлежащ на законов съдебен контрол
от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Установява се от материалите от наказателното производство, че предмет
на обжалване е издаден в съответствие със заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.
на Министъра на МВР по образец ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К
№ 8527911 на СДВР с дата от 24.12.2022г. срещу П. М. Д., с ЕГН:
**********, с който му е наложено административно наказание парична
„глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. е управлявал ползвано от него МПС – лек автомобил
„Мазда ЦХ 3“ с рег. № ********* на 24.12.2022г., в 15:19 часа в населено
място (съгласно транспортните схеми на Столична община) в гр.София в
рамките на населено място по бул. „Ботевградско шосе“ до № 330 с посока от
бул. „Вл.Вазов“ към „Околовръстен път“. С мобилна АТТС “CORDON M2” с
№ MD 1193 е било заснето управляваното от него МПС да се движи в
инкриминирания пътен участък със скорост на движение, след приспадане на
3% толеранс, от 78.00 км/ч, при законово ограничение от 50.00 км/ч в
рамките на населеното място или с превишена стойност на скоростта от 28.00
км/ч. Съгласно декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от 04.12.2023г. от
представителя на собственика на МПС е било посочено, че жалбоподателя Д.
фактически е управлявал (само на него е бил предоставен) лекия автомобил
на 24.12.2022г. за времето от 09:00 часа до 18:30 часа. Срещу жалбоподателя
Д. бил издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8527911 на
СДВР с дата от 24.12.2022г. Към ЕФ била приложена снимка за заснетото
нарушение. На снимката се възприема единствено инкриминирания
автомобил в движение с установената скорост от 78.00 км/ч. в
инкриминираното населено място. АТТС “CORDON M2” с № MD 1193,
използвана на инкриминирания ден и час, съгласно протокол на л.13 от СП
под № 4332р-81522/29.12.2023г. на служителя Атанасов (който е компетентен
да работи с АТСС) с приложената ежедневна форма за отчет, е била изпитана
с протокол за проверка на БИМ под № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022г. с
удостоверена валидност до 13.06.2027г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
на основание чл.84 от ЗАНН вр. чл.283 НПК писмени доказателства,
представени от наказващият орган и събраните такива по инициатива на съда,
въз основа на които е издадено обжалвания ЕФ, които съдът кредитира
2
изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на
останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Д. за това, че на 24.12.2022г., в 15:19 часа в
населено място (съгласно транспортните схеми на Столична община) в
гр.София в рамките на населено място по бул. „Ботевградско шосе“ до № 330
с посока от бул. „Вл.Вазов“ към „Околовръстен път“, по данните от АТТС
“CORDON M2” с № MD 1193, е управлявал лек автомобил „Мазда ЦХ 3“ с
рег. ********* със скорост на движение, след приспадане на 3% толеранс, от
78.00 км/ч, при законово ограничение от 50.00 км/ч или с превишена
стойност на скоростта от 28.00 км/ч. Доказва се, че жалбоподателя Д.
фактически е управлявал (само на него е бил предоставен) лекия автомобил
на 24.12.2022г. за времето от 09:00 часа до 18:30 часа. Решаващата инстанция
на СРС намира, че жалбоподателя Д. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП,
като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 78.00 км/ч при
ограничение от 50.00 км/ч в рамките на населено място (затова ограничение
не се изисква изричен пътен знак по ЗДвП), установено съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Извършеното от нарушителя деяние е
съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на
вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със
скорост 78.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на
населено място, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е
целял това негативно изменение на обективната действителност.
Същевременно съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да
се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена
скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици - причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. Не на
последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за
превишение на скоростта с 28.00 км/ч., което не може да бъде определено
като незначително.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП водач, който превиши
3
разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е от
21.00 км/ч до 30.00 км/ч, се наказва с глоба в размер на 100.00 лева, в какъвто
размер е и определената и наложена на жалбоподателя Д. санкция. Доколкото
глобата е в абсолютно определен размер, то излагането на съображения
досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски на жалбоподателя не са дължими.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния
спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8527911 на СДВР с дата от
24.12.2022г. срещу П. М. Д., с ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА П. М. Д., с ЕГН: **********ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
4
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5